Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 22.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
при
секретаря Д. Минчева, като разгледа докладваното от съдия Радева адм.д. № 384/2022г.
по описа на Административен съд гр. Ловеч, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с
чл. 145 от АПК.
Производството е образувано въз основа на Жалба вх. № 3577/25.10.2022г.,
подадена от „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „****, представлявано от управителя М.П.М., чрез адвокат В.Н. ***, срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11303 от
26.09.2022г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП. С обжалваната
заповед е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски
обект - склад за търговия на едро с плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Ловеч,
ул. „Стара планина“ № 35, експлоатиран от жалбоподателя, и забрана за достъп до
него за срок от 10 /десет/ дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.”а” от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
За дружеството – жалбоподател „****“ ООД гр. Ловеч, редовно призовано, в съдебно заседание не се явява
представител. Постъпила е Молба вх. № 839/16.03.2023г. от адв. В.Н., в качеството на процесуален
представител на оспорващия, с която същият заявява, че не може да се яви в съдебно
заседание, но не възразява да бъде даден ход на делото, да се приемат
представените с преписката документи като доказателства по делото. Заявява, че
поддържа подадената жалба по изложените в нея аргументи, няма други
доказателствени искания и ако бъде даден ход по същество, моли жалбата да бъде
уважена, а оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят разноските по
представения списък с разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител
в съдебно заседание.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок
предвид обстоятелството, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ЗНПАМ/ № 11303 от 26.09.2022г. е връчена на управителя на дружеството – М.П.М.
на 10.10.2022г., а жалбата е подадена чрез ТД на НАП гр. Велико Търново до
Административен съд гр. Ловеч на 21.10.2022 година. Жалбата е подадена от надлежна
страна - „****“
ООД гр. Ловеч, имащо право и
интерес от обжалването, поради което e допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена
от Министъра на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Правното
основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС. Административният орган действа
служебно в тази хипотеза и при обвързана компетентност.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1 б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието
на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ
„запечатване на обект“, е неспазването на реда или начина за издаване на
документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за
доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1
се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в
тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
В хода на съдебното производство като
доказателства са приобщени ЗНПАМ № 11303 от 26.09.2022г. /л. 6-9/, Протокол от извършена проверка в обект
/ПИП/ серия АА № 0467529 от 19.09.2022г. /лист 10-11/, Опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката от 19.09.2022г. /л. 12
гръб/, Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от
19.09.2022г. /л. 13/; Разпечатка на дневен отчет и отчет на фискална памет /л.
11 гръб/, Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. /л. 14/ на Изпълнителен директор
на НАП.
С оспорената заповед ответникът е приложил
спрямо „****“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „****,
представлявано от управителя М.П.М., принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект
– склад за търговия на едро с плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Ловеч, ул.
„Стара планина“ № 35, експлоатиран от „****“ ООД гр. Ловеч, и забрана за
достъп до него за срок от 10 (десет) дни“.
Мярката е наложена за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на Министъра на финансите във
вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
От приложените по делото доказателства се установява,
че на дата 19.09.2022г. Д. Н. Д. и Х.К.Д., и двамата
старши инспектори по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, посетили
търговски обект – склад за търговия на едро с плодове и зеленчуци, находящ се в
гр. Ловеч, ул. „Стара планина“ № 35, експлоатиран от „****“ ООД гр. Ловеч, във връзка с контролна проверка на
обекта относно спазване и правилно прилагане разпоредбите на данъчното и
осигурителното законодателство. Преди да се легитимират, при извършена контролна
покупка на 14,500 кг червени чушки с единична цена 2,40 лева, съхранявани в
кашон, за който бил заплатен депозит от 1,00 лев, като общата стойност на
покупката била 35,80 лева, заплатена в брой в 15:45 часа от Д. Д. – старши
инспектор по приходите с две банкноти с номинал 20 лева на извършилата
продажбата Н.П.– продавач-консултант в обекта, същата приела плащането в брой,
върнала ресто, но не издала и не предоставила фискална касова бележка от
наличното в обекта, работещо и технически изправно фискално устройство.
Служителите на НАП напуснали търговския обект със закупената стока, като
впоследствие се върнали в обекта, легитимирали се и започнали проверката. Установена
е положителна разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава
от фискалното устройство в размер на 40.00 лева. За резултатите от проверката е
съставен Протокол за извършена проверка № 0467529 от 19.09.2022 година.
Прието е, че търговецът е нарушил
задълженията по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г.на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което е налице
хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, на основание на която
норма e била приложена преустановителната и превантивна принудителна
административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп за
срок от 10 дни.
Във връзка с проверка относно
компетентността на административния орган, наложил обжалваната принудителна
мярка, съдът установи, че ПАМ законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на
чл. 186, ал. 3,
пр. второ ЗДДС, е наложена със заповед, издадена от В.А.И.- Началник
отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който е оправомощен
за това с представената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на
Изпълнителния Директор на НАП. Предвид това съдът намира за неоснователно
направеното с жалбата възражение за липса на материална компетентност на
издателя на заповедта.
Налице са изложени мотиви в заповедта,
като административният орган изрично се е позовал на съставения Протокол за
извършена проверка № 0467529 от 19.09.2022г., в който подробно са описани
действията по проверката и резултатите от същата. Установени са следните факти,
посочени в оспорения административен акт като предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка: Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, за всяка продажба. Предвидени са изключения от това задължение, но
настоящия случай не попада в нито една от изброените хипотези. Съдът приема за
доказано по несъмнен начин, че при извършената на 19.09.2022г., в 15:45 часа,
контролна покупка от Д. Д. – старши инспектор по приходите към ТД на НАП гр.
Велико Търново в търговски обект – склад за търговия на едро с плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Стара планина“ № 35, експлоатиран от „****“ ООД гр. Ловеч, не е бил
издаден фискален касов бон за извършената продажба от наличното в обекта,
работещо и технически изправно фискално устройство от лице, което е в трудови правоотношения с
дружеството на длъжност „продавач-консултант“ – Нина Стоева Петрова. Последната е приела направеното плащане в
брой, върнала е ресто, но не е издала фискален касов бон. Административният
орган е приел, че с това действие е извършено нарушение на задължението по чл.
25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Проверката е извършена в работното време на
обекта. В жалбата се възразява, че понеже работното време на обекта е до 16:00
часа, в последните минути касата приключва по-рано, каквато е и причината да не
се издаде своевременно касова бележка за извършената продажба. Съдът не приема
това възражение и счита, че със същото се цели отмяна на оспорената заповед.
Видно от отразеното в Протокола за извършена проверка, на същата са присъствали
Н.С.П.– продавач-консултант в търговски обект и М.П.М. – законен представител
на „****“ ООД гр.
Ловеч. След съставянето на протокола за извършена проверка, същият е
предоставен на М.М. и след запознаване с неговото съдържание, същият е отразил,
че няма възражения. По този начин управителя на търговското дружество „****“
ООД гр. Ловеч се е съгласил с всички отразени констатации в протокола за
извършена проверка. Несъмнено ако М. имаше някакви несъгласия с отразеното, би
отразил такива, което не е сторил. Дори установеното нарушение да е било в края
на работното време на търговския обект, това не е основание и не освобождава
търговеца от задължението му да издава фискален касов бон от фискалното
устройство в обекта за всяка извършена продажба.
Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са материално-правните
предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна покупка заплатена в
брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта работещо и технически
изправно фискално устройство. В заповедта е описана фактическата обстановка,
която съдът намира за ясна и съответна на отразените обстоятелства в протокола
за извършена проверка.
Определеният срок на действие на
принудителната административна мярка е обоснован с тежестта на нарушението,
като са взети предвид всички обстоятелства, установени при проверката, и вида и
характера на извършваната търговска дейност.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б.
"а" във вр. с ал. 3
във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана
заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези
предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС са формулирани
така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.". В нормата на чл. 118 от ЗДДС
е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. По силата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредбата задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ. Плащането в процесният случай е станало в брой, не са
налице изключенията, предвидени в Закона и Наредбата.
С оглед констатираното нарушение на
задължението за регистриране и отчитане на продажбите с издаване на фискална
касова бележка, административният орган, в условията на обвързана
компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ. Органът е
съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".
С оглед конкретният търговски обект,
стопанисван от дружеството - жалбоподател, ПАМ е наложена за срок под средния,
предвиден в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а именно за срок от 10 дни.
Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН,
ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. В случаят издадената заповед цели
именно това, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно
отчитане на продажбите.
Неспазването на изискването на чл. 25, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ за издаване на касова бележка за всяка
продажба, осъществява фактическия състав на законово предвиденото
материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б.
"а" от ЗДДС, тъй като представлява неспазване на реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба.
Посочването на целите, за които се налага
административната мярка, отчитането на вида на обекта, неговото местоположение,
са обстоятелства, отчетени от органа при определяне тежестта на нарушението и
определяне на продължителността на наложената принудителна административна
мярка.
Изводът за нарушение на изискването за
издаване на фискален бон, констатирано при проверката и отразено подробно в
съставения протокол за извършена проверка, не е опроверган от доказателствата
по делото. Напротив отразеното в протокола се подкрепя от всички събрани по
делото доказателства. Налице са достатъчно доказателства, че „****“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „****, представлявано от
управителя М.П.М., е бил
задължен субект да издава фискални касови бонове със задължителните реквизити
по Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и неиздаването на фискален бон безспорно е
основание за налагане на ПАМ.
Заповедта е издадена в съответствие с
материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на
чл. 22 от ЗАНН.
Налагането на процесната ПАМ е с цел да се осигури защита на обществения
интерес, като се предотврати извършването на нови нарушения, но и в защита
интересите на потребителите, които са клиенти на търговеца. В случая издадената
заповед цели именно това, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните
задължения, като се осигури възможност за проследяване съответствието на
получените от търговеца плащания със счетоводните записвания.
Оспорената заповед е издадена от
материално компетентен орган, в писмена форма и с изложени мотиви, при наличие
на материално-правните предпоставки за това и спазване на процесуалните норми,
в съответствие с целта на закона. С оглед изложеното съдът счита, че следва да
се отхвърли като неоснователна подадената жалба.
На основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във
вр. чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки
административен съд, пети административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна Жалба вх. № 3577/25.10.2022г.,
подадена от „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „****, представлявано от управителя М.П.М., ЕГН: **********, чрез
адвокат В.Н. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 11303 от 26.09.2022г., издадена
от В.А.И.- Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на НАП, с която на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ и чл. 187, ал. 1 от Закон за данък върху
добавената стойност е наложена принудителна административна мярка „запечатване
на търговски обект – склад за търговия на едро с плодове и зеленчуци, находящ
се в гр. Ловеч, ул. „Стара планина“ № 35, експлоатиран от търговеца, и забрана
за достъп до него за срок от 10 (десет) дни“, като е разпоредено запечатването
да се извърши на 26.10.2022г. в 15:30 часа, при задължително присъствие на
представител на търговеца, както и е указано да се отстранят наличните стоки от
обекта.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен
съдия: