М О Т И В
И
по НОХД № 2828/2016 год. по описа на ПОС
Окръжна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимият Е.Й. – турски гражданин, в
това, че на 04.01.2015 година на път II-56 „Брезово-Раковски“ /път 1-8/,
при км. 93+500 от републиканската пътна мрежа, на 80-90 м
преди ЖП-надлез на железопътната линия Пловдив-с. Скутаре,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел
А4 с ДКН ****, кат.
„В“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
-
чл. 6 ал. 1 от ЗДвП –
„Участниците в движението: т.1 съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци, като при наличие в
участъка на пътнотранспортното произшествие на забранителен по смисъла на чл. 47 ал. 1 от ППЗДвП знак В24 /“ЗАБРАНЕНО ИЗПРЕВАРВАНЕТО“/ е
предприел маневра за изпреварване с навлизане в платното за насрещно движение,
като при наличие в участъка на пътнотранспортното произшествие на знак В26
/“ЗАБРАНЕНО ДВИЖНИЕТО СЪС СКОРОСТ ПО-ВИСОКА ОТ ОЗНАЧЕНАТА“/, указващ максимално
разрешена скорост 60 км/ч, се е движел със скорост 101 км/ч и с пътната
маркировка, като при наличие в участъка на пътнотранспортното произшествие на
непрекъсната маркировка – „единична непрекъсната линия“ - М1, която на пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат /чл. 63
ал. 2 т. 1 от ППЗДвП/, е предприел пресичане на пътната маркировка, с
навлизане в платното за насрещно движение;
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като се е
движел при условията на намалена видимост /в тъмната част на денонощието/ при
изкуствено осветление, при наличие на предупредителни знаци за опасност от
група А – знак А12 „НЕРАВНОСТИ ПО ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ“, придружен от знак Т2 –
с дължина /в продължение на 2000 метра/ и предупредителен знак А15 – „ОПАСНОСТ
ОТ ХЛЪЗГАНЕ“, придружен от знак Т14 – при сняг и зимни условия;
- чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Пътно превозно
средство от: Категория „В“ – в извъннаселено място –
90 км/ч; ал. 2 – когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, като е нарушил въведената
с пътен знак В26 „ЗАБРАНЕНО Е ДВИЖЕНИЕ СЪС СКОРОСТ, ПО-ВИСОКА ОТ ОЗНАЧЕНАТА“,
като при забрана в района на произшествието за движение на пътни превозни
средства със скорост на 60 км/ч, се е движел със скорост 101 км/ч;
-
чл. 25 ал. 1 от ЗДвП: „Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като е предприел маневра
„изпреварване“, с навлизане в платното за насрещно движение, по което в този
момент се е движел в обратна посока лек автомобил марка „Опел Астра“ с ДКН ****, управляван от Б. Г. З. с ЕГН: ********** и е причинил по
непредпазливост смърт на повече от едно лице – на две лица, както следва: на Б. Г. З.с ЕГН: ********** от гр. П., починала на 04.01.2015 година и
на Б. Ц. З. с ЕГН: ********** от гр. П.,
починала на 04.01.2015 година и телесна повреда на едно лице: средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2,
вр. ал. 1 от НК на Ц. Б. З. с ЕГН: **********,
изразяваща се в закрито счупване на двете кости на дясната предмишница, което е
наложило оперативно лечение, довело до трайно затрудняване движението на горния
десен крайник за повече от един месец, като случая е особено тежък по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК - престъпление чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, пр. 5, б. „а“ пр. 2, б. „б“ пр. 2-ро, вр. ал.
1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1, вр с чл.93, т.8 от НК.
Производството е по реда
на чл.370 и сл. от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия да
се наложи наказание Лишаване от свобода при условията на чл.54 НК в размер
около баланса, което със задължителното в случая приложение на чл.58а от НК да
се намали с 1/3-та.
Гражданските иск не е
предявен. Като частни обвинители по делото са конституирани претърпелите
неимуществени вреди Ц. З. З. и Н.В.Г., първият освен лично и като съпруг на Б.
З. и баща на Б. З., а втората като майка на Б. З.. Частните обвинители лично и
чрез упълномощен повереник намират обвинението за доказано и изцяло поддържат
пледоарията на прокурора.
Подсъдимият
Й. признава обстоятелствата изложени в ОА по реда на чл.371, т.2 от НПК, което
самопризнание е одобрено по реда на чл.372, ал.4 НПК. Неговият защитник изразява
становище, че действително обвинението е доказано от обективна и субективна
страна, но при определяне на наказанието настоява да се приложи нормата на
чл.55 НК, чиито условия били налице. Освен това счита, че следва да намери
приложение и нормата на чл.66 НК като наказанието лишаване от свобода бъде
отложено с подходящ изпитателен срок. Подсъдимият Й. се солидаризира със
защитника си и изразява съжаление за случилото се.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
Е.Й. е
роден на ***
година в гр. Д., Р Т., живущ ***
и Р Г.на адрес: Р Г. – гр. Б., ул. А. Д.Т., № 1. Той е **** по произход, **** гражданин, продължително
пребиваващ в Р Г., със средно образование, пенсионер по болест, неженен, но живущ на семейни начала, не е осъждан.
Същият
притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, а е правоспособен водач
от 1997г. На 04.01.2015г. пострадалия Ц.З. заедно с членовете на неговото
семейство Б. З. – съпруга, и Б. З.– дъщеря, били на гости при роднини в с.В.,
обл.П.. Вечерта около 20.30ч потеглили към дома си в гр.П. със семейния си
автомобил – л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с рег № ****. Колата била
управлявана от Б. З. / починала при възникналото ПТП/. На предна дясна седалка
седял пострадалия Ц.З., а на задната седалка била Б. З. / също починала/.
Напускайки с.В. се насочили по околовръстния път на гр.П. в посока юг, движейки
се на къси светлини. Всички били с поставени предпазни колани. Пътната настилка
била суха, а видимостта била намалена единствено от факта, че движението било
през тъмната част на денонощието. Асфалтовата настилка била без нарушения, а
макар движението да било със средна интензивност, непосредствено преди
инцидента пред автомобила на З. нямало друго МПС.
По същото време обв.Й.
пък се придвижвал с лек автомобил Ауди, модел А4, с рег №***** от гр.И. към Р Г..
Автомобила управлявал лично, а пътници при него били жената, с която живеел на
семейни начала – свид.С.К. и нейния син от друг брак– свид.С.К.. В района на
гр.П.спрели на бензиностанция „Шел”, след което продължили пътуването в посока
север по околовръстния път на гр.П.. По този начин се насочили в посока АМ
Тракия. В същата посока се движел свид.Т.Б.Р. с л.а. Рено Сценик с рег. № ****.
Пътници в същия били децата на Р., свид.Р.Т.Р. и И.А.Д.. Скоростта на движение
била около 60 км/ч. Пред автомобила на свид.Т.Р. на около 100 м се движел друг
автомобил управляван от свид.Е.А.. Достигайки района на надлеза за с.С.,
автомобила на свид.Р. бил изпреварен от друг с чужда регистрация, а веднага след
това и от Аудито на подс.Й.. Последният се движел с около 100 км/ч. Преди
надлеза имало поставени знаци от група А – знак А12 „неравности по
платното за движение“, придружен от знак Т2 – с дължина /в продължение на 2000
метра/ и предупредителен знак А15 – „ОПАСНОСТ ОТ ХЛЪЗГАНЕ“, придружен от знак
Т14 – при сняг и зимни условия. Освен това обаче имало и
забранителни знаци, а именно знак В24 /“ЗАБРАНЕНО ИЗПРЕВАРВАНЕТО“/,
както и знак В26 /“ЗАБРАНЕНО ДВИЖНИЕТО СЪС СКОРОСТ ПО-ВИСОКА ОТ ОЗНАЧЕНАТА“/, последният
указващ максимално разрешена скорост 60 км/ч.
Освен това имало и хоризонтална маркировка – единична непрекъсната линия-М1,
която пътните превозни средства не следвало да преминават и дори застъпват.
Релефа на пътя бил хоризонтален , но със завой с радиус 1750м. В 20.40ч на
посочената дата подс.Й. навлязъл в посочения участък на път ІІ-86 „Брезово –
Раковски” / път 1-8/, при км 93 +500 метра от републиканската пътна мрежа, на
80-90 метра преди ЖП надлез на линията Пловдив – с.Скутаре. Скоростта му била
101 км/ч. След изпреварването на автомобила „Рено” управляван от свид.Р.,
подсъдимият настигнал автомобила на свид.А.. Решил да изпревари и него без да
намалява скоростта си на движение, въпреки наличните забрани в района. Така
навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в същия момент се движел
автомобила „Опел” управляван от Б. З.. Така настъпил челен сблъсък между
автомобилите на последната и подсъдимия. В резултат Опела продължил движението
си на югозапад, с ротация около вертикалната си ос и под въздействието на
инерционните моменти автомобила се качил на мантинелата на източното платно за
движение със задната си част.
Автомобила
Ауди на подсъдимия пък в резултат от удара бил с блокирано предно ляво колело,
което се завъртяло наляво под ъгъл 80 градуса и оставило следа от гума по
пътното платно, която била фиксирана в протокол от последвалия оглед. Колата
продължила движението си на север, при ротация около вертикалната си ос, след
което се установила в дясната част на източното платно за движение.
След
първоначалния шок свид.З., който бил загубил за кратко съзнание, дочул гласа на
дъщеря си от задната седалка, но не могъл да окаже помощ, тъй като бил със
счупена ръка. Съпругата му пък била безпомощна и дишала тежко. Свид.Т.Р. спрял
автомобила и заедно със сина си свид.Р. Р. се приближили до автомобилите, с цел
да окажат евентуална помощ на пострадалите. Поради големите деформации обаче
нямали достъп до вътрешността на купетата. Ето защо първия сигнализирал за станалото
на тел.112. Освен него сигнал за инцидента бил подаден и от свид.Е.А., както и
В.М.. Към мястото се отправили екипи на ЦСМП, РЗПАБ и ОД МВР Пловдив.
Медицинските лица констатирали смъртта на Б. Г. З. с ЕГН ********** и
на Б. Ц.З. с ЕГН **********. Пострадалия Ц.З. пък бил транспортиран до УМБАЛ
„Св.Георги” Пловдив, където му била извършена хирургическа интервенция.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието
на подсъдимия Й. направено в съдебно заседание при хипотезата на чл.371, т.2 НПК, което е одобрено по реда на чл.372, ал.4 НПК. То се подкрепя от показанията
на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство Ц.Б.З., Н.В.Г., Г.С.Г.,
Т.Б.Р., Р.Т.Р., Е.А., Г.Т.Р., И.А.Д., В.З.М., В. К. М., прочетени и приобщени в
съдебната фаза на процеса, както и от събраните по делото писмени доказателства
и протоколи за процесуално – следствени действия – огледи на местопроизшествие,
албуми със снимки и веществени доказателства по делото. Съдът кредитира показанията
на посочените свидетели като логични, непротиворечиви и съответстващи по между
си и на останалия събран по делото доказателствен материал. Доколкото
настоящото производство протича по реда на чл.372, ал.4, вр с чл.371, т.2 НПК,
то съобразно нормата на чл.373, ал.3 НПК съдът би следвало да се позовава при
постановяване на присъдата само на доказателствата, подкрепящи самопризнанието.
Все пак за пълнота следва да се посочи, че не се кредитират показанията на
свидетелите С.К. и С.К. в частта им сочеща, че не подсъдимия извършвал
изпреварване в момента на удара, а точно обратното – починалата Б. З.. Като се
остави на страна факта, че същите са в близки отношения с подсъдимия, то
показанията им противоречат на приетия механизъм на ПТП по извършената автотехническа
експертиза и извършените огледи на местопроизшествие. Същите са в унисон с
показанията на свид.З., който макар да е пострадал и в този смисъл
заинтересован от изхода на делото, то показанията му са подкрепени и от свид.Т.
Р.. Последния изрично сочи, че изпреварването е било извършено именно от
подсъдимия, а не от водача на Опела. Ето защо показанията в олбратния смисъл на
свидетелите К. и К. се оборват от доказателствата по делото. На следващо място не
се кредитират и обясненията на подс.Й. депозирани в досъдебното производство в
същия смисъл /л.26/. С направеното самопризнание на практика същите не се и
поддържат в съдебно заседание, но доколкото настоящата инстанция не може да
постанови присъда без да е анализирала съответствието на самопризнанието с
доказателствата по делото, то е необходимо да се посочи, че описания механизъм
на ПТП от подсъдимия и неговите ближни не кореспондира с обективните
доказателства по делото фиксирани в протоколите за оглед и най-вече показанията
на незаинтересования от изхода на делото свидетел Т. Р..
Видно от извършената съдебно
медицинска експертиза №5/2015г./ л.149-154, т.1 д.пр./ при процесното ПТП на Б.З.
са били причинени: разкъсване на черния дроб; разкъсване на слезката;
разкъсване на диафрагмата; кръвоизлив в коремната кухина; кръвопропиване на
тъканите на тазовото дъно; счупване на ребра двустранно; счупване на таза;
счупване на лява бедрена кост; мастна емболия в белите дробове; оток на мозъка;
разкъсно – контузна рана на десен долен крайник; кръвонасядане на тъканите на
шията и гръдния кош; кръвонасядания по кожата на главата, шията, гръдния кош,
корема и крайниците; охлузвания по кожата на главата и крайниците. Причина за
смъртта е политравма изразяваща се в разкъсване на черния дроб, разкъсване на
слезката, разкъсване на диафрагмата, кръвоизлив в коремната кухина,
кръвопопиване на тъканите на тазовото дъно, счупване на ребра двустранно,
счупване на таза, на лявата бедрена кост и развитие на мастна емболия в белите
дробове. Тези увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет или на неговото тангенциално действие и добре отговарят
да са получени от Б.З. като водач на лек автомобил при инцидента на
04.01.2015г., когато е починала.
От заключението на
изготвената в досъдебна фаза съдебно медицинска експертиза № 4 / л.161 – 167,
т.1, д.пр./ на починалата Б. З. е видно, че на същата при процесното ПТП са
причинени аспирация на кръв и стомашно съдържимо в белите дробове; подплеврални
кръвоизливи; точковидни кръвоизливи по сърцето; мозъчен отоко;
разкъсно-контузна рана на носа, която се отваря в носните ходове; счупване на
носни кости; кръвонасядания по главата, гръдния кош и левия горен крайник;
охлузвания по главата, шията, гръдния кош, левия горен крайник и левия долен
крайник. Причината за смъртта настъпила на 04.01.2015г. е механична асфиксия,
поради поглъщане на кръв и стомашно съдържимо в белите дробове. Тези увреждания
са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
или на неговото тангенциално действие и добре отговарят да са получени от
пострадалата при горното ПТП като пътник в автомобила Опел.
От заключението на
изготвената в досъдебна фаза съдебно медицинска експертиза № 61 / л.176 – 178,
т.1, д.пр./ на Ц.З. е видно, че му е било причинено закрито счупване на двете
кости на дясната предмишница, което е наложило оперативно лечение, както и
разкъсно-контузна рана на главата. Първото е причинило трайно затрудняване
движението на горен десен крайник за повече от един месец.
По делото е била
извършена СМЕ и на свид.С. К. / л.182 д.пр., т.1 / от чието заключение е видно,
че при инцидента на процесната дата на ъщата е била причинена контузия в
гръдно-коремната област, което представлява рзстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК.
От извършената
автотехническа експертиза / л.187 – 222, т.2 д.пр./ е видно, че ударът между
двете МПС е настъпил в лявата /западна/ лента на платното за движение в конфликтна
точка на първоначален контакт приблизително:
По дължина на около 7-9
метра южно от ориентира приет в протокола за оглед, а по ширина на около
5.4-5.8 метра западно от ориентира или на около 0.9 – 1.3 метра в ляво /
западно/ от разделетелната линия между двете ленти.
Скоростта на Аудито в
момента на удара е била около 101 км/ч. Скоростта на Опела е била около 88
км/ч. Преди удара и от двата автомобила не са установени спирачни следи, поради
което тези скорости са били същите и непосредствено преди удара.
В създадената пътна
ситуация удар е могло да не настъпи, ако водача на Аудито бе останал в дясната
лента. Водачът на Опела от своя страна не е могъл да избегне удара дори чрез
екстрено спиране. Също така без значение е и скоростта му на движение, тъй като
и при по-ниска скорост не е могъл да избегне удара по същата причина. На
практика и двата автомобила са се движили с технически несъобразена скорост с
пътните условия и обстановка - на къси светлини, но това няма отношение към
настъпилото ПТП.
От техническа гледна
точка вещите лица сочат следния механизъм:
Подс. Й. е управлявал
автомобила си по дясна лента /източна/ за движение на източно обходен път на
гр.П. в посока от юг на север. По същото време водача Б. З. е управлявала Опела
по дясна за нея лента /западна/ на платното за движение по същия път, но в
посока от север на юг. Въпреки наличието на забрана за изпреварване подсъдимия
е пресякъл непрекъснатата линия и така навлязъл в лявата за него лента. След
около 1.9 сек е настъпил удар, който е бил неизбежен. Удара настъпил в предната
лява част на Аудито и също предна лява част на Опела. След него последния
автомобил се завъртял в положителна посока, придвижил се е на югозапад и след
като със задната си част се качил на мантинелата, се установил на място. Аудито
от своя страна продължило да се движи на север-североизток и слвед ротация в
положителна и отрицателна посока по направление от оставена следа от гума, се
установило на мястото и положението отразени в протока за оглед.
Като основна причина за
настъпилото ПТП експертите сочат навлизането на автомобила управляван от
подсъдимия Й. в лявата за него лента за движение на място и по начин, когато
това не е било безопасно, тъй като там се е намирал Опела управляван от Б. З..
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по
изготвените експертизи, като компетентно изготвени, с необходимите
професионални познания и опит в съответните области и съответстващи на събрания
по делото доказателствен материал.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието
си подсъдимият Е.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.
343 ал. 4, вр. ал. 3, пр. 5, б. „а“ пр. 2, б. „б“ пр. 1-во, вр. ал. 1
б. „в“, вр. чл. 342 ал.
1 от НК за това, че на 04.01.2015 година на път II-56 „Брезово-Раковски“ /път 1-8/, при км. 93+500 от
републиканската пътна мрежа, на 80-90 м преди ЖП-надлез на железопътната линия
Пловдив-с. Скутаре, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел А4 с ДКН ****, кат. „В“, е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно:
-
чл. 6 ал. 1 от ЗДвП –
„Участниците в движението: т.1 съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци, като при наличие в
участъка на пътнотранспортното произшествие на забранителен по смисъла на чл. 47 ал. 1 от ППЗДвП знак В24 /“ЗАБРАНЕНО ИЗПРЕВАРВАНЕТО“/ е
предприел маневра за изпреварване с навлизане в платното за насрещно движение,
като при наличие в участъка на пътнотранспортното произшествие на знак В26
/“ЗАБРАНЕНО ДВИЖНИЕТО СЪС СКОРОСТ ПО-ВИСОКА ОТ ОЗНАЧЕНАТА“/, указващ максимално
разрешена скорост 60 км/ч, се е движел със скорост 101 км/ч и с пътната
маркировка, като при наличие в участъка на пътнотранспортното произшествие на
непрекъсната маркировка – „единична непрекъсната линия“ - М1, която на пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат /чл. 63
ал. 2 т. 1 от ППЗДвП/, е предприел пресичане на пътната маркировка, с
навлизане в платното за насрещно движение;
-
чл. 21 ал. 2 – когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак,
като е нарушил въведената с пътен знак В26 „ЗАБРАНЕНО Е ДВИЖЕНИЕ СЪС СКОРОСТ,
ПО-ВИСОКА ОТ ОЗНАЧЕНАТА“, като при забрана в района на произшествието за
движение на пътни превозни средства със скорост на 60 км/ч, се е движел със
скорост 101 км/ч;
-
чл. 25 ал. 1 от ЗДвП: „Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като е предприел маневра
„изпреварване“, с навлизане в платното за насрещно движение, по което в този
момент се е движел в обратна посока лек автомобил марка „Опел Астра“ с ДКН **** управляван от Б. Г. З. с ЕГН: ********** и е причинил по
непредпазливост смърт на повече от едно лице – на две лица, както следва: на Б. Г. З. с ЕГН: ********** от гр. П., починала на 04.01.2015 година и
на Б. Ц. З. с ЕГН: ********** от гр. П.,
починала на 04.01.2015 година и телесна повреда на едно лице: средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2,
вр. ал. 1 от НК на Ц. Б.З. с ЕГН: **********, изразяваща
се в закрито счупване на двете кости на дясната предмишница, което е наложило
оперативно лечение, довело до трайно затрудняване движението на горния десен
крайник за повече от един месец.
От
обективна страна след като на посоченото време и място е нарушил горните
правила по ЗДвП при управление на МПС, подсъдимия е причинил процесното ПТП, а
в резултат на същото при наличие на пряка причинно- следствена връзка с
нанасенети увреждания са починали две лица и е причинена телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.1 НК на още едно лице. Подс.Й. не е съобразил поведението си с
пътните знаци забравняващи изпреварването, както и движение със скорост над 60
км/ч, а се е движил със значително по-висока – около 101 км/ч. Освен наличния
знак В26, нарушил и хоризонталната маркировка М1, която пък дори не е имал
право на застъпва съгасно чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП. Вместо това той дори
навлязъл в насрещната лента за движение. Действително автомобила управляван от
Б. З. също се е движил със скорост над разрешената, а именно 88 км/ч. Но тя се
е движила в своята лента за движение, без да навлиза в насрещната, поради което
в процесния казус тя не е причина за настъпилото ПТП. В този смисъл не е основателно
възражението на защитата за съпричиняване от пострадалата. На следващо място
подс.Й. е нарушил нормата на чл.21, ал.2 ЗДвП, тъй като при ограничение със
знак В26 до 60 км/ч, той се движил с около 101 км/ч. В този смисъл макар
скоростта по силата на ал.1 на същата норма за движение извън населени места да
е до 90 км/ч за МПС от категорията на управляваното от подсъдимия, то
конкретното деяние касае неизпълнение на конкретно задължение в посочения пътен
участък. В анализираната пътна ситуация подсъдимия не е съобразил положението
на Опела и е предприел изпреварване, когато това не е било безопасно. С това си
действие е нарушил и нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП.
От
субективна страна подс.Й. е действал при форма на вина непредпазливост и
по-точно небрежност. Той е действал без да съзнава обществено опасните
последици от деянието си, но е бил длъжен по силата на горните норми, а и е
могъл да стори това. Очевидно е избрал скорост на движение, която не
съответства на изискванията на ограничението в посочения пътен участък. Не се е
съобразил с пътните знаци и хоризонтална маркировка, а и погрешно е преценил
възможността да извърши безопасно изпреварване. Не са събрани доказателства по
делото обаче, които да сочат, че подсъдимия е осъзнал последното, но поради
надценяване на шофьорските си умения, да е мислел че може безопасно да завърши
изпреварването преди да настъпи сблъсък. Още повече, че сам е изложил себе си
на опасност. Ето защо в случая е налице несъзнавана такава по смисъла на
чл.11,ал.3, пр.1 НК, противно на твърдението на повереника на частния
обвинител, който пледира за наличие на самонадеяност.
Причини за извършване на
деянието - незачитане на правилта за движение.
Подбуди - лични.
От друга страна
настоящата инстанция намира, че подсъдимия Е.Й., следва да бъде признат за НЕВИНЕН и на основание чл.304 НПК ОПРАВДАН за това да е нарушил:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по
пътищата не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди”;
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като се е
движел при условията на намалена видимост /в тъмната част на денонощието/ при
изкуствено осветление, при наличие на предупредителни знаци за опасност от
група А – знак А12 „НЕРАВНОСТИ ПО ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ“, придружен от знак Т2 –
с дължина /в продължение на 2000 метра/ и предупредителен знак А15 – „ОПАСНОСТ
ОТ ХЛЪЗГАНЕ“, придружен от знак Т14 – при сняг и зимни условия;
- чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Пътно превозно средство
от: Категория „В“ – в извъннаселено място – 90 км/ч; както и случаят да е
особено тежък по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК, по повдигнатото му в този смисъл
обвинение.
На първо място нормата
на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП не вменява контретно правило за поведение. Самата норма
на чл.342 НК е бланкетна такава и следва да бъдат посочени конкретни правила,
които са нарушени от дееца, които да се намират в причинна връзка с настъпилия
резултата. Видно от съдържанието на посочената норма тя не съдържа конкретно
правило за поведение. На следващо място чл.20, ал.2 ЗДвП изисква водачите да се
движат със съобразена с посочените в нея неизчерпателно обстоятелства, но в
процесния казус деецът е нарушил друго правило за поводение, а именно движел се
е с превишена скорост. Последната сама по себе си съдържа в себе си нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДвП и по този начин я поглъща. Нарушението на предупредителните
знаци пък в конкретния казус не се установи да е довело до причинна връзка с
настъпилото ПТП. По отношение на нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП пък вече бе
посочено, че след като има ограничение въведено с пътен знак, то същата е
специална по отношение общата такава. Ето защо подсъдимия е нарушил ал.2, на
чл.21, а не общата забрана. Ето защо и той бе оправдан по повдигнатото му в
този смисъл обвинение.
На следващо място не се
споделят доводите на прокурора и частното обвинение, че настоящият случай
следва да бъде квалифициран като особено тежък такъв по смисъла на чл.93, т.8 НК. Съгласно нея това е
случай, при който
извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други
отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Очевидно е, че дееца в случая не представлява такава
висока степен на обществена опасност тъй като той е неосъждано лице, няма
доказани провинение по ЗДвП, нито се отличава с лоша характеристика. По
отношение настъпилия съставомерен резултат, то отговорността по ал.3 на чл.343 НК е ангажирана поради настъпила смърт на две лица. Това е минималния необходим
брой, за да може да отговаря по тези текст дееца. Настъпилата средна телесна
птовреда на трети пострадал не оправдава резултата като особено тежък.
Действително пострадалите са от едно семейство като починали са съпругата и
дъщерята на преживелия пострадал. Но не може да се сподели разбирането, че ако
починалите бяха от различни семейства, то резултата би бил по-лек, каквато на
практика се явява тезата на обвинението. Ето защо подсъдимият бе оправдан и по
това обвинение.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Й. престъпление,
като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, при условията на чл.54,
ал.1 от НК, Съдът намира, че на същия следва да се определи наказание Лишаване
от свобода в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. В случая то следва да е ориентирано под
баланса при превес на смекчаващите обстоятелства, който при предвидено
наказание за това престъпление от три до десет години /към момента на деянието/
се явява 6 години и 6 месеца лишаване от свобода. Следва да се посочи, че към
момента законът предвижда по-висок максимум, но съгласно нормата на чл.2 НК за
всяко престъпление се прилага закона към момента на извършването му, а ако до
влизане в сила на присъдата последват различни закони, се прилага
най-благоприятния. В случая поради по-високия максимум на наказанието/
изменението с ДВ бр.74/2015г./ следва да се приложи закона в сила до този
момент. Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчита
чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на наказания по ЗДвП / такива
така и не се установиха по делото/, както и иначе добрите му характеристични
данни, но най-вече неговото здравословно състояние . По делото е установено, че
след претърпяно ПТП като пътник, същия е с нарушена двигателна активност, а
също така получава припадъци. Последното съгласно изрично писмо от началника на
Затвора Пловдив създава затруднения при престоя му в местата за лишаване от
свобода, а подсъдимия се обслужва трудно въпреки наличието на осигурен
асистент. От друга страна като отегчаващо вината обстоятелство се отчита
значителното превишение на скоростта с 41 км/ч над разрешената в пътния
участък. Ето защо според настоящата инстанция наказание ориентирано към
минимума, но не самия такъв се явява най-справедливо и съответно на извършеното
от дееца. С оглед горното според настоящата инстанция по-високо по размер
наказание би се явило неоправдана репресия спрямо дееца.
Съгласно нормата на
чл.58а, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК същото следва да се намали с 1/3 и на
подс.Й. да се наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Въпреки значителния
превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, то следва да се
отбележи, че липсват многобройни или изключително смекчаващо вината
обстоятелство, което да обуславя несъразмерна тежест на най-ниското предвидено за
извършеното от дееца наказание от две години лишаване от свобода. Дори
обратното, предвид изложеното по-горе то би било недостатъчно за постигане
целите по чл.36 НК, доколкото е нанесена умишлено средна телесна повреда на
пострадалия. Самопризнанието на подсъдимия направено в съдебно заседание не е
основание то да се отчита отделно при определяне размера на наказанието. В хода
на досъдебното производство такова липсва, а очевидно сломен пред оборващата
тежест на събраните доказателства, подсъдимия е изпрал реда на провеждане на
съкратено съдебно следствие по т.2 на чл.371 НПК, където самия закон е посочил
привилегията на смекчената отговорност. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика на ВКС на Р България.
Според настоящия състав в конкретния казус не
следва да се прилага чл.66, ал.1 от НК, тъй като освен смъртта на две лица е
налице седна телесна повреда на още едно лице, а освен това с условно осъждане
не би се постигнал поправителен ефект нито върху подс.Й., нито би се постигнала
генералната превенция върху останалите членове на обществото. Самия факт, че
подсъдимия вече е претърпял инциден като пътник, но въпреки това не спазва
правилата за движение као водач, сочи че върху него следва да се въздейства
поправително като изтърпи наложеното му наказание ефективно. В порцесния казус
макар да има известно отдалечаване във времето от настъпване на ПТП до
постановяване на присъда, то последното се дължи на поведението на самия
подсъдим, който се е отклонил от мярката си за неотклонение, от наложената
ограничителна мярка забраняваща му да напуска пределите на Р България и в
крайна сметка се е укрил. Ето защо и това обстоятелство не следва да доведе до
облекчаване на положението му. Така при съблюдаване нормата на чл. 57 ал. 1 т. 3
от ЗИНЗС / действаща към момента на постановяване на
присъдата/ наложеното
на подсъдимия Й. наказание от
ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА следва да се изтърпи при
първоначален „ОБЩ” режим.
На основание чл.
343Г вр. чл. 343 вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК следва подсъдимия Е.Й. да бъде лишен от право да управлява МПС. Според настоящата инстанция такова наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила се явява
най-справедливо и в съвкупност с наказанието лишаване от свобода, то ще
постигне освен поправителен ефект върху дееца, но и върху останалите членове на
обществото.
На основание чл. 59 ал. 1 вр. с ал. 2 от НК следва да се зачете времето, през което подсъдимият Й. е бил задържан по
настоящото дело , а именно от 06.01.2015 година до 09.01.2015 година, както и
за времето от 22.12.2016 година до влизане в сила на настоящата присъда.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - лек автомобил марка „Ауди“, модел А4 с ДКН*****, оставен на съхранение в ОД на
МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ следва ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия Е.Й., след влизане на присъдата
в сила.
На основание чл. 189
ал. 3 от НПК следва подсъдимият Е.Й. да заплати на частния обвинител Ц.Б.З.
сумата и на частния обвинител Н.В.Г. сумата от по 960 лева за всеки един от
тях, представляваща разноски за повереник, съгласно приложеното пълномощно по делото
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК следва подсъдимият Е.Й., със снета
по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 1576
(хиляда петстотин седемдесет и шест) лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство за експертизи.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК следва подсъдимия Е.Й., със
снета по-горе самоличност да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата
от 60 (шестдесет) лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното
производство.
На основание чл. 189
ал. 2 от НПК
разноските в размер на 1344,80 лева за преводач в досъдебно
и съдебно производство следва да останат за сметка на
Държавата.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: