Решение по КНАХД №1216/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. С., [ЕГН], чрез пълномощник адвокат А. А. - БАК, против Решение № 370/29.05.2025 г., постановено по АНД № 937/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-3388-000023/25.02.2025 г., издадено от началник сектор в Пето РУ при ОД на МВР – Бургас, с което на касатора, за нарушение и на основание на чл. 174, ал. 3, пред. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се, че в проведено административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на санкционираното лице. Твърди се нарушение на процедурата по установяване употребата на алкохол, тъй като на касатора не бил връчен талон за медицинско изследване. Възразява се, че на касатора бил предоставен нечетлив препис от АУАН. Моли се съдът да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат А., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по касация - началник сектор в в Пето РУ при ОД на МВР – Бургас, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 17.01.2025 г., около 02:36 ч., в [населено място], [жк], на [улица], посока към блок 88, управлява лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № [рег. номер], собственост на Е. А., като при извършена проверка от контролни длъжностни лица при РУ 05 Бургас е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и отказва да даде кръвна проба за химически анализ, за което му е издаден талон за медицинско изследване. Съставен е АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя в тази насока, като отхвърлил същите като неоснователни. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

Съдът намира за неоснователни твърденията на касатора, че органите на реда не са му връчили талон за медицинско изследване, доколкото същите се опровергават от събраните гласни и писмени доказателства. Видно от отбелязването в самия талон на л. 7 от делото на РС, С. е отказал да получи издадения талон и това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел, трите имена и ЕГН на когото са описани в талона. Спазена е разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в издадения контролен талон са вписани реквизитите по чл. 6, ал. 6 - мястото, където да се извърши установяването; срока на явяването – до 45 минути. Спазена е и разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от Наредбата - отказът на лицето да подпише и да получи талона за изследване е установен с подписа на един свидетел.

Безспорно се установява от всички приобщени по делото доказателства извършването на вмененото на С. нарушение. Събраните по делото свидетелски показания потвърждават обстоятелството, че водачът на управлявания автомобил е отказал да бъде изпробван за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер и е отказал да получи издадения талон за медицинско изследване. Показанията на актосъставителя са еднопосочни, кореспондентни помежду си и с писмените доказателства, последователни, подробни не само относно съществените елементи на деянието, но и относно обстоятелствата, във връзка с които е осъществено, поради което правилно са кредитирани от решаващия съд. Затова касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд за доказаност и съставомерност на вмененото с АУАН и НП деяние.

Напълно декларативно е твърдението в касационната жалба за предоставен на касатора нечетлив препис от АУАН. От една страна на лист 6 от делото, образувано пред районния съд, е приложен АУАН, който настоящият състав счита за достатъчно четлив. От друга страна по делото безспорно се установява, че С. е отказал да получи екземпляр от съставения АУАН, което обстоятелство е удостоверено по надлежния ред с подпис на свидетел, с оглед на което в конкретния случай е правно ирелевантно дали екземплярът е бил четлив или не, доколкото нарушителят сам се е поставил в ситуация да не получи препис от акта и не се обуславя извод за ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Целта на предявяването и връчването на АУАН е лицето да има възможност да се запознае с вменените му нарушения и да осъществи правото си на защита. В случая с оглед установената фактическа обстановка, санкционираното лице е било наясно с факта на съставяне на акт, поради което следва да се приеме, че е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем и не е налице съществено процесуално нарушение.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370/29.05.2025 г., постановено по АНД № 937/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.