№ 1951
гр. София, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110138920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал.1 от КТ, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на ищеца Р. М. Т. със Заповед
№ РД ... г. на Д. на ИПАЗР „Н. П.“.
Ищецът Р. М. Т. твърди, че наказанието е наложено незаконосъобразно, като
вмененото му задължение да ръководи онлайн заседание от настолен компютър без
микрофон или лаптоп, който да му е предоставен от работодателя му е невъзможно, поради
което и заповедта № РД ... г., с която му е възложено такова задължение и за неизпълнение
на която е санкциониран е незаконосъобразна в нарушение на чл. 107и, ал. 3, т. 1 и чл. 127,
ал. 1, т. 3 от КТ. Прави искане наложеното със Заповед № РД ... г. на Д. на ИПАЗР „Н. П.“
дисциплинарно наказание „забележка“ за бъде отменено. Не претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“, в
който последният оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че ищецът работи по
трудово правоотношение при ответника по силата на трудов договор ... Твърди, при
издаване на заповедта за налагане на наказание „забележка“ са спазени всички изисквания
на закона, а нарушението се установява по делото безспорно, тъй като на служителят е
предоставена възможност да ползва технически средства в кабинети на колеги или в
заседателната зала на института, а отказът му да стори това не се основава на обективни
причини. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Не
1
представя списък по чл. 80 от ГПК, тъй като търси само разноски за адвокат.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което е отделено като такова по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 от ГПК е обстоятелството, че същите са във валидно възникнало трудово
правоотношение, по силата на сключен между тях трудов договор ..., по който ответникът -
Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“ има качеството
на работодател, а ищецът като служител изпълнява длъжността „Доцент“.
От приетата по делото Заповед № РД 05-169 от 22.12.2020 г. на Д. на Институт по
почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“, се установява, че с оглед
пандемията от Ковид 19, за служителите му е въведена смесена-присъствена и дистанционна
форма на работа в домашна среда, считано от 04.01.2021 г. до 31.01.2021 г., както следва:
дистанционна работа в домашни условия за академичния и техническия състава.
От представената и приета по делото по реда на чл. 184 от ГПК електронна
кореспонденция, съдържанието на което не е спорно, се установява, че на 16.04.2021 г.
ищецът е изпратил имейл до членовете на научния съвет при МЗХМС, в който последните
са уведомени, че на 27.04.2021 г. ще се проведе неприсъствено заседание на НС на
МЗХМС с посочения в Заповед ... дневен ред.
На 20.04.2021 г. член на съвета е отправил предложение за промяна на формата за
провеждане на заседанието от предложената от ищеца дистанционна форма
(неприсъствено) в присъствена форма, в отговор на което, на 21.04.2021 г., ищецът е
заявил, че не може да приеме предложението, доколкото същото е в нарушение на
заповедите на Д. на института, както и че последният е забранил присъствени заседания.
На 21.04.2021 г. същият член на съвета е възразил, че забрана за провеждане на
присъствени заседания не е налице, като се е позовал на Заповед ... което не е представена
по делото (лист 33).
Непосредствено след това – в 11,55 часа на същата дата, Директорът на института
проф. дн И. Д. А., е завила, че ищецът следва да организира заседанието съобразно нейна
Заповед ... , а именно – присъствена форма за служителите, които трябва да извършват
административна и експериментална дейност при спазване на противоепидемичните мерки
до 50% заетост на залата, като е посочено, че за целта може да се използва Аулата на отдел
МХМС. Предложен е и алтернативен вариант – дистанционно провеждане на
заседанието в платформа Zoom с приложен линк, като е заявено искане ищецът в
качеството си на ръководител на отдела, да уведоми до следващия ден Д. за начина на
провеждане на заседанието.
С отговор на 23.04.2021 г. ищецът е посочил, че заседанието ще се проведе съгласно
Заповед № ..., дистанционно, неприсъствено, като ищецът е уведомил, че онлайн
заседание не може да бъде проведено поради липса на технически устройства за всички
2
лица.
В отговор, на 23.04.2021 г. Директорът на института проф. И. Д. А. е представила
списък на членовете на НС, които са заявили, че имат техническа възможност да участват в
онлайн заседание, а на ищеца доц. Т. и гл. ас. Любомир Матеев, които са заявили липса на
техническа възможност, е посочено, че могат да ползват техническите средства /компютър,
камера, микрофон/ в кабинетите на колегите си К. и доц. П. или лаптопа на отдел
„Почвознание“, зала ....
В имейл от 26.04.2021 г. в 11,40 часа ищецът е заявил, че всеки, който желае може да
изпълни указанията, но той не може да участва в онлайн заседание, поради технически
причини и отказва да използва предоставената техника в кабинет на колега поради
противоепидемичните мерки. Ищецът е указал на членовете на НС, до 14 часа на
27.04.2021 г. да гласуват по имейл за дневния ред.
В отговор на мейла на ищеца, член на съвета е изразил опасения от провал
провеждането на заседанието на НС на отдел МЗХМС в онлайн форма, поради което е
заявил готовност да проведе онлайн заседанието вместо ищеца (лист 31).
От представената и приета по делото Заповед ... на Д. на Институт по почвознание,
агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“, се установява, че на ищеца в
производството доц. Р.Т., в качеството му на ръководител отдел МЗХС, е наредено да
проведе заседание на отдела на 27.04.2021 г. от 11 часа , с дневен ред: 1) Обсъждане на
дисертация, тема, предложение за научен ръководител и индивидуален план за обучение за
зачисляване в докторантура на самостоятелна подготовка на ас. инж. Б. Е., съгласно Заповед
...; 2) Избор на жури за главен асистент с кандидат гл. екс. инж. д-р В. К., което заседание
съгласно заповедта следва да се проведе чрез онлайн платформа, предоставена от ССА.
В заповедта е посочено, че при отсъствие на ищеца следва заседанието да се проведе от доц.
И. М.. Заповедта е изпратена на членовете на НС по електронен адрес на 26.04.2021 г. в
13:02:40 часа (лист 30), след развилата се кореспонденция.
От представения по делото препис-извлечение от Протокол № 18/27.04.2021 г. от 11,00
часа се установява, че заседание на НС на отдел МЗХМС при описания в заповедта дневен
ред е проведено, като от писмения документ не се установява каква е била формата на
неговото провеждане. От протокола се установява, че действително ищецът не е
присъствал на проведеното заседание на научния съвет по уважителни причини, така
както е протоколирано (лист 36), както между страните не е спорно, че той е отказал да
изпълни Заповед ...
От Писмо с изх. ... на Директорът на института проф. И. Д. А., се установява, че на
ищеца са поискани обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ относно обстоятелствата:
каква е причината ищецът да не е провел заседание на МЗХС на 27.04.2021 г. и да посочи, с
кои негови действия счита, че би „нарушил епидемичната обстановка, провеждайки онлайн
заседание и какви технически причини са го възпрепятствали да проведе заседание на отдел
МЗХС на 27.04.2021 г.
3
Между страните не е спорно и се установява, че ищецът е подал писмени обяснения,
на основание чл. 188, т. 1 във връзка с чл. 187, т. 7 от КТ, в срок.
С обжалваната в настоящото производство заповед № РД 05-139/ 18.06.2021 г. на Д. на
Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“, връчена на
служителя на 21.06.2021 г., , на Р. М. Т. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“
за това, че не е изпълнил нарежданията на работодателя, дадени със Заповед № РД-... г. и
изразяващи се в провеждане на заседание на отдел МЗХС на 27.04.2021 г., 11:00 ч. с дневен
ред, посочен в заповедта. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено
също, че след проведена кореспонденция между ищеца и Д. на института, на Р. М. Т. – ищец
в настоящото производство, е предоставена възможност да ползва технически средства на
негови колеги в техните кабинети или технически средства на института в заседателната
зала, но ищецът е отказал да изпълни нарежданията на работодателя, като се е позовал на
„технически причини“ и „нарушаване на епидемичната обстановка“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение
с работодателя. Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг
орган, оправомощен със закон. Според чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Необходимо и
достатъчно условие за спазване на нормата на чл. 193, ал. 2 от КТ е преди налагане на
наказанието работодателят да е поискал по разбираем за работника или служителя начин
обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му
задължения (така Решение № 198/02.10.2019 по гр. дело № 1480/2019 на IV ГО на ВКС),
като преценката на работодателя на дадените от работника или служителя обяснения не
подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай между страните не е спорно и се
установява от събраните доказателства, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193,
ал. 1 от КТ като са взети обяснения на служителя преди налагане на наказанието, както и че
наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. По тази
причина оспорената заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание
„забележка“ е издадена при спазване на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Същата следва да се приеме и за ясна по смисъла на закона, доколкото от диспозитива се
установя, че ищецът е наказан за неизпълнение на вменено му с конкретна заповед на
работодателя задължение.
С оглед на това са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество и
проверка на въпроса извършено ли е от ответника незаконосъобразно действие или
бездействие, което да представлява дисциплинарно нарушение, както в тежест на
работодателя е да ангажира по делото доказателства за извършеното от работника
4
нарушение на трудовата дисциплина, станало основание за налагане на дисциплинарното
наказание „забележка“, което според настоящият състав на съда не е сторено.
В конкретния случай видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“, основанието, обосновало издаването на същата, е извършването от страна на
служителя на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 7 от КТ, изразяващо се в
неизпълнение на Заповед ... на Д. на Институт по почвознание да проведе заседание на
НС, което заседание съгласно заповедта следва да се проведе чрез онлайн платформа,
предоставена от ССА, както в мотивите на дисциплинарно наказващия орган е посочено,
че ищецът е отказал провеждане на онлайн заседание при наличие на техническа
възможност за това и при предоставена алтернатива за избор от негова стана за формата на
провеждане на заседанието, без да се налага физическо присъствие на служителите.
Съгласно чл. 187, т. 7 от КТ нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнение на
законните нареждания на работодателя.
Актът, който се твърди ищецът да е нарушил, а именно Заповед ... на Д. на Институт
по почвознание да проведе, което заседание съгласно заповедта следва да се проведе чрез
онлайн платформа, предоставена от ССА, е издаден след фактическото извършване на
описаното нарушение, като в акта не е предвидена описаната в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание алтернатива за ищеца да избере присъствено провеждане на
срещата или провеждането й в онлайн среда чрез платформата Zoom. Такива указания са
били дадени от Д. на института в имейл от 21.04.2021 г. от 11,55 часа (лист 33), предхождащ
заповедта, в който имейл е указано заседанието да се проведе присъствено с позоваване на
Заповед РД-05-89 от 16.04.2021 г., която не е представена и приета по делото и установимо
от съдържанието на имейла, касаеща служители извършващи административна и
експериментална дейност или алтернативно – в онлайн среда чрез платформата Zoom. Този
избор е бил предоставен на ищеца във връзка с възражения от трето лице, че към онзи
момент не е съществувало нормативно ограничение за провеждане на присъствено
заседание. В този смисъл надлежна заповед в писмена форма с описаното в мотивите на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдържание и от описаната дата не е
имало, а е съществувало указание предоставящо право на избор от страната на ищеца
измежду присъствена форма и заседание в онлайн среда. Това според настоящия състав на
съда е създало допълнително противоречие относно реда и начина на провеждане на
заседанието и неговата форма, за което не носи вина единствено ищецът. В рамките на
предоставените му права и в отговор на запитване на Д. на института, ищецът е уведомил
лицата с право да участват в заседанието, че заседанието ще се проведе в дистанционна
форма, за което не се установява да е била налице нормативна забрана, като с оглед
противоречивите указания по електронен адрес, е заявил, че всеки който желае да изпълни
указанията на Д. и желанието на проф. Божков, които към дадения момент са били според
съда противоречиви – Директорът на института веднъж е предоставил избор на ищеца
измежду присъствена форма и онлайн среда, а после е събирала данни за техническа
възможност за провеждане на заседанието в онлайн среда, а Сн. Божков е поддържал искане
5
за присъствено провеждане на заседание, може да участва в заседанието, но следва да
предостави гласа си и по имейл. В същия имейл от 26.04.2021 г., в 11:40 часа е изложил
съображения и е заявил, че няма да участва в заседанието в онлайн среда, като
съществуването на изложените причини не е обект на проверка с оглед предмета на спора –
на ищецът е наложено наказание за неизпълнение на Заповед ... на Д. на Институт по
почвознание да проведе заседание чрез онлайн платформа, предоставена от ССА, а не
защото той е отказал да се включи в заседанието в онлайн среда. Заповедта за
неизпълнение на която се ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца е издадена и
сведена до знанието на нейните адресати на 26.04.2021 г. в 13:02 часа, след неговото
изявление, че няма да участва в онлайн среда. Ето защо, неизпълнението на заповедта, така
както е описано от ответника, в конкретния случай не може да послужи за основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца за нарушение на трудовата
дисциплина. Освен това и за пълнота следва да се отбележи, че от Протокол № 18 от
проведеното на 27.04.2021 г. от 11:00 часа заседание на Отдел „МЗХМС“, който
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила за фактите, установен в него, не се установява в каква форма е
заседавал отделът, освен това е посочено, че ищецът доц. д-р инж. Р.Т. отсъства по
уважителни причини, а не вследствие на виновно поведение, както при липса на
установено деяние, по начин покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК – без съмнение,
съдът не следва да обсъжда законосъобразността на заповедта, която се твърди, че не е
изпълнена.
По тази причина съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал
налага приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното наказание е
наложено, без наказаният служител да е извършил вменената му от работодателя
дисциплинарна простъпка, поради което предявеният иск с правно основание чл. 357, ал. 1,
във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ е основателен, а наложеното на ищеца със Заповед № РД ... г. на
Д. на ИПАЗР „Н. П.“ наказание „забележка“ следва да бъде отменено.
По разноските:
Ищецът не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се
дължат.
Искането на ответника за присъждане на разноски с оглед изхода на спора е
неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 3 от ТДТ ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС, сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ по иска на ищеца
Р. М. Т., ЕГН ********** , с адрес в ..., предявен срещу ответника Институт по
почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“, БУЛСТАТ ... ,
представляван от проф. дн И. А., с адрес в ..., като незаконосъобразна Заповед ... на Д. на
ИПАЗР „Н. П.“, с която на основание чл. 188, т. 1, във връзка с чл. 187, т. 7 от КТ, на Р. М.
Т. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н.
П.“, БУЛСТАТ ... , представляван от проф. дн И. А., с адрес в ..., да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева – разноски в
производството пред първа инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7