Решение по дело №63360/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4949
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20221110163360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4949
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110163360 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу С.
К. С..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи сумата от 2431.81 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., сумата от 345.74 лв. –
законна лихва за забава върху ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 10.08.2022г., сумата от 33.12
лв. главница за дялово разпределение и 6.51 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства,
прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по
размер. Твърди, че производството е недопустимо, поради нищожност на нормативната
база. Оспорва наличието на облигационна връзка. Твърди, че ответницата не е била
собственик или ползвател на имота. Оспорва получаването на ТЕ в имота.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ЕООД,
което не изразява становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт № **/****г., видно от който ответницата е
придобила собствеността върху топлоснабдения имот. С решение от 05.12.2022г. по гр. д. №
1
2171/2000г. на СРС, 35 с-в, влязло в законна сила на 21.07.2009г., съдът е признал за
установено, че сключеният нотариален акт № **/****г. е нищожен.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици.
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспорва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от фирма ЕАД на потребителите в гр. София, приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Първият спорен по делото въпрос е налице ли е облигационна връзка между
страните.
Ответникът изрично оспорва това обстоятелство, като твърди, че не е нито
2
собственик, нито ползвател.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не
фактът на получаване на съответни фактури.
По делото е представен нотариален акт № **/****г., видно от който ответницата е
придобила собствеността върху топлоснабдения имот. С решение от 05.12.2022г. по гр. д. №
2171/2000г. на СРС, 35 с-в, влязло в законна сила на 21.07.2009г. обаче, съдът е признал за
установено, че сключеният нотариален акт № **/****г. е нищожен. Решението е влязло в
сила на 21.07.2009г., видно от направеното отбелязване.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между ищеца и
ответника не съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.
Ето защо, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, без
да се обсъжда наличието на останалите предпоставки за уважаване на иска.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните искове за
лихва.

По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение. Още с исковата молба ищецът е направил възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което е основателно.
Възнаграждението следва да се изчисли общо върху материалния интерес. Съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на възнаграждението по настоящето дело, възлиза на 581.72 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и като взе предвид извършените процесуални действия, съдът
намира, че същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 700 лв.
На ответника се дължат и направените в заповедното производство разноски, които
следва да бъдат намалени до размера на 400 лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) срещу С. К. С., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, за
3
сумата от 2431.81 лв. за периода м.05.2019г. до м. 04.2021г., представляваща доставена и
незаплатена топлинна енергия, сумата от 33.12 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м. 07.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от 24.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявения иск с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от
345.74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2020г.
до 10.08.2022г., както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата
от 6.51 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 45704/2022г. на СРС, 35
с-в, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на С. К. С., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 700 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
както и сумата от 400 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 45704/2022г. на СРС,
35 с – в разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4