№ 3048
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110200123 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от
„Медикал логистик“ ЕООД против Наказателно постановление №22-2100104
от 20.12.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
София, с което е наложена имуществена санкция на основание чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда (КТ) в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на
административно производствените правила. Твърди, че съществувала
неяснота относно датата на извършване на деянието, с което се нарушавало
правото на защита. Отбелязва съставянето на девет наказателни
постановления за твърдяното нарушение, извършено в продължение на
няколко месеца, в нарушение на принципа на съразмерност, провъзгласен в
чл. 6 от АПК. Оспорва издаването на принудителна административна мярка.
Излага доводи за маловажност на нарушението. В тази връзка отбелязва
несъразмерност на имуществената санкция. Претендира деловодни разноски.
Представителят на въззиваемата страна оспорва доводите на
жалбоподателя и предлага да се потвърди наказателното постановление.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Извършена е проверка на „Медикал логистик“ ЕООД по спазване на
трудовото законодателство, при която е съставен Протокол за извършена
проверка с изх. №ПР 2131218/22.10.2021г. С протокола е дадено на осн. чл.
404, ал. 1, т. 1 от КТ предписание №12, а имено „Работодателят да изплати на
В. С. А., съгласно представените ведомости за работна заплата за периода от
месец декември 2020г. до месец февруари 2021г. на „Медикал логистик“
ЕООД /неразделна част от протокола/, уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа за периода от месец декември 2020г. до месец
февруари 2021г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ“. Поставен е срок на изпълнение
на предписанието 11.11.2021г. Предписанието е връчено на представител на
дружеството жалбоподател и не е било оспорено.
На 29.11.2021г. е извършена последваща проверка на същото дружество,
при която е прието, че дружеството в качеството си на работодател, не е
изпълнило предписание №12, дадено на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с
протокол за извършена проверка от 22.10.2021г. Установено е, че
работодателят не е представил платежни ведомости или други платежни
документи /разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и др./,
удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения за посочения в
предписанието период на въпросното лице. За последващата проверка е
съставен Протокол за извършена проверка с изх. №ПР 2134765/29.11.2021г.
Въз основа на констатациите при последващата проверка е съставен акт
за установяване на административно нарушение №22-2100104/29.11.2021г. за
извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, послужил за издаване на
наказателното постановление.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща акт за установяване на административно
нарушение №22-2100104/29.11.2021г., възражение срещу акта, Протокол за
извършена проверка с изх. №ПР 2134765/29.11.2021г., с изх. №ПР
2131218/22.10.2021г., ведомости за работна заплата за месеци декември
2020г., януари и февруари 2021г., идентификационна карта на „Медикал
2
логистик“ ЕООД, писмено сведение от управителя на дружеството
жалбоподател, трудов договор №3 от 13.05.2019г., справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 14.05.2019г. и от
02.02.2021г., запорно съобщение до „Медикал логистик“ ЕООД от
03.01.2020г., покана за доброволно изпълнение до В. С. А. от същата дата,
изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД от 05.12.2018г., Заповед
№З-0058/11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, Заповед
№977/21.08.2017г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, длъжностна
характеристика на длъжността „директор“ на Дирекция „ИТ“ със седалище
София, Заповед №ЧР-1027/13.09.2017г. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ, длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел
„условия на труд“, дирекция ИТ със седалище София, справка от НАП за
осигуряването на В. А. и за сключване на трудов договор със същото лице,
сигнал до ИТ от В. А., вътрешни правила за работна заплата на „Медикал
логистик“ ЕООД за 2020г. и за 2021г., справка от Имотен регистър към
Агенция по вписванията, отговор на уведомление от В. А. от 08.11.2021г., 9
бр. наказателни постановления за незаплащане на работна заплата на В. А. в
периода от месец октомври 2019г. до месец август 2021г., съдебно
удостоверение от Софийски районен съд – регистратура от 28.10.2022г. и
показанията на свидетелите Д. Д. И., Н. Д. Г., Любка Огнянова И. и В. С. А..
Свидетелите Г. и И., служители на Д „ИТ“ София към момента на
проверката, са потвърдили обстоятелствата по извършването на същата в
съответствие със съставените протоколи за проверка. Водещата проверката
свидетелката Г. посочва, че били съставени девет броя акта за установяване
на административно нарушение, касаещи различни периоди от време,
групирани от по три месеца, за които не е заплатено трудовото
възнаграждение на В. А.. Съдът се доверява на показанията на свидетелите Г.
и И. касаещи проведената проверка, представените документи и установените
обстоятелства. Относно, твърдението за незаплащане на трудовото
възнаграждение на свидетеля А., същото представлява фактически извод,
направен въз основа на представените данни от провереното дружество, за
който съдът не се съгласява с посочените свидетели, предвид показанията на
свидетелката Любка И. и останалите събрани доказателства за наложения
запор върху трудовото възнаграждение на А. и начина на заплащането му.
3
Служителят на счетоводна къща „Ла рог“, обслужваща дружеството
жалбоподател свидетелката Любка И., посочва че А. получавал в брой - на
ръка трудовите си възнаграждения, тъй като нямал банкова сметка за
превеждане на работната заплата. Потвърждава за системни откази на В. А. да
се подписва на месечните ведомости за работна заплата, тъй като имал
поставен запор върху нея, което намира подкрепа от запорно съобщение до
„Медикал логистик“ ЕООД от 03.01.2020г., покана за доброволно изпълнение
до В. С. А. от същата дата и изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк“
ЕАД от 05.12.2018г. Свидетелката уточнява, че няма информация за
неплатено трудово възнаграждение на който и да било служител. Потвърдила
е за заплащане на осигуровките на А., което се подкрепя от справка от НАП
за осигуряването на В. А.. Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелката И. като логични и подкрепени с обсъдените писмени
доказателствени средства. Съдът отбелязва, че свидетелката И. не е служител
на дружеството жалбоподателя и поради това е незаинтересована от изхода на
делото.
С глед изложеното от свидетелката И. съдът не дава вяра на
свидетелските показания на В. А. за неизпълнението на задължението на
дружеството жалбоподател за изплащане на трудовото му възнаграждение за
процесните месеци. Събраха се достатъчно убедителни доказателства за
наличието на мотив у А. да не се подписва на ведомостите за заплати и да
желае заплащане на трудовото възнаграждение в брой без същото да е се
отразява документално. В тази връзка наложения запор е за относително
голямо парично задължение – над 40 000 лв., което е от естество да мотивира
свидетеля А. да предприеме посочения неформален начин на получаване на
трудовото си възнаграждение. Заплащането на дължимите осигурителни
вноски за периода също навеждат на извод в тази насока, тъй като
противоречи на логиката същите да са заплащани без да е заплащано
трудовото възнаграждение на лицето. В смисъла на изложеното е логично
твърдението на свидетелката И., че свидетелят А. представил банкова сметка,
на която били изплатени обезщетенията за неползван отпуск, едва след
прекратяване на трудовото му правоотношение с дружеството.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
4
Жалбата е подадена в законовия срок от процесуално легитимирано
лице – наказаното дружество срещу обжалваемо наказателно постановление,
поради което разглеждането и е допустимо. Разгледана по същество жалбата
́
се явява основателна.
Приложената Заповед №З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор
на ИА „ГИТ” установява компетентността на административно наказващия
орган директора на Дирекция „Инспекция по труда” София, оправомощен
съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ. Компетентността на актосъставителя произтича
от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ в качеството му на държавен
контролен орган - главен инспектор в Д „ИТ” София. Длъжностното качество
на административнонаказващия орган и актосъставителя е удостоверено
посредством Заповед №977/21.08.2017г. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ и съответно Заповед №ЧР-1027/13.09.2017г. на изпълнителния директор
на ИА ГИТ. Представени са и длъжностните характеристики на
административнонаказващия орган и актосъставителя.
Актът за установяване на административно нарушение от 29.11.2021г. е
съставен в присъствието на двама свидетели, при което е изпълнено
изискването на публичност на това действие. Актът е съставен и в
присъствието на законния представител на дружеството жалбоподател,
комуто е връчен в деня на съставянето му. Срещу акта е постъпило
възражение, в което се излагат доводи за недължимост на заплащането на
трудовото възнаграждение, поради недоказаност на полагането на труд за
процесния период от въпросното лице, служител на дружеството.
Не са налице нарушения на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът е
съставен в деня на откриване на нарушителя и не по-късно от месец от
твърдяното му извършване. Наказателното постановление е издадено в шест
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Не е налице твърдяната от жалбоподателя неяснота на датата на
извършване на твърдяното нарушение, тъй като същата е посочена изрично –
на 12.11.2021г. Посочването на датата на извършването на проверката не е от
естество да внесе съмнения в тази насока.
В разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидена
административнонаказателна отговорност за лице, което не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
5
законодателство. В качеството си на работодател съгласно § 1, т. 1 от ДР КТ -
юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение „Медикал логистик“ ЕООД е било адресат и
задължено лице по даденото задължително предписание № 12 от Протокол за
извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” София с изх. № ПР
2131218/22.10.2021г. на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, връчен на 22.10.2021г.
на законния представител на дружеството. Срокът за изпълнение на
предписанието е бил определен до 11.11.2021г.
От показанията на свидетелката И. и представената документация,
касаеща наложения запор върху изплащане на трудовото възнаграждение на
свидетеля А. може да се направи логичен и обоснован извод за наличие на
устна уговорка трудовото възнаграждение на А. да се заплаща в брой без
последният да се подписва във ведомостта за заплата. Последното
обслужвало целта на А. да избегне удръжки от заплатата му. Същото напълно
кореспондира с декларацията от управителя на дружеството Фикрет
Исеновски от 19.10.2021г. за това, че на А. са изплатени в брой всички
дължими суми, посочени във ведомостите за заплати и декларирани към НАП
за процесния период. Поради изложеното възраженията към акта за
недължимостта им, като противоречащи на това предхождащо твърдение,
могат да се отчетат единствено като защитна позиция.
Воден от изложеното и предвид наличието на система от убедителни
доказателства, противоречащи на обвинителната теза, съдът намира
обвинителните твърдения на административнонаказващия орган за
недоказани по несъмнен начин.
Предвид изложеното и принципната приложимост на разпоредбата на
чл. 303, ал. 2 от НПК, според която обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин, съдът счита че административнонаказателното обвинение не
е доказано по такъв несъмнен начин, съответно наказателното постановление
следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.
При този изход на делото основателно се явява искането за присъждане
на разноски на жалбоподателката. По делото жалбоподателят „Медикал
логистик“ ЕООД е представляван от упълномощен процесуален представител
– адв. Чюбатарва - Николова, на която е заплатила хонорар в размер на 500
лв., съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
6
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като делото не се отличава с голяма правна или
фактическа сложност. Поради това Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ следва да бъде осъдена да заплати минималния допустим размер на
адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно сумата от 450, 00 лв.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН
се явява неоснователно искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-2100104 от 20.12.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на
„Медикал логистик“ ЕООД е наложена имуществена санкция на основание
чл. 415, ал. 1 от КТ в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „Медикал логистик“ ЕООД сумата от 450, 00 /четиристотин и
петдесет/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7