Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на дванадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното
от съдия Миронова гр.д. № 583 описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. К.В.-М., срещу
М.С.И., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди,
че на 15.06.2016 год. между третото лице МИКРО КРЕДИТ АД и ответника е сключен Договор за
заем CrediHome+ №
1162-00009497/15.06.2016 год., по силата на който ответникът е получил кредит в
размер на 3000 лв., които е следвало да върне, заедно с договорената лихва на
12 месечни вноски, всяка от които в размер на 293,80 лв., в срок до 05.07.2017
год.
Към договора е бил
сключен и договор за допълнителни услуги, с пакетна цена 316,80 лв., които
следвало да бъдат заплатени на 12 месечни вноски от по 26,40 лв., в срока по
договора за заем. На осн. договора за допълнителни услуги, третото
лице-заемодател МИКРО КРЕДИТ АД, действайки като застрахователен
посредник, е финансирало в полза на заемополучателя и заскраховка «Защита» към
ЗК ЖИВОТ АД, като застрахователната премия е следвало да бъде заплатена на
посредника отново на 12 месечни вноски, от по 198,00 лв., в срока за погасяване
на кредита. Застраховката и допълнителните услуги били задължителна
предпоставка за отпускане на заема.
Срокът по договорите е изтекъл на 05.06.2017 год.
Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати погасителните вноски
изцяло. Сумата, която е внесъл до момента е 1560,00 лв., с която са погасени:
666,48 лв. – главница по договор за заем, 220,32 лв. – договорна лихва, 79,20
лв. – допълнителни услуги, 594,00 лв. – застрахователна премия.
С Рамков
договор от 16.01.2015 год., за прехвърляне на парични задължения /цесия/,
сключен между ищеца и третото лице МИКРО КРЕДИТ АД /цедент/ и подписаното Приложение № 1 от
10.01.2017 год., първоначалният кредитор – третото лице МИКРО КРЕДИТ АДе
прехвърлил вземанията си кам ответника на настоящия ищец, за което длъжникът е
бил редовно уведомен.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2510/2017 на ЛРС, която била връчена на ответника при условията на
чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
- 2333,52 лв. главница по Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016
год.,
- 305,28 лв. – договорна лихва за периода от 05.10.2016 год. – датата на
падежа на първата неплатена вноска, до 05.06.2017 год. – датата на настъпване
на падежа на последната погасителна вноска,
- 237,60 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги, за периода 03.10.2016 – 05.06.2017 год.,
- 1782,00 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 03.10.2016 – 05.06.2017 год.,
- 99,05 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 06.10.2016
год., до датата на подаване на заявлението в съда /29.09.2017 год./,
- 75,80 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода
06.10.2016 год. до датата на подаване на заявлението в съда,
Ведно със законната лихва върху главниците от подаване заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното
поведение на ответника, съдът е приел с
доклада си, че между страните няма спорни
фактически твърдения.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител. Не възразява делото да се разгледа в негово
отсъствие, като поддържа предявените искове, считайки ги за основателни и
доказани. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. С. П., МАК, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
По ч.гр.д.№ 2510/2017 г. по описа на Ломският районен съд
е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 1965 от 02.10.2017 год., за изпълнение на
парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника М.С.И.
***, за сумите: 2333,52 лв. главница
– задължение по Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год., 305,28 лв. – договорна лихва за периода 05.10.2016 – 05.06.2017
год., 237,60 лв. – задължение по Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год. за периода 03.10.2016 –
05.06.2017 год., 99,05 лв. – лихва за
забава по Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год. за периода 06.10.2016 –
29.09.2017 год., 75,80 лв. лихва за
забава по Договор за допълнителни услуги кам Договор за заем CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 29.09.2017 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането, както и разноски в размер
на 296,67 лв., направени по заповедното производство. Със заявлението е
претендирана и сумата от 1782,00 лв.
– застрахователн апремия по договор за допълнителни услуги за периода
03.10.2016 год. (падеж на първа неплатена вноска) до 05.06.2017 год. (падеж на
последна вноска по договора).
За издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 23.01.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 14.02.2018 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се установява,
че между ответника и третото лице МИКРО КРЕДИТ АД, ЕИК *********, гр. София, е сключен Договор за заем CrediHome №
1162-00009497/15.06.2016 год.,
по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 3000,00 лв., който е следвало да бъде погасен на 12 месечни погасителни
вноски от по 293,80 лв., с падеж на
първата вноска 05.07.2016 год. и на следващите – всяко 5-то число на месеца до
05.06.2017 год. включително, съгласно погасителен план.
Договорен е 30,91% фиксиран годишен
лихвен процент и 49,79% ГПР.
На същата дата е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ № 1162-00009497/15.06.2016 год.
– пакет „Комфорт“ на стойност 12
месечни вноски от по 26,40
лв., като пакетът включва: 1./ Посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска, 2./ Безплатно внасяне на вноска от името и за сметка на
клиента по банкова сметка ***, 3./ Безплатно внасяне на вноските от името на
клиента в офис на кредитора, 4./ Безплатно предоговаряне и разслочване на
заема, 5./ Без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, 6./ СМС
известяване за направено плащане.
Същевременно в т. 4.5. от Договора за
допълнителни услуги е предвидено, че всички банкови такси и комисионни, ако има
такива при предоставяне на услугите са за сметка на клиента, а в т. 4.6. – че
при забава на 2 месечни вноски по този договор,
независимо дали същите се дължат за пакет допълнителни услуги или за застраховка, или
при предсрочна изискуемост на заема по договора за заем, кредитодателят ще има
право да прекрати договора едностранно и да получи неустойка в размер на
оставащите дължими суми за допълнителни услуги и/или застраховка до края на
срока по договора, включително дъжими по тях неустойки или законови лихви за
забава.
Втората договорена допълнителна услуга е финансиране и разсрочване на дължима
застрахователна премия по сключен Договор за застраховка на 12 месечни
вноски от по 198,00 лв.
В договора за допълнителни услуги е
обективирана и застрахователна полица за сключена застраховка „Защита“ № МС320141162-00009497 на
ЗК УНИКА ЖИВОТ АД, покрит риск ПРЕМИУМ ЖИВОТ с конкретно изброени рискове. Начална
дата на валидност на застраховката – 16.06.2016 год. и крайна дата 16.06.2017
год. Застрахователната сума е договорена на 3000 лв., а застрахователната премия – на 2376,00 лв.
В чл. 20 от ОУ на кредитодателя към
Договор за заем CrediHome, от
17.05.2015 год. е предвидено, че при неплащане на две месечни погасителни
вноски и считано от падежната дата на втората неплатена месечна вноска, както и
в случай, че заемодателят установи, че предоставената от заемополучателя
информация е неварна или неточна, всички вземания на заемодателя по всички
усвоени и неизплатени от заемополучателя към момента стават предсрочно
изискуеми в целия им размер, включително неплатените погасителни вноски,
дължимите по тях неустойки или законови лихви
за забава и всички оставащи до края на срока на съответните заеми вноски.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 год. и Анекс № 1/11.12.2015 год., подписаното
Приложение № 1/10.11.2017 год., първоначалният кредитор МИКРО КРЕДИТ АД е
прехвърлил вземането си към ответника (под № 70) на ищеца, като е упълномощил
цесионера да извърши уведомяването на длъжниците.
Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МКР/1162-00009497,
датирано 12.01.2017 год. е приложено и
към исковата молба. Същото е изпратено и на адреса на ответника препоръчано, с
обр. разписка с п.клеймо от 16.02.2017 год., удостоверяваща връщането му като
непотърсено от получателя.
Приложено е и второ уведомително писмо,
датирано от 27.02.2018 год.
По делото не са ангажирани доказателства,
нито наведени възражения за извършвани от страна на ответника плащания по
процесния договор за заем.
Правни изводи:
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели установяване
съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в
случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването му по
реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това
производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното
и размера на претендираното вземане, а в
тежест на ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните
задължения, респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната
сума.
Съгласно
трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т.
дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За
това в случая е ирелевантно обстоятелството, че възраженията се въвеждат след
изтичане срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Процесният
договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите; фиксираният годишен лихвен процент по кредитът; общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от
договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Общите условия не съществуват като
самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е подписан на
всяка страница от ответника.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната
легитимация на ищеца:
Видно
от представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 год. и Анекс № 1/11.12.2015 год., подписаното Приложение
№ 1/10.01.2017 год., вземанията по процесния договор срещу ответника са
цедирани на ищеца.
В
Приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№ 1 от договора е неразделна част от него /пар. 2, т. 2.1. от договора/.
Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към
приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от пълномощника/ищец
за прехвърляне на вземането /л. 7/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до
длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ
т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото
се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си
качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват
последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи единствено от
обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният
му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително
уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47,
ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното
участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител.
Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване
правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С
оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно
уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно
посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото
производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният
дължи да престира на него, а не на стария кредитор. Възраженията на особения
представител на ответника за ненадлежно уведомяване за цесията са
неоснователни.
По
отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че разпоредбата от сключения
договор, задължаваща потребителя да
заплати цена за допълнителни услуги
ПАКЕТ КОМФОРТ е недействителна, поради противоречие с императивната разпоредба
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на
такси и комисиони, свързани с управлението и погасяване на кредита, какъвто
характер има уговореното възнаграждение. Освен това няма доказателства ответникат-потребител да се
е възползвал от която и да е от допълнителните услуги ПАКЕТ КОМФОРТ, за да
дължи заплащането им.
Относно претенцията за дължимост на сумата за застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги
съдът
намира следното: в чл.4. 3 от договора за допълнителни услуги е уговорено, че в
случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на
"МИКРО КРЕДИТ" АД и заплащането на дължимата еднократна
застрахователна премия да се финансира от същия търговец, то в този случай
клиентът ще дължи връщане на сумата на дружеството на равни вноски. От съдържанието на сключения договор е видно, че ответникът е избрал да
сключи застраховка защита пакет ПРЕМИУМ ЖИВОТ със ЗК "УНИКА"АД с посредничеството на
"МИКРО КРЕДИТ"АД при уговорена премия от 2376 лв., разсрочена
на 12 месечни вноски от по 198 лв. всяка с ден
на изплащане – 5-то число на
месеца.
Така постигнатите уговорки сочат правоотношение по
договор за потребителски кредит под формата на заем, по силата на който
"МИКРО КРЕДИТ"АД е поел задължението да заплати на застрахователя
дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил
да върне разсрочено на кредитора. Съдът намира, че доколкото по делото не са
представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена, не
може да се направи и извод за валидност на полицата.
Освен това, клаузата за заплащане на застраховка пакет
"Премиум Живот" е неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в
заем сума, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга
поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като
по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.
Съгласно чл.4.8. от договора за допълнителни услуги
цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно
погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги
се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ
или прекратяване на договора. Тази
клауза налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори
ако насрещната страна не изпълни своите задължения.
Възнаграждението за допълнителни
услуги, дължимо отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява
възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би
следвало дължимостта му да е обусловена
от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши
дейността или да предостави услугата, а освен това възнграждението за услугата по пакет "Комфорт" следва да се
включи в ГПР, а в
случая това не е сторено.
Горното
съставлява
заобикаляне на императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на
разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерския съвет.
С оглед изложеното съдът приема, че съглашението по
допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда права
и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги.
Затова претенциите по реда на чл.422 от ГПК за
дължимостта на претендираните вземания за сумата от 237,60 лева – допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода 03.10.2016г. до 05.06.2017г., сумата от 1782,00 лв. -
застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги
за периода 03.10.2016г. до 05.06.2017г., са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователна е и претенцията по чл.86 от ЗЗД за
сумата от 99,05 лв. - лихва за забава по договор за заем
за периода от 06.10.2016г. до 29.09.2017г.(датата на подаване на заявлението
в съда), за сумата от 75,80 лв. – лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 06.10.2016г. до 29.09.2017г. (датата на
подаване на заявлението в съда).
Искът,
като основателен и доказан следва да се
уважи за сумата от 2333,52 лв. –
неизплатена главница и за сумата от 305,28
лв. – договорна лихва по договора за заем за периода от 05.10.2016 год. (падеж
на първата неплатена вноска) до 05.06.2017 год. (падеж на последната погасителна
вноска).
При
този изход от спора, разноските следва да се присъдят съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете.
Ищецът
представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът се представлява от особен
представител.
Общо
сторените/претендирани разноски от ищеца са 1214,62 лв., от тях 296,67 лв. по
заповедното и 917,95 лв. по исковото производство /включително депозит за
особения представител – 300 лв., държавна такса -267,95 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Предявените
искове са уважени в обем от 54,60%, респ. – отхвърлени в 45,,40 %. Държавната
такса, както и разноските за особен представител на ответника върху
отхвърлената част от исковете ще следва да останат за сметка на ищеца. Съобразно
изхода от делото ответникът ще следва да понесе разноски в общ размер на 663,18
лв., които се присъждат на ищеца.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.С.И., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА 2333,52 лв. (две хиляди триста тридесет и три лева, 52 ст.) главница
по Договор за заем CrediHome+
№ 1162-00009497/15.06.2016 год. и СУМАТА
305,28 лв. (триста и
пет лева, 28 ст.) – договорна лихва за периода от 05.10.2016 год. – датата на
падежа на първата неплатена вноска, до 05.06.2017 год. – датата на настъпване
на падежа на последната погасителна вноска, ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2510/2017 год. на РС Лом /29.09.2017 год./ до окончателното
изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ за сумата от 237,60 лв. (двеста тридесет и седем лева, 60
ст.) – за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за периода
03.10.2016 – 05.06.2017 год., за сумата
от 1782,00 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и два лева) – застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода 03.10.2016 – 05.06.2017
год., за сумата от 99,05 лв. (деветдесет
и девет лева, 05 ст.) – лихва за забава по договор за заем за периода от
06.10.2016 год., до датата на подаване на заявлението в съда /29.09.2017 год./
и за сумата от 75,80 лв. (седемдесет и пет лева, 80 ст.) –
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 06.10.2016 год. до
датата на подаване на заявлението в съда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН **********,*** да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 663,18 лв. (шестстотин шестдесет и три лева, 18
ст.), представляваща разноски пред първата инстанция по настоящото производство
и по ч.гр.д.№ 2510/2017 г. на
ЛРС, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: