Решение по дело №256/2017 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 219
Дата: 3 юли 2017 г. (в сила от 7 ноември 2017 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20175140100256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 03.07.2017г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на първи юни през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Байданова

при участието на секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 256 по описа за 2017 година

 

Предявен е  осъдителен  иск с правно  основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от едноличен търговец „Ковек - М. К.“ гр.Кърджали против „Стефи-95“ ЕООД, гр.Кърджали, в която се сочи , че ищецът  развива търговска дейност чрез извършването на счетоводни услуги на еднолични търговци, търговски дружества и граждани, като между страните бил сключен неформален договор за извършване на счетоводни услуги, по силата на който ищецът се задължил да извършва счетоводно обслужване на ответното дружество, а ответникът – да заплаща за услугата месечна цена в размер на 220,00 лв. по банкова сметка ***. За извършените услуги ищецът издавал фактури, които предоставял на ответника, както следва: за оказаните за периода от месец юли 2014г. - месец юни 2015г. счетоводни услуги ищецът издал фактура № 128/18.09.2015г. на стойност общо 2640 лв. без ДДС, която фактура била предявена на ответното дружество и осчетоводена и включена в дневника за покупките и продажбите по ЗДДС. От дължимата сума на ищеца били преведени общо 1800,00 лв. и останала дължима сумата от 840,00 лв., която не била заплатена и към  момента на предявяване на иска. На следващ място, за оказаните за периода от месец юли 2015г. - месец декември 2015г. вкл. счетоводни услуги ищецът издал фактура № 136/01.02.2016г. на стойност общо 1320,00 лв. без ДДС, която била предявена на ответното дружество и осчетоводена,както и включена в дневника за покупките и продажбите по ЗДДС. Дължимата сума по нея не била заплатена. За периода от месец януари 2016г. - месец юни 2016г.вкл. била издадена фактура № 140/30.06.2016г. на стойност общо 1320 лв. без ДДС, която не била заплатена, била включена в дневника за покупките и продажбите по ЗДДС и не била заплатена. Освен това, за периода от месец юли 2016г. - месец август 2016г.вкл. била издадена  фактура № 141/31.08.2016г. на стойност общо 440,00 лв. без ДДС, която  сума не била заплатена и за периода от месец септември 2016г. - месец декември 2016г.вкл. ищецът издал фактура № 143/30.12.2016г. на стойност общо 880,00 лв. без ДДС , която сума не била заплатена. Или към настоящия момент общо дължимата сума била в размер на 4800 лв. и моли ответникът да бъде  осъден да заплати сумата в общ размер на 4800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли съда да го уважи. Представя списък на разноските. Представя аргументи в писмена защита.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат оспорва иска изцяло по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявената искова претенция като недоказана и неоснователна и присъди в полза на ответното дружество направените по делото разноски. Счита, че доказателствата по делото не установяват сключен между страните неформален договор за счетоводно обслужване, както и параметрите на този договор,вкл. в размер за счетоводно обслужване от 220,00 лева на месец. Липсва по делото представен писмен договор и фактурите, по които се претендира плащане, също не обективират такъв, тъй като нямат подпис от страна на ответното дружество. Исковата претенция почивала единствено на доказателства, представени от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Установява се по делото,че ищецът издал на ответника фактури за извършени счетоводни услуги, както следва:

-  Фактура № 128/18.09.2015г. за периода от месец м.юли 2014г. – м. юни 2015г. на стойност общо 2640 лв. без ДДС;

-  Фактура №136/01.02.2016г. за периода м.юли 2015г. – м. декември 2015г. вкл. на стойност 1320,00 лв. без ДДС;

-  Фактура № 140/30.06.2016г. за периода м.юни 2016г. – м. юни 2016г. вкл. на стойност 1320,00 лв. без ДДС;

-  Фактура № 141/31.08.2016г. за периода м.юли 2016г.,м. август 2016г.вкл. на стойност 440,00 лв. без ДДС,

-  Фактура № 143/30.12.2016г. за периода от м.септември 2016г. - месец декември 2016г. вкл. на обща стойност 880,00 лв. без ДДС.

Установява се,че посочените фактури са включени в дневника за покупките на ответното дружество.

По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа от дата 27.10.2011г., с което представляващата и собственик на ответното дружество В. Й. упълномощила ищеца да я представлява пред всички държавни , частни и общински институции,като я подписва лично и по електронен път при подаване на всички документи, изискващи се от тези институции, при подаване на документи, дневници и декларации, получаване на актове и съобщения и други документи, изисквани от ТДД, НОИ, НОИ,Здравна каса и Осигурителна каса и пред всички други ведомства, които ще изискват справки за дейността на фирмата.        

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се възприема изцяло от настоящия състав, като пълно, компетентно и обосновано изготвено и от което,както и от разпита на в.л. в съдебно заседание се установява, че процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред, а именно включени са в дневника за покупки за м.септември 2015, м.февруари, юни и декември 2016г. на ответното дружество „Стефи - 95“ ЕООД, гр.Кърджали, включени са в справка-декларация по ЗДДС. Експертизата установила в счетоводството, обслужващо ответника осчетоводено задължение по същите фактури, като само по Фактура №128/18.09.2015г. имало извършено плащане в брой о по банкова сметка ***,00 лв., а по останалите фактури № Фактура №136/01.02.2016г. , Фактура № 140/30.06.2016г. , Фактура № 141/31.08.2016г.  и Фактура № 143/30.12.2016г.  разплащане липсвало. Фактурите били редовно осчетоводени в дружеството на ищеца, като вземанията възлизали на сума в общ размер на 4800,00 лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява,че документите по счетоводството на ответника се намирали при ищеца, като фирма, обслужваща счетоводството на „Стефи-95“ ЕООД. Извлечението от банковите сметки обхващало  периода от 2016г. до момента, като първото разплащане от ответника към ищеца било през м.март 2016г. по фактура от 2014г., която не е цитирана по делото на стойност 500,00 лв. за годишно обслужване за предходната година и била разплатена. Плащането било извършено по банков път. По първата фактура, предмет на делото, № 128/18.09.2015г.  имало частично плащане по банков път, което било отразено в заключението, имало  плащане и в брой с приходен касов ордер в ЕТ„Ковек“. Вещото лице се запознало с извлечение от сметките и от осчетоводяването на банковите плащания. По тези фактури нямало ползван данъчен кредит. По фактура № 128 плащанията, извършени по банков път, били на различни дати по 200 лева, същите идвали от банкова сметка *** „ Стефи-95“ЕООД по сметка на  „Ковек“ с основание плащания по фактура № 128. Първата проверена фактура била от 2014г. с плащане от март 2016г.

С оглед изложеното,съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

Установено бе по делото,че между страните в производството е създадено правоотношение по договор за изработка – счетоводна услуга срещу възнаграждение, която услуга ищецът е предоставил, а ответникът е приел. Възникването на облигационното правоотношение се установява, както от нотариално завереното пълномощно, с което собственикът на ответното дружество предоставя на ищеца широк кръг от правомощия, свързани с документалното, счетоводно, данъчно, осигурително и здравно-осигурително обслужване на ответното дружество във връзка с дейността на фирмата, така и от установеното по делото от вещото лице –счетоводител редовно счетоводно отразяване на задълженията за счетоводни услуги в документацията на ответника, частично извършеното плащане от банковата сметка на ответника в полза на ищеца с посочено основание: Фактура № 128/18.09.2015г. счетоводни услуги за периода от месец м.юли 2014г. – м. юни 2015г. и установена издадена фактура между страните и за предишен периода от време. Установено бе, на следващо място, че ищецът е изпълнил качествено и точно задълженията си по сключения устен договор, доколкото не се противопоставят от ответника възражения за непълно или некачествено изпълнение, като размерът на остатъчното задължение по процесните фактури за предоставените счетоводни услуги е изчислен на 4800,00 лв. Установено бе по делото, редовно водени счетоводни книжа, поради което в случая приложение намира разпоредбата на чл.55 от ТЗ,  съгласно която редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. В хода на делото не са ангажирани доказателства за плащане на посочената сума, от което следва, че възнаграждението се дължи, респ. че искът за заплащането му е доказан и основателен за целия претендиран размер от 4800,00 лв.   

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, или, в пълен размер,по представения списък на разноските, възлизащ общо на 1412,00 лева, от които 1100,00 лева за адвокатско възнаграждение в обезпечителното и исковото производство, 192,00 лева за внесена държавна такса и 120,00 лева за възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Стефи-95“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** да заплати на едноличен търговец „Ковек - М. К.“ със седалище и адрес на управление ***, сумата 4800,00 лв. - стойност на извършени счетоводни услуги, за които са издадени Фактури № 128/18.09.2015г. , Фактура №136/01.02.2016г., Фактура № 140/30.06.2016г., Фактура № 141/31.08.2016г. и Фактура № 143/30.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска  - 02.03.2017г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 1412,00 лева.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               

                                                                                Съдия: