Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,03.07.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И.Г.
ВАНЯ И.
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. № 74 по
описа за
Производството е по реда
на чл.258 от ГПК.
С решение №14 от
01.04.2016 г. по гр.д.№475/2014 г. РС Сливница е признал за установено по
отношение на ответниците Й.С.Й., Д.Г.Д., В.Г.С., В.Б.Д., Д.Б.С., Б.П.О., Н.П.О.,
В.И.С., М.И.С., К.К.К., А.К.А., С.Й.Д., Г.Х.Д., П.Й.И., Д.П.Й., И.П.Й., Л.М.М., Й.А.М., К.А.П., К.Б.Д., П.К.А., В. Б. С., Б. В.Б.,
Е.В.Б., Д.А.В., А.Х.Г., Н.Д.Г., Р.Д.Р., че ищцата М.А.А. е собственик на
следния недвижим имот: дворно място с площ от 546 кв.м., находящо се в
строителния полигон на с.Х.,местност “Ленкови кошари“,“Каракачан“, при съседи:
наследници на С. Х., К. Г. и от две страни наследници на А.Х.Г., ведно с
построената в имота паянтова сграда на един етаж с площ от 25 кв.м., който имот
е идентичен с отразения в приложената по делото схема по координатна система от
Недоволен от така
постановеното решение ответникът в първоинстанционното производство А.Х.Г.,
чрез пълн.адв.Д. го обжалва изцяло. Счита, че същото е неправилно поради
нарушение на материалния закон и на
съществени съдопроизводствени правила. Твърди, че М.А. не е собственик на
процесното място, тъй като не е подала молба за възстановяване на собствеността
в предвидения от закона срок и не е предявила иск по чл.11 от ЗСПЗЗ. Счита, че
в случая става дума за земеделска земя, която не е възстановена по ЗСПЗЗ, а
делбата, на която се позовава ищцата е нищожна съгласно чл.26,ал.1 ЗЗД поради
противоречие с чл.72 от ЗН. Твърди, че сградите в имота са незаконни постройки,
а с приетата по делото експертиза не може да се установява, че земята не е
имала характер на земеделска, тъй като тя законово е такава, както и че не
следва да се кредитират показанията на свидетелите защото е имало забрана да се
придобива по давност. Твърди и че ответниците са собственици на процесното
място, което им е възстановено с решение
на ПК Божурище.
На основание чл.265 от ГПК към жалбата са се присъединили Й.С.Й., В.Г. С., Д.Г.Д. и В.Б.Д..
В съдебно заседание
въззивникът А.Х.Г., чрез пълн.адв.Д., поддържа жалбата. Твърди, че е налице
недопустимост на претенцията, тъй като имотът е земеделски и е приложим
специалния закон. Претендира разноски.
Й.С.Й., чрез пълн.адв.С.,
поддържа жалбата. По същество моли да бъде отменено решението на РС Сливница и
да бъде прекратено производството по делото, тъй като има специален закон, а и
защото когато има нотариален акт не може да се води дело за установяване на
собственост. Счита, че решението на първоинстанционния съд е нищожно като
постановено по неприложим закон. Претендира разноски.
Вззиваемата М.А., чрез
адв.А., оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Адв.Н.-особен
представител на Б.П.О. и адв.А.-особен представител на Е.В.Б. молят да бъде
потвърдено решението на районния съд.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен от М.А.А., чрез пълн.адв.А.,
срещу наследниците на Х. Л. Г. иск. Ищцата твърди, че е собственик на дворно
място с площ от около 500 кв.м., находящо се в строителен полигон на с.Х.,
м.“Ленкови кошари“/“Каракачан“, при съседи: наследници на С. Х., К. Г. и от две
страни наследници на А.Х.Г.. Твърди, че имота закупила на 09.03.1995 г. от Н. А.
К., който се легитимира като собственик по завещание от съпругата си И. И. К.,
а тя от своя страна го е закупила от наследодателя на ответниците- А.Х.Г..
Твърди, че владее имота от закупуването –
обработва го, поддържа сградата и оградите и никой не й е оспорвал
собствеността. Твърди, че целия
строителен полигон „Ленкови кошари“ погрешно е включен в КВС и е извършено
възстановяване по ЗСПЗЗ. От изработена схема на застъпване е установено, че
имотът, който притежава попада в имот №145004 възстановен на наследниците на Х.
Л. Г., който е син на А.Х.Г.. По същество искането е съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че е
собственик на процесния имот.
Предявен е установителен
иск за собственост на недвижим имот.
Част от ответниците са
представили отговори, с които оспорват предявения иск.
Софийският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящият състав на
Софийски окръжен съд намира, че обжалваното решение на Районен съд Сливница е постановено при пълно, всестранно
и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което на
основание чл.272 ГПК изцяло препраща към него в тази част. Първоинстанционният
съд е направил задълбочен и всестранен анализ на събраните по делото
доказателства и въз основа на тях е приел за установени изложените в мотивите
на решението релевантни факти и обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима,
подадена е в предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от
обжалването и е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на
решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно.
Предявеният иск по чл.124 от ГПК е допустим, основателен и доказан.
Предявеният положителен
установителен иск е процесуално допустим, защото безспорно е налице е правен
интерес от търсената защита.
Неоснователни са
доводите на въззивниците, че такъв иск е недопустим след като страната се
легитимира с документ за собственост.
Предпоставка за основателността на положителния
установителен иск за собственост по чл. 124,ал.1 от ГПК е ищецът да установи
чрез главно и пълно доказване правото си на
собственост на твърдяното придобивно основание.
Настоящият състав на съда намира, че от приложените по
делото писмени доказателства, приетата съдебно-техническа експертиза и събраните гладни доказателства следва да се
направи извод, че ищцата в първоинстанционното производство е доказал правото
си на собственост върху процесния имот.
Неоснователно се твърди
във въззивната жалба, че за този имот задължително е следвало да бъде проведена
процедура по възстановяване на
собствеността на реда предвиден в ЗСПЗЗ и че приложеното решение на ПК Б.
легитимира ответниците като собственици.
В решение № 197 от
10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г. на ВКС, I ГО, е прието, че не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В случаите, при които имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си
на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ.
Решението е постановено в производство по чл. 290 ГПК и има задължителен характер. В същия смисъл са и други задължителни решения
на ВКС - решение №
798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС, I ГО, решение №
380/04.08.2010 г. по гр. д. № 110/09 г. на I ГО и др.
Константна е практиката на ВКС на РБ, че в исковото производство по спор за
материалното право за собственост на един недвижим имот, съдът не е обвързан от
постановените решения на ПК /ОСЗГ/ .
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК се
присъеди- нява изцяло към мотивите на районния съд.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ищцата М.А. е следвало да бъде направено в производството пред
първоинстанционния съд, а не във въззивнита жалба, поради което не следва да
бъде разглеждано.
Поради
съвпадение на изводите на въззивния съд с изводите на районния съд, атакуваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата М.А.А., чрез пълн.адв.А.,
е претен- дирала разноски, каквито при този изход от спора следва да й бъдат
присъдени в размер на 1600 лв., от които 1000 лв.-адвокатско възнаграждение и
600 лв.-депозити на особените представители.
Воден от
горното и на основание чл.271 от ГПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №14 от 01.04.2016 г. постановено по гр.д.№475 по описа на РС Сливница за
ОСЪЖДА А.Х.Г. с ЕГН **********,
Й.С.Й. с ЕГН **********, В.Г. С. с ЕГН **********, Д.Г.Д. с ЕГН ********** и В.Б.Д.
с ЕГН ********** да заплатят на М.А.А. с ЕГН **********, на основание чл.78 от ГПК сумата 1600 /хиляда и шестстотин/лв. разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, на РБ, в
едномесечен срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.