Р Е Ш Е Н И Е
Номер 701 12.04.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на четвърти април две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2312 по
описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на К.В.Д.
***, с ЕГН **********, чрез адвокат Д.Д., Адвокатска колегия – Благоевград, със
съдебен адрес ***, против отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация, обективиран в писмо с изх. № К-1092-15/15.06.2017 г. на
изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. С жалбата се иска
отмяна на отказа, като постановен в разрез с материалния закон и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че
производството следва да е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като
заявлението му е оставено без разглеждане поради липсата на правен интерес.
Излага съображения, че
едноличен собственик на ответното дружество е Държавата, поради което същото е
публичноправна организация. Твърди се, че в мотивите към отказа не са посочени
фактически основания, поради което същият е немотивиран. Иска отказът да бъде
отменен и съдът да върне преписката на ответника със задължителни указания.
С протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание на 24.01.2018г.(л.124), настоящият
съдебен състав е указал на жалбоподателя да уточни кой акт оспорва и какво е
искането от съда –дали оспорва решение, респективно писмо или отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация. Това уточнение е продиктувано
от обстоятелството, че в първоначалната жалба, с която е сезиран съда,
жалбоподателят твърди, че оспорва решение, с последваща молба от 01.11.2017г.
сочи, че предмет на обжалване е индивидуален административен акт, обективиран в
писмо с изх.№К-1092-15/15.06.2017г. на изпълнителния директор на ВИК ЕАД
Бургас.
Във връзка с указанията
на съда по делото е постъпила молба с вх.№ 2260/22.02.2018г.(л.127-135) от
жалбоподателя, в която заявява, че обжалва отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация, обективиран в писмо с изх. № К-1092-15/15.06.2017 г. на
изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Иска отказът да
бъде отменен и съдът да върне преписката на ответника със задължителни
указания.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител. В молба с вх. № 2260 от 22.02.2018 г. твърди, че производството следва да е по реда
на чл. 197 и сл. от АПК, като уточнява, че жалбата е подадена в срока по чл. 140,
ал. 1 от АПК и излага допълнителни основания за незаконосъобразност на
оспорения отказ.
Ответникът – изпълнителен
директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище и писмени бележки, в
които се оспорва жалбата. Счита, че липсва надлежно редовно заявление по Закона
за достъп до обществената информация. Поддържа депозираното становище.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за
установено следното:
Със заявление
с вх. № К-1092-9 от 13.06.2017 г. (л.33) К.В.Д. е поискал от
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД да получи следните документи,
съдържащи обществена информация: незаверени преписи от всички договори, които
са сключени от дружеството и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП; незаверени преписи от
всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка
договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в
писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно:
какъв е общият размер на платените суми по посочените по-горе договори в
табличен вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор,
каква сума и на кой доставчик и на коя дата е заплатена.
С писмо изх. №
К-1092-15/15.06.2017 г., подписано от изпълнителния директор на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД (л.34), е отговорено на
жалбоподателя, че данните за осъществяваната от дружеството счетоводна дейност
е възможно да бъде установена от публикуваните в Търговския регистър годишни
финансови отчети. Всяка друга информация в тази връзка съставлява търговска тайна,
достъп до която имат само и единствено компетентните държавни органи.
Жалбоподателят е уведомен също, че данни за сключените договори и проведени
процедури по ЗОП могат да се установят от информационната система на Агенцията
за обществените поръчки и искане за предоставяне на всяка друга информация за
сключени договори има за предмет нерегламентиран достъп до защитени по закон
данни. Направен е извод и за липса на правен интерес за предоставяне на данни
за експлоатационната дейност на дружеството, поради което се приема, че са
налице предпоставките направеното искане да бъде оставено без разглеждане. В
писмото не е указано пред кой орган и в какъв срок същото може да бъде
обжалвано.
Писмо изх. №
К-1092-15/15.06.2017г. е връчено на Д.
на 19.06.2017 г., видно от представената по преписката обратна разписка
(л. 35). Жалбата срещу него е подадена чрез пощенски оператор на 10.08.2017 г.,
видно от разписката (л.16).
Въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е в двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в
оспорения акт не е записано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.В
тази насока е и практиката на ВАС - Определение №14045/20.11.2017г., постановено
по адм.дело №12345/2017г. и Определение №13367/06.11.2017г., постановено по
адм.дело №12344/2017г. Настоящият оспорен акт има характера на отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация, който съгласно чл. 40, ал. 2
от ЗДОИ подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК. В
настоящия случай е неприложим специалният ред за съдебно разглеждане при
обжалване на изрични откази по чл. 197 и сл. от АПК, предвид съдържанието на
отказа, а именно обсъждане на невъзможността за предоставяне на исканата
информация, както и поради изричното предвиждане от законодателя в чл. 40, ал. 2
от ЗДОИ, че както решенията за предоставяне на достъп до обществена информация,
така и отказите за това, подлежат на обжалване по един и същи начин - общият
ред по АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага и за достъп
до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни
субекти, различни от тези по ал. 1 - държавните органи, техните териториални звена и
органите на местното самоуправление в Република България, включително
публичноправните организации. Легална дефиниция за "публичноправна
организация" е дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, и това е юридическо лице,
за което е изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от
приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет,
от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната
здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители па чл. 5,
ал.2, т.1-14 от Закона за обществените поръчки; б) повече от половината от
членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от
възложители по чл. 5, ал.2, т.1-14 от ЗОП; в) обект е на управленски контрол от
страна на възложители по чл. 5, ал.2, т.1-14 от ЗОП, управленски контрол е
налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин на упражнява доминиращо
влияние върху дейността на друго лице. Видно от публичния Търговски регистър
към Агенция по вписванията, едноличен собственик на капитала на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД е Държавата, поради което
дружеството попада в хипотезата на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ,
като публичноправна организация - юридическо лице, което е обект на управленски
контрол, доколкото доминиращо влияние върху дейността му оказва собственика на
капитала - Българската държава. Предвид изложеното жалбата е насочена срещу
пасивно легитимиран ответник по аргумент от чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, вр. §
1, т. 4 от ДР на същия закон.
Налице е и
активна легитимация за жалбоподателя, доколкото чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ дава право
на всеки гражданин на Република България да получи достъп до обществена
информация, което право е обвързано с уредената в чл. 2 възможност заявителят
да си състави мнение относно дейността на задължения субект. Следователно
жалбата е допустима, като подадена в нормативно установените срокове, от лице с
правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по
същество същата е основателна.
Съгласно чл.
2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното
задължение да бъде предоставяна от правните субекти по чл. 3, ал. 1 и 2 от
ЗДОИ. Това тяхно задължение и съответно правото на гражданите на достъп до
обществена информация, е гарантирано чрез изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1
от ЗДОИ, която установява правото на съдебно оспорване на решенията на
задължените по чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ лица за предоставяне на достъп до
обществена информация и за отказа за предоставянето й.
С оглед
посочената легална законова дефиниция, исканата от жалбоподателя информация
относно сключените от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД договори е
във връзка с обществена дейност на дружеството. Исканата информация по своя
характер е и служебна такава, предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗДОИ и достъпът
до нея е свободен с изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от
ЗДОИ. Ответникът по жалбата навежда доводи, че поисканата от него информация не
представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради
което той не е задължен да я предостави. Това възражение е неоснователно, тъй
като информацията, касаеща дейността на задължен субект по ЗДОИ е обществена
такава. Неправилно е становището на ответника, че по реда на ЗДОИ може да се
иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само достъп до
документи. По аргумент на § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ, документите са материален
носител на информация, като същата може да се претендира като описание на
сведение или знание за някого или нещо, или искане за предоставяне на документ
(удостоверителен или диспозитивен), материализиращ съответните данни. Когато
молителят посочи вида на исканата информация чрез нейното описание, като такава
в дадения й от законодателя смисъл, тогава възниква задължение за
предоставянето й, ако е налична. Исканата информация няма абстрактен характер,
а е конкретна и касае договорите по чл.
20, ал. 4 от ЗОП, счетоводните документи по чл. 20, ал. 5 от ЗОП и справка за
платените суми по тях с информация на кой доставчик каква сума е платена и
кога. Обстоятелството, че съответните контролни органи от АДФИ и НАП могат да
извършват тяхната проверка не освобождава ответника от задължението му да
предостави достъп до обществената информация на правоимащия субект.
Следва да се отбележи, че дори търсените
договори и исканите счетоводни документи да подлежаха на публикуване в сайта на
Агенцията за обществени поръчки, респ. в Търговския регистър, това не
освобождава ответника от задължението да предостави информацията, която е
налице у него. Само когато той не разполага с исканата информация, но има данни
за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той
препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В този смисъл
е чл. 32, ал. 1, изр. 1 от ЗДОИ. Същата разпоредба е неприложима в случай, че
органът разполага с информацията. След като разполага с нея, той е длъжен да
предостави достъп, освен ако са налице основания за мотивиран отказ. Фактът, че
информацията може да бъде предоставена от друг орган, не е такова основание. В
случая дори не са налице условията за публикуване, защото търсените договори би
следвало да са на стойност под праговете на чл. 20, ал. 4 от ЗОП и не се
публикуват в сайта на Агенцията за обществени поръчки. Не се публикуват и
първичните счетоводни документи в Търговския регистър.
Заявление по
реда на ЗДОИ винаги подлежи на разглеждане, включително и в случаите когато се
прецени, че намира приложение чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Съгласно действащата към
момента на постановяване на атакувания отказ и към настоящия момент редакция,
разпоредбата не дава оперативна самостоятелност на органа дали да предостави
информация при липса на съгласие от трето лице, както беше при предходни
редакции на нормата. Когато исканата обществена информация се отнася до трето
лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, се иска съгласието
на това лице. При неполучаването му в срока по чл. 31, ал. 1 или при изричен
отказ да се даде съгласие, съответният орган предоставя исканата обществена
информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се
отнася до третото лице. От законовите разпоредби е явно, че във всички случаи,
когато се засягат интереси на трето лице, заявлението се разглежда, иска се
съгласие на третото лице по отношение на информацията, отнасяща се до него и се
предоставя информация - в пълен обем при съгласие, както и когато третото лице
е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по
смисъла ЗДОИ, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от
разкриването й. В този смисъл са чл. 31, ал. 4 и 5 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл.
31, ал. 4 от ЗДОИ не дава право компетентният орган да не разглежда заявлението
въобще, както е процедирано в случая.
Неоснователно
е възражението на ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за
една и съща информация заявления са подали още няколко лица, които имат връзка
по между си и целта на заявленията не е получаване на информация, а водене на
дела и получаване на суми като съдебно-деловодни разноски. Ако ответникът беше
действал в съответствие с изискванията на ЗДОИ, до воденето на настоящото дело,
както и до други такива не би се стигнало. Съдът счита, че няма забрана за
подаване на едно и също заявление за достъп до обществена информация от
различни лица. Твърдението в този смисъл на пълномощника на ответното
дружество, не е основание за постановяване на отказ за предоставяне на
информация.
По тези
съображения оспореното решение следва да се отмени като издадено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 от АПК,
вр. чл. 38 от ЗДОИ. На основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да се
върне на органа за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при
съобразяване с указанията на съда. При новото произнасяне органът следва да
изложи мотиви по отношение характера на исканата информация, да направи
преценка коя част от нея засяга трети лица в съответствие с §1, т. 2 от ДР на
ЗДОИ. Следва да направи преценка налице ли е хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗДОИ,
като в този случай се съобрази § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, защото с простото
позоваване на търговската тайна без преценка дали е налице надделяващ обществен
интерес, не са изпълнени горепосочените изисквания на закона.
На основание
чл. 174 от АПК органът следва да бъде задължен със срок, в който да постанови
новия си акт. Този срок трябва да бъде 30-дневен от датата на влизане в сила на
съдебното решение, което съответства на предполагаемия голям обем на
информацията, която трябва да се представи.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК Административен съд -
Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, постановен с
писмо изх. № К-1092-15/15.06.2017 г. на "Водоснабдяване и канализация"
ЕАД, ЕИК *********, с адрес в гр. Бургас,
кв. „Победа“, ул. „Ген.Владимир Заимов“ № 3, по заявление вх. № К-1092-9 от 13.06.2017 г ., подадено от К.В.Д. ***,
с ЕГН **********.
ВРЪЩА преписката на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК
********* за произнасяне по заявлението в 30-дневен от датата на влизане в сила
на съдебното решение.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: