Решение по дело №1055/2018 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2019 г.
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20181730101055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ..............

гр. Радомир, 04.12.2019 г.

 

            Районен съд-Радомир, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

При секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1055 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е за делба на съсобствен недвижим имот, във фазата по допускането й, и е по реда на глава ХХІХ от ГПК.

Образувано е по искова молба от Е.Н.Щ. с ЕГН ********** и адрес: *** против И.К.И. с ЕГН ********** и адрес: ***; Е.К.Щ. с ЕГН ********** ***; Н.Г.К. с ЕГН ********** *** и Л.Г.И. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че на основание наследство и присъединено давностно владение обективирано в нотариален акт № .., том ., рег. № ., дело № ./30.04.2002 г. Г.И.Щ., К.И.Щ.и Н. К.Щ. са придобили в собственост следните недвижими имоти:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с площ по нотариален акт от 765 кв.м., а по скица 755 кв.м., находящ се в с. Друган, общ. Радомир, махала „О.“, който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № 84 от 08.03.1989 г. на ОбНС на гр. Радомир регулационен план на с. Друган, съставлява парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер № . от квартал 54 по плана с.Друган, при граници: парцел VІІ за имот с планоснимачен номер № ., парцел V за имот планоснимачен номер .., парцел Х за имот планоснимачен номер 608, парцел ІХ за имот планоснимачен номер 603 и улица, всичките от квартал 54 по плана на с. Друган, ВЕДНО с построената в този имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА и

НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по нотариален акт от 775 кв.м., а по скица от 802 кв.м., находящ се в с. Друган, общ. Радомир, махала „О.“, който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № 84/08.03.1989 г. на ОбНС гр. Радомир регулационен план на с. Друган, съставлява парцел ІХ за имот с планоснимачен номер № 603, в квартал 54 по плана на с. Друган, и при граници: парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер № 603, парцел Х за имот с планоснимачен номер № 608, улица, улица, всички от квартал 54 по плана на с. Друган.

Твърди, че съсобственика К.И.Щ.е починал на 06.08.2016 г., като е оставил за свои законни наследници ищцата Е.Н.Щ. и ответника И.К.И..

Сочи, че и другият съсобственик Н. К.Щ. е починала на 07.01.2003 г., като е оставила за наследници страните по делото – Е.Н.Щ., И.К.И., Е.К.Щ., Н.Г.К. и Л.Г.И..

Излага доводи, че не могат доброволно да поделят процесните имоти.

Искането към съда е да допусне делба на процесните имоти, при съответните квоти за страните.

В срока за отговор ответника И.К.И. е подал отговор на исковата молба, в който е заявил, че процесният недвижим имот е наследствен на бащата на ответника – К.И.Щ.и чичото на ответника – Г.И.Щ., като за тези факти са представени необходимите документи и удостоверения за наследници. Сочи, че доброволно не са могли да поделят процесния имот, поради което сочи, съда да допусне до делба процесните недвижим имоти и извърши реална подялба на същите.

В срока за отговор ответниците Е.К.Щ. и Л.Г.И. чрез пълномощникът им адв. Б. – САК са подали отговор на исковата молба, в който са заявили становище за допустимост на предявения иск и основателност, като са заявили, че следва да бъде допусната делба на процесните имоти при следните квоти: за ищцата Е.Щ. и ответника И. Кирчев И. – по ¼  ид.ч; а за останалите ответници по 1/6 ид.ч.

В отговора ответниците Щ. и И. са обективирали предявен насрещен иск против ищцата, като твърдят, че към датата на извършване на разпоредителната сделка с процесния имот Н. К.Щ. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното към датата на разпоредителната сделка и към датата на упълномощаването, като се твърди, че същата е била незряща и в лошо здравословно състояние, и към датата на разпоредителната сделка притежавала 1/3 ид.ч.от процесния имот, а не прехвърлените от нея 4/6 ид.ч. Твърдят, че Н. Щ. не е получила продажната цена от купувача К.И. Щ., като твърдят, че разпоредителната сделка не била извършена. Алтернативно твърдят, че сделката е симулативна, прикриваща безвъзмездна разпоредителна сделка – дарение, която накърнява запазената част на двете ответници.

Поискали са от съда да прогласи нищожност на възмездната разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № .., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г., с оглед на обстоятелството че липсва воля за разпореждане от страна на продавача, както и че същият се е разпоредил с идеални части от процесния недвижим имот, каквито не притежава към датата на извършване на разпореждането, както и че същият не е получил продажната цена.

Алтернативно е отправено искане към съда да установи, че възмездната разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № .. от 30.04.2002 г. прикрива разпоредителна сделка – дарение и моли съда да възстанови запазената част от наследството, накърнена с направеното дарение.

В срока за отговор ответницата Н.Г.К. и подала отговор на исковата молба, в който е заявила становище за допустимост и основателност на предявения иск. В отговора е заявила становище и по начина на извършване на делбата, като е направила искане за поставяне в неин дял на самостоятелен обект от недвижимите имоти, предмет на делбата, тъй като предмет на делбата са два самостоятелни урегулирани поземлени имоти. Заявила е становище, в случай, че искането и не бъде уважено е поискала изнасяне на процесните имоти на публична продан, тъй като съделителите са петима.

С определение от 29.01.2019 г., постановено по делото на основание чл.211 от ГПК, РдРС е приел за съвместно разглеждане обективираният в отговора на исковата молба от съделителките Е.К.Щ. и Л.Г.И. насрещен иск, като е оставил производството по същият без движение и указал на страните, в едноседмичен срок от съобщаването, да отстранят констатираните от съда нередовности в предявения и приет за съвместно разглеждане насрещен иск. В указаният им срок Е.К.Щ. и Л.Г.И. не са отстранили констатираните от съда нередовности в предявеният за съвместно разглеждане насрещен иск, поради което с определение от 17.05.2019 г., съдът е прекратил производството по делото в тази му част. Определението не е обжалвано от страните, поради което е и влязло в законна сила.

Независимо от частично прекратеното производство по приетия за съвместно разглеждане насрещен иск, тъй като същият е обективиран в депозиран от съделителите отговор на исковата молба, съдът е приел, че следва да разгледа изложените в отговора обстоятелства досежно предявеният насрещен иск, като възражения срещу предявения иск.

            В съдебно заседание ищцата Е.Н. Ш. лично и чрез пълномощника си адв. Б., поддържа предявения иск. Моли съда да допусне съдебна делба на процесните имоти при законните делбени части. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ответника И.К.И. не се явява и не се представлява.

Ответниците Е.К.Щ. и Л.Г.И. в съдебно заседание се представляват от адв. А., който оспорва предявения иск. Молят съда да допусне делба, като квотите на съделителите бъдат съобразени с квотите в отговора на исковата молба и направените от тях възражения, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника Н.Г.К. не се явява и не се представлява.

            Районният съд преценявайки събраните по делото доказателства намира за установено и доказано следното:

От приложения по делото нотариален акт № .., том ., рег. № ., дело № 91 от 30.04.2002 г. се установява, че Г.И.Щ., К.И.Щ.и Н. К.Щ. са признати за собственици по наследство и присъединено давностно владение на следните недвижим имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с площ по нотариален акт от 765 кв.м., а по скица 755 кв.м., находящ се в с. Друган, общ. Радомир, махала „О.“, който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № 84 от 08.03.1989 г. на ОбНС на гр. Радомир регулационен план на с. Друган, съставлява парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер № 603 от квартал 54 по плана с.Друган, при граници: парцел VІІ за имот с планоснимачен номер № 604, парцел V за имот планоснимачен номер 607, парцел Х за имот планоснимачен номер 608, парцел ІХ за имот планоснимачен номер 603 и улица, всичките от квартал 54 по плана на с. Друган, ВЕДНО с построената в този имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА и НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по нотариален акт от 775 кв.м., а по скица от 802 кв.м., находящ се в с. Друган, общ. Радомир, махала „О.“, който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № 84/08.03.1989 г. на ОбНС гр. Радомир регулационен план на с. Друган, съставлява парцел ІХ за имот с планоснимачен номер № 603, в квартал 54 по плана на с. Друган, и при граници: парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер № 603, парцел Х за имот с планоснимачен номер № 608, улица, улица, всички от квартал 54 по плана на с. Друган.

От приложения по делото нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г. се установява, че Н. К.Щ. е продала на Кирчо И. Щрапулин, собствените си 4/6 ид.ч. от имотите предмет на нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г.

Надка К.Щ. е починала на 07.01.2003 г., което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници от 26.07.2018 г. От същото се установява, че след смъртта си е оставила за свои законни наследници: І. К.И.Щ.– син, починал на 06.08.2018 г. и оставил за свои законни наследници ищцата Е.  Н.Щ. – съпруга и И.К.И. син и ІІ. Г.И.Щ. – син, починал на 02.02.2007 г. и оставил за свои законни наследници – ответниците Е.К.Щ. – съпруга, Н.Г.К. – дъщеря и Л.Г.И. – дъщеря.

Не се спори между страните, че общата им наследодателка Н. К.Щ. е имала сключен брак с И.Т.Щ.и същите са родители на техните наследодатели. Това е видно от приложеното по делото удостоверение за наследници от 11.12.2018 г., от което се установява, че И.Т.Щ.е бил женен и е починал на 14.11.2001 г., като е оставил за свои законни наследници Н. К.Щ. – съпруга, и двамата си сина К.И.Щ.и Г.И.Щ..

По реда на чл.192 от ГПК, са изискани от третото неучастващо по делото лице – Н.М.Д. да представи по делото съхраняваните при него нотариални актове № .., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г. и нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г.

От приложената по делото служебна бележка с рег. № 3125 при РдРС от 02.07.2019 г.на Н.М.Д. се установява, че на 26.06.2005 г. , в кантората му находяща се в гр.Радомир, ул. „Ч.“ № .. е възникнал пожар, като нотариалният му архив е унищожена архивна документация, но в запазилите се от пожара първи екземпляри на нотариалните актове, е наличен нотариален акт № ., том І, рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г., който е представил към служебната бележка. Другият нотариален акт, респ. нотариално дело № ./2002 г. е било унищожено в пожара, поради което и не може да го представи. Представения от третото неучастващо по делото лице – Н.М.Д. нотариален акт е идентичен с представения такъв от ищцовата страна.

От приложеното по делото писмо на Община Радомир от 22.08.2019 г. се установява, че при тях не се съхраняват копия от издадените скици, поради което и не могат да ги представят. Приложена е по делото молба – декларация от 29.04.2002 г. от К. И. Щ., Н. К.Щ. и Г.И.Щ., в качеството им на наследници на И.Т. Щ., б.ж. на с. Друган, с която са поискали да им бъде признато право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на имотите предмет на нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Съдебната делба като правен институт има за цел да прекрати съсобствеността върху определена вещ, независимо от начина, по който е възникнала. В това производство съдът следва да се произнесе налице ли е съсобственост, между кои лица, върху кои вещи и какви са техните права в общността.

Преди съдът да се произнесе налице ли е съсобственост върху процесните имоти, между кои лица, върху кои вещи и какви са техните права в общността, съдът следва да се произнесе по направеното от Е.К.Щ. и Л.Г.И. възражение за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г. на Н.М.Д. (чл.17, ал.1 от ЗЗД вр. чл.26, ал.2 , предл.5 от ЗЗД).

Ответниците Е.К.Щ. и Л.Г.И. са релевирали възражения за нищожност на договора, като твърдят, че Н. К.Щ. не е получила продажната цена от купувача К. И. Щ., разпоредителната сделка не е извършена, поради което и сделката обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № ./30.04.2002 г. е симулативна и прикрива безвъзмездна разпоредителна сделка (договор за дарение), и са поискали от съда да прогласи нищожността на същата. Същевременно твърдят, че безвъзмездната сделка накърнявала тяхната запазена част от наследството на наследодателя И.Т.Щ., поради което алтернативно са поискали от съда да възстанови тяхната запазена част от наследството, накърнена с направеното дарение.

При направеното възражение за недействителност на сделка за продажба на недвижимия имот, поради привидността й, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, с която се прикрива договор за дарение, в тежест на страната, която твърди привидността, е при условията на пълно и главно доказване да установи действителната воля на страните по сделката. Характерно за привидните договори е това, че страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това, че страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. Относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата, чиито правни последици страните действително желаят.

В разглеждания случай ответниците въпреки разпределената от съда доказателствена тежест не ангажираха по делото никакви доказателства, от които да може да установят релевираните от тях възражения, поради което и по делото не се събраха доказателства за разкриване привидността на покупко-продажбата на недвижимия имот, поради което и не може да се направи извод, че има прикрита сделка, поради което възражението на ответниците остана недоказано. С оглед на това следва да се приеме, че сделката, обективирана в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./30.04.2002 г. е породила своето вещно – транслативно действие, не страда от твърдения порок, като с нея не се прикрива дарение, поради което и съдът не следва да се произнася по релевираното от ответника при условията на евентуалност възражение с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, тъй като разглеждането на същото предполага наличието на доказано по делото дарствено разпореждане от страна на Н.К.Щ., за което, както беше посочено по-горе, по делото не се събраха никакви доказателства.

По иска за делба:

От приложения по делото нотариален акт № .., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г. се установява, че Г.И.Щ., К.И.Щ.и Н. К.Щ. са признати за собственици по наследство и присъединено давностно владение на процесните имоти, като Н. К.Щ. е продала своите части от същите на К. И. Щ.. Сделката е обективирана в приложения по делото нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г.

Не е спорно между страните, че съсобствеността на процесните имоти страните са придобили по наследство оставено им от общите им наследодатели И.Т.Щ.и Надка К.Щ.. Не се спори, че И.Т.Щ.и Н. К.Щ. са родители на К.И.Щ.и Г.И.Щ., като страните по делото са техни наследници по закон, чрез наследствена трансмисия. Не се спори и за това, че Надка К.Щ. и била съпруга на И.Т. Щ., като давността за придобиване на процесните имоти от Н. К.Щ. е изтекла по време на брака им, като същата и в качеството си на наследник е придобила припадащата и се част от оставеното от починалия и съпруг наследство.

Спорен по делото е въпроса, дали Н.Щ. е могла да продаде 4/6 ид.ч. на К.И. Щ., която сделка е обективирана в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г. Съдът намира релевираните от ответниците в тази връзка възражения за неоснователни, тъй като след като давността за придобиване на процесните имоти от Н.К.Щ., К.И.Щ.и Г.И.Щ.  е изтекла по време на брака на Н. Щ. с И.Щ. то Н. Щ. е имала своя собствена част от имотите, тъй като е била съсобственик на същите по време на брака. При сключен брак между наследодателите всеки от съпрузите има дял в съсобствеността, придобита по време на брака им. Не се спори, че бракът между общите на страните наследодатели е прекратен поради смъртта на съпруга – И.Щ., настъпила на 14.11.2001 г. С неговата смърт е прекратена и имуществената общност между съпрузите. Към момента на неговата смърт за съсобствеността между съпрузите се прилага действащия Семеен кодекс. Съгласно чл.28 от същия, при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, т.е. всеки от съпрузите притежава по ½ ид.ч. от имуществената общност съществувала по време на брака им. При това положение наследодателката Н.К.Щ. е притежавала ½ ид.ч. от имуществената общност между съпрузите към датата на смъртта на самостоятелно основание. Тъй като съпругът Иван Тасев е починал, то Н. Щ., в качеството му на негова съпруга го и наследява, като наследява част равна на частта на всяко дете, съгласно мл.9 от ЗН. При това положение от останала ½ част от имуществената общност Н. Щ. е наследила 1/3 ид.ч., като по този начин същата притежава 4/6 ид.ч. правото на собственост, признато със съставения констативен нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г., от който по безспорен начин се установява, че Г.И.Щ., К.И.Щ.и Н. К.Щ. са признати за собственици по наследство и присъединено давностно владение върху процесните имоти.

Съгласно чл.179, ал.1 от ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Нотариалният акт, издаден по реда на чл.587 от ГПК (какъвто представлява приложеният по делото и неоспорен от страните нотариален акт № .., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г.), представлява официален документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона ред, поради което и се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК досежно извършените от нотариуса действия, а именно, че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички, но може и да бъде оборвана. Констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, в което се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В този смисъл е тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г., постановено по тълк.дело № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. В конкретния случай, представения по делото нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . от 30.04.2002 г. не е оспорен от ответниците, поради което и се ползва с обвързващата съда материална доказателствена сила.

Предвид горното следва извода, че общата на страните наследодателка Н. К.Щ. е притежавала 4/6 ид.ч. от процесните имоти, които е продала на наследодателя на ищцата К.И. Щ..

Тъй като към датата на смъртта на наследодателката Н. К.Щ., същата не е била съсобственик на процесните имоти, и с оглед извършената от нея възмездната разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № .., дело № . от 30.04.2002 г., към датата на смъртта на наследодателя на ищцата и първия ответник – К. И. Щрапулин, същият е притежавал 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесните имоти, придобити от него по наследство оставено му от И.Т.Щ.и покупко-продажбата извършена от Н. Щ.. Другият наследник на И.Щ. – Г.И.Щ., към датата на смъртта си е притежавал 1/6 ид.ч. от процесните имоти, придобити от него по наследство, оставено му от покойния му баща И.Т. Щ.. След смъртта на К.И.Щ.и Г.И.Щ., собствеността върху придобитото от тях приживе имущество преминава върху техните наследници по закон, чрез наследствена трансмисия

С оглед горе изложеното по делото е безспорно установено, че всяка от страните е собственик на идеална част от процесните имоти, придобити от тях по наследство, поради което и безспорно установен е и фактът на съсобствеността върху процесните имоти на ищцата и ответниците, като съдът следва да допусне делба върху процесните имоти, така както е поискано с предявения иск.

По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба, но в настоящия случай, фактът на съсобствеността между страните по делото е безспорно установен.

Съобразно родствените връзки, датите на настъпване на смърт и правилата на чл.5–чл.9 от Закона за наследството, съдът следва да определи и квотите на страните по делото, като се определят и техните индивидуални наследствени части съобразно изискванията на ЗН. Най – малкото общо кратно за определяне квотите на страните на процесните недвижими имоти е 36. При това положение ищцата Е.Н.Щ. е съсобственик на 15/36 ид.ч. от процесните имоти; И.К.И. е съсобственик на 15/36 ид.ч. от процесните имоти; Е.К.Щ. е съсобственик на 2/36 ид.ч. от процесните имоти; Н.Г.К. е съсобственик на 2/36 ид.ч. от процесните имоти  и Л.Г.И. е съсобственик на 2/36 ид.ч. от процесните имоти, при които квоти следва да бъде допусната съдебната делба между страните по делото.

С оглед изхода на делото, и тъй като иска е уважен, то и на настоящия етап от производството съдът не следва да се произнася по направеното от ответниците Е.К.Щ. и Л.Г.И. искане за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл.344, ал.1 от ГПК съдът

Р  Е  Ш  И:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между: Е.Н.Щ. с ЕГН ********** и адрес: ***; И.К.И. с ЕГН ********** и адрес: ***; Е.К.Щ. с ЕГН ********** ***; Н.Г.К. с ЕГН ********** *** и Л.Г.И. с ЕГН ********** ***,

върху следните недвижими имоти:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с площ по нотариален акт от 765 кв.м., а по скица 755 кв.м., находящ се в с. Друган, общ. Радомир, махала „О.“, който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № 84 от 08.03.1989 г. на ОбНС на гр. Радомир регулационен план на с. Друган, съставлява парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер № 603 от квартал 54 по плана с.Друган, при граници: парцел VІІ за имот с планоснимачен номер № 604, парцел V за имот планоснимачен номер 607, парцел Х за имот планоснимачен номер 608, парцел ІХ за имот планоснимачен номер 603 и улица, всичките от квартал 54 по плана на с. Друган, ВЕДНО с построената в този имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА и

НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ по нотариален акт от 775 кв.м., а по скица от 802 кв.м., находящ се в с. Друган, общ. Радомир, махала „О.“, който поземлен имот съгласно одобрения със заповед № 84/08.03.1989 г. на ОбНС гр. Радомир регулационен план на с. Друган, съставлява парцел ІХ за имот с планоснимачен номер № 603, в квартал 54 по плана на с. Друган, и при граници: парцел VІІІ за имот с планоснимачен номер № 603, парцел Х за имот с планоснимачен номер № 608, улица, улица, всички от квартал 54 по плана на с. Друган,

при делбени части:

За ищцата Е.Н.Щ. - 15/36 ид.ч.

За И.К.И. - 15/36 ид.ч.

За Е.К.Щ. - 2/36 ид.ч.

За Н.Г.К. - 2/36 ид.ч. и

За Л.Г.И. - 2/36 ид.ч.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

вярно с оригинала,

секретар:/И.С./