№ 17810
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110132536 по описа за 2024 година
СЪС ЗАПОВЕД № 9658 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от
ГПК от 29.03.2024 г длъжникът Д. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ********** е осъдена
да заплати на заявител ...... общ. Столична, обл. София (столица) сумите 176,77 лева (сто
седемдесет и шест лева и 77 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 18.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 13,08 лева (тринадесет
лева и 08 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до
21.02.2024 г., 2,88лева (два лева и 88 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 18.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 0,45 лева
(нула лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до
21.02.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева или общо сумата в
размер на 268.18лв.
Съобщение за издадената заповед за изпълнение на парично задължение е получено редовно
от длъжника на 11.04.2025г., който в срока за доброволно изпълнение е погасил
задължението си в размер на 268.18лв. , като в преводното нареждане изрично е посочил
абонатния номер за имота, както и основанието за плащане , а именно: задължения по ч. г. р.
д № 15823/2024г. на СРС.
Въпреки горното, макар длъжникът да е погасил твърдяното вземане на заявителя в срок,
като изрично е посочил основанието за плащане, заявителя е подал иск по реда на чл. 422
ГПК - по която искова молба е образувано настоящото производство, без да е бил налице
правен интерес за същото.
Нещо повече, след изрични указания за това, да заяви правния си интерес, ищецът е посочил
, че направеното плащане било отнесено към текущи задължения, което не може да обоснове
правен интерес за предявяване на специален установителен иск по ред ана чл. 422 ГПК,
след като изрично и в срока за доброволно плащане, длъжникът е посочил което точно свое
1
задължение погасява, а именно: процесното.
Съдът, разглежда иска по чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК, следи за наличието на правен
интерес през цялото време на висящността на спора и не е обвързан при тази преценка от
действията на съда по заповедното производство. /Определение № 520/20.09.2011 год. по
ч.гр.д.№ 468/2011 год. на ВКС, IV г. о, Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т.
д. № 910/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
967/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 520 от 20.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 468/2011
г., IV г. о., ГК./
За ищецът по настоящото производство не е налице интерес от водене на настоящото дело.
Исковият съд е длъжен служебно да обсъди наново условията за допустимост на предявения
установителен иск, като не е обвързан от заключенията на съда по заповедното
производство.
По този начин настоящата искова молба се явява предявена без да е налице правен интерес,
поради липса на оспорване от страна на длъжника по издадената Заповед за изпълнение и
влизане в сила на същата.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на този
иск е срещу издадената заповед за изпълнение да е постъпило писмено възражение от
длъжника по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителя да е предявил иска по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта. С иска по чл.
422, ал. 1 ГПК се цели със сила на присъдено нещо да бъде признато съществуването на
вземането по оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за
изпълнение. Заповедта е влязла в сила и по отношение на същата, съдът по заповедното
производство има задължението да издаде изпълнителен лист
Постоянната практика на ВКС, както и правната доктрина приемат, че възражението по
чл.414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в
чиято полза е издадена заповедта по чл.417 ГПК, доколкото наличието на това възражение
формира правния интерес от самия иск. Съдът, след като е сезиран с такъв иск, не може да се
произнесе с каквото и да било Решение по съществото на спора, дори и да отхвърли иска
като неоснователен, като съобрази настъпилото плащане в хода на процеса. Всякакво
Решение би било недопустимо.
По гр. д. № 15823/2024г. е постъпило заявление за плащане на дълга от длъжника в срока за
доброволно плащане, макар и да е озаглавено възражение, същото съдържа признание на
дълга чрез плащане/. Същото е сведено до знанието на заявителя, който без да има вземане
и интерес е предявил настоящата искова молба. Последвано от изрични указания на съда,
заявителят твърди, че плащането, за което са представени доказателства е отнесено към
друго задължение. Видно от доказателствата - посочено е изрично, че се погасява вземането
на кредитора по заповедно производство - гр. д. № 15823/2024г СРС, поради което
последният не е имал интерес още преди подаване на настоящата искова молба, поради
2
което производството е недопустимо и съдът не може да постанови решение при отхвърляне
на иска поради плащане, поради липсата на абсолютни положителни процесуални
предпоставки - интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК.
С оглед горното, съдът счита, че вина за инициирането на процеса - настоящият, има
ищецът, доколкото с поведението си последният е станал повод за образуване на делото,
поради това, че макар длъжникът да е посочил изрично кои свои задължения погасява -
задълженията по гр. д. № 15823/2024г СРС, посочено от ищеца като правен интерес за
предявяване на настоящия иск, ищецът е предявил иск за вече погасени и признати
задължения.
Ищецът не е поискал присъждане на разноски, а на ответникът такива не се дължат, с оглед
горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА Гражданско дело № 20241110132536 по описа за 2024 година по описа на СРС
като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1 седмичен срок от получаване на
препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3