Р Е Ш Е Н И Е
№ 586
гр. Варна, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8921 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Е.П.“АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г. К. и П.С.С. – членове на Управителния съвет, чрез
пълномощника им юрисконсулт Н.И. срещу Г.С.М., с ЕГН ********** и адрес ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за която е издадена
Заповед № 2334/22.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
4300/2019г. по описа на ВРС:
сума в размер от 311,32 лв. (триста и
единадесет лева, тридесет и две стотинки), представляваща главница за
незаплатена ел.енергия за периода от ***г. до ***г. доставена в обект на
потребление с абонатен номер ***, с
адрес: град *** и клиентски № ***,
сума в размер от 59,07 лв. (петдесет и девет
лева, седем ст.), представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка
една от фактурите до 08.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 20.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ответникът е клиент на ищцовото дружество за доставяна ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
Твърди се още, че в периода от ***г. до ***г. ищцовото дружество издало фактури за доставена на ответника ел. енергия в периода от ***г. до ***г. на обща стойност 311.32 лева. Ответникът не заплатил дължимите суми в предвидения в общите условия на ищцовото дружество срок, поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 08.03.2019г. в общ размер на 59.07 лева.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 4300/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК и ищецът получил указания да предяви иск за установяване на вземанията си, което породило правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и моли за присъждане на направените в исковото и в заповедното производство разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който исковите претенции се оспорват като процесуално допустими, но неоснователни. Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания.
По делото липсвали доказателства, от които да е видно дали монтираното на обекта на ищеца СТИ е било изправно към процесния период.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители подържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Производството е
образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
като от ч.гр.д.№ 4300/2019г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции. В полза на ищеца е издадена Заповед № 2334/22.03.2019г.
за процесните вземания срещу длъжника Г.С.М.. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията и исковата молба е
подадена в законоустановения едномесечен срок.
С оглед изложените от страните фактически твърдения доказателствената тежест по делото бе разпределена между тях, като в тежест на ищцовото дружество бе доказването на твърдението си, че в периода от 21.01.2017г. до 20.05.2017г. да е доставило на ответника електроенергия и услуги на обща стойност 311.32 лева, която ел. енергия да е отчетена с метрологично годно средство за търговско измерване и твърдените количества електроенергия да е технически възможно да бъдат доставени в обекта на потребление на ответника за всеки един от процесните периоди.
От представена справка за потреблението от ***г. се установява, че по данни в счетоводството на ищцовото дружество обекта на потребление на ел. енергия, находящ се в гр.*** се води на името на ответника и монтираното на обекта средство за търговско измерване № *** е отчитано ежемесечно в процесния период /л.10-11/.
Монтажа на електромера е извършена на ***г. по заявлението на ответника, видно от констативен протокол № ***г. /л.58/.
Електромер със сериен номер *** е произведен през 2011г. Към процесния период електромера не е бил в срока си на метрологична годност и не може да се ползва от въведената в този период оборима презумпция, че измерва точно преминаващите през него количества ел. енергия. Електромерът е подменен на ***г., след което на ***г. е извършена последваща периодична проверка, при която е установено, че измерва преминаващата през него ел. енергия с грешка по-ниска от допустимата – 0.44 % по тарифа 1и 0.22 % по тарифа 2 при допустима грешка 1%. При извършената последваща проверка е установено, че средството за търговско измерване е продължило да измерва точно и след периода си на метрологична годност, което води до извод, че е отчитало точно и в процесния период. Това се установява от представените от процесуалния представител на ищеца протокол за проверка на електромер от ***г. и протокол за монтаж/демонтаж на електромер от ***г. /л.56-57/.
Адреса, на който е доставяна ищцовото дружество е доставяло ел. енергия е идентичен с адреса, който е регистриран като постоянен и настоящ адрес на ответника след 2001г., видно от служебно извършена в процедурата по чл.47 ГПК справка за постоянен и настоящ адрес /л.34/.
С
оглед разпределената доказателствена тежест и ангажираните по делото
доказателства съдът намира за доказани при условията на пълно и главно
доказване твърденията в исковата молба, че е доставена ел. енергия на стойност 311.32
лева в процесния период, както и ползвател/собственик на посочения обект на
потребление да е бил ответникът Г.С.М.. Установено бе, че монтирането на
електромер № *** е извършено по искане на ответника 2014г., а липсват данни
след това да има промяна в собствеността/ползването на имота. Исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
По
отношение на същите вземания ответникът е изпаднал в забава с настъпване падежа
на задълженията и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
претендирания период от падежа на всяко конкретно задължение до 08.03.2019г. Общия размер на дължимото обезщетение за
забава за посочения период върху неплатените задължения за доставена ел.
енергия е в размер на 59.07 лева, поради което исковата претенция за тази сума също
се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 475лв., от които 75 лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните суми, за която е издадена Заповед № 2334/22.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4300/2019г. по описа на ВРС:
сума в размер от 311,32 лв. (триста и единадесет лева, тридесет и две стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.енергия за периода от ***г. до ***г. доставена в обект на потребление с абонатен номер ***, с адрес: град *** и клиентски № ***,
сума в размер от 59,07 лв. (петдесет и девет лева, седем ст.), представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 08.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.М., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4300/2019г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: