Р Е Ш Е Н И Е
260045/21.1.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На дванадесети
януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3143 описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.Д.в качеството му на заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М.срещу А.М.А. с ЕГН ********** с адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че при сключване на договор за кредит за покупки на стоки и
услуги № CREX 15838991 от 26.03.2018г. ответника дал съгласието си да
ѝ бъде отпуснат паричен кредит в размер на 325.91 лв. Усвояването на
получената сума било удостоверено с полагането на подпис от страна на А..
Заемът трябвало да се върне на 9 месечни погасителни вноски в размер на 42.37
лв. Плащанията били преустановени на 05.06.2018г. с плащането само на една
вноска. Така заемът станал изцяло изискуем на 05.07.2018г. в размер на 338.96
лв., представляващ остатъка от 8 вноски. Така се дължала главница от 296.59
лв., възнаградителна лихва от 42.37 лв. и
законна лихва от 25.64 лв. По инициатива на ищеца било учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1549/2019г. по описа на ШРС,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. В заключение се моли за уважаването на исковете, както и присъждане на
разноските.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез
назначения особен представител, като в законоустановения едномесечен срок от
негова страна е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковете са
допустими, но неоснователни, но не са представени доказателства за
уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Твърди се, че шрифта при изготвяне на документите е по-малък от 12 и на това
основание се иска назначаването на експертиза и обявяване на недействителността
на договора за кредит.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се депозира становище и се моли делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие. Счита се, че исковете следва да се уважат изцяло, обосновавайки
доказаността им.
В съдебно заседание за ответницата се явява адв. Р.С. от
ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда да отхвърли исковете,
излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1549/2019г. на
ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 776/29.05.2019г. за
сумата от 296.59 лв. главница по договор за потребителски заем, 42.37 лв.
възнаградителна лихва от 05.06.2018г. до 05.01.2019г., сума от 25.64 лв.
мораторна лихва от 05.07.2018г. до 11.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 29.05.2019г. до окончателното
му изплащане, както и разноски в размер на 75 лв.
Заповедта
била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответницата и по
указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано
настоящото производство.
Между
страните по делото не се спори, а и видно от Договор за потребителски
кредит CREX – 15838991 от 26.03.2018г. (лист 14 от
делото) ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в размер на 299
лв., на каквато стойност бил телевизор марка „Samsung“ модел „T24E310EX“, който А.
закупила. Годишния процент на разходите бил 43.68%, а лихвения процент бил
36.79 %., като заемателят следвало да върне заема на девет равни месечни вноски
до общия размер на кредита 381.33 лв. Падежът на всяка вноска в размер на 42.37
лв. бил определен на 5 – то число на месеца. Получаването на сумата и съответно
усвояването на кредита било удостоверено чрез получаване на стоката от
заемодателя-купувач в магазина, в който е продадена вещта – телевизор на
26.03.2018г., за което бил издаден и фискален бон. По делото е представен и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ №
CREX – 15838991
от 26.03.2018г., представляващ застраховка на заемателя и купените вещи.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото било изискано досието на
заемателя – ответник в оригинал във връзка с назначените съдебни експертизи.
От
заключението на съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и пълно
дадено се установява, че размерът на кредита бил 325.91 лв., като се равнявал
на сбора от сумите 299 лв.(цената на телевизора) и 26.91 лв.(еднократна премия
по договор за застраховка „Закрила на плащанията плюс“). За целия период на
кредита имало постъпила една сума от 43.37 лв., която е заплатена на
29.05.2018г. Така остатъкът на задължението бил 296.59 лв. главница и 42.37 лв.
договорна лихва. Размерът на лихвата за забава изчислен до датата на входиране
на заявлението по чл.410 от ГПК бил в размер на 20.29 лв.
По делото е
назначена и съдебно-техническа експертиза, която заключава, че размерът на
шрифта, с който е изготвен процесния договор за кредит е „Garamond“, размер
11.5 pt, а този на
Сертификата за застраховка
„Arial“ 8 pt.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес
от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и съдът
е дал указания на заявителя да предяви исковете
за вземанията си по заповедта.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79
от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на
вземанията.
По делото се
установи безспорно, че между страните е бил сключен Договор за паричен кредит CREX – 15838991
от 26.03.2018г., като на същата дата бил усвоен в размер на 325.91 лв., формиран
от сумата на закупената стока на изплащане, като към сумата се прибавила и тази
за застраховка. Съдът намира, че по своята същност сключения между страните
договор е Договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбите уреждащи формата и съдържанието на
договора се съдържат в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните. В същия смисъл е и чл.5, ал.4 от ЗПК
касаеща Общите условия към договора за потребителски кредит. От заключението на
неоспорената от страните и кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза
безспорно се установява, че в настоящия случай, нито договора за кредитна карта,
нито сертификата за застраховка, още по-малко общите условия към договора за
кредит, които се намират в кредитното досие на заемателя и са подписани от него,
са изготвени в размер „шрифт 12“.
Поради
неспазване на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът е недействителен на основание чл.22
от ЗПК, поради което съобразно чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия
случай размера на чистата стойност на кредита е 296.59 лв.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
на възражението на особения представител, че длъжникът не бил надлежно уведомен
за предсрочната изискуемост на вземането, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото падежът на последната погасителна вноска е на 05.01.2019г., а заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано пред съда на
29.05.20219г., или към тази дата падежът за всички вноски по кредита е настъпил
и това е обстоятелство, което се съобразява от съда при постановяване на
решението му. В този смисъл твърдението на ищеца за настъпване на предсрочната
изискуемост към 05.07.2018г., дори и да остава недоказано от него, не повлиява
на изхода на производството.
Поради
всичко гореизложено, съдът намира, че ответницата следва да заплати на ищцовото
дружество сума в размер на 296.59 лева, представляваща чистата стойност на
кредита, до която сума искът за главницата е основателен. Исковете за
възнаградителна и мораторна лихва подлежат на отхвърляне по аргумент на чл.23
от ЗПК.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то
разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
размер на 75 лв., като ответницата следва да заплати на ищеца разноски от 61.01
лв., включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер
от 525 лв., от които 125 лв. заплатена
държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение, сума от 125 лв. заплатено възнаграждение за
особен представител и сума от 200 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице. Предвид уважаването само на установителния иск
за главница, то ответника следва да заплати в исковото производство разноски в
размер на 427.07 лв.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ШРС направените от съда разходи
в размер на 120 лв. за заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, тъй като искането е направено от нейно име чрез
назначения ѝ особен представител.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че А.М.А. с ЕГН **********
с адрес *** дължи на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Д.Д.сумата от 296.59
лв. (двеста деветдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX-15838991 от
26.03.2018г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 29.05.2019г.
– датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 776/29.05.2019г. по
ч.гр.д. № 1549/2019г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване
на установено, че А.М.А. с ЕГН ********** дължи на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК
********* сумата от 42.37лв.
(четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.06.2018г. до 05.01.2019г. и сумата от 25.64
лв. (двадесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 05.07.2018г. до 11.05.2019г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 776/29.05.2019г. по ч.гр.д. № 1549/2019г. по
описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.М.А. с ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България с ЕИК ********* разноски по заповедното
производство в размер на 61.01 лв. (шестдесет
и един лева и една стотинка) и разноски в исковото производство в размер на 427.07 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и седем стотинки),
съразмерно с уважената част на исковете и съгласно представен списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника А.М.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 120 лв.(сто и двадесет лева), представляваща заплатено
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: