№ 22
гр. Свиленград, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620201003 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 767772-F752796 от
30.04.2024 година на Началник на Отдел „Оперативно дейности” Пловдив,
Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол”
(ГДФК) на Националната агенция за приходите (НАП), с което на „БЕБО 15”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 58, , представлявано от А.К.С., за
нарушение на чл. 27, ал. 1, т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ
вр.чл. 118, ал. 4,т.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) , е
наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
1000 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си – адвокат Анастасия
Йорданова, моли за отмяна на обжалвания акт,като неправилен и
незаконосъобразен. В жалбата си не оспорва изложената фактическа
обстановка в обжалваното НП,но сочи че неправилно АНО не е приел,че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,като излага
съображения в тази насока.
В съдебната фаза Дружеството-жалбоподател, редовно призован, , не
изпраща представител. Пълномощникът на дружеството –адв.Йорданова
пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, като представя
списък на същите .
1
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Отдел „Оперативно дейности” – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, редовно призован, изпраща
представител – Старши юрисконсулт Х., която оспорва изложените доводи в
жалбата ,поради което претендира съда да потвърди обжалвания акт.
Претендира също присъждане на направените по делото се разноски, като
представя списък на същите.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
При извършвана от органите по приходите Ж. Г. Ж. и В. П. Е.,
оперативна проверка на 11.01.2024 година около 14.50 часа в търговски обект
по смисъла н § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС /всяко
място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки
или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни),
да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби./ – магазин, находящ се в гр.Свиленград, област
Хасково,ул.Цар Симеон Велики №17 стопанисван от дружеството-
жалбоподател, посочените служители на НАП при проверка на място и въз
основа на представените по време на проверката писмени документи
установили и чрез извършване на контробна покупка на памперси на стойност
от 10лева установили ,че търговецът в качеството му на задължено лице по
смисъла на чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти,изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, извършва
продажба на памперси на стойност 10лева/ издаден ФКБ
№002057/11.01.2021г. от въведеното в експлоатация в магазина ФУ Тремол
ZM KL-V2 с ИН на ФУ ZK111327 и ФП №50218363/ е регистрирана в
данъчна група „Б“,вместо в данъчна група „Г“ за стоки и услуги,продажбите
на които се облагат с –9% данък добавена стойност,съгласно приложение 4
към чл.66,ал.2,т.4 и т.5 от ЗДДС.
Проверяващите приели ,че лицата по чл. 3 /от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
2
електронен магазин на МФ/ , с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или
услуга по данъчни групи според вида на продажбите:за група "Б" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност;,а за група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
9 % данък върху добавената стойност,съгласно разпоредбата на ал.1 и ал.2 на
чл.27 от Наредбата.
За констатираното бил изготвен Протокол/ за извършена проверка в обект/
със серия АА с № 0152278 от дата 11.01.2024 година, в присъствието на
управителя на проверявания обект.
Със същия Протокол е указано представляващият дружеството или
упълномощено лице да се яви на 15.01.2024 година в Териториална дирекция
(ТД) на НАП – Хасково за съставяне на АУАН.
Проверката приключила около 15.15 часа.
Предвид констатираното в проверявания търговски обект,че търговецът в
качеството му на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти,изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, извършва продажба на памперси на стойност
10лева/ издаден ФКБ №002057/11.01.2021г. от въведеното в експлоатация в
магазина ФУ Тремол ZM KL-V2 с ИН на ФУ ZK111327 и ФП №50218363/ е
регистрирана в данъчна група „Б“,вместо в данъчна група „Г“ за стоки и
услуги,продажбите на които се облагат с –9% данък добавена
стойност,съгласно приложение 4 към чл.66,ал.2,т.4 и т.5 от ЗДДС, в кръга на
службата си, Ж. Г. Ж. –– Старши инспектор по приходите при АНО, съставил
против дружеството-жалбоподател АУАН серия F752796 от 23.01.2024
година.
Това процесуално действие извършил с участието на свидетеля В. П. Е. и
в присъствието на управителя на дружеството-нарушител – А.К.С..
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, както и на обстоятелствата по извършването му.
Посочено е, че нарушението е установено на горепосочената дата-
11.01.2024 и че мястото е магазина,стопанисван от дружеството-
жалбоподател, находящ се в гр.Свиленград,ул. Цар Симеон Велики №17 ,
област Хасково.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 27, ал. 1 вр с ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година, които вписал за нарушени.
АУАН е редовно предявен и връчен на пълномощника на дружеството
А.К.С., която в графата, касаеща възражения ,същият не е вписал такива
против констатациите в Акта.
3
Срещу Акта в законоустановения срок не е постъпило писмено
Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативно дейности” –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК на НАП, е издал
процесното Наказателно постановление № 767772-F752796 от 30.04.2024
година.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, като що се отнася до правната квалификация
на нарушението, същата е прецизирана от страна на АНО , като е вписал като
такава по чл.27,,ал.1,т.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118,
ал. 4, т.4 от ЗДДС ,поради което за констатираното нарушение е наложено на
основание чл.185,ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС -
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на по
1000 лв.
НП е редовно връчено на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател – А.К.С., на 16.10.2024 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана с посочване на имената и качеството на лицето, получило
документа.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се съставят от
органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП
или от оправомощени от него длъжностни лица.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че актосъставителя заема
длъжността „Старши инспектор по приходите „ при ТД на НАП.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – 1149
от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № ЗЦУ –
384 от 27.02.2024 година на Изпълнителния директор на НАП , Началниците
на отдели „Оперативно дейности”, Дирекция „Оперативни дейности” в ГДФК
на НАП, имат право съобразно териториалната си компетентност да издават
НП за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Ж. Г. Ж. и В. П.
Е.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ж.
Г. Ж. и В. П. Е., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
4
представители на Дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на показанията на всички
посочени свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на НАП, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил
нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с
АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик
Съдията Пенка Костова). Посоченото е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду показанията на посочените свидетели (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
Дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от Дружеството-
жалбоподател. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ не е платена – видно от информацията,
съдържаща се в отговор на АНО,находящ се на стр.5 от делото, поради което
5
производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила
на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, съдът намира следното:
АУАН и НП са съставени от компетентни лица в кръга на техните
правомощия, съгласно приложената по делото оправомощителна заповед, при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
В АУАН И НП е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Нарушението е описано от фактическа страна, като е посочено ясно и
подробно в обстоятелствената част на актовете всичките му
индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН.
Липсва спор между страните,че съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато
извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на
стоки или услуги по данъчна група според вида на продажбите, в случая в
група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.
Липсва също и спор ,че покупката на бебешки памперси е със ставка 9%
данък, съгласно чл. 66а,ал.1,т.3 от ЗДДС -Ставката на данъка е 9 на сто за:
доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и
подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4.
В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е
годен субект на нарушението като задължено лице по смисъла на чл. 3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Не се спори също,че лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано
или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни
групи.
Доказано по делото се явява и обстоятелството, че като задължено по
смисъла на посочената разпоредба лице, дружеството е допуснало нарушение,
като не е регистрирало по данъчна група съобразно нейния вид, а именно в
6
група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС,
продажбата на памперси/бебешки пелени/, относно която от изведения
фискален бон № 002057 от 11.01.2024 г., на стойност 10. 00 лева и било
установено, че е отразена в данъчна група "Б".
Доколкото това е доказано по категоричен и безспорен начин,
правилно и законосъобразно е квалифицирано нарушението, за което е
съставен АУАН и издадено обжалваното НП.
Именно за нерегистриране в група "Г" на конкретно посочената в НП
продажба е ангажирана отговорността на дружеството, като наред, като
доказателство и в подкрепа на извършеното нарушение, е приложения по
АНПр- фискален бон № 002057 от 11.01.2024 г.
Това задължение е предвидено в ЗДДС, доколко посочената нарушена
разпоредбата е съзадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 1000 до 4 000 лв. /в редакцията към датата на извършване на
нарушението/.
АНО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в минимален
размер на 1000 лева, която е обосновал с липсата на предходни нарушения от
същия вид,доколкото в самото НП е отразено, че нарушението е извършено за
първи път / страница втора от НП/.
Както се посочи по горе,страните не спорят,че от обективна страна,
действително дружеството е допуснало нарушение по чл.27, ал. 1, т. 4 от
"Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от
ЗДДС, но съдът счита, че настоящият случай следва да се квалифицира като
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в която насока са и
възраженията на процесуалният представител на дружеството жалбоподател.
Макар формално да е осъществен съставът на нарушение на чл. 27, ал.
1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., продажбата на памперс на стойност
10лева вместо в група Г , която се облага с 9 % ДДС,продажбата е отнесена в
7
група Б- стоки и услуги,продажбите които се облагат с 20% данък добавена
стойност. Налице са и редица смекчаващи административната отговорност
обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и
нарушител като незначителни. Касае се за продажба в минимален размер от
10. 00 лева, поради което не е настъпило ощетяване на фиска/което е взето в
предвид с оглед санкционната норма/. Липсват събрани доказателства по
делото,че дружеството жалбоподател е извършвал нарушения на данъчните
закони или други такива ,увреждащи фиска. От друга страна липсват събрани
доказателства,че нарушението е трайна практика на наказанато
дружество,поради което следва да се приеме,че осъщественото е инцидентна
проява, а не продължителна търговска практика на жалбоподателя. В същото
време приходната администрация по никакъв начин не е била затруднена в
хода на проверката. Дружеството – жалбоподател е съдействало изцяло, като е
представило всички относими към случая документи. Това нарушение се
явява първо за дружеството-жалбоподател, от което следва изводът, че
дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си данъчни
задължения, включително при извършване на процесната проверка не са били
констатирани други нарушения от служителите на НАП.
Поради изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, като и минимално предвидения в санкционната разпоредба
на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС размер на административното наказание
имуществена санкция от 1000 лв., се явява несъответен на незначителната
обществена опасност на деянието и на извършителя.
В тази връзка атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно и нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл. 12 от
ЗАНН.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че се споделят
8
доводите на пълномощника на дружеството жалбоподател,че същото
доколкото не е регистрирано по ДДС,а цената е крайна за потребителя,то при
осъщественото ,нито е ощетена държавата или потребителя,нито дружеството
се е обогатило по някакъв начин,напротив в настоящият случай дружеството
жалбоподател следва да внесе по голям данък на държавата от законно
предвидения такъв ,като по този начин същата се обогатява, а неговата
печалба се намаля.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират от всички страни разноски.
С оглед изхода на делото,съдът намира, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4
от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН, Наказателно
постановление № 767772-F752796 от 30.04.2024 година на Началник на
Отдел „Оперативно дейности” Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности” в
Главна дирекция „Фискален контрол” (ГДФК) на Националната агенция за
приходите (НАП), с което на „БЕБО 15” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 58,
, представлявано от А.К.С., за нарушение на чл. 27, ал. 1, т.4 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 година на МФ вр.чл. 118, ал. 4,т.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) , е наложено на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС
във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000 лв.
, като ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя „БЕБО 15” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул.„Димитър
9
Благоев” № 58, , представлявано от А.К.С., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия Съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, НАП с адрес: град
София, ул.„Дондуков” № 52, ДА ЗАПЛАТИ на „БЕБО 15” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул.„Димитър
Благоев” № 58, , представлявано от А.К.С., сумата от общо 400 лв.,
представляваща извършени от последното разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 1003/2024 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10