№ 2223
гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110113648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК от
„E.П.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******,
срещу И. И. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: *****, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 9457,72 лв., представляваща главница за
стойността на незаплатена електроенергия за периода от 27.06.2017 г. до
26.06.2018 г. за обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен
№ **********, находящ се в ****, за която сума е издадена фактура
№ФП********** от 07.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.05.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 246,95 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 17.01.2022 г. до 21.04.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 5730/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви
състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е
налице облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия
до процесния обект на потребление. Твърди, че след извършена корекция на
сметката на абоната за минал период от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г., е
начислена допълнително главница в размер на 18923,20 лв. за стойността на
натрупаната в невизуализирана Тарифа 4 в размер на 101932,2 кВтч
ел.енергия, за което е издадена фактура от 21.06.2019 г. Излага, че с влязло в
сила решение по гр.д. № 3433/2020 г. на ВКС е отхвърлен частично
предявеният от И. Г. срещу „E.П.П.“ АД отрицателен установителен иск за
1
признаване в отношенията между страните, че Г. не дължи на дружеството
сумата по фактурата от 18923,20 лв., до размер на сумата от 9457,72 лв.
Твърди, че след влизане в сила на решението е сторнирана сумата по
фактурата от 21.06.2019 г. с кредитно известие № ********** от 07.01.2022 г.
и на същата дата е издадена фактура № ********** за процесната сума в
размер на 9457,72 лв. Твърди, че въпреки установяване дължимостта на
вземането със сила на пресъдено нещо, сумата не е заплатена от ответника,
поради което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
дължимата главница от 9457,72 лв. и мораторна лихва от 246,95 лв. за
периода от 17.01.2022 г. до 21.04.2022 г., срещу която длъжникът е възразил.
Обосновава правния си интерес от предявения иск с обстоятелството, че
влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният срещу него
отрицателен установителен иск, се ползва с установително действие, но няма
изпълнителна сила, респ. не би могъл да упражни правото си по
принудителен ред.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
исковете и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва облигационното правоотношение между страните, както и
воденият между тях предходен съдебен процес по предявен от нея
отрицателен установителен иск, приключил с влязло в сила съдебно решение.
Счита, че не дължи главницата, начислена за периода от 27.06.2017 г. до
26.06.2018 г., тъй като същата е погасена с изтичане на тригодишна давност.
Намира, че заведеният от нея отрицателен установителен иск не е прекъснал
давността в полза на ищцовото дружество и то няма как да се позовава на
това обстоятелство.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител юрк. Полина И., поддържа исковата молба и представя списък
на разноски по чл. 80 ГПК.
Ответницата, чрез процесуалния й представител адв. И. Р., поддържа
отговора и също представя списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните обстоятелства:
1.) наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по повод доставката на електроенергия в процесния обект на
потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, находящ
се в ****; 2.) наличието на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
3433/2020 г. на ВКС, с което е отхвърлен предявеният от И. Г. срещу „E.П.П.“
АД отрицателен установителен иск за признаване в отношенията между
страните, че Г. не дължи на дружеството сумата от 9457,72 лв.,
представляваща цена за допълнително начислена ел.енергия, доставена в
периода от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. в обект на потребление с адрес: ****,
както и 3.) неплащането на процесните суми за главница и лихва от страна на
2
ответницата в полза на ищцовото дружество.
Тези обстоятелства се потвърждават и от материалите по приобщеното
гр.д. № 10894/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. Същото е образувано
по предявен на 11.07.2019 г. от И. Г. срещу „E.П.П.“ АД отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата от 18923,20 лв. по фактура №
**********/21.06.2019 г., издадена след извършена корекция на сметката на
абоната за минал период от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г., платима в срок до
01.07.2019 г. С постановено от първоинстанционния съд решение №
103/08.01.2020 г. искът е изцяло уважен, като решението е потвърдено с
решение № 260135/17.07.2020 г. по възз.гр.д. № 1172/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Варна. Въззивният акт е допуснат до касационно обжалване и с
окончателно решение № 60190/17.12.2021 г. по гр.д. № 3433/2020 г. по описа
на ВКС е частично отменен в частта, с която е потвърдено решението на ВРС,
с което е прието за установено в отношенията между страните, че И. Г. не
дължи на „E.П.П.“ АД сумата от 9458,07 лв., респ. за тази сума е отхвърлен
искът. Съгласно мотивите на ВКС посочената сума е дължима от абоната
като реално потребена ел.енергия в периода от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г.,
на основание чл. 183 ЗЗД
След приключване на посочения исков процес ищецът „E.П.П.“ АД е
издал кредитно известие № **********/07.01.2022 г. към фактура №
**********/21.06.2019 г. на същата стойност от 18923,20 лв. и за същия
период на потребление от 27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. е издадена нова
фактура № **********/07.01.2022 г. на стойност 9457,72 лв., платима в срок
до 17.01.2022 г.
Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 5730/2022 г. по описа
на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 05.05.2022 г. заявление от
„E.П.П.“ АД срещу И. И. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми за главница от 9457,72 лв.,
ведно със законна лихва, и мораторна лихва от 246,95 лв. Заповедта е редовно
връчена лично на длъжника на 11.08.2022 г. и същият я е оспорил със
своевременно подадено бланкетно възражение по чл. 414 ГПК от дата
12.09.2022 г. (понеделник), респ. заповедният съд е дал указания до заявителя
за предявяване на установителен иск относно оспорените вземания. Исковата
молба е депозирана в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 415,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело. Този извод
не се опровергава от обстоятелството, че за процесната сума за главница е
налице отхвърлен с влязло в сила съдебно решение отрицателен
установителен иск, тъй като това решение не се ползва с изпълнителна сила
относно признатото с него вземане, за разлика постановеното по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК положително съдебно решение, което наред с влязлата в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК би подлежало на принудително
3
изпълнение.
Предмет на предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните
в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за неизплатена
главница за реално потребена електроенергия, както и лихва за забава.
Следователно основателността на исковете е обусловена от кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по договор за пренос и достъп на ел. енергия до процесния обект на
потребление, 2.) реално доставяне и потребление в посочения отчетен период
на начисленото количество ел. енергия, 3.) настъпила изискуемост на
задължението за заплащане на цената на тази ел.енергия, както и 4.)
неизпълнението му, респ. забавата на ответника. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания, и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение и/или
наличието на други правопогасяващи факти.
В разглеждания случай не е спорно, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия до
процесния обект на потребление, а въпросът за реалното доставяне на
начислените количества ел.енергия на стойност 9457,72 лв. в периода от
27.06.2017 г. до 26.06.2018 г. е разрешен в преходния съдебен процес по гр.д.
№ 10894/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, воден между същите
страни. Окончателното съдебно решение по гр.д. № 3433/2020 г. на ВКС, с
което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на въпросната сума в размер на 9457,72 лв., се ползва със сила
на пресъдено нещо и въз основа на него вземането на кредитора е признато за
съществуващо. Безспорно е също, че ответницата не е изпълнила
задължението си за заплащане на посочената цена на потребената
електроенергия на посочения падеж.
Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали вземането за
главница понастоящем е недължимо като погасено по давност. Съдът
намира, че следва да се даде отрицателен отговор на този въпрос, като
аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иск или възражение (за прихващане или задържане) или
искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението
или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят
на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със
случая на предявен отрицателен установителен иск (чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Поради това и по аналогия от чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да се приеме, че
предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва
погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да
тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът
има за начало приключването на съдебното дирене пред последната
4
инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на
отрицателния установителен иск за вземането. Докато трае процесът по иска
за оспорване на вземането от длъжника погасителната давност не тече, на
основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която разпоредба не изисква други
условия. В този смисъл – решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022
г. на ВКС, IV г.о.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, настоящият съдебен
състав приема, че с предявяването на отрицателния установителен иск е
спряла да тече давността по отношение на вземането на „E.П.П.“ АД по
издадената от него фактура № **********/21.06.2019 г. и давността е
прекъсната до размера на вземането от 9457,72 лв., за който е отхвърлен
искът, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. По арг. от
чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД от прекъсването е започнала да тече нова
петгодишна давност, считано от 27.09.2021 г., когато е приключило съдебното
дирене пред касационната инстанция по гр.д. № 3433/2020 г. на ВКС.
От 27.09.2021 г. до 05.05.2022 г., когато е подадено заявлението по чл.
410 ГПК, новата петгодишна давност не е изтекла, поради което и
възражението на ответницата за погасяване на главното вземане по давност е
неоснователно. Затова и предявеният главен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Доколкото падежът на паричното задължение по издадената фактура №
**********/07.01.2022 г. на стойност 9457,72 лв. е определен на 17.01.2022 г.,
ответницата е изпаднала в забава след изтичането му, тоест на 18.01.2022 г.,
без да е необходима нарочна покана (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД). От тогава тя
дължи заплащането на мораторна лихва върху просрочената главница, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Размерът на законната лихва върху главницата от 9457,72 лв. за
процесния период от 18.01.2022 г. до 21.04.2022 г., изчислен служебно от
съда посредством лихвен калкулатор, възлиза на 246,97 лв. и надвишава
претендираната сума от 246,95 лв. Следователно и акцесорният иск е доказан
по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане и представения списък, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на
334,22 лв., от които 234,22 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 244,09 лв. (194,09 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като тази сума
също следва да бъде възложена в тежест на ответницата.
С оглед изхода на делото, разноски на ответната страна не се следват.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове, че
ответницата И. И. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: *****, дължи на
ищеца „E.П.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
******, следните суми: сумата от 9457,72 лв. (девет хиляди четиристотин
петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща главница
за стойността на незаплатена електроенергия за периода от 27.06.2017 г. до
26.06.2018 г. за обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен
№ **********, находящ се в ****, за която сума е издадена фактура №
********** от 07.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 05.05.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 246,95 лв. (двеста
четиридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 17.01.2022 г. до 21.04.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 5730/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви
състав.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: *****, да
заплати на „E.П.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
******, сумата от 334,22 лв. (триста тридесет и четири лева и двадесет и две
стотинки) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: *****, да
заплати на „E.П.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
******, сумата от 244,09 лв. (двеста четиридесет и четири лева и девет
стотинки) за сторените в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6