№ 339
гр. П., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20245200500435 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 623/17.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220103001
по описа за 2023г. на Районен съд – П. е признато за установено, че ответникът
Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А. С." №*** дължи на ищеца „К.
и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.
Б. ***" №**, представлявано от изпълнителния директор М. Г. А., сумата от
626,52 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
„Екстра” № ДЗ010354/21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
14.06.2023 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1065/19.06.2023 г. по
ч. гр. д. № 2171/2023 г. по описа на РС - П., като са отхвърлени като
неоснователни исковете за главница за сумата над 626,52 лева до
претендирания размер от 818,18 лева, за договорна лихва в размер на 270,00
лева за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г. и за обезщетение за забава в
размер на 84,52 лева за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г. Със същото
решение Г. И. Б. е осъден да заплати на ищеца „К. и.” АД, съдебни разноски в
исковото производство в размер на 547,66 лева и съдебни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 2171/2023 г. на РС - П. в размер на
253,79 лева.
В законоустановения срок срещу постановеното решение, в частта, с
която са уважени исковите претенции и са присъдени разноски, е постъпила
въззивна жалба от особения представител на ответника Г. И. Б. – адвокат Р. З..
1
Релевират се оплаквания за неговата неправилност и необоснованост в
обжалваната част. Счита предявения иск за неоснователен, доколкото по
делото не се установило сключване на договор между ищеца и ответника Б.,
доколкото последният не е подписал и потвърдил сключването му, съобразно
изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Намира, че не са налице доказателства, че
съществува профил на ответника в информационната система на дружеството,
от който ответникът да е направил заявка за получаване на кредит, съдържаща
желаната сума и периода на плащане. Липсвали доказателства и за това, че
ответникът се е запознал с параметрите на кредита и общите условия към
него, след което да е потвърдил съгласието си за сключването му, съответно
липсвал и писмен документ за това. Сочи, че договорът не бил сключен и с
конклудентни действия, доколкото са нарушени изискванията на чл. 8, ал. 4 от
ЗПФУР, като кредиторът не е изпълнил задълженията си да го запознае с
преддоговорната информация, поради което е възникнало правото на
ответника да прекрати договора. Това неизпълнение на чл. 8 от ЗПФУР се
отразявало и на действителността на сключения договор. Намира още, че от
представените доказателства не се установява съгласие на потребителя за
сключване на договора, доколкото липсвало електронно изявление на
потребителя, подписано с електронен подпис, съгласно изискванията на
ЗЕДЕУУ. Сочи, че описаните фактически действия по приемане на общите
условия и съгласието за получаване на заем, чрез натискане на бутона
„Подпиши“, не сочели на удостоверени чрез квалифициран подпис
електронни изявления на ответника, съответно липсвало негово съгласие за
сключване на договора за заем. Намира, че искът е неоснователен и поради
това, че по делото не е доказано предаване на заемната сума, доколкото
договорът за заем е реален такъв. Сочи, че представената разписка не
удостоверява получаване на заетата сума от ответника, а и не се установявало
по делото и заверяване на сметката му със същата сума. Счита, че не е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение, доколкото не се
установява сключен писмен договор, тъй като създаденият хартиен носител на
договора е форма за доказване, съответно облигационната връзка намира за
нищожна. Сочи, че заявката и договорът не носят подпис на ответника. С
оглед твърденията на ищеца, че договорът е сключен от разстояние и
изявленията на страните са разменени чрез средствата за комуникация,
намира, че доколкото не са записани технически за възпроизвеждане, то не
представляват доказателства по чл. 184, ал. 1 от ГПК за получено
волеизявление от страна на ответника за сключване на договора. Намира, че в
противоречие с чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР, ищецът не е доказал получаването
на съгласие от ответника за сключване на договора. Прави се искане за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на
исковите претенции. С въззивната жалба не се правят нови доказателствени
искания пред въззивния съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ищеца – адвокат Р. Д., с който изцяло се оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с
възраженията направени във въззивната жалба. Намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски пред
2
въззивната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на „К. и.”
АД, ЕИК ********* срещу ответника Г. И. Б., ЕГН ********** за главница за
сумата над 626,52 лева до претендирания размер от 818,18 лева, за договорна
лихва в размер на 270,00 лева за периода от 21.06.2022г. до 21.02.2023г. и за
обезщетение за забава в размер на 84,52 лева за периода от 22.06.2022г. до
13.06.2023г., като необжалвано, решението на първоинстанционния съд е
влязло в законна сила.
В открито съдебно заседание особеният представител на жалбоподателя
поддържа подадената жалба. Процесуалният представител на въззиваемата
страна, не се явява. Представя писмено становище, с което поддържа
представения отговор на жалба.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
доводите, изложени в открито съдебно заседание и в писмените становища и
при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Пред Районен съд - П. от „К. и.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ***" №**, представлявано от
изпълнителния директор М. Г. А., срещу Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „А. С." №*** е заведена искова молба по чл. 422 от ГПК, с която
посочва, че между ответника, в качеството на кредитополучател, и „К. и.” АД
е сключен договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ010354/21.03.2022
г. Твърди се, че договарянето между страните било осъществено, чрез
средства за комуникация от разстояние - чрез сайта на дружеството, на адрес
www.creditins.bg, като ответникът е предоставил личните си данни, чрез
попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания
за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В следствие на заявката и
предоставените от ответника Г. Б. данни, служител се свързал с него на
посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация, както и желанието си да получи
от ищеца при условията на дружеството кредит в размер на 1 000,00 лева.
След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга,
на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща,
електронен формат на договора за кредит от разстояние и желаната сума му
била преведена чрез системата Е-рау и получена от същия на каса на
партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от ответника лична
карта. Твърди се, че видно от данните, посочени в заявката на ответника в тях
фигурирала информация, която логически е свързана само и единствено с Г.
Б., който лично я предоставил на дружеството при кандидатстването. С
попълване на данните си в заявката за кредит следвало да се счита, че е
именно Б. е нейн автор, доколкото никое друго лице не би следвало да
притежава тези данни. Сочи, че законът придавал значение на подписан
документ не само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис - чл. 13, ал.З от ЗЕДЕУУ, но допускал
3
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен
електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която
логически се свързвала с издателя й, какъвто бил и настоящият случай. С
оглед на това, доколкото посочените предпоставки били налице, намира, че е
създаден и подписан електронен документ. Позовавайки се на чл. 180 от ГПК,
сочи, че неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползвал с такава сила само за авторството на изявлението. Ето защо счита, че с
въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца,
съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му
договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Посочва, че съгласно
разпоредбите на ЗПК на длъжника е предоставена преддоговорна
информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на
предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-
mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения договор „К. и.”
ООД е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под
формата на потребителски кредит в размер на 1 000,00 лева, а
кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с
договорна лихва. Общият размер на задължението било платимо на равни
месечни вноски със следните падежи: 21.04.2022 г., 21.05.2022 г., 21.06.2022 г.,
21.07.2022 г., 21.08.2022 г., 21.09.2022 г., 21.10.2022 г., 21.11.2022 г., 21.12.2022
г., 21.01.2023 г., 21.02.2023 г. Уговореният по кредита ГПР бил в размер на 49,7
%, а размерът на възнаградителната лихва бил предварително определен
между страните - 36 % от главницата по кредита или 330,00 лева, дължима по
равно към всяка от месечните вноски. Твърди, че ответникът е погасил
първите две вноски изцяло, като към дата 15.08.2023 г. не е погасил нито една
от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на
21.06.2022 г., 21.07.2022 г., 21.08.2022 г., 21.09.2022 г., 21.10.2022 г., 21.11.2022
г., 21.12.2022 г., 21.01.2023 г., 21.02.2023 г. Сочи, че неколкократно служители
на дружеството осъществили връзка с длъжника, непосредствено преди и след
настъпване на падежните дати, но Г. И. Б. не е извършил никакво плащане на
дължимата към дружеството сума. Общата стойност на задължението
възлизала на сумата от 1 172,70 лева, от които 818,18 лева – главница, 270,00
лева - договорна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г., както и
84,52 лева - законна лихва за забава за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г.
В подадената искова молба се твърди, че на 13.06.2023 г. ищецът е подал
Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
2171/2023 г. по описа на Районен съд – П. и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Същата е връчена на длъжника Г.
Б. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, за „К. и.” АД е възниквал правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. С оглед на това
прави искане да бъде признато за установено по отношение на ответника Г. И.
Б., че дължи на ищеца следните суми: 818,18 лева - главница по Договор за
4
потребителски кредит „Екстра” № ДЗ010354/21.03.2022 г., 270,00 лева -
договорна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г., 84,52 лева -
законна лихва за забава за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2171/2023 г. по
описа на Районен съд – П.. Претендира присъждане на разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. Б., чрез назначения му особен представител – адвокат Р. З..
Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение,
доколкото между страните не е налице сключен договор в писмена форма.
Счита, че за сключване на договора потребителят е следвало да изрази по
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от
доставчика предложение. Сочи, че не може да се приеме, че между страните е
възникнала облигационна връзка, тъй като в случая в противоречие с чл. 18,
ал. 1, т. 3 от ЗПФУР ищецът не бил установил получаване на съгласие от
ответника – потребител, за сключване на договора. Намира за нищожна
клаузата от договора, с която се договоря такса „гарант“ в размер на 724,13
лева по подробно изложени съображения. Сочи, че възнаграждението за тази
допълнителна услуга следвало да се включи в ГПР, а видно от същия тези
разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което намира за
нарушение на закона. При включването им в ГПР, последният надхвърлял
законоустановения максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което
на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК счита за нищожни клаузите, предвиждащи
възнаграждения за допълнителни услуги. Счита за нищожна и клаузата за
начисляване на възнаградителна лихва в размер на 36% и такса „Гарант“ в
размер на 70%, като твърди, че нищожността произтича от нормата на чл. 21,
ал. 1 от ЗПК. Постигнатите по договора уговорки не били индивидуално
уговорени. Твърди, че методът на изчисляване на годишния лихвен процент,
фиксиран на 36 %, както и методът на изчисляване на ГПР били неясни.
Счита, че заемодателят не е спазил разпоредбите на чл. 11 от ЗПК, във връзка
с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, както и чл. 143 от ЗЗП, поради което договорът
следвало да се прогласи за нищожен. Прави искане за отхвърляне на исковите
претенции.
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд, същата не е спорна между страните и
се установява от събраните по делото доказателства.
Видно от представената по делото Заявка № 006051 от 21.03.2022 г., в
която се индивидуализира кредитополучателят - Г. И. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „А. С." №***, са посочени данни за личната карта на
кредитополучателя и копие на същата, е телефонен номер и e-mail адрес.
Заявката за кредит е за продукт „Екстра“, а поисканата заемна сума възлиза на
1 000,00 лева, която е следвало да бъде върната на 11 месечни погасителни
вноски в общ размер на 2 054,25 лева, от които 1 000,00 лева - главница,
330,00 лева – възнаградителна лихва и 724,13 лева - такса „Гарант“. Статусът
5
на заявката е отбелязан като „подписан“.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
ДЗ010354/21.03.2022 г., ведно с Погасителен план и Общите условия на „К. и.“
АД, които са приложими към договорите за предоставяне на потребителски
кредити, свалени от системата на кредитодателя, които не носят подписа на
потребителя. Доколкото се касае за договор за кредит, сключен под формата
на електронен документ, същият, ведно с Общите условия към него, са
представени по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 от ГПК.
В договора са посочени личните данни на кредитополучателя - ответник. В
разпоредбата на чл. 1.2 е уговорено, че заемната сума е в размер от 1 000,00
лева. В чл. 3, т. 1 е уговорено, че лихвеният процент е фиксиран за целия
период на договора на 36 %, а в чл. 3. т. 2 е посочено, че годишен процент на
разходите ( ГПР) е в размер на 49,7 %. В договора края на договора е
обективиран и погасителен план, в който е установен падеж на последната
погасителна вноска на 21.02.2023 г. Посочено е, че погасителната вноска се
формира от главница, лихва и сума за гаранция, като общо дължимата сума за
гаранция е 724,13 лева. С разпоредбата на чл. 4 от Договора страните са
уговорили, че кредитополучателят е избрал да обезпечи задължението по
кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице - “поръчител“.
Видно от приетата и неоспорена от страните разписка за извършено
плащане № 2000000295413649/21.03.2022 г., в 15,56 часа на същата дата
ищецът е превел сумата в размер на 1 000,00 лева. Като получател е посочено
лицето Г. И. Б., с основание - паричен превод към EasyPay: Договор за
потребителски кредит „Екстра“ ДЗ010354/21.03.2022 г.
Видно от приетата и неоспорена от страните разписка №
0700015247069199 от 21.03.2022 г., издадена от EasyPay, съдържаща подписа
на ответника, се установява, че на посочената дата в 16,50 часа, ответникът е
получил сумата от 1 000,00 лева, преведена от „К. и.“ АД. В разписката са
посочени имената, ЕГН, номера на личната карта и адреса на ответника. Като
основание за превода е посочен процесният договор за кредит - договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010354/21.03.2022 г.
По делото не се оспорва, че ответникът е заплатил на ищеца първите две
месечни погасителни вноски по приложения погасителен план в размер на
373,48 лева.
Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното по делото
ч. гр. д. № 2171/2023 г. по описа на РС – П., че на 15.06.2023г. ищецът „К. и.“
АД е отправило искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Г. Б. за вземанията си, произтичащи от Договор
за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010354/21.03.2022 г. Въз основа на
заявлението е издадена Заповед № 1065 от 19.06.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. Б.
да заплати на „К. и.“ АД сумите, както следва: 818,18 лева – главница, ведно
със законна лихва за период от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, 270,00
лева - договорна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г., 84,52 лева -
законна лихва за забава за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г., както и
направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
6
възнаграждение в размер на 450,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С Разпореждане №
5464/19.07.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на
26.07.2023 г., който е изпълнил указанията в едномесечния преклузивен срок.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
настоящата инстанция приема от правна страна на първо място, че въззивната
жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, подадена е от представител
на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, следователно същата се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
При служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на основание чл. 269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно,
съответно допустимо в обжалваната част.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и следващите от ЗПК и чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение ответника
съществуването на вземане на ищеца по договор за потребителски кредит.
Предявеният иск е процесуално допустим, предявен е в едномесечния срок, от
легитимирана страна - заявителя в заповедното производство, в хипотезата на
връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с
предмета на настоящото исково производство.
С иска по чл. 422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение,
която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това
исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника - длъжник.
Спорните въпроси в настоящото производство са свързани с това
възникнало ли е валидно облигационно правоотношение между страните за
сключване на договор за кредит.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че вземането на „К. и.“ АД произтича от валидно сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010354/21.03.2022 г., като в конкретния
случай се касае за договор за предоставяне на кредит от разстояние, поради
което на основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на
първоинстанционното решение. Във връзка с възраженията във въззивната
жалба, следва да се посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и следващите от Закона за потребителския
7
кредит (ЗПК), „договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с
конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице,
което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на
своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо
лице или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност. Формата за действителност
на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена,
като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител,
като по ясен и разбираем начин сочи клаузите. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на
ЗПК под „траен носител“ следва да се разбира всеки носител, даващ
възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. По
аргумент от разпоредбите на чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК, законът допуска
сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Легална дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на
чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски
кредит отговаря на определението за финансова услуга по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация
от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя.
В случая процесният Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
ДЗ010354/21.03.2022 г., сключен при Общи условия, има характеристиката на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за
предмет отпускане на парични средства (кредитиране), по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПФУР, и е сключен като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора, страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - интернет
платформа - уебсайта на ищеца „К. и.“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР, преди потребителят да
бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за
всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или
на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Съгласно изричните норми
8
на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Съгласно чл.
18, ал. 3 ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. За доказване на
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕУУ - загл., изм. ДВ, бр. 85/2017г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЕДЕУУ
електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се
сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на което е
извършено електронното изявление. Съгласно нормата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ,
електронният документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. По смисъла на
посочената разпоредба от Регламент (ЕС) № 910/2014 електронният документ
е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови
или звуков, визуален или аудио-визуален запис, т.е. електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност
да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато
законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен
електронен документ.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, препращаща към чл. 3,
т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Разпоредбата на чл. 13, ал.
4 от ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.
По делото не се твърди, нито се установява, че процесният договор за кредит е
подписан с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата обаче допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Тогава също е
налице и е създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако
се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението - чл. 180 ГПК. Ако изявлението съставлява признание на
неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената
стойност на документа.
Настоящият съдебен състав приема, че въпросният договор за
потребителски кредит е сключен при спазване на горепосочените изисквания.
Видно е от приложените в първоинстанцинното дело доказателства
сключеният договор за кредит се предхожда от заявка за кредит, която
9
обективира желанието на ответника Г. Б. за неговото сключване. Установява се
също така, че в нея се съдържат личните данни на ответника, копие от
неговата лична карта, както и снимка на лицето с личната карта, поради което
правилно районният съд е приел, че именно ответникът е договарял с
ищцовото дружество. В случая е явна логическата връзка между процесния
договор за кредит и ответника – личните данни, отразени в договора са
предоставени лично от ответника, който е генерирал и подал и заявление до
ищцовото дружество в електронна форма за предоставяне на паричен заем.
Видно е от самото заявление, че кредитополучателят е декларирал, че дава
съгласие за обработка на личните си данни, както и че е съгласен с Общите
условия на ищеца и е запознат с тях. Сключването е осъществено посредством
избиране на изпратена препратка на съответната интернет страница на
заемодателя, където заемателят кандидатства за отпускане на заема. Чрез
активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си по договора, като следва да се отбележи, че в т. 4.5 от Общите
условия е записано, че с маркирането на полето „Съгласен съм с Общите
условия“ и натискане на бутон „Потвърди“ кандидатът изрично се съгласява с
действащите към момента „Общи условия“. При одобряването на заемателя на
електронната поща на същия се изпраща като линк текстът на договора и
общите условия, в който ясно е отразено, че Общите условия са неделима част
от него, което в случая е налице. Следва също така да се има предвид, че в т.
4.13 от същите условия е посочено, че с потвърждението на линка към
договора се счита, че между заемателя и дружеството има сключен договор за
потребителски кредит, което пък от своя страна се явява предпоставка за
превеждане на съответната заемна сума чрез системата на ePaу.bg в полза на
кредитополучателя. Доколкото всички тези действия следва да се извършат за
да се преведе заемната сума, то установява се, че ответникът се е запознал с
параметрите на кредита и общите условия към него, спазени са изискванията
на чл. 8 от ЗПФУР, съответно следва да се приеме, че е потвърдил съгласието
си за сключването му.
Последващото поведение на ответника също потвърждава възникването
на правоотношение именно с него. На същата дата, на която е генерирано
електронното изявление - 21.03.2022 г., ответникът лично е усвоил на каса на
EasyPay предоставения му финансов ресурс, видно от приложената и
неоспорена разписка № 0700015247069199/21.03.2022 г., издадена от EasyPay,
съдържаща подписа на ответника. На посочената дата в 16,50 часа, именно
ответникът е получил сумата от 1 000,00 лева, преведена от „К. и.“ АД - в
разписката са посочени неговите имената, ЕГН, номерът на личната карта и
неговият адрес. В тази връзка неоснователни са доводите, че по делото не е
доказано предаване на заемната сума, доколкото договорът за заем е реален
такъв, а представената разписка не удостоверявала получаване на заетата сума
от ответника, а и не се установявало по делото и заверяване на сметката му
със същата сума. Отделно от това, между страните не е спорно, че ответникът
е извършил плащания по кредита на две погасителни вноски, този факт не е
оспорен от процесуалния представител на ответника, поради което въззивният
съд приема, че такова плащане е извършено. В исковата молба е направено
признание, че с това плащане е погасена част от задължението по кредита,
поради което съдът приема, че с това конклудентно действие ответникът
10
признава сключването на договора за кредит с ищцовото дружество.
Неоснователни са доводите, че липсвало облигационно правоотношение,
доколкото липсата на подпис върху договора на хартиен носител било
равнозначно на липсата на договор. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
чл. 184, ал. 1 от ГПК , той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание. В случая обаче, подобно искане не е направено пред
първоинстанционния съд, а напротив видно от отразеното в съдебния
протокол за първото по делото публично съдебно заседание, особеният
представител на ответника е заявил, че няма доказателствени искания,
съответно изрично е поискал да се приемат като писмени доказателства
представените преписи с исковата молба. При това положение настоящата
инстанция счита, че документите, представени от ищеца следва да бъдат
ценени като доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от
ГПК, поради което следва да се приема, че представения на хартиен носител
заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, са годно
доказателство за съдържанието на материализираните в тях изявления и
удостоверяват процесното облигационното правоотношение. Предвид
изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е доказано
възникването на валидна облигационна връзка за сключване на договор за
кредит посредством средствата за комуникация от разстояние между страните,
като са спазени изискванията на специалния закон - ЗПФУР, поради което
неоснователни се явяват възраженията, въведени във въззивната жалба, че
такова правоотношение не е възниквало.
Във въззивната жалба не са наведени доводи относно приетото от
първоинстанционния съд, че договорът за кредит е недействителен по смисъла
на чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, поради невключването на уговорената такса „Гарант“ в ГПР, доколкото
при включването и на тази такса, размерът на ГПР би надхвърлил законовото
ограничение от 50 % и по този начин кредиторът е заобиколил нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Не са налице доводи и относно приетата недължимост на
уговорената възнаградителна лихва в размер на 36% и установената
нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави, доколкото
уговореният годишен лихвен процент надвишава повече от трикратно
размерът на законната лихва. С жалбата не се възразява и срещу извода на
първоинстанционния съд за приложимостта на чл. 23 от ЗПК, съобразно която
при установена недействителност на договора за потребителски кредит
потребителят следва да бъде осъден да върне чистата сума по кредита, поради
което след извършени изчисления, като е приспаднал заплатеното по кредита,
е приел за установено, че ответникът дължи единствено сумата от 626,52 лева,
представляваща главница по кредита и е отхвърлил като неоснователни
останалите искови претенции. Следва да се отбележи, че
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за тези си изводи,
същите са правилни и се споделят от настоящата инстанция. В тази си част
първоинстанционното решение не е предмет на въззивната жалба, поради
11
което, с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция не
намира за необходимо и не следва да взема отношение.
По изложените съображения, релевираните във въззивната жалба
възражения са неоснователни. Не се констатират твърдените от
жалбоподателя пороци на първоинстанционното решение, поради което и с
оглед съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящото производство разноски за
настоящата инстанция се дължат на въззиваемата страна. Същите са
своевременно поискани, като се претендира присъждане на сумата от общо 1
100,00 лева, от които 800,00 лева – адвокатско възнаграждение и 300,00 лева –
депозит за заплатено възнаграждение за особен представител. Разноските са
реално извършени, доколкото видно от представения договор за правна помощ
и съдействие е отразено, че същият служи за разписка, представено е и
платежно нареждане за внесения депозит за особен представител. С оглед на
това, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените пред въззивния съд разноски в
размер на 1 100,00 лева.
С оглед това, че пред въззивната инстанция жалбоподателят се е
представлявал от особен представител и държавна такса за обжалването не е
внесена, то на основание чл. 78, ал. 6, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК,
въззивникът Г. Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд - П., дължимата се държавна такса
в размер на 25,00 лева.
Както беше посочено, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
исковете на „К. и.” АД, ЕИК ********* срещу ответника Г. И. Б., ЕГН
********** за главница за сумата над 626,52 лева до претендирания размер от
818,18 лева, за договорна лихва в размер на 270,00 лева за периода от
21.06.2022 г. до 21.02.2023 г. и за обезщетение за забава в размер на 84,52 лева
за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г., като необжалвано, решението на
първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 623/17.05.2024 г., постановено по гр.д. №
20235220103001 по описа за 2023г. на Районен съд – П., В ЧАСТТА, С
КОЯТО е признато за установено, че ответникът Г. И. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „А. С." №*** дължи на ищеца „К. и.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ***" №**,
представлявано от изпълнителния директор М. Г. А., сумата от 626,52 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра” №
ДЗ010354/21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 14.06.2023 г. до
12
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1065/19.06.2023 г. по ч. гр. д. №
2171/2023 г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А. С." №***, ДА
ЗАПЛАТИ на „К. и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ***" №**, представлявано от изпълнителния
директор М. Г. А., сторените пред въззивната инстанция разноски в общ
размер на 1 100,00 лева, от които 800,00 лева – адвокатско възнаграждение и
300,00 лева – депозит за особен представител.
ОСЪЖДА Г. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „А. С." №***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
– П., сумата от 25,00 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13