№ 13562
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К.А В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от К.А В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110102723 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от К. И. К., чрез адв. М.,
искова молба против „България Ер“ АД, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от
488,96 лева – обезщетение за закъснение на полет № FB808/31.05.2024 г., от Атина до
София, дължимо се на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. на
ЕП и на Съвета от 11.02.2004г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57873/2024 г., по описа на СРС, IIГО, 65-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че със
закупуването на билет за полет е сключил с ответното дружество договор за въздушен
превоз, по силата на който „България Ер“ АД се е задължило на 31.052024 г. да изпълни
полет № FB 808 от летище „Елфтериос Венизелос“ в Атина до летище „София“, като се
твърди, че по разписание полетът е следвало да бъде изпълнен с час на излитане19:30 часа и
час на пристигане 20:45 часа.Твърди се, че полетът е изпълнен с над три часа закъснение,
поради закъснение при потегляне. Допълнително, според ищеца ответникът изначално знаел,
че няма как да изпълни полета според разписанието, доколкото е допуснал застъпване в
графика на два последователни полета. По изложените съображения се сочи, че ответното
дружество дължи на ищеца обезщетение в размер на 488,96 лева на основание чл. 7,
параграф 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор по исковата молба, с който
моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски. Претендира, че е съществувало
извънредно обстоятелство по см. на чл. 5 от Регламента - изразяващо се в осъществяването
1
на инспекция от Европейската агенция за авиационна безопасност. Обръща внимание, че
извънредните обстоятелства никога не могат да бъдат изчерпателно посочени в нормативен
акт, като в подкрепа на тезата си, цитира практика на СЕС. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „ а“ вр. чл. 5,
пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата
на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за
ответника е възникнало задължение да изпълни полет № FB808/31.05.2024 г., от Атина до
София, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил
задължението си със закъснение от три или повече часа, както и какво е разстоянието на
полета.
В тежест на ответника „България Ер“ АД /при установяване на горните
обстоятелства/, е да докаже плащане, евентуално да докаже възражението си, че са налице
извънредни обстоятелства по смисъла на Регламента, които го освобождават от отговорност.
От представените по делото писмени доказателства, а именно електрофотографско
(ксерографско) копие на бордна карта на К. К., че полет № FB 808/31.05.2024 г., по
направление Атина - София е бил изпълнен от ответника като превозвач със закъснение,
надвишаващо три астрономически часа от планираното разписание, както и че ищецът е бил
пътник за посочения полет. Тези факти се подрекпят и от останалите, ангажирани по делото
като писмени доказателства документи – електронен билет, писмо за заявена претенция,
извадка от сайта Flightradar24: Live Flight Tracker - Real-Time Flight Tracker Map.
Не е спорно, на следващо място, че разстоянието на процесния полет е под 1500 км.
Спорът между страните се свежда до това дали са налице извънредни обстоятелства,
освобождаващи опериращия въздушен превозвач от отговорност да плати обезщетение
съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, на която специална норма се позовава
ответникът.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно
Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да
бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е
прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно
изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи
превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай,
2
доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл
например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават
събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да
бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, Marcela Peskovб и Jirн Peska срещу
Travel S. a. s. е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те
не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки,
които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално
на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този
смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални
ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент – да
избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест на въздушния превозвач – ответника по делото е да установи
наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет,
както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за
него – чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
За установяване на твърдените извънредни обстоятелства, изразяващи се в
осъществяването на инспекция от Европейската агенция за авиационна безопасност,
ответникът е представил извадка от електронна система за планиране на полетите „NetLine“,
към която е приложил извадка от списъка на ползваните кодове по стандарт на
Международната асоциация за въздушен транспорт. От извадката се вижда, че за полет LZB
8821 от 31.05.2024 г. е отразено следното обстоятелство "извършена предполетна
инспекция, но без да се установяват значителни дефекти", като са описани подробно и
констатираните недостатъци при инспекцията. Вижда, се също, че са посочени като
необходими извършването на определни действия, установени като "корективни" преди
полета. От така вписаните обстоятелства и липса на други представени доказателства, не се
установява причината за закъснението на процесния полет FB808/31.05.2024 г. по
направление от Атина до София, доколкото всички обстоятелства, отразени в представената
извадка от „NetLine“, касаят различен полет, а именно LZB 8821. Ето защо не може да се
установи извънредния характер на причината за установено закъснение на полета,
изпълняван от ищеца на процесната дата 31.05.2024 година с маршрут от Атина до София,
още по-малко същата да е в причинно – следствена връзка с продължилото забавяне. По
делото остана неустановено инициирането на каквито и да било разумни мерки, които да са
предприети от превозвача, за да предотврати забавянето, ако такива са били възможни.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът не е провел насрещно доказване,
като не е установил причина от извънреден характер, която да е рефлектирала точното във
времево отношение изпълнение на договора за въздушен превоз с ищеца.
Ето защо претенцията на ищеца по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане
на обезщетение в размер на 250 евро (с еквивалент от 488,96 лева) за закъснял полет се явява
изцяло основателна. Същото се дължи заедно със законната лихва върху тази сума от датата
3
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство.
Сторените от ищеца разходи за водене на делото са в размер на 530 лв., от които 505 лв.
по ч.гр.д. № 57873/2024 г. и 25 лв. – държавна такса в исковото производство.
Съдът намира, че заплатените от ищеца разноски, представляващи адвокатски хонорар, не
се явяват прекомерни с оглед цената на иска и минималните прагове по НМРАВ за защита
по граждански дела, поради което не намалява така търсения разход по възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК, още повече че адвокатското възнаграждение, платено на
процесуалния представител на ищеца, покрива оказаната правна помощ и съдействие за
заповедното и за исковото производство, като за двете производства не се претендира
отделен хонорар.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. И. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман‘ № 9, ет. 2, срещу „България Ер“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, че „България Ер“ АД, ЕИК *********, дължи на К. И. К., ЕГН
********** сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет №
FB808/31.05.2024 г. по направление от Атина до София, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 30.09.2024
г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57873/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, да заплати на К. И. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман‘ № 9, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
530 лв., от които 505 лв. по ч.гр.д. № 57873/2024 г. и 25 лв. – държавна такса за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4