№ 36
гр. Габрово, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Гражданско дело №
20224200100237 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК" АД против Д. В. С..
В исковата молба се твърди, че вземането на „Банка ДСК" АД произтичало от договор за
банков кредит Експресо № 393505 от 18.12.2014 г., сключен с И.С.А., в качеството му на
кредитополучател и Д. В. С., в качеството й на съдлъжник, с който бил отпуснат банков
кредит, в размер на 38 000 лева и краен срок на договора - 10.01.2025 г. Поради допусната
забава при погасяване на вноските по кредита, съгласно договора и погасителния план, на
основание чл. 60 от ЗКИ поради неплащане на една или повече вноски по кредита и част II,
чл.10 от Общите условия на договора за кредит, същият е обявен за предсрочно изискуем на
29.09.2021г. Поради неизпълнение на задълженията на длъжниците И.С.А. и Д. В. С.,
„Банка ДСК " АД предприела действия за събиране на вземанията си по съдебен ред, като
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
С изпълнителен лист от 12.10.2021 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от
12.10.2021 г. по ч. гр. дело № 1672/2021 г., Районен съд - гр. Габрово осъдил И.С.А. и Д. В.
С., да заплатят солидарно на „Банка ДСК " АД описаните в изпълнителния лист суми. На
основание издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1516/2021 г. по
описа на ЧСИ З.В., per. № *** от Регистъра към КЧСИ за сумите по горепосочените
изпълнителен лист и заповед за изпълнение. В изпълнение на разпоредбата на чл. 428, ал. 1
от ГПК, съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до ответницата
Д. В. С., която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се да се признае за установено, че ответникът по делото Д. В. С., в качеството й
на солидарен длъжник, дължи на „Банка ДСК" АД, 35 013,01 лева, от които: 30 065,44 лева
главница, представляваща задължение по Договор за банков кредит Експресо № 393505 от
18.12.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2021 г. до
1
окончателното погасяване на задължението; 1 489,90 лева договорна лихва за период от
11.01.2018 г. до 28.09.2021 г.; 1 967,77 лева обезщетение за забава върху просрочена
главница за период от 11.01.2018 г. до 28.09.2021 г.; 1 489 лева дължима договорна
застраховка. Претендират се и разноските по делото, както следва: 700,26 лева държавна
такса за подаване на заявление; 50 лева юрисконсултско възнаграждение , Иска се да се
осъди ответника в настоящето производство да заплати на ищеца всички съдебни разноски
за настоящата инстанция - държавна такса в размер на 700,26 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
В срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника
адв. К.. С отговора се твърди, че предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани.
Ответницата и кредитополучателят са получили преддоговорна информация във формата на
попълнено Приложение №2 съгл. чл. 5, ал. 2 от ЗПК, което не водело до извода, че банката е
предоставила изискуемата преддговорна информация в предвидените от закона форма и
обем. Сочи се, че е налице непоправим порок в договора, влачещ след себе си неговата
недействителност на осн. чл. 22 ЗПК. Твърди се и че към договора не е приложен и
подписан от страните екземпляр от общите условия на "Сосиете Женерал Експресбанк" АД
по кредит Експресо, което съгласно чл 26, ал.2, предл. 2 и 3 от ЗЗД, води до нищожност на
договора.
В отговора се сочи още, че кредиторът допуснал значителна забава при упражняване
на потестативното си право за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, поради
което ненужно е обременен кредитополучателя като му е начислявана предвидената в
договора наказателна надбавка върху договорената лихва. Кредитът е станал предсрочно
изискуем към 10 май 2018г, а е обявен за такъв на 29.09.2021г, като поради този факт
особения представител на ответника счита, че наказателната надбавка в размер на 6% не се
дължи след периода на 10 май 2018 г. Твърди се също, че не е доказана предсрочната
изискуемост, твърдяна от ищеца, а също, че е на лице разминаване между датата, на която
поканата- уведомление е връчена на ответницата- 02.09.2021г. и датата, на която ищецът
твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем- 29.09.2021г. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност за вноските по главницата и лихвите по кредитния договор, с
настъпил падеж повече от три години преди датата на внасяне на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
От служебната справка в ТР се установи, че "Банка ДСК" АД е правоприемник на
"ЕКСПРЕСБАНК" АД (с предишно наименование "Сосиете Женерал Експресбанк" АД),
ЕИК *********.
На 18.12.2014 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и И.С.А. и Д. В. С. е
2
сключен договор за кредит експресо № 393505 по силата на който банката е предоставила на
С. и А. потребителски кредит в размер на 38 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца,
считано от дата на усвояването, на равни месечни вноски на 10-то число на месеца.
Приложен е договора и погасителен план, подписан от длъжниците. Съгласно т.8 от
договора, кредита се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8%, който
може да се увеличи с 0.50%, в случаите на чл.8 ал.5 от договора. В т. 9 е уговорена
наказателна надбавка при просрочие в размер на 6 пункта над фиксирания лихвен процент
от 8%, ГПР в размер на 10.24%/т.11/ и групова застраховка „Живот“/т.16.1/. В чл.11 от
договора са уговорени условията, при които банка може да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
По делото е допусната и приета съдебно икономическа експертиза, която съдът
приема като обоснована и компетентна. Съгласно заключението, кредитът е усвоен на
18.12.2014 г. по сметката на И. А. в размер на 38 000 лв. Като съдлъжник, ответницата е
превеждала суми по договора общо в размер на 19 875.78 лв. След 10.01.2018 г. ответницата
е спряла плащанията, като такива не са постъпвали и от И. А.. До 29.09.2021 г., от когато
остатъкът се претендира, като предсрочно изискуем, не са заплатени 44 месечни вноски
общо в размер на 21 580.27 лв., а общият размер на цялата главница по кредита е 30 065.44
лв. Според вещото лице, размерът на договорната лихва до 29.09.2021 г. е 8277.24 лв.,
надбавката за забава – 1967.77 лв. и дължимата застраховка -1489.90 лв. В заключението е
посочено, че размерът на договорната лихва от 8% от сключването на договора на
18.12.2014 г. до 29.09.2021 г. не е променян.
Поради спиране на плащанията, ищцовото дружество изпраща покана – уведомление
до ответницата, с което я уведомява, че поради забава в погасяване на задълженията по
договора за банков кредит от 18.12.2014 г., банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. В поканата е посочено още, че от датата на получаване на поканата, цялата
непогасена главница по договора става дължима и върху нея се начислява законна лихва,
както и че поради неплащане на дължимите премии договорът за застраховка е прекратен.
Връчването е надлежно осъществено от съдебния изпълнител при провеждане на
процедурата по чл. 18, ал. 5 във вр. с чл. 43 от ЗЧСИ и чл. 47, ал. 1 - 5 от ГПК - отсъствие от
адреса по чл. 47 от ГПК, удостоверено от длъжностното лице, както и с констативен
протокол от 3.09.2021 г.на ЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Преценявайки събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установено, че между страните е възникнало валидно облигационно
отношение по договор за потребление, сключен на 18.12.2014 г. Неоснователни са
изложените възражения в писмения отговор на особения представител на ответника за
наличие на нищожни и неравноправни клаузи. Ответникът, като кредитополучател има
качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като договорът е
сключен от него като физическо лице, с цел текущо потребление и няма данни отпуснатия
кредит да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
3
Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите
на чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.Разпоредбата на чл. 22 ЗПК
предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, когато са нарушени чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В случая съдът намира, че
не са нарушени цитираните разпоредби на закона.
Спазена е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Договорът е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора и
погасителния план са с еднакъв шрифт. Спазени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 от ЗПК. Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му. Договорът
съдържа информацията по чл. 11, ал. 1 т. 9 ЗПК, посочен е фиксиран лихвен процент по
кредита, условията за прилагането и промяната му. Разпоредбата на част I, т. 8. 2. от
договора в частта, с която е предвидена възможност за едностранно увеличаване на
лихвения процент по решение на кредитора, е неравноправна, защото клаузата е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността, създава значителна неравноправност между
страните относно правата и задълженията им – съществено и необосновано несъответствие
между правата и задълженията им и във вреда на потребителя. Нищожността на клаузата в
случая е без значение, защото банката не се е възползвала от правото едностранно да измени
лихвения процент.
Спазена е разпоредбата на чл. 11 т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен ГПР
10.24%, погасителният план съдържа информация за общия размер на задължението,
главница, договорна лихва и застраховка. Описани са датите на падежа на всяка погасителна
вноска за целия срок на договора, посочен е размера на всяка месечна погасителна вноска,
като за всяка вноска е отразено каква част от главницата, лихвата и застраховката погасява.
В процесният договор и погасителният план към него, е посочена чистата стойност на
кредита, ГПР, годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, ден на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответницата, че преди сключване на договора, на ответницата не е
предоставена необходимата пълна преддоговорна информация, което правело договора
недействителен. Ответницата изрично е декларирала, че й е предоставена информация за
кредита, като клаузите са ясни и разбираеми, което дава възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото й състояние.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на разпоредбата на чл.11 ал.2 ЗПК – към
договора не са приложени Общите условия, подписани от страните на всяка страница, което
води до неговата нищожност. Процесният договор не препраща към действащи общи
условия на банката, поради което не може да се приеме, че такива условия са били
предложени на кредитополучателите и са ги обвързали.
По изложените съображения, съдът приема че, не са налице предпоставките на чл. 22
ЗПК, не са нарушени посочените разпоредби на ЗПК и процесният договор не съдържа
4
нищожни и неравноправни клаузи. Между страните е възникнало валидно облигационно
отношение по договор за кредит за потребление, сключен на 18.12.2014 г. Банката е
изпълнила поетото с договора задължение, като на същата дата – 18.12.2014 г. е превела по
сметката на кредитополучателя сумата от 38 000 лв. До 10.01.2018 г. ответницата съдлъжник
е изпълнявала задълженията си по договора, като е заплащала сумите, съгласно
погасителния план, след което плащанията са преустановени. Това неизпълнение е
обусловило правото на банката кредитор да направи кредита предсрочно изискуем, като
отправи покана-уведомление до ответницата, редовно връчена на основание чл.47 ал.5 ГПК
на 2.09.2021 г., от когато е настъпила предсрочната изискуемост, независимо, че ищецът
претендира вземането си от 29.09.2021 г.
За длъжника възниква задължение да върне на кредитора изискуемата главница от 30
065.44 лв.; 1 489.90 лв. възнаградителна договорна лихва за периода от 11.01.2018 г. до
28.09.2021 г.1967.77 лв. обезщетение за забава от 10.01.2018г. до до 29.09.2021 г. и 1489.90
лв. застрахователна вноска.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответницата за изтекла погасителна давност за вноските по главницата и лихвата с настъпил
падеж повече от три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение т.е. за периода от 10.02.2018 г. до 30.09.2018 г. Съгласно разясненията дадени
в решение № 50173/13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г. на ВКС ІІІ Г.О., в случая е
приложима общата пет годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от
уговорения краен срок за погасяване на кредита или от датата на настъпилата предсрочна
изискуемост, а не кратката три годишна давност, изчислена от датата на падежа на
отделните вноски. Цитира се и ТР от 21.01.2022 г. по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС,
според което при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес
на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент
от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие,
през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при
уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само
длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е
достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно. Съобразно изложеното,
началният момент, от който започва да тече давностния срок за главница и лихви по
погасителни вноски по договора за кредит е датата на уговорения краен срок, а в случая
5
датата, от когато кредитът е станал предсрочно изискуем – 2.09.2021 г., поради което
вземането не е погасено по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и исковото производства
разноски. В исковото производство са направени разноски в размер на 700.26 лв. заплатена
държавна такса, 1500 лв. възнаграждение за особен представител, 400 лв. за изготвяне на
заключението на вещото лице. Дължи се и сумата от 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение, общо 700.26 лв.,както и за заповедното производство общо 750.26 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. В. С. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Габрово, ул. ****** дължи на "Банка ДСК" АД, сума в
размер на 30 065.44 лв., незаплатена главница по договор за кредит "Експресо" № 393505 от
18.12.2014 г., 1 489.90 лв. възнаградителна договорна лихва за периода от 11.01.2018 г. до
28.09.2021 г., 1967. 77 лв. обезщетение за забава от 10.01.2018г. до 29.09.2021 г. и 1489.90
лв. вземане от застрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена заповед № 857 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.10.2021 г. по ч.гр.д. № 1672/2021 г.
по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА Д. В. С. ЕГН ********** да заплати на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София сумата 750.26 лева, разноски в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 2700.26 лева, разноски в исковото
производство и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд В. Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6