Решение по дело №24/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд след частичната отмяна с Решение № 41/04.01.2024 г. по адм.д. № 5361/2023 г. по описа на ВАС на постановеното при първоначалното разглеждане на делото Решение № 216 от 11.04.2023 г., по адм.д. № 638/2020 по описа на Административен съд - Пазарджик.

Делото е образувано по жалба на Д. С. В. срещу Ревизионен акт № Р- 16001321004522-091-001 от 07.02.2022 г., потвърден с Решение №207/17.05.2022 г. на директора на ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в общ размер на 15 083,00 лева и лихви 6 697,46 лева за данъчни периоди 2015 г. - 2018 г. вкл., както следва: за 2015 г. в размер на 6 181 лв. и лихви 3 621,44 лв., за 2016 г. в размер на 1 471 лв. и лихви 712,67 лв., за 2017 г. в размер на 2 664 лв. и лихви 1 020,54 лв. и за 2018 г. в размер на 4 767 лв. и лихви 1 324,81 лв., както и - задължения за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО - УПФ за 2015-2018 г. С Решение № 216 от 11.04.2023 г., по адм.д. № 638/2020 по описа на Административен съд - Пазарджик е отменил изцяло ревизионния акт. ВАС с Решение № 41/04.01.2024 г. по адм.д. № 5361/2023 г. е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му по отношение на задължения за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО - УПФ и го е отменил в частта му за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в общ размер на 15083,00 лева и лихви 6697,46 лева за данъчни периоди 2015 г. - 2018 г. вкл., която обжалвана част от ревизионния акт е предмет на настоящото производство по повторно разглеждане.

Жалбоподателката прави искане за отмяна на обжалвания ревизионен акт в частта му за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Излага съображения за незаконосъобразността и за недоказаността на направените с него констатации. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания при първоначалното и при повторното разглеждане на делото.

Ответникът по оспорването – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания при двете разглеждания на делото и в подадени писмени защити. Сочи доводи за правилността и законосъобразността на ревизионния акт в частта за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001321004522-020-001/06.08.2021г., на основание чл.112-113 от ДОПК било възложено извършването на ревизия на жалбоподателката, която била изменена със Заповеди №№ № Р-09-849/10.05.2021г. Р-16001321004522-020-002/08.11.2021г., Р-16001321004522-020-003/06.12.2021г., относно: Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се; ДОО - самоосигуряващи се; Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода 01.01.2015г. – 31.12.2018г.

След приключване на проверката бил издаден Ревизионен доклад № Р-16001321004522-092-001/13.01.2022г., на основание чл.117 от ДОПК, а въз основана него и РА № 16001321004522-091-001/07.02.2022г., в който органите по приходите приели, че е налице несъответствие на декларираните и получени приходи и доходи и имущественото и финансово състояние на жалбоподателката, а именно:

За 2015г. недостиг на парични средства з размер на 70 928,31 лева;

За 2016г. - недостиг на парични средства е размер на 20 798.97 лева;

За 2017г. - недостиг на парични средства в размер на 36 081.52 лева;

За 2018г. - недостиг на парични средства а размер на 57 436.50 лева.

В хода на ревизията е установено, че Д. С. В. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните данъчни години, включени в обхвата на ревизията. Лицето не е регистрирано като ЕТ; едноличен собственик е на капитала и управител на „Деваста М“ ЕООД и „Деваста“ ЕООД; има съпруг (М. В. В.) и две деца. Д. С. В. не е подавала ГДД по чл. 50 3£ЩФЛ и не е декларирала получени доходи.

Направен е анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансово състояние за Д. В., като е констатирано, че същата е погасявала банков кредит (в размер на 70 000 лева през 2015 г.), внасяла е определени парични суми в дружеството „Деваста М“ ЕООД и е покривала разходите си за издръжка, без същата да е декларирала получени доходи в такива размери.

Данъчните органи приели, че след като данъчно задълженото лице не е представило доказателства за произхода на средствата, необходими за финансиране на установеното несъответствие между имуществото и направените от него разходи и декларираните и/или получени доходи, са налице доходи с недоказан произход. Ревизията не е установила факти и обстоятелства, относно това, че доходите могат да бъде приравнени на тези, регламентирани в чл. 13 от ЗДДФЛ, и е приела, че облагането им следва да бъде по реда на чл. 17 и 48 от ЗДДФЛ, като общата годишна данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10%.

Направена е съпоставка на приходите и разходите за отделните данъчни периоди, като за начално салдо към 01.01.2015 г. е определена сума в размер на 336,94 лева (като разлика между получените от лицето доходи за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г. в размер на 19 783,94 лева и разходите за живот и издръжка по НСИ за едно лице -19 447,00 лева) и съответно е определено наличието на парични средства в брой към 01.01.2015 г. в размер на 336,94 лв., определени като разлика от двете суми. Съответно е установено несъответствие за 2015 г. в размер на 70 928,31 лева, за 2016 г. - 20 798,97 лева, за 2017 г. - 36 081,52 лева и за 2018 г. в размер на 57 436,60 лева.

В ревизионния акт приходните органи са приели наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК по години, както следва: - за 2015 г. ГДО е в размер на 61 815,98 лева (от сума в размер на 70928,31 лева са приспаднати дължими вноски за ЗОВ в размер на 9 112,33 лева) и е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 6181,00 лева ведно с лихви за забава; - за 2016 г. ГДО е в размер на 14 719, 36 лева / от сума в размер на 20 798,97 лева са приспаднати дължими вноски за ЗОВ в размер на 6 079,61 лева/ и е определен дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 1 471,00 лева ведно с лихви за забава; - за 2017 г. ГДО е в размер на 26 645,11 лева / от сума в размер на 36081,52 лева са приспаднати дължими ЗОВ в размер на 9 436,41 лева/ и е определен дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 2 664,00 лева ведно с лихви за забава; - за 2018 г. ГДО е в размер на 47 674,44лева / от сума в размер на 57 436,60 лева са приспаднати дължими ЗОВ в размер на 9 762,16 лева/ и е определен дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 4 767,00 лева ведно с лихви за забава.

При преценката на законосъобразността на определените данъчни задължения с оглед дадените от ВАС задължителни указания и събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Началното салдо, към 01.01.2015 г. според приходните органи е в размер на 336,94 лв., а според ревизираното лице в размер от 7500 лв.

Жалбоподателката счита, че неправилно не са взети предвид даден от нея заем в размер на 9 900 лв. на 27.02.2008 г. на А. М. М., за който твърди, че е върнат с ПКО на 25.02.2013 г., както и две дарения: договор за дарение от 15.02.2014 г., сключен между С. К. Х. (баща на жалбоподателката) - дарител и жалбоподателката, за сумата от 9900 лева и договор за дарение от 30.03.2014 г., сключен между З. С. В. (свекърва на жалбоподателката) и жалбоподателката, за сумата от 8500 лв.

Съдът намира, че доколкото в приложения договор за заем не е посочено предаването на паричната сума по заема и не е приложена разписка за предаването и получаването на сумата и доколкото договорът за заем е реален то не следва да бъде кредитирано твърдението на жалбоподателката, че първоначално е дала в заем на А. М. М. сума в размер на 9 900 лв., която впоследствие й е била върната и съответно към 01.01.2015 г. е разполагала с тази сума или с част от нея. В този смисъл са задължителните указания дадени от ВАС с Решение № 41/04.01.2024 г. по адм.д. № 5361/2023 г.

Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателката за получени от нея дарения от баща й и от свекърва й, съответно на 15.02.2014 г. и на 30.03.2014 г. Органите по приходите подробно са изследвали имущественото положение и доходите на С. К. Х. (за 6 години назад) и на З. С. В. (за 5 години назад) и са стигнали до обоснования извод, че придобитите от тях парични средства са значително по-малко от данните на НСИ за паричните разходи средно на лице за същите периоди, поради което двете лица не са притежавали сумите съответно от 9900 лв. и от 8500 лв., които да дарят на жалбоподателката.

От друга страна съдът счита за законосъобразни изводите на приходните органи, основани на събраните при ревизията доказателства, с които са определени наличните парични средства на жалбоподателката към 01.01.2015 г., като са отчетени доходите й от получени нетни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2010 до 31.12.2014 г., които са в общ размер на 19 783,94 лв. Действително, доколкото от данните на НСИ паричните разходи средно на лице за същия период са в размер на 19 447 лв., то при неоснователността на възражението за върнат й през 2013 г. заем в размер на 9 900 лв., следва да се приеме, че наличните й парични средства към 01.01.2015 г. са били в размер на 336,94 лв.

Следователно, законосъобразно органите по приходите са възприели начално салдо към 01.01.2015 г. от 336,94 лв., при което са определени приходите й за следващите четири години.

За 2015 г. органите по приходите са приели, че за жалбоподателката е налице недостиг на парични средства в размер на 70 928,31 лв. Видно от събраните по делото доказателства е, че нейният основен приход през годината е в размер на 70 000 лв. по отпуснат й банков кредит. Останалите й постъпления (освен началната сума от 336,94 лв. към 01.01.2015 г. и налични парични средства по банковата й сметка в края на периода от 172,73 лв.) са от обезщетение от НОИ (834,28), суми от дирекция "Социално подпомагане" (1 020 лв.), капаро от продажба на кучета (837,51 лв.), компенсирана сума от съпруга (255,80 лв.) и платена лихва от банката (0,31 лв.), т.е. общо 72 947,98 лв. Напротив, през 2015 г. жалбоподателката е реализирала разходи общо в раамер на 144 126,41 лв.(преобладаващата част от които за допълнително парични вноски в "Деваста М" ЕООД - 62 000 лв. и заем на същото дружество - 47 000 лв.), следователно действително превишението на разходите над приходите й е в размер на 70 928,31 лв.

За 2016 г. органите по приходите са приели, че за жалбоподателката е налице недостиг на парични средства в размер на 20798.97 лв. Основният й приход през годината е в размер на 4 600 лв. - върната сума от "Деваста М" ЕООД. Останалите й постъпления (освен наличните парични средства по банковата й сметка в началото и края на периода от 172,73 лв.) са от обезщетение от НОИ (482,73 лв.), суми от дирекция "Социално подпомагане" (796,50 лв.), суми от продажба на кучета (540 лв.), продажба на автомобил (1 000 лв.), компенсирана сума от съпруга (3 044,16 лв.) и платена лихва от банката (0,18 лв.), т.е. общо 10 463,57 лв. Напротив, през 2016 г. жалбоподателката е реализирала разходи общо в раамер на 31 307,66 лв.(преобладаващата част от които за допълнително парични вноски в "Деваста М" ЕООД - 4 600 лв., погасяване на банков кредит - 12 945 лв. и покупка на автомобил - 4 900 лв.), следователно действително превишението на разходите над приходите й е в размер на 70 928,31 лв.

За 2017 г. органите по приходите са приели, че за жалбоподателката е налице недостиг на парични средства в размер на 36 081.52 лв. Видно от събраните по делото доказателства е, че приходите й през годината (освен налични парични средства по банковата й сметка в края на периода от 234,19 лв.) са от обезщетение от НОИ (215,30 лв.), суми от дирекция "Социално подпомагане" (444 лв.), суми от продажба на кучета (1050 лв.), продажба на автомобил (3 500 лв.) компенсирана сума от съпруга (9 114,36 лв.), платена лихва от банката (0,09 лв.) и възстановена сума ПОС (19,12 лв.), т.е. общо 14 342,87 лв. Напротив, през 2017 г. жалбоподателката е реализирала разходи общо в раамер на 51 593,79 лв.(преобладаващата част от които за допълнително парични вноски в "Деваста М" ЕООД - 26 800 лв. и погасяване на банков кредит - 12 857 лв.), следователно действително превишението на разходите над приходите й е в размер на 36 081.52 лв.

За 2018 г. органите по приходите са приели, че за жалбоподателката е налице недостиг на парични средства в размер на 57 436.50 лв. Видно от събраните по делото доказателства е, че приходите й през годината (освен налични парични средства по банковата й сметка в края на периода от 727,58 лв.) са от обезщетение от НОИ (238,75 лв.), суми от дирекция "Социално подпомагане" (404 лв.), суми от продажба на кучета (1050 лв.), суми от изложби на кучета (310 лв.) върната сума от Н. К. (3 500 лв.) компенсирана сума от съпруга (8 723,17 лв.), платена лихва от банката (0,10 лв.) и възстановена сума ПОС (2,93 лв.), т.е. общо 11 455,96 лв. Напротив, през 2018 г. жалбоподателката е реализирала разходи общо в раамер на 67 122,50 лв.(значителн част от които за допълнително парични вноски в "Деваста М" ЕООД - 15 800 лв. и погасяване на банков кредит - 27 334,02 лв.), следователно действително превишението на разходите над приходите й е в размер на 57 436.50 лв.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за получени от нея парични заеми.

В тази връзка съдът намира, че доколкото в приложените договори за получени от жалбоподателката заеми не е посочено предаването на паричните суми по заемите, нито са приложени разписки за предаването и получаването на сумите, нито същите са заплатени по банков път и доколкото договорът за заем е реален то не следва да бъде кредитирани твърденията на жалбоподателката, за действителното сключване на такива договори и получаване на суми по тях. В този смисъл са задължителните указания дадени от ВАС с Решение № 41/04.01.2024 г. по адм.д. № 5361/2023 г.

Не следва да бъде кредитиран и представеният договор за дарение от 30.07.2017 г., сключен между бащата на жалбоподателката С. К. Х. - дарител и жалбоподателката, за сумата от 3 500 лева. Органите по приходите подробно са изследвали имущественото положение и доходите на С. К. Х. за 9 години назад и са стигнали до обоснования извод, че придобитите от него парични средства са значително по-малко от данните на НСИ за паричните разходи средно на лице за същия период, поради което Х. действително не е притежавал сумата от 3 500 лв., която да дари на жалбоподателката.

Неотносими са и заключенията на вещите лица, тъй като всички те се основават на твърдения на жалбоподателката за получени от нея заеми и дарения или дадени от нея заеми, които обосновано са възприети от органите по приходите като неистински.

Следователно по делото действително се установяват възприетият от органите по приходите недостиг на парични средства за четирите ревизирани години.

Правилно, въз основа на така възприетия недостиг на парични средства ревизиращите са определили данъчните основи и размерите на допълнително установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за четирите години, ведно със съответните лихви, като по реда на чл. 123 от ДОПК са приели, че е налице доход, подлежащ на облагане с данък. В тази връзка законосъобразно ревизията е проведена по особения ред, предвиден в чл. 122 и следващите от ДОПК, доколкото са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства се установи от една страна,че жалбоподателката е укрила свои доходи, а от друга, че осъщественото от нея безвъзмездно финансиране на дружеството й "Деваста М" ЕООД не съответства на имущественото и финансовото й състояние за ревизирания период.

Предвид гореизложеното, обжалваната част от ревизионния акт е законосъобразна, а жалбата против нея е неоснователна.

Затова съдът

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Д. С. В. срещу частта от Ревизионен акт № Р- 16001321004522-091-001 от 07.02.2022 г., потвърден с Решение №207/17.05.2022 г. на директора на ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателката допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както следва: за 2015 г. в размер на 6 181 лв. и лихви 3 621,44 лв., за 2016 г. в размер на 1 471 лв. и лихви 712,67 лв., за 2017 г. в размер на 2 664 лв. и лихви 1 020,54 лв. и за 2018 г. в размер на 4 767 лв. и лихви 1 324,81 лв.