Р Е
Ш Е Н И Е
№343 14.08.2019г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Костова
т.д. № 430 по 2018година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Г.Г.Д., ЕГН ********** от с. Сърнево, чрез адв. Любомир
Георгиев, съдебен адрес: гр. София, ул. „Пиротска“№51, ап. 15 против ЗАД „ДЗИ –
ОЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков – главен изпълнителен директор
и Бистра Василева – изпълнителен директор за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на внука на ищцата Б.Н.Н.вследствие на
причинено на 25.07.2014година от Н.К.ПТП, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното й изплащане. Представят и ангажират доказателства.
Твърди
се, че на 25.07.2014 г. e починало внучето на ищцата - Б.Н.Н.с ЕГН ********** в резултат на тежко ПТП. На 25.07.2014 г. водачът Н. К., при
управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел 318И, с рег. № А 2124 КР, собственост на Й. М. И., на път № 53911 километър 7+250 м., в нарушение на правилата на ЗДвП, движейки се с превишена, за конкретния пътен участък,
скорост /повече от 90 км/ч. /, между селата Аспарухово - Сърнево, в посока от
с. Аспарухово към село Сърнево, внезапно е изгубил контрол върху управляваното МПС,
рязко завил наляво, пресичайки насрещната пътна лента и навлязъл в лозов масив,
като се ударил в неподвижно закрепена метална цистерна за водонапояване.
В
следствие на силния удар в бетонната основа на цистерната край пътя, лекият
автомобил буквално се е размазал и намиращите се в него непълнолетни водач и
трима пътници са загинали на място, обезобразени до неузнаваемост.
Б.Н.е
седял на задната седалка зад водача на лекия автомобил и е починал на място
вследствие на получените травми от описаното автопроизшествие.
Твърди
се, че ПТП се е случило в нощта преди рождения ден на ищцата, при която, в село
Сърнево, обичайно прекарвал времето си през лятната ваканция починалият Б. Н.
Ищцата приела изключително тежко новината за смъртта на внука си. От тогава до
ден днешен същата не можела да се съвземе от сполетялата я загуба. Същата
изпитвала тежки душевни страдания, които са непреодолими и с времето се
задълбочават. След описаното ПТП същата била с прогресивно влошаващо се
здравословно състояние.
По
случая било образувано ДП №
385/2014 г. по описа на РУ на
МВР - Карнобат, пр. пр. № 6134/14 г. по описа на БОП, по което било установено,
че увреждащото МПС е било управлявано от Н. К., а не от Г. К., който е
отбелязан като водач в констативния протокол за ПТП. В хода на разследването
била установена противоправността на деянието, извършено от неправоспособния водач
Н. К., който управлявал увреждащото МПС с превишена скорост и нарушенията му са
станали причина за настъпилото ПТП.
Цитираното
досъдебно производство е прекратено с потвърдено от съд постановление за
прекратяване на БОП поради смъртта на водача на увреждащото МПС – Н. К..
Твърди
се, че пострадалият Н. се запознал с водача Н.К.вечерта преди ПТП и не е могъл
за знае, че същият е неправоспособен. Посочено е, че независимо дали е бил с
предпазен колан или не, с оглед механизма на ПТП, скоростта на движение и
силата на удара между лекия автомобил с бетонната цистерна, предпазен колан е
напълно неефективен в случая.
Увреждащото
МПС марка БМВ 318И с рег. № А 2124 КР притежава задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ съгласно полица № 06114000292221, сключена на
09.01.2014 г. с „ДЗИ – ОЗ“ АД - валидна от дата на сключване до 08.01.2015 г.
Цитираната полица била сключена на разсрочено плащане на четири равни вноски.
Същата полица била прекратена на 23.07.2014 г. /когато изтичал 15 дневен срок
от падежа на третата вноска 08.07.2014 г./, но подаването на информация от
застрахователя по полицата и ответник по делото до информационния център към
Гаранционен фонд настъпило едва на 30.10.2014 г.
Цитира
се ТР №1/2014 г., като в точка 3 от същото е уредено, че, застрахователят,
който към датата на застрахователното събитие не е прекратил застрахователното
правоотношение и не е вписал прекратяването в Информационния център на
Гаранционния фонд, не можел да се освободи от отговорността по чл. 226 ал. 1 от КЗ спрямо третите увредени лица. Следователно именно „ДЗИ – ОЗ“ АД следвало да
репарира настъпилите вреди.
Посочва
се, че съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1 по
описа за 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ ищцата е баба на починалия, поради
което влизала в кръга на наследниците, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди.
Ответникът,
редовно уведомен, в срока за отговор представя такъв, в който оспорва иска по
основание и размер. Посочва, че за да е основателен иска, то ищцата следва да
докаже, че е създала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. При
условията на евентуалност прави възражение за завишен размер на неимуществените
вреди.
На
следващо място посочва, че следва да се отчете и обстоятелството, че на
22.11.2018година е приет ЗИКЗ, който въвежда лимит на застрахователното
обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг, в размер на 5000лв.
Също
така се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
факта, че пострадалият Недев е бил пътник в МПС, което се е управлявало от
неправоспособен и непълнолетен водач, употребил алкохол. Приносът на
пострадалия се изразявал в това, че е допуснал управление на МПС от лице,
употребило алкохол, неправоспособно и непълнолетно и по този начин сам се е
поставил в опасност.
На
последно място се прави възражение за погасена по давност претенция за законна
лихва.
Предявеният иск по отношение на търсеното обезщетение е с
правно основание в чл.226 вр. с чл.223,ал.1 КЗ/отм./ На основание § 22 от ПЗР
на КЗ в сила от 01.01.2016 год. по отношение на застраховка „гражданска
отговорност“ следва да се прилагат правилата на Част ІV на КЗ/отм./. Предявеният
иск по отношение на законната лихва е с правно основание в чл.86 ,ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.84,ал.3 от ЗЗД.
Бургаският
окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват
процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал. 1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Г.Г.Д.,
ЕГН ********** от с. Сърнево, чрез адв. Любомир Георгиев, съдебен адрес: гр.
София, ул. „Пиротска“№51, ап. 15 против ЗАД „ДЗИ – ОЗ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано
от Коста Чолаков – главен изпълнителен директор и Бистра Василева –
изпълнителен директор за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт на внука на ищцата Б.Н.Н.вследствие на причинено на
25.07.2014 година от Н.К.ПТП, ведно със законната лихва от деня на увреждането
до окончателното й изплащане.
Не се спори по наличието на извършеното ПТП, датата на извършването,
извършителя. Не се спори по отношение на
причинените вреди - причинена смъртта на Божидар Недев, както и не се спори, че
починалото дете е внук на ищцата – син на дъщеря й Р.Д. , разпитана като
свидетел по делото.
Страните не спорят и по наличието на застраховка „Гражданска отговорност“
за лекия автомобил, управляван от прекия причинител на вредата.
По делото е представено Определение №76 от 17.10.2017год. на Апелативен съд
– Бургас , с което е отменено определение за отмяна на постановление за
прекратяване на наказателното производствопо ДП № 07-385/2014год. на РУ-
Карнобат и е потвръдено горното постановление. От мотивите на определението е
видно , че въззивната инстанция е приела, че виновен за допуснатото
пътно-транспортно произществие, при което е загинал Б.Н.е водачът на лек
автомобил МПС марка БМВ 318И с рег. № А 2124 КР.
С оглед на горното , съдът приема за доказано, че Б.Н.Н.e починал на 25.07.2014 г. в
резултат на тежко ПТП, причинено от Н.
К., при управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел 318И, с рег. № А 2124 КР, собственост на Й. М. И., на път № 53911 километър 7+250 м., поради нарушаване на правилата на ЗДвП,
движейки се с превишена, за конкретния
пътен участък, скорост /повече от 90 км/ч. /, между селата Аспарухово -
Сърнево, в посока от с. Аспарухово към село Сърнево, довело до внезапна
загуба на контрол върху управляваното МПС.
От представените от ответника писмени доказателства в първо съдебно
заседание се установява, че на родителите на починалия Б.Н.са изплатени от
застрахователя обезщетения по съдебни решения на СГС в размер на по
120 000лв.
Назначената по делото комплексна САТЕ и СМЕ е дала становище, че на
25.07.2014 г. между 01 - 06 ч. л.а.
„БМВ 318 І“, рег. № А 2124 КР, управляван от Н. К., се движел по пътя между с.
Аспарухово и с. Сърнево. В автомобила на задна лява седалка пътувал Б. Н.. При
движение с около 102 км/ч водачът загубил контрол над уредите за управлението,
след рязкото им използване, като това довело до въртене на наляво с
продължаване на движението напред с приплъзване, след неуспешен опит на водача
да върне автомобила на пътното платно, той се е завъртял по посока на часовата стрелка и се е с лявата си страна се е ударил в бетонна
основа на крайпътна метална цистерна за вода. По превозното средство са
нанесени тежки деструкции и разрушения, купето е изцяло унищожено, като всички
пътуващи са загинали. Поради това, като
е отчетена скоростта и факта, че ударът е настъпил в зоната, в която е пътувал
Б. Н., то е прието, че използването на обезопасителен колан /с какъвто е било
оборудвано всяко място в купето/ е нямало да предотврати настъпването на
увреждания с характера на установените. В съдебно заседание се потвърждава, че
при описания механизъм на ПТП, ефективността на колан в случая би била
минимална. В съдебно-медицинската си част, експертизата установява, че
непосредствена причина за смъртта на Б.Н.е причинената от ПТП комбинирана травма, включваща увреди на
белите дробове, разкъсване на черния дроб и далака, оток на мозъка и белите
дробове, остър кръвен застой, счупване на лява раменна кост и лява бедрена
кост. Тези увреди са били тежки и несъвместими с живота, като са предизвикали
бърза и неминуема смърт. В съдебно заседание се изтъква, че с оглед скоростта и механизма на ПТП, смъртта
на Б.Н.е била неминуема и при използване на колан.
Разпитаните като свидетели майка на починалия и дъщеря на ищцата и внука на
ищцата, установяват, че починалия посещавал баба си през ваканциите и имал
тясна емоционална връзка с нея.
Преди инцидента ищцата била жизнена, въпреки възрастта си, но загубата я е
съсипала и физически и психически. До смъртта на внука си ищцата е живеела в
с.Сърнево със сина си, който бил пенсиониран по болест, но след злополуката
майката на Божидар също се преместила в с.Сърнево , за да си грижи за майка си.
Не се представят други доказателства освен свидетелските показания на
дъщерята и племенника й, относно настъпилата промяна в здравословното състояние
на ищцата преди и след злополуката.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни
изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка гражданска отговорност на
автомобила, като не се оспорва твръдението на ищцата , че към датата на
настъпване на застрахователното събитие застрахователят не е упражнил
правото си да прекратил задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ поради неплащане на разсрочена вноска , това е сторено
едва на 30.10.2014 г. Ето защо
застрахователят не може да се освободи от задълженията си за заплащане на
обезщетение на трети увредени лица, за вреди настъпили от виновно поведение на
застрахован водач по договор, с неплатена вноска.
От приетата комбинирана съдебно автотехническа и медицинска експертиза се
установява , че ПТП е настъпило поради несъобразяване с правилата за движение,
уредени в чл. 20, ал. 1 и чл. 21 ЗДвП. Установява се, че МПС се е движело с
превишена скорост, която първоначално е била от 102 км/ч. Водачът не е съумял
да упражни контрол върху превозното средство, което е довело до отклоняване и
напускане на платното за движене и удар в крайпътна циментова цистерна. В
резултат на този сблъсък в лявата зона на МПС, купето на автомобила е силно
деформирано. Няма спор, че на задна лява седалка е пътувал Б. Н., както и не се
спори, че всички пътници в лекия автомобил са загинали в резултат на получени
тежки физически увреди. Поради горното следва да се приеме, че смъртта на Б.Н.е
пряка последица от противоправното поведение на водача Н.К.и доколкото не е
оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, същото следва да се приеме и за
виновно.
За да намали обема на отговорността си застрахователят е въвел в процеса
възражения за съпричиняване. Първото от тях е свързано с тезата, че пострадалият
е допринесъл за вредните последици, тъй като е пътувал без поставен предпазен
колан. Вещите лица по приетата по делото експертиза са единодушни, че и при
използването на колан леталният изход е щял да настъпи. Механизмът на ПТП и
естеството му са обусловили изключително големи деформации на автомобилното
купе, което е довело до въздействие с голяма кинетична енергия върху телата на
всички пътуващи. Ето защо посоченото по-горе възражение за съпричиняване поради
неизползване на колан не следва да се уважава.
На следващо място – застрахователят се е позовал на обстоятелството, че Б.
Н. е приел да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен и употребил
алкохол водач. В хода на настоящия процес не бяха ангажирани доказателства в
подкрепа на тази теза. Установи се, че Н.К.е консумирал алкохол, но не и че Б.Н.е
бил наясно с такова обстоятелство. Не са събирани конкретни доказателства, че Б.Н.е
знаел възрастта на Н.К.и липсата на
правоспособността да управлява МПС. Поради което, възражението за съпричиняване и в посочения
по-горе смисъл е останало напълно недоказано.
Установява се, че загиналият е внук на ищцата, поради което същият е от
кръга на лицата имащи право на обезщетение на понесените неимуществени вреди от
неговата смърт.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк. д №1//2016 г. на
ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че най-близките на
починалия се ползват с право на обезщетение,
тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и
правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и
се сочи,че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение
не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо
да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Посочва се, че е справедливо и други
лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди, само обаче ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними
по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №
4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. В случая, съдът приема , че е
доказано, че създалата се между ищцата и внука й емоционална връзка е от такъв
характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите такива за
съответната родствена връзка. Това е така, защото се установи, че починалото
дете е прекарвало летните ваканции при баба си – ищцата , като по този начин е
създало с нея връзка съизмерима с тази с майка си, с която не живее, защото
родителите му са разведени и той живее с баща си. Това обстоятелство води до
извода , че в конкретния случай е налице емоционална връзка, близка
привързаност, надхвърляща присъщата
такава за родствената връзка, която съществува между баба и внук.
С горните аргументи съдът приема , че
е справедливо да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. Заключено е ,че за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи
при съблюдаване на следните установени обстоятелства – ищцата не е съжителствал
трайно с внука си, освен през летнятя ваканция и има и други внуци и правнуци.
С ищцата към датата на произшествието е живеел синът й, а към настоящия момент
живеят синът и дъщеря й. Ищцата е на 83години и е много вероятно влошаването на
здравословното й състояние, за което свидетелстват близките й да е резултат и
на естествени причини, несвързани със загубата на внука й. Не са представени
доказателства за влошаване на психическото и физическото й състояние освен
събраните гласни доказателства. Съдът кредитира събраните свидетелските
показания, защото ги намира за житейски
достоверни, последователни и логични и приема , че те установяват голямата скръб на ищцата, неблагоприятното
и емоционално състояние и негативния ефект на загубата. За конкретния размер съдът съобрази принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента
на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.
Въз основа на изложените доводи на ищеца следва да се присъди като обезщетение
сумата от 10 000 лв. За разликата до пълния размер от 100 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена от ответника-застраховател,
по изложените по-горе съображения, като по смисъла на чл. 226 КЗ /отм./ ищцата,
в качеството й на увредено лице, има право да претендира обезщетение на претърпените от него щети
пряко от ответника – застраховател.
По отношение на направеното възражение
на ответника, че обезщетението в конкретния случай следва да бъде
определено до размера по § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г., в
сила от 07.12.2018, във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, а именно в размер до 5000
лв. Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е
определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг
лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие
за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г.
Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е
приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това
по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие.
Настоящият състав обаче намира, че тази разпоредба противоречи на правото на
ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива
84/5,
кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност",
чиито чл. 9, ал. 1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно
увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000
000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени
вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите.
В същия смисъл Решение от 24.10.2013 г. по дело
С-277/12 на Съда на ЕС, което е задължително
за настоящия съд на основание чл.633 от ГПК..
Върху определената стойност от 10 000 лв. за обезщетение на нематериални
вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на смъртта. Съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ /отм./,
като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на
ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на
застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищцата и ответника няма.
Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на
непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия
извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от
посочената по-горе дата – 25.07.2014 г. По отношение на тази претенция е
направено възражение за изтекла погасителна давност за периода преди
15.08.2015год. , което съдът приема за основателно, предвид факта, че искът е
предявен на 15.08.2018год., поради което лихва за забава следва да бъде
присъдена , считано от 15.08.2015год. до датата на окночателното изплащане на
главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да получи направените разноски, съобразно уважената част
от иска в размер на 400лв. – държавна такса и 700 лева - за вещи лица и
адвокатско възнаграждение в размер на
830лв. по чл.38, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 , в размер на
10% от направените , а именно – 193лв., а ответникът има право да му бъдат
заплатени разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 90% от
направените , а именно – 450лв..
Мотивиран от горното
Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДЗИ – ОЗ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, представлявано от Коста Чолаков – главен изпълнителен директор и Бистра
Василева – изпълнителен директор да заплати на Г.Г.Д., ЕГН ********** от с.
Сърнево сумата от 10000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на внука
на ищцата Б.Н.Недев, при причинено
на 25.07.2014година от Н.К.пътно-транспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 15.08.2015год. до
окончателното изплащане на главницата,
както и разноските по делото в размер на 193лв., като отхвърля претенциите над
уважения размер , като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Г.Д., ЕГН **********
от с. Сърнево, чрез адв. Любомир Георгиев, съдебен адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“№51, ап. 15 да заплати на ЗАД „ДЗИ – ОЗ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано
от Коста Чолаков – главен изпълнителен директор и Бистра Василева –
изпълнителен директор разноски по делото
в размер на 450лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: