Р Е Ш Е Н И Е
№ 260285
гр.Пловдив, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 26.01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2782/2020г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от К.Й.М. против решение № 2769/03.08.2020г. по гр.д.№
7246/2019г. на ПдРС, VІ гр.с., с което е осъдена да заплати на въззиваемия А.И.Г.
сумата от 1795,30 лева за вложени
материали и труд по договор за извършване на строително- монтажни ремонтни
дейности през 2016г. в къщата й в с.****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.05.2019г. до окончателното й изплащане. Във
въззивната жалба се сочи, че решението на РС в обжалваната му част е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като не са събрани никакви доказателства, които да
подкрепят твърдението на въззиваемия, че е сключил определен вид договор с
жалбоподателката и по този договор тя да е поела задължение за заплащане на
определени суми. Твърди се, че наличните по първоинстанционното дело гласни и
писмени доказателства не установяват наличието на такъв договор, както и не
установяват, че извършените от въззиваемия разходи са били предназначени за
определени строителни работи в имот, собственост на жалбоподателката. Изрично
се оспорва също така тя да е собственик на имота, в който се твърди да са
извършвани работите. Иска се отмяна на решението на РС в обжалваната част или
алтернативно сумата да бъде намалена до 450 лева.
От въззиваемия А.И.Г. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата като неоснователна, поддържа, че решението на РС
е правилно и законосъобразно.
ПОС,
ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7246/2019г. на ПдРС, VІ гр.с.
е образувано по исковата молба от А.И.Г. против К.Й.М., уточнена в допълнителни
молби от 24.06.2019г., 04.07.2019г. и 19.07.2019г., в които се твърди, че през
месец юни 2016г. ищецът финансирал строително- ремонтни дейности в къщата й в
с.****, изразяващи се в изграждане на едно цяло помещение- стая от около 20
кв.м. и монтаж на два прозореца и врата на обща стойност 910 лева. Положена
била бетонна замазка на стойност 198,80 лева. Направени били и разходи за транспорт
на стойност 35 лева. За дървени плоскости за тавана били платени 236,55 лева.
За 21 кв.м. ламиниран паркет- 210 лева. За труда по полагане на бетонната
замазка- 150 лева, за измазване на стени- 150 лева, за шпакловка на стените-
180 лева, за боядисването им- 80 лева. За изграждането на таван на плоскости разходите
били в размер от 100 лева. За поставяне на паркет- 80 лева. Стойността на
извършените СМР била в размер от общо 2305,30 лева, включващи разходи за труд в
общ размер от 760 лева и разходи за материали в общ размер от 1545,30 лева.
Ответницата- жалбоподателка в настоящето производство, отказвала плащане, макар
възложените от нея работи да били приети без забележки.
От жалбоподателката К.М. не е подаден отговор на
исковата молба. В първото по гр.д.№ 7246/2019г. публично съдебно заседание
пълномощникът й адв.И. е заявил само, че оспорват исковата претенция като
неоснователна.
По първоинстанционното дело са приети следните писмени
доказателства: касова бележка от 07.07.2016г., издадена от „Микс“ООД за
закупени от въззиваемия 11 бр. плоскости на стойност 236,50 лева; договор от
14.06.2016г., сключен между А.Г. и „Дебос“ ЕООД за доставка и монтаж на два
прозореца и една врата в обект в с.****, Извън регулация, на обща стойност 910
лева; експедиционна бележка от 18.06.2016г. за доставка на 1,500 куб.м. бетон на стойност
163,80 лева и транспорт до обект: с.****- преди селото в ляво, на стойност 35 лева.
По делото на ПдРС са разпитани свидетелите Т. К. / без родство/ и Г.
С. / без родство/. Свидетелят К. сочи,
че през лятото на 2016г. бил нает от А.Г. да постави към 20 кв.м. ламиниран паркет
и да монтира таван в помещение на жена на име К.. Заедно с А. купили ламинирания
паркет и другите необходими материали. Въззиваемият му платил 200 лева за
труда. Жалбоподателката присъствала на работата и казала, че ще възстанови на А.
разходите, които е направил. Двамата се разправяли за разходите и тя казала, че
във времето ще му възстанови средствата. Свидетелят С. разяснява, че вършил работил на К..
Тя го извикала да измаже една стая отвътре и отвън, казала, че има мазилка.
Това било през 2016г.. К. казала на свидетеля, че А. ще му плати, а тя ще се
оправи с него. Въззиваемият му платил 200- 250 лева за всичко.
Съгласно чл.258 от ЗЗД, с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение. Този вид договор е консенсуален- сключва се с постигане
на съгласие между страните, и неформален- не е необходима определена форма за
действителност. Както се сочи и в мотивите към Решение № 117 от 4.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6623/2014г., III г.о., ГК „Когато между страните не е сключен
писмен договор за работа, която едната страна изпълнява по възлагане от
другата, но се установява, че работата е извършена, се приема, че спорът за
заплащане на възнаграждение за нея следва да се разгледа като такъв за парично
вземане, произхождащо от облигационно отношение с източник двустранен договор….
Съществуването и характерът на неформалния, консенсуален, двустранен и
възмезден договор за изработка, при отсъствие на писмена форма, се доказва с
всички допустими доказателства по ГПК, като с оглед
принципа за еквивалентност на насрещните престации, на заплащане подлежат
фактически извършените работи по действителни цени“. В конкретния случай за
наличието на сключен между страните договор може да се преценя на база на
изпълнението и на приемането му с обещание или потвърдено обещание за плащане.
Не са налице свидетели на преговорите между страните преди започване на работа,
нито писмен договор. Горепосочените свидетели са участвали в извършване на
възложената работа, познават жалбоподателката и са категорични, че тя е била
съгласна с това, което се върши, като е поела или по- точно потвърдила ангажимента
си да възстанови на въззиваемия вложените средства за материали и труд.
Действително дължимата от възложителя престация има за конкретен предмет
заплащане на възнаграждение, но това възнаграждение несъмнено обхваща и
разходите за изработване на поръчаното, тъй като, съгласно чл.259 от ЗЗД, ако
не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои
средства. Очевидно е, че въззиваемият е приел да изпълни възложената му работа
с негови средства, като същите несъмнено следва да му бъдат възстановени,
независимо от това, дали е била уговорена и някаква надбавка. В тази връзка
следва само да се добави, че въпросът относно собствеността върху имота, в
който са извършени възложените СМР, е без значение, тъй като исковата претенция
се основава на договор за изработка, а не на твърдение за обогатяване на
жалбоподателката чрез създаване на приращение към неин собствен имот.
Относно размера на разходите следва да се ценят
наличните писмени доказателства, на база на които се установява, че са вложени
материали на обща стойност 1345,30 лева. Закупените материали съответстват на
вида извършени работи в полза на жалбоподателката- изграждане на стая с
дограми, вътрешни и външни мазилки и ламиниран паркет на пода. Следва да се
кредитират и свидетелските показания относно платените им от въззиваемия суми в
общ размер от 450 лева за свършената от тях работа. На база на горепосочените
доказателства се установява, че жалбоподателката дължи присъдената с
обжалваното решение сума в общ размер от 1795,30 лева, поради което същото ще
следва да бъде потвърдено. Съдебни разноски за пред настоящата инстанция не
следва да бъдат присъдени, тъй като не се установява такива да са направени от
въззиваемия.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2769/03.08.2020г. по гр.д.№
7246/2019г. на ПдРС, VІ гр.с., с което жалбоподателката К.Й.М. е осъдена да
заплати на въззиваемия А.И.Г. сумата от 1795,30 лева за вложени материали и
труд по договор за извършване на строително- монтажни ремонтни дейности през
2016г. в къщата й в с.****, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.05.2019г. до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: