Р Е Ш
Е Н И Е № 166/16.9.2021
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на седми
септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 158 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 и следв. от АПК, по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *, гр.Сливен,
представлявано от управителя П.Д.К., чрез адв.М.М.Р. ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-112-0053332/05.04.2021г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена
принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–баничарница,
находища се в: ***, стопанисвана от жалбоподателя, и забрана за достъп до него
за срок от 14 /четиринадесет/дни. Мярката е наложена за неиздаване на фискална
касова бележка при извършена продажба в обекта на 26.03.2021г. на една
минерална вода на стойност 1.00лв. Жалбата е изпратена за разглеждане по
подсъдност на настоящия съд с Определение №6101/20.05.2021г. по адм.д.№5172/2021г. на ВАС.
Твърди се, че нарушението не е извършено, а заповедта
е издадена при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с
материалния закон.Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД гр.
Сливен, редовно призован, не изпраща представител.
Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности“
град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, редовно призован, се
представлява от главен юрисконсулт в ТД на НАП – Бургас Е. Е., редовно
упълномощен. Посочва, че административнонаказващият
орган е трябвало да наложи санкцията, причината е неиздаване на касова бележка,
търговецът не си е изпълнил задълженията. В случая е наложена санкцията за
по-малък срок от 14 дни, като е счетено, че по този начин ще се накара
нарушителят да спазва определения ред за регистрация на извършените продажби в
този обект. В тази връзка моли съдът да постанови решение, с което да потвърди
издадената заповед за запечатване на търговски обект като законосъобразна и
мотивирана, както и да присъди юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:
Предмет на контрол за законосъобразност е Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ФК-112-0053332/05.04.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена
принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–баничарница,
находища се в: ***, стопанисвана от „***“ ЕООД, ЕИК *, гр.Сливен, и забрана
за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/дни. Заповедта е връчена срещу
разписка на 7.04.2021г. на представляващия търговеца – управителя П.Д.К.. Жалба
против заповедта от името на търговеца, стопанисващ обекта, спрямо който е
наложена мярката запечатване и забрана за достъп, е подадена до съда на
19.04.2021г.. С оглед на това съдът счита, че жалбата е допустима за
разглеждане, като депозирана от надлежна страна, неблагоприятно засегната от
издадения административен акт, в рамките на 14-дневния срок за оспорването му
пред съда.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ФК-112-0053332/05.04.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ град
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, е издадена в писмена форма, с излагане на мотиви от фактическа и правна
страна, съдържа ясна разпоредителна част. Подписана е от длъжностно лице в
структурата на НАП с възложени контролни функции по чл.186 от ЗДДС, което е
удостоверено по делото с представените Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и
Заповед №2106/30.03.2018г., двете на Изпълнителния директор на НАП.
Заповедта е
основана на извършена проверка от органи по приходите на 26.03.2021г. в
търговския обект – баничарница, находища се в: ***, стопанисвана от „***“ ЕООД,
ЕИК *, гр.Сливен, за проверката е съставен Протокол за извършена проверка серия
АА№0053332/26.03.2021г. от служители в ГДФК, Областна дирекция-Бургас, ЦУ на
НАП – вписана е констатация за извършена контролна покупка на 1 брой минерална
вода на стойност 1 лев, заплатена в брой с точна сума, за която покупка в
11.20ч. не е издаден ФКБ, което се потвърждава от разпечатан клен на
26.03.2021г. Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр.Бургас в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е приел за
установено от проверката, че при извършена от проверяващите контролна покупка,
заплатена в брой от член на проверяващия екип преди легитимация, не е издадена
фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство,
нито ръчна касова бележка от кочан при плащането на стоката. Прието е, че от
страна на търговеца е нарушен редът и начинът за издаване на съответен документ
за продажба и това е квалифицирано като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. –
основание за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. На основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от
14(четиринадесет) дни.
При горните установявания съдът счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената
писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна.Заповедта е
издадена и на валидни правни основания – за констатирано нарушение по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, при упражнено правомощие по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС(за
запечатване на обекта), в тази връзка и по чл.187, ал.1 от ЗДДС(за забрана
достъпа до обекта).Определеният срок за прилагане на ПАМ – 14 дни, е в рамките
на законоустановения с разпоредбата на чл.186, ал.1
от ЗДДС срок до 30 дни.
Същевременно съдът счита, че извършването на нарушение
не е доказано.
Спорни са фактите за извършена в търговския обект
контролна покупка на 1 брой минерална вода на стойност 1 лев в 11.20ч., както и
че за извършената покупка не е била издадена касова бележка от наличното в
търговския обект ФУ. Както се посочи по-горе заповедта е основана на
установени факти и обстоятелства, за които е съставен Протокол за
извършена проверка серия АА№0053332/26.03.2021г. от служители в ГДФК, Областна
дирекция-Бургас, ЦУ на НАП. Като мотив в
заповедта е вписано, че сумата на
контролната покупка е заплатена от Г.Н.С. - инспектор по приходите, а плащането
е прието от М.П.Г. - продавач - консултант в обекта. Такива констатации в
протокола за проверка няма, вписано е единствено констатация за извършена контролна
покупка на 1 брой минерална вода на стойност 1 лев, заплатена в брой с точна
сума, за която покупка в 11.20ч. не е издаден ФКБ.Няма посочване нито на лице, платило сумата, нито на лице, приело
плащането. Налице са и други установявания, които обосновават извод за липса на
нарушение.На стр.1 от протокола за проверка е вписана като установена разлика в часа на ФУ с 10 минути от
астрономическото време-това се потвърждава от вписания час на проверката 11.30ч.
и разпечатан клен след това, който е с
час 11.20ч.-очевидно часът на ФУ изостава от астрономическото време поне с 10
минути.С оглед на това съдът приема за недоказан и часът на извършване на
контролната покупка, при хипотеза че такава въобще е била извършена в 11.20ч.
астрономическо време – това е следвало да бъде отразено чрез ФУ по изоставащия
му часовник в 11.10ч.Проверка за наличие на издаден касов бон с такъв час няма
извършена, приложени са последващи два бона с час
11.13 и 11.14ч., които са от следващи продажби.За недоказаност на нарушението
сочи и друга констатация в протокола за проверка-на стр.2 от същия са налице
установявания на касовата наличност: по данни от ФУ тя е 139.20лв., а
фактическата наличност на парични средства в касата е 136.32лв., следователно
разликата е в полза на отчетен оборот и изводът на административния орган за
вреда от неотчетен оборот е несъответстващ – такава вреда няма, отчетени са в
повече пари от наличните в касата.
Вън от
гореизложеното, дори и нарушението да би било доказано, органът
разполага с оперативна самостоятелност по отношение на решението си относно продължителността на срока на принудителната
административна мярка. С процесната заповед се
постановява запечатване на търговския обект и забрана за достъп до същия за
срок от 14 дни, при максимално предвиден в закона срок до 30 дни. В заповедта
има изложени съображения за определената продължителност на срока като се
посочва, че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от
него, вида и характера на търговската дейност и конкретно- стойността на
покупката 1.00лв., за която не е издаден фискален бон, средно-дневен оборот 504.93лв., непогасени задължения 5334лв. към 29.03.2021г. Акцентирано
е, че вредата от нарушението е в размера на дължимия корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от
продажби, налице е висока степен на обществена опасност, произтичаща от
възможността за многократно проявление на нарушението във времето, деянието
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина.По
отношение на съразмерността на срока се посочва, че същият е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца.
Настоящият съдебен състав счита, че определеният срок
от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него, като определен
към средния от законово определения максимален срок, не отговаря на тежестта на
нарушението, както и на поведението на търговеца, дори ако се приеме, че
нарушение е извършено. Несъмнено търговецът няма поведение, което да се
насочено към укриване на приходи-пряко доказателство в тази насока е
регистрираната касова наличност по ФУ, която е в повече от фактическата
наличност в касата.Не представлява основание за запечатване въобще на обекта
наличието на непогасени публични задължения – запечаването
на обекта като принудителна административна мярка не може да цели принуда към
търговеца да заплати публичните си задължения, за събирането на държавни
вземания е предвиден друг процесуален ред в защита на фиска.
Предвид и
ниската стойност на твърдяната покупка за 1 лев, за която няма доказателства да
е вложен в касата на търговския обект, запечатването на обекта за срок от 14
дни е непропорционална мярка, с която се засягат необосновано интересите на
търговеца. Несъмнено налагане на ПАМ е установено от законодателя правно
средство в защита на фиска, но предвид конкретиката на случая настоящият съд приема, че в случая вреда
за фиска въобще няма, нарушение няма, а дори и такова
да би било извършено- преследваната цел за преустановяване и предотвратяване на
административни нарушения може да се постигне с по-кратка продължителност на
срока от тази, която е определена от административния орган, т.е. с определяне
на срок към минимум, а не към средния размер на 30-дневния максимален срок,
който срок би бил съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, без да
води до накърняване или засягане на правата на конкретния търговец повече от
необходимото.
В заключение съдът приема, че обжалваната заповед е издадена
в нарушение на материалния закон, не съответства и на целта на закона, поради
което следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. с чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-112-0053332/05.04.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект–баничарница,
находища се в: ***, стопанисвана от„***“ ЕООД, ЕИК *, гр.Сливен, и забрана за
достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/дни.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/
не се чете