№ 114
гр. С., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Христова
при участието на секретаря Антоанета Н. С.а
като разгледа докладваното от Даниела Христова Гражданско дело №
20211100114477 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от Д. А. А., действащ чрез своята майка и законна
представителка Б. Г. А., представлявани от адв. С. К.Н. с адрес за връчване на съдебнви
книжа и призоваване - гр.С., ул. ******* против ЗД"Б.И." АД с ЕИК ******* с адрес за
връчване на съдени книжа и призоваване - гр. С., ул. ******* осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал.1 от ЗС и цена на иска 100 000 /сто хиляди/ лева, претендирани като
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в следствие на настъпилата смърт на дядото
на ищеца, а именно Г.Б. И. настъпила след ПТП на 01.06.2020 г.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага, че е внук на Г.Б. И., който е
починал след ПТП на 01.06.2020 г. Твърди, че водачът на л.а. "Сеат Толедо" с рег. №
******* е бил признат за виновен в извършване на престъпление, но е имал сключен
договор за застраховка "гражданска отговорност" с ответното дружество. След заявена
претенция за обезщетение, регистрирана с вх. рег. № 507062 от 10.08.2021 г. ответникът
бездействал. С това бездействие ищецът обосновава правен интерес от предявения иск. По
отношение на размера на осъдителната претенция, моли съда да установи близки отношения
между внук и дядо, ролята на дядото в семейството предвид липсата на бащина подкрепа. В
съдебно заседание поддържа претенцията и претендира адв. възнаграждение в размер на
5530 лева, на основание чл. 38 от ЗА.
Ответната страна в писмен отговор оспорва осъдителната претенция като не основателна.
Счита, че не е материално правно легитимирана страна, като оспорва, че между ищеца и
починалия му дядо са били налице особено близки отношения по смисъла на ТР№1/2018 г.
на ОСНГТК на ВКС. Не оспорва вината, противоправността на деянието, за които излага, че
е налице влязла в законна сила присъда, която е задължителна за настоящия съд, на
основание чл. 300 от ГПК. Оспорва размера на претенцията, като сита, че е особено завишен
1
за разликата над 5000 до претендираните 1000 000 лева.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в съвкупност спрямо материално правните норми, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за раждане, съставен възоснова на акт за раждане № 0884 от
13.07.2010 г. и удостоверение за наследници № 10 от 15.04.2021 г. ищецът Д. А. А. е син на
Б. Г. А. и внук на нейния баща Г.Б. И., починал на 03.09.2018 г. Причината за смъртта са
телесни увреждания, след ПТП настъпило на 03.09.2018 г. Вината за противоправното
деяние е на И.В.С., която е осъдена с влязла в законна сила на 01.06.2020 г. - Присъда № 151
постановена на 11.06.2019 г. по НОХД № 1700 по опис на Софийски градски съд за 2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК задължителната сила на присъдата постановена
от наказателния съд се разпростира върху деянието, относно това, дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което съдът приема, че тези
факти от фактическия състав на непозволеното увреждане са доказани пълно и главно от
ищеца.
За установяване на конкретните вреди настъпили за ищеца, който е осем годишен към
момента на настъпване на смъртта на неговия дядо е разпитан един свидетел – Г.Г.Л.,
племенница на починалия. От показанията на свидетелката се установява, че между
починалия и неговите внуци е съществувала връзка, съответна на обичая в семействата, в
които има внуци. Показанията са общи за двама внуц, единият от които свидетелката нарича
„Г.“, а ищеца нарича „М.“. Свидетелства, че след раждането на М., родителите му са се
разделили и отговорността за възпитанието на внуците се е прехвърлила върху техния дядо
по майчина линия, а именно починалия в последствие на ПТП - Г.Б. И.. Пред съда излага,
че децата /в това число ищеца/ и тяхната майка са живяли в едно домакинство. Смъртта на
дядо си, детето е приело емоционално, с тъга поради безвъзвратната загуба на личност със
силен характер, от същия пол, при фактическа липса в живота му на втори родител – баща.
Свидетелства за раздяла между родителите на ищеца. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката, тай като същите са лишени от конкретика и им липсва им хронологическа
яснота. Показанията не са съответни на каквото и да е друго доказателства, от което да се
изведе съждение за достоверност.
Към датата на смъртта, ищецът е на осем години възраст, в която са формирани
осъзнати спомени за близки хора, каквито са родители и техните родители, поради което
съдът приема, че у ищеца могат да съществуват спомени за неговия дядо. Тяхното
съдържание, както и външните прояви на привързаност не са установени пълно и главно. Не
са представени доказателства, че са живели в едно домакинство, че родителите са били
разделени от раждането на детето, че непосредствено след раздялата и към момента на
смъртта са живели в дома на починалия, че той е поел грижите за внуците си и на практика
е изпълнявал задълженията на втория родител. Не са представи доказателства за наличието
на развод или фактическа раздяла, извън твърденията на единствения свидетел, чиито
показания в тази част са неясни относно момента на раздялата връщането в дома на
2
родителите, наличието на разводен съдебен процес или други факти обосновани
фактическата раздяла, нейната продължителност и т.н.
Съдът е поставен в невъзможност, а и не е длъжен да установява достоверност на
гласното доказателство при липсата на каквито и други доказателства, които да подкрепят
тяхното съдържание – например документ, от който се установява, че детето е посещавало
детска градина в района, в който е бил дома на починалия му дядо и т.н.
За да уважи претенция за неимуществени вреди, пред съда следва да бъдат
представени доказателства, че отношенията между ищеца и починалия му роднина са били
особено близки, т.е не е достатъчно да е налице кръвна връзка и обичайни отношения
основани на нея. Необходимо е още да се установи особения характер на тази връзка. Ако се
приеме, че родителите на ищеца действително са били разделени, тази раздяла е само
предпоставка да се развият такива особено близки отношения, но пред съда не са
представени доказателства за брак, за развод, за фактическа раздяла, за преместване в дома
на родителите на майката на ищеца, за установяване на траен живот в този дом, за
посещаване на социално заведение или каквито и да е други факти, от които наред със
свидетелските показания на един свидетел, да се установи „особено близка връзка с
починалия и действително притъпени вреди“.
Съобразявайки развитието на задължителните за съда Постановление № 4/61 и №
5/69, вкл. ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, съдът констатира, че промяната в
тълкуването, която допуска да се разглеждат претенции на материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания в това число възходящи и низходящи до втора степен
вкл. 21.06.2018 г. Установеното с ТР 1/ 2018 г. на ОСНГТК на ВКС тълкуване на правната
норма се прилага след приемането на тълкувателното решение, т. е. след 21.06.2018 г. и
няма обратно действие. Когато преди постановяването на ТР № 1/2018 г. ОСНГТК са се
осъществили факти от значение за съществуващо между страните правоотношения, за да
породят тези факти правните си последици, съдът съобразява действащия тълкувателен акт
към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще е налице обратно
действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо. Обратното действие на новия
тълкувателен акт би довело до настъпването на неблагоприятни последици за една от
страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага
тълкуването, дадено с предходен тълкувателен акт. Видно от установените по конкретното
дело факти, процесуалната легитимация на ищеца е била налична към датата на смъртта на
неговия дядо, но материалноправната легитимация е ограничена в период с начален момент
21.06.2018 г. Предвид горното, съдът приема, че претенцията е изцяло неоснователна поради
това, че отношенията между ищеца и починалия са ирелевантни в периода от раждането на
ищеца до 21.06.2018г. и от друга страна, защото след тази дата, обезщетение се присъжда
3
при доказана особено близка връзка с починалия и дейстивтелно претърпени от смъртта му
вреди. В наказателния процес материално правната легитимация е могла да бъде
реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.05.1961 и Постановление
№ 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на ВС.
Страните претендират разноски в производството и с оглед изхода от спора в тежест
на ищеца следва да бъдат присъдени разноските направени от ответника. Такива обаче не се
претендират и не са представи доказателства за действително извършен разход, поради
което съда не присъжда разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. А. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка
и законна представителка Б. Г. А. и двамата от гр. Кресна, ул. „*******, представлявани от
адв. С. К.Н. с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване - гр.С., ул. ******* против
ЗД"Б.И." АД с ЕИК ******* с адрес за връчване на съдени книжа и призоваване - гр. С., ул.
******* осъдителен иск с цена на иска 100 000 /сто хиляди/ лева, претендирани като
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от смъртта на Г.Б. И. настъпила след ПТП
на 01.06.2020 г.по твърдението на ищеца, че между него и починалия е имало „особено
близка връзка“, на основание основание чл. 432, ал.1 от КЗ, ведно със законна лихва върху
тази сума считано от 10.11.2021 г. до окончателното пращане на задължението, на
основание чл. 86 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4