ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№270
гр. Враца, 22.04.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав,
в закрито заседание на 22.04.2019г. /двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета/
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 220 по описа на АдмС – Враца за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Я.В.К.
*** против Решение №МДТ-03-01/19.02.2019г. на Директор на Дирекция „Местни
данъци и такси“ в Община Козлодуй, с което преписката по издаване на
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№94.00-120/1/ от
23.01.2019г. е върната на публичен изпълнител за изпълнение на дадени
задължителни указания.
С молба от 04.04.2019г. жалбоподателят уточнява, че
обжалва Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№94.00-120/1/ от
23.01.2019г. Твърди
се, че Постановлението
е незаконосъобразно, не е налице законова презумпция, че събирането на
вземането ще бъде невъзможно или затруднено. Липсват изложени конкретни
обстоятелства, които да обосноват наложените обезпечителни мерки. Задълженията
не са конкретизирани, а са посочени като обща сума, което възпрепятства
възможността за прилагане института на погасителната давност по отношение на
част от задълженията.
Изпратено е заверено
копие на административната преписка.
Съдът, като прецени
жалбата и изложеното в нея, във връзка с приложената преписка, приема следното:
С Постановление за
налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 202,
ал. 2 от ДОПК, с рег. №94.00-120/1/23.01.2019г., за задълженията на
жалбоподателя установени с Акт за установяване на задължение по декларация
(АУЗД) №АУ000101/02.04.2018г. и АУЗД №АУ00102/02.04.2018г. е наложен запор за
вземанията му от работодател – СУ „С. С. К. и М.“ ***.
Цитираното постановление е обжалвано по
административен ред, като с Решение №МДТ-03-01/19.02.2019г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ в Община Козлодуй, преписката по издаване на Постановление за налагане
на обезпечителни мерки с изх.№94.00-120/1/ от 23.01.2019г. е върната на
публичен изпълнител за изпълнение на дадени задължителни указания.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 - 5
и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ), установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси по този закон се извършват от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно
разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предмет на съдебен
контрол е единствено и само първоначалният акт, в частта в която не е отменен
по административен ред с решението на горестоящия административен орган. В
случая първоначалният акт, подлежащ на обжалване съгласно цитираната разпоредба
на чл. 156, ал. 1 от ДОПК е Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх.№94.00-120/1/ от 23.01.2019г.
Решението на горестоящия административен
орган е само абсолютна положителна процесуална предпоставка за съдебното
обжалване на акта за установяване на задължения по декларации.
Съгласно чл. 156, ал. 3 ДОПК, , приложим по препр. от чл. 144 ДОПК, ревизионният акт не
може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с
решението.
Решението, с което
преписката е върната на публичния изпълнител е в изпълнение на правомощията на
решаващия орган по чл. 155, ал. 4 от ДОПК и не засяга непосредствено правата на
жалбоподателя.
В случая е постановен контролен по отношение
на Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх.№94.00-120/1/ от 23.01.2019г. акт, с който Директор на Дирекция „Местни данъци
и такси“ в Община Козлодуй не е решил въпроса по същество, а е върнал преписката за
ново произнасяне на длъжностното лице. Последното означава, че в разглежданата
хипотеза липсва както акт на длъжностно лице, така и контролен акт по същество,
относно които съдът да извърши преценка за законосъобразност.
Ето защо жалбата е процесуално недопустима по смисъла на чл. 159, т. 4
от АПК,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото прекратено.
Изложените от Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община
Козлодуй доводи за недопустимост на жалбата като просрочена - подадена извън
7-дневния срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК съдът намира за неоснователни, тъй
като същата е подадена в 14-дневния срок, указан от самия административен орган.
Препис от
настоящото определение следва да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Я.В.К. *** против Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх.№94.00-120/1/ от 23.01.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №220/2019
г. по описа на АдмС-Враца.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в
7-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: