Р Е
Ш Е Н
И Е № 815/18.11.2019 г.
гр. ЯМБОЛ.18.11.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .............. гражданска колегия в публично
заседание на ........18.10.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….................……...........и в
присъствието на
прокурора..............................................................…….…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………...гр.дело N .4342... по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното..........................................................
Производството по
делото е образувано по молба на И.С.Я. против Х.Д.Ц., М.А.Н. и А.Г.Т., с която
желае да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че към момента на
одобряване на кадастралната карта на гр.Я. през 2005г., същият е бил собственик
на част от жилищната сграда с идентификатор №87374.531.160.2 по КК на гр.Я., от
25 кв.м. находяща се в югоизточната част на сградата – вътрешната част,
останала в съсобственост от майка му и
бащата на ответниците, неправилно заснета като част от сграда с идентификатор №
87374.531.160.2 по КК на гр.Я. находяща се на ул.”***” №***, като бъде
установена и отстранена грешката в кадастъра. Претендира за направените
разноски по делото.
Ищецът твърди, че по
силата на нотариален акт № ***, том ***, регистър ***, дело №*** от
28.02.1936год., бабата на ищеца – П. И. Н.-по мъж И.К., б.ж. на гр.Я., починала
в гр.Я. на ***год., е придобила чрез покупко-продажба недвижим имот в гр.Я.,
ул.”***” №***, идентичен с поземлен имот по кадастралната карта на гр.Я., а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №87374.531.160 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Я., одобрени със Заповед №***2005год.на
Изпълнителния Директор на Агенцията по Кадастър, целият с площ 383,00кв.м„ с
административен адрес: гр.Я., ул.”***” №***, с начин на трайно предназначение:
„Урбанизирана", начин на трайно ползване: „Ниско застрояване /до 10м/, с
номер по предходен план: ***, при граници на поземления имот: №87374.531.171,
№87374.531.172, №87374.531.159, №87374.531.158, №87374.531.157, №87374.531.156,
№87374.531.161.
Като наследници на П.И.К.
/*** на ищеца/, съгласно удостоверение №*** от 08.09.2017год. издадено от Община
Я., са Р.И.Я. - /*** на ищеца/, М.И.С., Д.И.И.и И. И. И..
Ищецът твърди, че в
процесният имот първо се изгражда жилищна сграда от баба му и дядо му,
разположена на северозападната част на имота, с отстояние от улицата, където
живеят до края на живота си, след това се изгражда втора жилищна сграда
разположена на уличната регулация за задоволяване на нуждите на сина им Д. И. И.
/*** и *** на ответниците/, а в по-късен етап се изгражда и третата жилищна
сграда, разположена в дъното на имота по продължение на другите две, за
задоволяване на жилищните нужди на Р.И.Я./*** на ищеца/.
След смъртта на П.И.К.
/*** на ищеца/, починала на ***год. и след смъртта на съпруга й И.И.К. /*** на
ищеца/, починал на ***год., двама от техните наследници М.И.С. и И.И.И., са
направили отказ от наследството, останало им от майка им П.И.Н., б.ж. на гр.Я.,
починала на ***год., като отказът е вписан в особената книга на ЯРС от
22.12.1975год. под №***, видно от издаденото Съдебно удостоверение с изх.№ ***
от ***2015год. на ЯРС.
След този отказ
поземленият имот, /като дворно място/ остава в съсобственост при равни квоти по
½ идеална част за останалите двама наследници Р.И.Я. - /*** на ищеца/ и Д.И.И.
- /***и *** на ответниците/, както и по ½ идеална част от жилищната
сграда, изградена от родителите им, в която са живели до края на живота си. И
тъй като делба на имота не е извършван след направения отказ от останалите
наследници, всеки от тях се разпорежда с частта си, като съгласно нотариален
акт №***, том ***, дело №*** от 28.02.1992год. на ЯРС, Р.И.Я. /*** на ищеца/
дарява своята 1/2 идеална част от поземления имот, ведно с изключителната
собственост върху своята жилищна сграда на синовете си В. и И.Я., а Д.И.И. /***и
*** на ответниците/, съгласно нотариален акт №***, том ***, дело №***от
08.10.1993год. на ЯРС, дарява своята
½ идеална част от поземления имот, ведно с изключителната
собственост върху своята жилищна сграда на дъщерите си Х. и П.Д..
По силата на нотариален
акт №***, том ***, дело №*** от 21.10.1997год. на ЯРС, В.С.Я. /*** на ищеца/ дарява
своята си част от поземления имот на брат си И.С.Я. и той става собственик на ½
идеална част от поземления имот, както и изключителен собственик на жилищната
сграда изградена в дъното на имота.
Видно от горецитираните
нотариални актове, разпореждане не е извършено на останалата съсобственост
върху жилищната сграда изградена от бабата на ищеца, която е с площ от около
50кв.м., като ищецът твърди, че реално тя се ползва в по-голямата си част от
ответниците, без правно основание.
Мотивиран от горното
обстоятелство, ищецът инициира производство пред АГКК гр.Я. със Заявление с
вх.№***год. за отразяване на непълнота и грешка в кадастралната карта за
поземлен имот с идентификатор №87374.531.160 с твърдението, че непълнотите и
грешките се състоят в съществени разлики между нанесените в кадастралната карта
сгради, находящи се в имота и положението им на място. На място има обособени
три жилищни сгради, а по кадастралната карта са отразени само две, като в
контура на сградата на ответниците е включена и сградата, останала в наследство
от бабата на ищеца и на ответниците, за която твърди, че ответниците ползват
без правно основание.
Във връзка с тази
процедура по заявлението на ищеца, постъпва възражение от Х.Д.Ц. с вх.№***год.,
с мотиви, че възразява срещу така поисканото изменение и моли да бъде направен
отказ, като твърди, че е налице спор за материално право и не дава съгласие си
за отразяване на производство за изменение на кадастралната карта. Съответно
след направеното възражение е издаден и ОТКАЗ на Началника на СГКК гр.Я. с
изх.№***год., който не е обжалван по реда на АПК.
С оглед на това ищеца,
счита, че е налице правния интерес да се проведе производство по съдебен ред,
като твърди, че на място в имота сградите са нанесени грешно, като средната
сграда /наследствената/ е включена в сградата на ответниците с един идентификатор,
като същите считат, че по този начин само те са собственици на цялата сграда, и
поради тази причина отказват да се нанесе непълнотата и грешката в
кадастралната карта за поземлен имот №87374.531.160, находящ се в гр.Я., ул.”***”№***.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Х.Д.Ц., М.А.Н. и А.Г.Т., с който оспорват
изцяло предявените от ищеца искове, както по основание, така и по размер.
Оспорват изцяло твърденията
на ищеца, че същият притежава права на собственост върху макар и неясно
посочена сграда или част от сграда .
Твърдят, че реалните
и фактически права на собственост между ищеца от една страна и ответниците от
друга страна са във вида, в който същите са обективирани съгласно кадастралната
карта и регистри на гр. Я.!
Посочват , че след
смъртта на общите си наследодатели, а именно П.И.К., починала на *** г. и
съпругът й И.И.К., починал на ***г., както и след направеният отказ от
наследство от страна на М.И.С. и И.И.И., останалите двама наследници по закон,
а именно Р.И. Я. и Д. И.И. действително са останали съсобственици на дворното
място, като всеки един от тях е притежавал по 1/2 ид. част от него.
Невярно според тях е
твърдението на ищеца, че жилищната сграда, която била изградена от родителите
на Р.И.Я. и Д.И.И. също останала в съсобственост между тях при равни части от
правото на собственост, а именно по 1/2 ид. част за всеки един от тях. Твърдят,
че след направеният отказ от наследство на останалите двама наследници по
закон, а именно М.И.С.и И.И.И., общият наследодател на ответниците Д.И.И. е
заплатил парично уравнение на дела на Р.И.Я., която същата е имала в сградата
строена и обитавана до смъртта на техните наследодатели П.И.К. и съпругът й И.И.К..
Поради това и при окончателно разпределената собственост по отношение на тази
сграда между визираните Р.И.Я. и Д.И.И., последните са подали имуществени
декларации до Градския народен съвет, отдел „***", гр. Я., за
притежаваните от тях недвижими имоти по чл. 46-48 от Закона за собствеността на
гражданите (ЗСГ)-Р.И.Я. е подала декларация под N: *** г., а Д.И.И. е подал
декларация под N: ***г.
Допълнителен довод за
безспорното фактическо разделяне между Р.И.Я. и Д.И.И. на сградата, която е
била обитавана приживе от техните наследодатели П.И.К. и съпругът й И.И.К. е и
факта, че съгласно цитираният и действащ към горепосочените периоди ЗСГ нито Р.
И.Я., нито Д.И.И. са имали законовата възможност да притежават повече от едно
жилище. Съобразявайки този факт Р.И.Я. е получила фактически едната стая, която
е граничила към нейния имот, находящ се в югозападната част на дворното място,
като по този начин тази стая е била присъединена към сградата, понастоящем
индивидуализирана като сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
N: 87374.531.160.
По указания начин
салона, съставляващ средната част от обитаваната от наследодателите П.И.К. и
съпругът й И. И.К.сграда, заедно със стаята, граничеща с жилищната сграда на Д.И.И.,
находяща се в северозападната част на дворното място са били фактически
присъединени към сградата, понастоящем индивидуализирана като сграда ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор N: 87374.531.160.
На следващо място
твърдят, че считано от 12.11.1973 г. до настоящия момент сграда ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор N: 87374.531.160, включваща и
гореописаните стая и салон, приобщени към посочената жилищната сграда *** на Д.И.
И. е ползвана единствено и само от него, от неговата съпруга А.К.И. и техните
наследници по закон. Твърдят, че ищецът по никакъв начин не е имал достъп и не
е упражнявал фактическа власт върху тези две помещения през същия период, а
именно от 12.11.1973 г. до настоящия момент. Напротив фактическата власт върху
така описаната жилищна сграда, включваща визираните стая и салон, както и
категоричното своене на тази сграда е осъществявано единствено от Д.И.И.,
неговата съпруга А.К.И. и техните наследници по закон.
Допълнителен довод
относно факта на осъществявана фактическа власт и своене върху сграда ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор N: 87374.531.160 от страна на Д.И.И.,
неговата съпруга А.К.И. и техните наследници по закон е и съдържанието на нот.
акт N: ***, том ***, нот. дело N: *** г. на нотариуса при PC Я.. В същия
изрично са посочени сградите, предмет на извършеното дарение, построени в
процесното дворно място, а именно: „Паянтова жилищна сграда от
Освен на посочените основанията,
ответниците заявяват, че по отношение на визираните стая и салон, съставляващи
част от жилищната сграда, обитавана приживе от наследодателите П.И.К. и
съпругът й И.И.К., въвеждат още едно твърдение за ПРИДОБИВАНЕ ПО ДАВНОСТ на
така посочените жилищни помещения. Така заявеното от тях твърдение следва да се
счита изцяло по отношение на сградата, индивидуализирана като сграда ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор N: 87374.531.160.
Заявяват и изрично
твърдят, че до датата на депозираното от ищеца заявление вх. N: *** г. до СГКК
гр. Я., с което същият е поискал изменение на КККР на гр. Я., касаещо процесния
поземлен имот с идентификатор N: 87374.531.160, нито той (ищецът), нито което и
да било трето лице са предявявали каквито и да било претенции върху сградата
или части от нея, собственост на ответниците, която сграда се индивидуализирана
като сграда ***, разположена в поземлен имот с идентификатор N: 87374.531.160.
Молят за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани,
като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В хода на
производството възраженията се поддържат, като претендират да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на
исковата си претенция ищецът е представил
нот.акт том ***, № ***, дело № ***1936
г., нот.акт № ***, том ***, дело № ***/1992 г., с който Р.И.Я. е дарила на
синовете си В.С.Я. и И.С.Я. ½ ид.ч. от 360 кв.м. дворно място, заедно с
построените в него жилищна сграда от 50 кв.м. и
нежилищна сграда от 20 кв.м. находящи се в гр. Я., ул. „***” ***,
съставляващи парцел пл.№*** в кв.*** по плана на гр. Я..
Съгласно нотариален акт
№ ***, том ***, дело № ***/1997 г. В.С.Я. е дарил на *** си И.С.Я. ½
ид.ч. от дворно място намиращо се в гр. Я., ул. „***” ***, цялото от 360 кв.м.
представляващо парцел пл.№ *** в кв.***
по плана на гр. Я., ведно с построената в това дворно място жилищна сграда от
50 кв.м. и нежилищна сграда с площ от 20 кв.м.
С нотариален акт № ***,
том ***, дело № *** г. Д.И.И. и Я.К.И.
са дарили на дъщерите си Х.Д.Ц. и П.Д.Т. ½ ид.ч. от процесното
дворно място заедно с построените в същото паянтова жилищна сграда от 71.75
кв.м., стопански сгради от 31.50 кв.м., баня и тоалетна.
С нотариален акт № ***,
том ***, рег. № ***, дело № ***2018 г. на нотариус П. *** действие съдебния
район на РС-Я. И.С.Я. е признат за собственик на следния недвижим имот, с адм.
адрес: гр.Я., ул.”***” ***: ½
ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.531.160 по КК на гр.Я., целият с площ от
383,00 кв.м.,, ведно с изградената в същия имот сграда на един етаж с
идентификатор № 87374.531.160.1, с предназначение „жилищна сграда еднофамилна”,
със застроена площ от 73 кв.м.. За имота е представена скица 21.08.1997г., като
е обозначен с пл.№ ***, парц.***, скица №***/2011г., както и скица на поземлен
имот № ***/2017г. с идентификатор 87374.531.160 с площ от 380кв.м.с номер по
предходен план – ***, в който като собственици са вписани ищеца И.С.Я., отв. Х.Д.Ц.
и П.Д.Т.. Представена е данъчна оценка на имота. От удостоверение за наследници
изх.№ ***/08.09.2017г. на П.И.К., починала на ***г. се установяват нейните
наследници.
Представена е скица
на сграда с идентификатор ***г. с адрес: гр.Я., ул.”***” №***, със застроена
площ от 87 кв.м., на *** етаж и предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
като за собственици са вписани П.Д.Т. и Х.Д.Ц...
По искане на ищеца по
делото бе назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение след оглед на място на сградите в имота и направени измервания, че в
границите на имота по кадастрална карта
са отразени 4 бр. сгради. Към настоящият
момент на място липсва сграда ***. Резултатите
от геодезическите измервания контурите на сградите са отразени в
Приложение № 1, където са отразени променени контурите на жилищни сгради *** и ***.
посочено е, че промените се дължат поради грешка в изработване на кадастралната
карта. Вещото лице е констатирало, че
площта на сграда 160.1. по КК е
71 кв.м., а от измерванията е 77 кв.м. Площта на сграда *** по КК е 87
кв.м., а от измерванията е 107 кв.м. Реално обособените жилищни сгради в имота
вещото лице констатира, че са ***, така,
както са отразени в кадастралната карта,
но в сграда ***. съществуват отделно обособени жилищни помещения /самостоятелни
обекти/, всяко с отделен вход така, както е показано на Приложение – 2. Самостоятелния
обект № *** е с площ от 9.25 кв.м. и представлява общо антре с входове към
самостоятелен обект № *** и
самостоятелен обект № ***. Самостоятелен обект
№ *** е с площ от 52 кв.м., № *** е с площ от 35 кв.м., а № *** е с площ от 11
кв.м. Вещото лице допуска, че отделните самостоятелни обекти са строени по
различно време, като пристройки към една сграда, но същите не представляват
отделни сгради, преградните стени между
тях са единични, покрива е с едно било. Видимо от ограда на жилищна сграда *** е една сграда.
По искане на
ответниците по делото бяха изслушани като свидетели К.Ц., Д.М. и Д.Д..
Свидетелката Ц. заяви, че първата къща в дясно като се влезе
е на Д. и на Я., като в момента никой не я ползва. След нея се влизало в къщата
на Д. и на Я., където живеели родителите на П. и на Д.. Към настоящия момент
ответниците ползват обект № ***, *** и *** на представената му скица, а обект №
*** се ползва от ищеца И.. Според свидетеля помещение № *** и № ***са преградени
и нямат достъп едно от друго. Знае, че нямат спор във връзка с ползването.
Свидетелката заяви, че знае, че Д. през
Свидетелят М. заяви,
че в имота сградите се намират от дясната страна като се влезе в двора.
Сградите на А. били № *** и № ***от Приложение № 2 от заключението, като това
било през
Свидетелят Д. на
представената му скица - Приложение № 2
заяви, че през
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са два
обективно съединени иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.54,ал.2 от ЗКИР.
Установителният иск
по чл.124,ал.1 от ГПК дава защита на правото на собственост към настоящият
момент. Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР има за цел да установи собствеността върху
спорния имот в минал момент и установи правилното му отразявяне в кадастралната
карта към настоящият момент. Той е допустим когато се засяга, оспорва или
застрашава заявено вещно право.
Съгласно ТР № 8/23-02-
Установителният иск
по чл.124,ал.1 от ГПК дава защита на правото на собственост към настоящият
момент. Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР има за цел да установи собствеността върху
спорния имот в минал момент и установи правилното му отразявяне в кадастралната
карта към настоящият момент. Той е допустим когато се засяга, оспорва или
застрашава заявено вещно право.
Съгласно ТР № 8/23-02-
В настоящият случай
ищецът оспорва правата на собственост върху 25 кв.м.от сграда с идентификатор №
87374.531.160.2 по КК на гр.Я. находяща се на ул.”***” №***, собственост на
ответниците, което е довело до грешното им заснемане в кадастралната карта, което безспорно е спор за материално право на собственост, което
следва да се реши пред съда. Поради това
съдът намира предявените искове за допустими.
Установи се, че общия
на страните наследодател П.И.К./Н./ е починала на ***г., като е оставила за
свои наследници 6 деца, между които Р.И.Я. – *** на ищеца и Д. И.И. – *** на
ответницата Х.Д.Ц. и *** на ответницата М.А.Н., като ответникът А.Г.Т. е съпруг
на починалата му дъщеря П. Д.Т.. Установи се, че П.И.К. е закупила през
1936г.360 кв.м. от процесния имот. През 1992г. дъщеря й Р. Я. е дарила на
синовете си В.и И.Я., придобития по наследство имот, а именно ½ ид.част
от 360 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда от 50 кв.м. и
нежилищна сграда от 20 кв.м., а през 1997г. В.Я. е дарил на брат си И.Я.
дарената част от имота, като към момента ищецът е собственик на ½ ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор №
87374.531.160 по КК на гр.Я., целият с площ от 360 кв.м. и на сграда в същия
имот с идентификатор № 87374.531.160.1 с площ от 73 кв.м.
От тези доказателства
по никакъв начин съда не достига до извод, че в имота е останала сграда от
около 50 кв.м. , строена от неговите баба и дядо, която е останала неразделена
от неговите наследници , че част от нея се владее от ответниците без основание.
По никакъв начин ищецът не доказа кога и какво е строено в имота, липсва
проследяване на собствеността в отделните действащи планове на гр.Я., поради
което твърденията му относно собствеността върху 25 кв.м от сграда с
идентификатор №
87374.531.160.2 останаха
недоказани. От друга страна от показанията на разпитаните по делото свидетели
се установи, че спорове относно собствеността върху построените в имота сгради
не е имало. От представените от ответниците разписки подписани от праводателите
на страните се установява, че към 1975г., всеки е декларирал същите и че
очевидно не са имали спорове относно собствеността върху наследствения имот.
При тези доказателства съдът приема, че предявеният установителен иска следва
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска
по чл.54, ал.2 от ЗКИР съдът приема, че същият е
неоснователен.
В представената скица
на поземлен имот № ***/2017г. ПИ с
идентификатор 87374.531.160, като в него са нанесени 4 броя сгради. Според заключението на СТЕ към
момента на място липсва сграда ***, като
реално обособените жилищни сгради в имота са две.
Претенцията на ищеца е за
собственост върху част от сграда с идентификатор 87374.531.160.02 по КК на гр.Я. находяща се на ул.”***” №***.
Според заключението на СТЕ площта на сградата е 87 кв.м., а от измерванията на
място е 107 кв.м., като в съдебно заседание вещото лице заяви, че няма
достатъчно познания като *** да отговори, колко са реално обособените жилищни
сгради в имота. С оглед на това съда счита, че не следва да цени експертизата
при отговор на този въпрос - №2 и не приема заключението, че жилищната сграда ***
е една сграда.
С ТР №8/23.02.2016г.
по т.д. №8/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че на изследване подлежи положението
на имота по планове, предхождащи одобряването на кадастралната карта. За да се
установи дали има несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост, е необходимо
да се изследват всички последователни промени, както и всички други факти,
водещи до промяна на сградите. Отговор на този въпрос не бе даден от наличния
доказателствен материал, с оглед на което този иск остана недоказан и следва да
се отхвърли .
При този изход на
делото ищеца следва да заплати на ответниците направените по делото разноски,
които в размер на 700лв, съгл. представения списък.
Воден от горното ,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.С.Я., ЕГН ********** против Х.Д.Ц., ЕГН ********** , М.А.Н.,
ЕГН ********** и А.Г.Т., ЕГН ********** искове по чл.124,ал.1 от ГПК и
чл.54,ал.2 от ЗКИР, да са приеме за установено в отношенията между страните, че
И.С.Я. към момента на одобряване на кадастралната карта на гр.Я. през 2005г., е
бил собственик на част от жилищната сграда с идентификатор №87374.531.160.2 по
КК на гр.Я., от 25 кв.м. находяща се в югоизточната част на сградата –
вътрешната част, неправилно заснета като част от сграда с идентификатор №
87374.531.160.2 по КК на гр.Я. находяща се на ул.”***” №***, като бъде
установена и отстранена грешката в кадастъра.
ОСЪЖДА И.С.Я. да
заплати на Х.Д.Ц., ЕГН **********, М.А.Н., ЕГН ********** и А.Г.Т., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 700лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: