Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на втори март 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 2758/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК
вр.чл.4 от ЗМДТ.
Образувано
е след отмяна на Решение № 579/12.05.2020г. по адм.д. № 466/2019г. на Адм.съд -
Варна, с Решение № 15290/10.12.2020г. по адм.д. № 8579/2020г. на ВАС и връщане
за ново разглеждане жалбата на В.Х.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.И.З.,
против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107 ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-3737/07.04.2017г. на инспектор в Дирекция „Местни данъци” при Община
Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци” при Община
Варна, с който на жалбоподателя са определени следните задължения за три имота: за 2015г. - за ДНИ в размер 683.27 лева и лихви в размер на 111.02 лева и за ТБО в
размер на 1 078.89 лева и лихви в размер 175.30 лева; за 2016г. - за ДНИ
в размер на 679.85 лева и лихви в размер на 41.45 лева и за ТБО в размер на 1 073.44 лева и лихви в
размер 65.46 лева. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд,
съобразно дадените указания.
При новото разглеждане на делото,
жалбата, уточнена с допълнителна молба от 19.04.2019г. /л.92 от адм.д. №
466/2019г./, се поддържа. В същите АУЗД се атакува като нищожен, неправилен и
незаконосъобразен – издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и
при неправилно приложение на материалния закон. Настоява се, че АУЗД е издаден от некомпетентен орган,
при неспазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
като същият противоречи на материалноправните разпоредби и не съответства на
целта на закона. Като довод за незаконосъобразност на АУЗД се сочи, че същият не е съобщаван и връчван на В.Х.Д.. Според оспорващия
неправилно са изчислени сумите като главници и лихви, като се настоява, че
цитираните в акта декларации не са подписвани и подавани от Д., а и не съдържат
достоверно посочване на обстоятелствата, въз основа на които се изчислява
данъчната оценка на имотите, като се заявява и че ДНИ и ТБО са заплащани през
годините и не са отразени в акта.
В уточняващата молба се заявява, че:
1.Към процесните
периоди Д. не е собственик на ПИ 3074, посочен с партиден №5307026780008, тъй
като с Решение № 403/2011г. по гр.д.№ 43/2011г. на ВОС е отменен констативен
нот.акт № 80, том ІІІ, д.397/2008г., с който е признат за собственик; 2.Оспорващият никога не е бил собственик на
поземлен имот 3073 с
партиден №5307026780009; 3. За поземлен имот 3077 задълженията са погасени изцяло, а и отделните обекти в този имот според АУЗД
съществено се различават от имотите, които оспорващия реално притежава; 4.Оспорва се автентичността на декларациите по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 4529/5340/19.11.2002г., № 7640/14.05.2008г. и № 7641/14.05.2008 година.
На изложените основания се
претендира отмяна на акта и прекратяване на образуваното за събиране на
процесните суми изпълнително дело.
В хода на делото по същество процесуалният
представител на оспорващия поддържа искането си за уважаване на жалбата и за
определяне на задълженията за ДНИ и ТБО съобразно събраните по делото
доказателства, като се претендира присъждане на разноските по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Директор на Дирекция „Местни
данъци“ към Община Варна, чрез процесуален
представител ю.к. Х., в писмени молби, в съдебно заседание и по съществото
на спора поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Твърди се, че събраните по делото доказателства категорично сочат за
компетентност на органа издал акта; за правилно определен размер на
задълженията по акта; както и за оказани от Община Варна услуги, формиращи
задължението за битови отпадъци. Сочи
се, че собственикът Д. не е подал своевременно коригиращи декларации, съобразно
изискванията на чл.14 ал.5 от ЗМДТ, поради което
и общинската администрация няма как да знае за
евентуално настъпили промени, които да бъдат съобразени. Искането е да се отхвърли жалбата и да се присъди в
полза на общината юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на
изискванията на чл.145 и чл.149 от ДОПК и като подадена от лице с правен
интерес, доколкото с акта се засяга правната му сфера. Актът е бил оспорен от
жалбоподателя по административен ред с жалба рег.№ МД-Т18004888ВН/26.07.2018г., която е оставена без
разглеждане с Решение № МД-РШ-056/18.09.2018г.
на Директора на Д-я
„МД“ при Община Варна, което впоследствие е
отменено с Определение № 11433/12.11.2018г. по ч.адм.д. № 2805/2018г. на АС-Варна. Същото е влязло в законна сила на 12.11.2018г. и
преписката е върната на горестоящия адм.орган за произнасяне по жалбата на 14.11.2018г. /л.16-20, л.41 от
адм.д.466/2019г./ Срокът за произнасяне от Директора на Д-я „МД” при Община Варна по чл.155 ал.1 от ДОПК е изтекъл на 14.01.2019г., като е налице мълчаливо потвърждаване на процесния АУЗ от решаващия орган, по аргумент от чл.156, ал.4 от ДОПК. Жалбата е депозирана на на
06.02.2019г., т.е. в срока по чл.156 ал.5 от ДОПК.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата се
явява допустима за разглеждане.
По основателността
на жалбата:
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
С Декларация с
вх. № 4529/5340/19.11.2002г. по чл.14
от ЗМДТ /л.24-30/ жалбоподателят
е декларирал ½ ид. части от имоти с адрес гр.Варна, район „Приморски“, к.к.“Чайка“, ПИ № 3077, представляващи земя с площ 630 кв.м.,
както и търговски обект с РЗП 129 кв.м. и жилище с РЗП 387 кв.м., въз основа на нотариален акт № 8, том VІ, д.
1821/1995г., вписан вх. рег. №1324, том 3410,18566, стр.20951 и акт обр.15 за
установяване годността на строеж „Вила хотел“ при буна 103 при Златни пясъци от
22.07.1996г.
С Декларация с
вх. № 7640/14.05.2008г. по чл.14 от ЗМДТ /л.31-35/ жалбоподателят е
декларирал имот с адрес: гр.Варна, район „Приморски“, к.к.“Чайка“, ПИ № 3074, представляващ земя с площ 500 кв.м., придобит по обстоятелствена проверкас
констативен нотариален акт №
80, том ІІІ, д. 397/2008г. /л.150/. По отношение на
този имот е представена справка от Служба вписвания - Варна от 21.06.2011г. и
Решение на Окръжен съд – Варна № 403/2011 г. по гр. дело № 43/2011г., с което е отменено Решение № 3502/2009г. по гр. дело №
7065/2009г., влязло в законна сила на 20.05.2011г., като жалбоподателят и съпругата му са осъдени да
предадат владението на трето лице и е отменен Констативен нотариален акт № 80,
том ІІІ, д. 397/2008г. на нотариус Т. В., вписан под № 92, том LХХI, д. 17984/2008 г. на СВ на
основание чл.537, ал.2 от ГПК /л.96, л.121-130/.
С Декларация с
вх. № 7641/14.05.2008г. по чл.14 от ЗМДТ /л.3640/ жалбоподателят е декларирал имот с адрес гр.Варна,
район „Приморски“,
к.к.“Чайка“, ПИ № 3073, представляващ земя с площ 270 кв.м., придобит по обстоятелствена проверка. По отношение на този имот е представено писмо от
СВ-Варна изх. № 1916/05.06.2019г. /л.148/, според което след извършена справка е установено, че за жалбоподателя няма вписан документ
за собственост за имот ПИ № 3073,
кк. „Чайка“ за периода от 03.06.1919 г. до 03.06.2019г. Представена е и подробна Справка
от СВ-Варна по партида на В.Х.Д. /л.151-163/.
В хода на настоящото съдебно производство, в с.з.
на 08.12.2021г.от ответника е представена Декларация по чл.14, чл.27 и §
2 от ПЗР на ЗМДТ, Приложение № 2 вх.№ 43302634/04.06.годината не се
чете, за ПИ № 3077, с която се декларират в условие
на съпружеска общност 3 търговски обекта – ресторант „Ной“ 1 ет., хотел „Ной“ 2
ет., хотел „Ной“ 3 ет. и жилище 4 ет. От ответника е направено изявление, че
декларацията не е представена с преписката, тъй като е била приложена по във
връзка с друго административно производство – това на съпругата на
жалбоподателя, поради което и се представя по-късно.
В оспореният в настоящото производство АУЗД № МД-АУ-3737/07.04.2017г., издаден на
основание чл.107, ал.3 от ДОПК, административният орган се е позовал на гореописаните декларации по чл.14 от ЗМДТ и на
обстоятелството, че не са внесени дължимите за декларираните имоти суми за ДНИ и ТБО, съгласно „справки за неплатени задължения“ /л.101-112/, при което Т.Т. на длъжност инспектор
при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е установила с акта дължимостта и размера на задълженията за ДНИ И ТБО за
имотите по години, както следва:
1.Земя и сграда, гр.Варна, район Приморски, к.к.“Чайка“, партиден № 3077:
ДНИ ТБО
главница лихва общо главница лихва общо
за 2015 г. – 658.78 лв. 107.04 лв. 765.82 лв. 1033.58 лв. 167.94 лв. 1201.52лв.
за 2016 г. – 655.36 лв. 39.96 лв. 695.32 лв. 1028.13лв. 62.69лв. 1090.82лв.
2.Земя, гр.Варна, район Приморски, к.к.“Чайка“, партиден № 3074:
ДНИ ТБО
главница лихва общо главница лихва общо
за 2015 г. –
12.50 лв. 2.03 лв. 14.53 лв. 23.13 лв. 3.76 лв. 26.89 лв.
за 2016 г. –
12,50 лв. 0.76 лв. 13.26 лв. 23.13 лв. 1.41 лв. 24.54 лв.
3.Земя, гр.Варна, район Приморски, к.к.“Чайка“, партиден № 3073:
ДНИ ТБО
главница лихва общо главница лихва общо
за 2015 г. –
11.99 лв. 1.95 лв. 13,94 лв. 22.18 лв. 3,60 лв. 25.78 лв.
за 2016 г. –
11,99 лв. 0.73 лв. 12.72 лв. 22.18 лв. 1,36 лв. 23.54 лв.
С молбата от 19.04.2019г. от жалбоподателя са
представени платежни нареждания от 10.08.2018г.
/л.94, 95/, видно от които дължимите за ПИ № 3077, главница и лихви за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г., са заплатени.
С молби от 11.01.2021г. /л.7/,
12.02.2021г. /л.37/, 21.05.2021г. /л.69/, 23.09.2021г. /л.99/ и в с.з. на
08.12.2021г. от ответника под опис са представени доказателства досежно
компетентността на органа по чл.4 ал.4 от ЗМДТ, издал процесния АУЗД, които ще
бъдат коментирани по-долу в мотивите на настоящото решение.
В изпълнение на съдебно
разпореждане в хода на настоящото съдебно производство ответникът представя доказателства:
1.За организиране и реално предоставяне на услугите по
чл.62 от ЗМДТ, във връзка с които е начислена ТБО с оспорения АУЗД – Писмо от Кмета на район
„Приморски“ /л.134 гръб/ и Заповеди № 4013/27.10.2014г. и 4506/29.10.2015г. на
Кмета на Община Варна, с които са определени границите на районите, в които
през 2015г. и 2016г. общината организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа; поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. От същите е видно, че и трите вида услуги
се осъществяват на територията на район „Приморски“, к.к.“Чайка“, където се
намират и процесните имоти /л.177-186/;
2.Приемо-предавателни протоколи
за извършени услуги по събиране и извозване на битови отпадъци за района през
2015 и 2016г. /л.190-280/;
3.Справки /3 бр./ от Т.Т. –
Гл.инспектор в Д-я „МД“ Община Варна, издала оспорения АУЗ, за начина на
изчисляване на ДНИ и ТБО за всеки от имотите за процесните периоди /л.125-133/.
С оглед оспорването от страна на
жалбоподателя автентичността на гореописаните /4 бр./ декларации по чл.14 от ЗМДТ, съдът е открил
производства по чл.193 от ГПК, като в тази връзка по делото са приобщени като доказателства
заключения по допуснатите Съдебно-почеркови експертизи /СПЕ/,
извършени от вещото лице Е.А. /л.136 от адм.д. № 466/2019г. и л.301
от адм.д. 2758/2020г./. За да даде същите, вещото лице е използвало като сравнителен
материал както снети от В.Х.Д. сравнителни образци на подписи, така и
положените такива в документи по делото, в Търговския регистър и в заявления за
издаване на документи за самоличност. В заключенията са посочени използваните от вещото лице методи на изследване. От същите, неоспорени от
страните и възприети от съда като обективно и компетентно дадени се установява,
че положените подписи за
„декларатор“ в Декларацията по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 4529/5340/19.11.2002г. и Декларация приложение 2, вх.№
43302634/04.06… /и двете за ПИ 3077/ са изпълнени от В.Х.Д., но в Декларациите с
вх. № 7640/14.05.2008г. /за ПИ 3074/ и № 7641/14.05.2008г. /за ПИ 3073/
подписите под „декларатор“ не
са изпълнени от В.Х.Д..
Във връзка с твърденията на оспорващия, че
декларациите по чл.14 от ЗМДТ не съдържат достоверни данни за обстоятелствата
за изчисляване на данъчната оценка, както и че е налице частично плащане на ДНИ
и ТБО, респ. че изчисленията по АУЗД не са надлежни, съдът е допуснал
извършването на съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Ж. Б. /л.209 по адм.д.№ 466/19г./.
Заключението е по отношение на данъчната оценка на всеки от имотите, визирани в
АУЗД, като вещото лице е изчислило и съответния размер на дължимите ДНИ и ТБО. Дадените в заключението
стойности са по-високи от тези определени с оспорения АУЗ, с уточнение от в.л.
в съдебно заседане, че посоченият размер е за целите имоти. Изчисленията са по
партиди на имоти, както са в акта.
В хода на настоящото съдебно
производство, предвид и новопредставената декларация, предхождаща процесния
период, са допуснати повторна и допълнителна СИЕ. Съдът кредитира заключението
на повторната СИЕ /л.288-293/, доколкото същото не е оспорено от страните и съответства
на доказателствата по делото, в тяхната съвкупност, в т.ч. заключенията на СПЕ,
справка от СВ-Варна /л.148-и коригиращата декларация по чл.14 от ЗМДТ,
Приложение № 2. От същото се установява, че: за процесния период жалбоподателят
се легитимира като собственик само на ПИ 3077, в условията на СИО. За ПИ 3074 е
отменен констативен нот.акт 80/2008г., въз основа Решение № 403/2011г. по гр.д.
№ 43/2011г., влязло в сила 20.05.2011г. и вписано в СВ-Варна на 21.06.2011г.,
поради което не се легитимира като собственик за процесните периоди 2015г. и
2016г. За ПИ 3073, изобщо не е установено вписване в СВ-Варна, както и документ
за собственост, поради което не се легитимира като собственик на същия.
Вещото лице сочи, че за ПИ 3077 с
платежно нареждане от 10.08.2018г. от жалбоподателя са извършени плащания за
ТБО и ДНИ за процесните периоди, общо в размер на 4 263.38 лв., които покриват
задълженията за този имот в размер на 3753.48 главница и лихви + 281.22 лв.
начислени лихви от датата на издаване на оспорения акт до датата на плащането.
Нареденият превод превишава задълженията за този имот по АУЗД за ДНИ и ТБО,
ведно с лихвите за забава, общо с 49.43 лв.
По отношение размера на
задълженията за ПИ 3077, по данни от декларацията представена в съдебно
заседание от 08.12.2021г., вещото лице е съобразило действащите към процесните
периоди показатели за формиране на данъчната оценка на имота и съответно
размера на ДНИ /2 промила от данъчната оценка/ и ТБО /за трите компонента –
0.98 промила за земята и жилището и 3.70
промила за търговските обекти - ресторанта и хотела/, подробно посочени в
Приложение № 2 /колони 7, 8 и 10/. Въз основа на горните данни, вещото лице е
направило следните изчисления:
За 2015г. - ДНИ – 658.78 лв. и
лихви за забава 107.04 лв.; ТБО – 1 033.59 лв. и лихви – 167.94 лв.
За 2016г. - ДНИ – 655.34 лв. и
лихви – 39.96 лв.; ТБО – 1 028.12 лв. и лихви – 62.69 лв. Или общо размерът на
тези задължения за ½ ид.ч. за ПИ № 3077 е 3 753.46 лв. Вещото
лице сочи, че разликата на тези задължения по обжалвания АУЗ е 0.02 лв.
по-малко, което се дължи на изчисления със знаците след десетичната запетая и
закръглянията на числата.
Преведените на 10.08.2018г. от
жалбоподателя 4 263.38 лв. са с 49.45 лв. повече от задълженията изчислени
от експертизата.
Съдът, предвид установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази
приложимите законови разпоредби, достигна до следните правни изводи:
По валидността на акта:
Като неснователно се преценява
основното поддържано от жалбоподателя възражение за нищожност на оспорения акт,
на различни основания.
За да бъде един административен акт
нищожен, е необходимо да страда от толкова съществен порок, който да го лишава
от същността му на властническо волеизявление и поради това да не може да
произведе целените правни последици. В действащото българско законодателство
няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика основание за обявяване на нищожност са такиви
съществени и основни недостатъци на административните актове, които ги
дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях
правни последици.
На първо място такова основание би било
издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е. в нарушение на
нормативно установените изисквания за материална, териториална, времева или по
степен компетентност. Компетентността е властта, която законодателят е
предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него
да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на
компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че
издаденият акт не е държавновластнически такъв и поради това не се признава
като правно значим.
Нищожни са и актовете, постановени при
неспазване на изискуемата от закона съществена форма, издадените без каквото и
да е нормативно основание (т.е. при пълна липса на условията и
материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма) или при
грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.
Задълженията за ДНИ и ТБО представляват
публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, вр. с чл.1, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1, б.“а“ от
ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК като публични общински вземания
следва да се определят и лихвите за забава на плащането на посочените общински
вземания за данъци и такси.
С разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е
предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията
за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3, вр. с
ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява
правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл.107, ал.4 от ДОПК.
Т.е. компетентността на органа по приходите
е установена в закон – чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Към дата 07.04.2017г., когато е
издаден процесният АУЗД, длъжностните лица към Община Варна, имащи правомощия
да действат като органи по приходите по чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ, между които и Т.В.Т.,
са определени със Заповед № 0793/14.03.2016г. на Зам. кмета на общината П. Х. П.
/л.8 от адм.д.№ 466/2019г./, издадена
в условия на
заместване, съгласно представената на л.7 от делото Заповед № 0709/12.03.2016г.
Със същата заповед /т.1/ е прекратено действието на предходна заповед с
аналогично съдържание - Заповед № 2612/22.06.2015г., която е също е издадена от
Зам. кмет П. Х. П. в условия на заместване. Съдебната практика е
непротиворечива по въпроса, че за да е налице валидно оправомощаване в условия
на заместване, не е достатъчно единствено и само да се представи заповед за
оправомощаване на заместващия. Необходимо е да се докаже кумулативно наличието
и на друга материална предпоставка, а именно - отсъствието на титуляра и
обективната невъзможност на същия да изпълнява функциите си. Мотиви в този смисъл се съдържат в
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на ОС на съдиите във ВАС по Тълкувателно
дело № ТР – 4/2004г.
В разглеждания казус ответникът,
въпреки дадените указания, не представя доказателства, че на 14.03.2016г.
Кметът на Община Варна е бил в обективна невъзможност да изпълнява функциите си
поради отсъствие от града или поради друга причина. Т.е., не са ангажирани
доказателства досежно изпълнението на фактическия състав на заместването в
неговата цялост, поради което и съдът намира, че тази заповед не е породила
целените правни последици.
Независимо от горното, по делото
е представено надлежно заверено копие от
цитираната по-горе предходна заповед на Зам. кмета П. Х. П. – Заповед №
2612/22.06.2015г. /л.13 от адм.д. № 2758/2020г./. Видно от нейното съдържание,
заместващият кмета, на основание издадена заповед за заместване №
2602/22.06.2015г., е определил на основание чл.44 ал.1 т.2 от ЗМСМА вр. чл.4
ал.3 и 4 от ЗМДТ длъжностните лица от общинската администрация с права и
задължения на органи по приходите, които да извършват установяването,
събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци на
територията, като Т.В.Т. фигурира в същата под № 2.7.4.
От процесуалния представител на
ответника се поддържа, че на датата 22.06.2015г., на която е издадена заповедта
за заместване № 2602/22.06.2015г., Кметът на Община Варна е отсъствал от
територията на общината поради служебна командировка в гр.София, за която
съгласно чл.8 ал.4 изр. първо от Наредба за командировките в страната писмена
заповед не се издава. Такава заповед е издадена на шофьора в Община Варна - С.П.С.,
който е бил командирован в гр.София, заедно с Кмета за времето
22.06.2015г.-23.06.2015г. /Заповед № 2586 от 19.06.2015г./. Посочените
обстоятелства изяло кореспондират с приложените към делото доказателства/л.37-44/
- Заповед № 2586/19.06.2015г., според която на основание чл.215 вр. чл.121 от КТ и Наредба за командировките в страната С.П.С. като изпълнител „шофьор“ е
командирован за срок 22.06.2015г. – 23.06.2015г. по маршрут Варна-София-Варна
със задача: „с кмет“ при определени дневни пари по 20 лв. на ден и квартирни
пари до 60 лв. на нощ + паркинг и пътуване по маршрута с автомобил ФВ Туарег,
рег. № В 4434 РК. Върху заповедта е положена заверка с подпис и печат за
пристигнал на 22.06.2015г. и отпътувал на 23.06.2015г., разходен касов ордер №
820/25.06.2015г. Представени са Доклад от С. с отразяване в същия, че е
изпълнил поставената задача и Контролен лист за командировката.
Във връзка направеното от
жалбоподателя оспорване на Командировъчна заповед № 2586/19.06.2015г. за командироване на С.П.С. – изпълнител „Шофьор“, Доклад за извършената работа и Контролен
лист за предварителен контрол на
командировка в страната и чужбина в с.з. на 12.05.2021г. е открито
производство по чл.193 от ГПК. Предвид обстоятелството, че се касае за
официални документи - издадени от държавен орган, в изпълнение на функциите си, в кръга на
правомощията му, с изходящ печат на общината, съдът е указал на жалбоподателя,
че е негова доказателствената тежест за оспорване на тези документи относно
тяхното съдържание, поради непопълване на част от реквизитите им.
В с.з. на 09.05.2021г. от
ответника са представени оригиналите на оспорените доказателства, които след
извършена сверка и направени от съда констатации за идентичност с приложените
по делото копия на тези документи, същите са върнати на страната. Дадени са писмени
обяснения за спорните обстоятелства /л.61/.
Във връзка с оспорването, от
ответника са изискани допълнителни уточнения и доказателства, предоставени с
молба от 21.05.2021г. /л.69-77/ - Заповед № 3605/08.10.2013г. на Кмета на Община
Варна, заверени страници на Пътна книжка, серия А № 0000071/01.05.2015г.,
отразяващи извършените пътувания през м.юни 2015г. на служебен автомобил
Фолксваген Туарег с рег.№ В 4434 РК и вътрешна кореспонденция, от които се
установява, че командировачната запове е подписана от Секретаря на Община Варна
– Н.М., оправомощена за това с горепосочената заповед на Кмета, описана и в
командировъчната заповед. Останалите оспорени документи са подписани от
Директор Д-я „Стопанство и бюджет“ и Началник отдел „Счетоводство“.
Допусната
е и ССЕ, която да извърши проверка в счетоводството на Община Варна относно
документалната обоснованост на командироването. Съдът обаче не кредитира
заключението по същата, тъй като вещото лице е извършвало проверка и е давало
заключение за командироването на кмета на общината, а не за командироването на
шофьора. Последното се установява от обясненията на в.л. в с.з. на 30.09.2021г.
В същото с.з. вещото лице сочи, че съобразно проверените от нея документи за
шофьора са налични такива, оправдаващи път до София и обратно, престой /2 часа
на паркинг/ и връщане обратно във Варна, като престоят е оформен документално с
касов ордер.
В
същото с.з. от процесуалния представител на ответника се сочи, че е налице
интернет информация, че на посочената дата Кметът на Община Варна е бил в
гр.София, за подписване с МРРБ на споразумение за делегиране на функции
на междинни звена за избор и оценка на проекти за финансиране по Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. В
тази връзка представя извлечения от сайта на общината /л.101-104/, а в с.з. на
16.02.2022г. представя и самото споразумение /л.172-175/, видно от което същото
е разписано именно на 22.06.2015. от Ръководителя на УО на ОПРР и от Кмета на
Община Варна.
Предвид всичко гореизложено
следва да се направи извод, че по отношение на Заповед № 2602/22.06.2015г. по
категоричен начин се установява кумулативното наличие на всички материални
предпоставки, необходими за валидно
оправомощаване на заместващия орган.
Горното мотивира настоящият
състав на съда да приеме, че ако поради неизпълнен в цялост на фактически
състав на заместването издателят на заповед № 0793/14.03.2016г., постановил я в
условията на заместване на кмета, не е разполагал с компетентност да определи с
нея длъжностните лица от общинската администрация, притежаващи правата и
задълженията на органи по приходите по чл.4 ал.3 от ЗМДТ, то в такъв случай
тази заповед /№ 0793/14.03.2016г./ ще е нищожен административен акт, който няма
да е в състояние да породи целените с издаването му правни последици, включително
и разпореденото с т.1 прекратяване на издадената в изпълнение на чл.4 ал.4 от ЗМДТ предходна заповед на кмета № 2602/22.06.2015г. При това
положение последната се явява валидно издаден административен акт, чието
действие не е отменено. Както беше посочено и по-горе, видно от
съдържанието ѝ, главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ Т.В.Т.
също е сред лицата, които са определени да извършват установяването, събирането
и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, т.е. актът е издаден
от компетентен орган. Предвид изложеното и доколкото същият е постановен в
изискуемата от закона форма, следва да се направи извод, че не е налице
основание по смисъла на чл.146 т.1 АПК за прогласяване нищожността на процесния АУЗД № МД-АУ-3737/07.04.2017г.
По процесуалната
законосъобразност на акта:
Доколкото специалният закон –
ЗМДТ, не поставя нарочни изисквания към съдържанието на АУЗД, настоящият състав
намира, че същият съответства на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК, доколкото
в него по партиди са посочени имотите, за които са установени задълженията за
ДНИ и ТБО – главница и лихви, посочени са данъчните периоди, за които се
отнасят, посочен е органът по чл.4, ал.4 от ЗМДТ, издал акта, както и лицето,
което е негов адресат. Действително в оспорения административен акт не са
изложени конкретни мотиви за неговото издаване, но настоящият състав на съда не
намира това за порок във формата или в съдържанието му, който да е толкова съществен,
че да налага отмяната му като незаконосъобразен. В АУЗД е посочено, че същият
се издава на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, който допуска акт със съдържание
като неговото да бъде издаден и в производство, което е започнало по служебен
почин. Съдът намира, че разглеждания случай попада именно в тази хипотеза и
допълнителни аргументи не е необходимо да бъдат излагани. Налице е допълнително
представена справка от издателя на акта, за начина на формиране на
задълженията.
Несъобщаването и невръчването на АУЗД на В.Д. не
обосновава незаконосъобразност на АУЗД. Съобщаването на административния акт
има значение за правото на адресата на оспорване и съответно за влизането в
сила на акта, но не и по отношение на валидността на акт. А и в случая, както вече
се посочи по-горе, жалбата подадена по административен ред
срещу АУЗД, не следва да се приема като просрочена.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, които да обосноват извод за
незаконосъобразност или нищожност на АУЗД само на това основание.
По приложението на материалния
закон, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.11 от ЗМДТ, данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
Съгласно чл.64 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по
чл.11 от същия закон. Т.е. задължени лица за ДНИ и ТБО са собствениците
или ползвателите на недвижими имоти.
В случая, предвид дадените заключения на вещото лице по съдебно-почерковите експертизи, съдът
приема, че Декларациите по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7640/14.05.2008г. /за ПИ 3074/ и № 7641/14.05.2008г. /за ПИ 3073/ са неавтентични, като неизхождащи от
посоченото в тях лице, респ. неистински, поради което следва на основание
чл.194, ал. 2 от ГПК да бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
Не се твърди и по делото не са
представени доказателства за деклариране на тези имоти от жалбоподателя с други
декларации.
Освен това, събраните по делото
доказателства - Решение на
Окръжен съд – Варна № 403/2011 г. по гр. дело № 43/2011г., Справка от СВ-Варна и
заключението по допълнителната СИЕ, водят до категоричния извод, че В.Х.Д. не
се е легитимирал като собственик на ПИ 3074 и ПИ 3073 към процесните периоди –
2015г. и 2016г.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че с оспорения АУЗД в противоречие с приложимите материално-правни
норми, на жалбоподателя са начислени задължения за ДНИ и ТБО за посочените два
имота, доколкото същият не се явява данъчно задължено лице, по
аргумент от чл.64 и чл.11 ал.1 от ЗМДТ. В тази част жалбата се явява основателна и
следва да се уважи, като се отмени АУЗД по отношение вменените задължения за ПИ
3074 за ДНИ – по 12.50 лв. за всеки от двата периода /2015г. и 2016г./ и ТБО по
23.13 лв. за всеки период; и за ПИ 3073 - за ДНИ – по 11.99 лв. за всеки от
двата периода и ТБО по 22.18 лв. за всеки период, или за двата имота главница в
размер на 139.60 лв. и съответните лихви от 15.60 лв., т.е. за общото
задължение за двата имота в размер на 155.20 лв.
За пълнота, във връзка с
възражението на ответника следва да се посочи, че обстоятелството, че
жалбоподателят не е подал своевременно коригиращи
декларации, съобразно изискванията на чл.14 ал.5 от ЗМДТ, не освобождава общинската администрация да извърши съответните проверки.
Освен това същото не може да доведе до вменяване на задължения, които не се
дължат.
В останалата част, по отношение
вменените с оспорения АУЗД задължения за местни данъци и такси за ПИ 3077,
съдът намира жалбата за неоснователна. От събраните по делото
доказателства – нотариален акт, Справка от регистъра на СВ-Варна и заключения
на СПЕ и СИЕ, се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят
В.Д. за периодите, за които с процесния АУЗД са установени задължения за ДНИ и
ТБО, е собственик на посочения имот /земя и сграда, включваща жилище и
търговски обекти – ресторант и хотел/ в условия на съсобственост с неговата
съпруга, при равни квоти -по ½ ид.ч. Както първоначалната Декларация по
чл.14 ал1 от ЗМДТ, така и последващата такава, подадена при условията на чл.14
ал.3 от ЗМДТ /в редакцията към процесните периоди/ при промяна на
обстоятелствата, са подписани от оспорващия.
Предвид горното и съобразно
разпоредбите на чл.11 ал.1 и чл.64 от ЗМДТ, жалбоподателят е субект на
задължения за ДНИ и ТБО за процесните периоди по отношение на ПИ 3077. Размерът
на същите, съобразно заключението по допълнителната СИЕ и представените по
делото доказателства, описани подробно в обстоятелствената част на настоящото
решение, са правилно изчислени.
Съгласно чл.14 от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, размерът
на ДНИ за 2015г. и 2016г. е в размер на 2 на хиляда /2 ‰/ върху данъчната
оценка на имота. Последната се определя съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. В
настоящия случай, както се установява и от заключението на вещото лице,
правилно е определена данъчната оценка на имотите, която изпълнява ролята на
данъчна основа за облагане. При определяне на задълженията е съобразен както
вида на имотите, така и обстоятелството, че жалбоподателят Д. е собственик на
½ от всеки от същите в условие на СИО.
Размерът на ТБО за съответния
период е изчислен съобразно определеният такъв от Общински съвет –Варна за
всяка година като са отчетени и трите компонента – 1/ за сметосъбиране и
сметоизвозване; 2/ за обезвреждане на битови отпадъци и депо; 3/ за почистване
на територии за обществено ползване.
Представените доказателства сочат, че услугите, за които се дължи ТБО,
са предоставяни от общината за релевантните данъчни периоди. Жалбоподателят, в
с.з. на 08.12.2021г. е направил изявление, че сметоизвозването в района не се
извършва цялогодишно, а само в активния сезон. В тази насока обаче не са
ангажирани каквито и да са доказателства, още повече такива, които да оборят
представените от ответника писмени документи, установяващи факта на
предоставянето на тази услуга цялогодишно.
При съобразяване на горните
данни, вещото лице е дало заключение за размер на задълженията за ДНИ и ТБО за ПИ
3077 за 2015г. и 2016г., главница и лихви, на обща стойност от 3 753.46
лв., при установена такава с АУЗД – 3 753.48 лв. /0,02 лв. по-малко/.Това
отклонение, резултат от извършените закръгляния при изчисленията, е минимално и
не налагат изменение на процесния АУЗД в тази част.
Действително, по делото са
представени доказателства за заплащане на тези задължения, но това не води до
незаконосъобразност на акта, доколкото това е станало почти година и половина
след издаването му
Предвид всичко изложено по-горе,
настоящият състав на Административен съд – Варна намира, че оспореният АУЗД №
МД-АУ-2607/30.03.2016г., в частта, в която на жалбоподателя са определени
задължения за ДНИ и ТБО за ПИ 3077, общо в размер на 3 753.48 лв. се явява
законосъобразно издаден, предвид което жалбата в тази част се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора, основателни се явяват направените от страните искания
за присъждане на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата.
Претендираните от жалбоподателят разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК
/л.309/ установени по
съответния ред,
ведно с данни за внесено адвокатско възнаграждение, са общо в размер на 4 926.62 лв. Предвид
размера на уважената част – 155.20 лв. от общия
интерес – 3 908.68
лв., искането на жалбоподателя
за присъждане на съдебноделоводни разноски се явява основателно в размер на 195.62 лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК. Юрисконсултското възнаграждение, определено
съобразно обжалвания материален интерес - 3 753.48 лв. и разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, е 483.61 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-3737/07.04.2017г. на инспектор в Дирекция „Местни данъци” при Община
Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци” при Община
Варна, в частта в която на В.Х.Д., ЕГН **********,***, за ПИ 3074 и за ПИ 3073, находящи се гр.Варна,
район „Приморски“,
к.к.“Чайка“, за 2015г. и за 2016г. са
определени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, ведно с лихви за
забава, общо в размер на 155.20 лв. /сто петдесет и пет лв. и 20 ст./.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Х.Д., ЕГН **********,***, срещу Акт
за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3737/07.04.2017г. на инспектор в Дирекция „Местни
данъци” при Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни
данъци” при Община Варна, в частта в която на лицето за ПИ 3077, находящ се гр.Варна,
район „Приморски“, к.к.“Чайка“, са установени задължения за данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода за 2015г. и 2016г. главница и лихви общо в размер на 3 753.48 лв. /три
хиляди седемстотин петдесет и три лв. и 48 ст./.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.Х.Д., ЕГН **********,***,
съдебно деловодни разноски в размер на 195.62 лв. /сто деветдесет и пет лева и
62 ст./.
ОСЪЖДА В.Х.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 483.61 лв. /четиристотин осемдесет и три лв. и 61 ст./.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: