РЕШЕНИЕ №149

 

Гр. Бургас, 13.12.2019 год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември,  през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Събева,

ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбовам,

Христина Марева,

 

при участието на секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Христина Марева в.т.дело № 297 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение № 301/19.07.2019 г. по т. д. № 579/2018 г. по описа на БОС от ЗК "Л. " АД в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение на ищцата М. в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва считано от 02.10.2015 г. до изплащане на пълния размер на присъденото обезщетение, както и по въззивна жалба на ищцата М. срещу същото решение, но в частта, с която е отхвърлена претенцията й по чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв., ведно със законната лихва считано от 02.10.2015 г.

Във въззивната жалба на ЗК "Л. " АД решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че относно предявения след 21.06.2018г. иск съдът, съобразявайки чл. 493а КЗ и до приемането на наредбата по смисъла на втората алинея, следвало да прилага § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ (ДВ бр.101/2018г.) и да определи обезщетението в размер до 5 000лв., до който размер застрахователят счита, че носи отговорност по отношение на увредените лица в кръга на посочените в чл. 493а, ал. 3 КЗ.

С оглед предявяването на иска след 21-ви юни 2018 година, но в периода преди да бъде издадена наредбата по чл. 493а ал.2 КЗ се поддържа, че следва да намери приложение § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр.101/2018г/, вр. с ал.2, вр. с ал.1 и чл. 493а ал.4 КЗ., т.е. обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се присъжда в размер до 5 000лв. Твърди се, че съдът е обвързан с този лимит и неправилно, и незаконосъобразно в обжалваното решение е прието, че в случая, при определяне размера на обезщетението, са приложими единствено нормите на част на четвърта от отменения КЗ, които не предвиждат лимит под посочения в §27 ал.1 т.2 от ПРЗ на КЗ (отм.)

Оспорена е възможността съдът да приложи Д. като част от общностното право, който довод е аргументиран с разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗНА, че пряко приложение има Р. , като нормативен акт, но не и посочените от съда Д. При преценка на съда за противоречие на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 год. ) с действащото право на ЕС и по-конкретно - Д. № 2009/103/ЕО, то е следвало в рамките на своята компетентност да отправи преюдициално запитване по съответния законов ред до СЕС.

Оспорват като необосновани изводите на съда относно наличието на нематериални вреди, подлежащи на обезщетяване в размера на присъденото обезщетение от 30 000 лв., тъй като не е основано на обективни факти, съгласно П. № 64/1968 г. на Пленума на ВС и обезщетението в размер на 30 000 лв. нарушава принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД

В. въззивната жалба на ищцата М. решение № 301/19.07.2019 г. по т. д. № 579/2018 г. по описа на БОС се обжалва в частта, с която предявеният от нея иск е отхвърлен, като неправилно, постановено в нарушение на правилата за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и критериите за справедливост, произтичащи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, изведени от съдебната практика. Съобразявайки всички установени по делото обстоятелства и правото на ищцата да получи обезщетение съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., съдът е следвало да я обезщети за негативните последици от застрахователното събитие в пълен обем. Твърди се, че е доказана силната емоционална връзка на ищцата с нейния починал внук, която е в основата на претърпените от нея силни, негативни емоции. С оглед посочените факти – поддържаната постоянно във времето и заместваща родителската връзка и проявената от пострадалия загриженост приживе към нея, ищцата твърди, че съдът не е преценил правилно динамиката на взаимоотношенията между нея и пострадалия и е определил обезщетението в занижен размер.

Поддържат се нарушения в аспекта на ППВС № 4/1968 г. при преценката на установените конкретни обстоятелства, довели до пренебрегване на изключителността на връзката и особените отношения, които следва да бъдат обезщетени, както тези на лица от кръга на най-близките на починалия.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на обезщетение между 5. лв. и 100 000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК страните не са подали отговор на въззивната жалба на насрещната страна.

В с.з. се явява пълномощникът на ищцата – адв. Н. Г. , който поддържа изцяло подадената от нейно име въззивна жалба по изложените в нея съображения.

За застрахователното дружество не се явява представител в с.з.

С определение от 31-ви октомври 2019 година БАС е приел въззивните жалби като допустими.

При извършената проверка съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК във връзка с обжалваното решение БАС не констатира пороци, налагащи прогласяване на неговата нищожност или обезсилването му поради недопустимост, като по правилността на решението се установява следното:

Предмет на делото са предявените от М. М. Ч. против „З„Л.“ АД, искове за заплащане на обезщетение в размер сумата от 90 000 лв., за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния внук Л. К. К. , настъпила в резултат на ПТП от 15-ти февруари 2015 година, причинено виновно от С. С. Х. като водач на товарен автомобил марка „С“ с рег. № С* съгласно влязлата в сила присъда № 24/ 06.11.2015 г. по НОХД 182/2015г. по описа на ОС Т. ; както и за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 15-ти февруари 2015 година до окончателното й изплащане. Гражданската отговорност на виновния водач на МПС към момента на възникване на ПТП е била застрахована при ответното дружество, съгласно полица № 22114001798330.

П. на ищцата да получи обезщетение е обосновано със значителните морални вреди, които е претърпяла като не само като баба на пострадалия, но и с оглед на установената с него приживе силна, емоционална връзка от малък, изключителна близост и взаимна значимост, проявена в полаганите от нея при отглеждането като малък му родителски грижи и осигуряваните от него в зряла възраст, незаменими за ищцата грижи за нейното здраве. Мъката и тъгата й били нестихващи и й причинили посттравматично разстройство, като се влошило и нейното материално положение с оглед на социално-икономическите условия в страната. С оглед възраженията на ответника в допълнителната искова молба са развити доводи за недопустимост, съгласно чл. 9, ал. 1 от Д. 2009/103/ЕО, на ограничението, произтичащо от разпоредбата на § 96 ал.3 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.), вр.с §.77 и създадения нов чл.493а в КЗ на размера на претендираното обезщетение.

Без да оспорва възникването на застрахователно събитие и валидността на застрахователното правоотношение с виновния водач на МПС, застрахователят е изложил в отговора на исковата молба аргументирано възражения срещу размера на претендираното от ищцата обезщетение, основани както на искане за съобразяване на разпоредбата на § 96 ал.3 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.), така и с оглед принципа за справедливост. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви.

Въз основа на събраните по надлежния ред писмени и гласни доказателства и техния анализ в съвкупност и поотделно се установява от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля М. брат на починалия, се установява, че действително между посдтрадалия Л. К. и неговата баба е била изградена особено близка връзка, предвид обстоятелсдтвото, че майката на пострадалия и на св. Мл. К. , бидейки затруднена в отглеждането им, е разпределила грижите за двете деца между нея и ищцата, като последната е полагала преимуществено непосредствените грижи по отглеждането на пострадалия в ПТП Л. К. Ищцата и съпругът й платили разноските за абитуриентския бал на Л. К. и му купили автомобил. Пострадалият от своя страна е осигурил всички необходими средства и лекарска помощ, за лечение на ищцата във ВМА на тумор в бъбрека, което спасило нейния живот. Научавайки за смъртта на пострадалия, ищцата преживяла силен шок, трансформиран в непреодоляно до момента афективно личностно разстройство. Чувството на непреодолима загуба изразявала, като плачела и нареждала всеки ден пред поставените в дома й снимки на загиналия в ПТП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подадената от ищцата М. въззивна жалба е частично основателна, като съответно е неоснователна подадената от ответното застрахователно дружество.

С оглед датата на настъпване на застрахователното събитие – 15-ти февруари 2015 година, съгласно § 22 от ПЗР на КЗ в отношенията между застрахователя и увредените от последиците на възникналото ПТП лица, при липсата на друго уговорено, както е в случая, намира приложение част четвърта от отменения К. за застраховането.

С оглед влязлата в сила присъда № 24/ 06.11.2015 г. по НОХД 182/2015г. по описа на ОС- Т. , фактът на застрахователното събитие и вината на С. С. Х. като водач на товарен автомобил марка „С“ с рег. № С* чиято гражданска отговорност е застрахована с полица № 2* при ЗД „Л“ АД, са несъмнени.

Първият съществен въпрос по делото е, дали с оглед доказателствата по делото може да се приеме, че ищцата М. баба на пострадалия, има качеството на увредена по смисъла на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) съгласно разясненията по този въпрос, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р. С това тълкувателно решение, поради необходимост от съобразяване на националното право с изискванията към държавите – членки на Европейския съюз с общностното право и най-вече с

Качеството на лицата, които като увредени по смисъла на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), имат право да претендират пряко от застрахователя обезщетение не се изключва априори от датата на постановяване на задължителната съдебна практика, а е поставено в зависимост от доказването по делото на предпоставките посочени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Съгласно него, извън лицата, посочени в П. № 4 от 25.V.1961 г. и П. № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, материалната легитимация на други лица – близки на пострадалия, следва само по изключение - когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, извън обичайните за този вид родствени връзки. С оглед на така създадената връзка ищцата търпи от смъртта на своя внук продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

От установената по делото близост между ищцата и починалия в следствие на ПТП неин внук и силната емоционална връзка, изградена в резултата на полаганите грижи, заместващи дължимите от неговата майка, се налага изводът, че претърпените от загубата му болки и страдания са значителни. От данните по делото може да се направи извод, че от ранно детство до смъртта на пострадалия между него и ищцата са съществували изключителна взаимна привързаност и грижовност, поради което и чувството на загуба за ищцата в нейната възраст е непреодолимо. Тежестта на претърпените болки и страдания и емоционалното разстройство – белег за което е непрестанния плач и избягването на социални контакти, както и отказът да приеме смъртта на пострадалия и невъзможността за преминаване от чувство за загуба към раздяла – израз за което е говоренето на снимките на загиналия в ПТП, подредени в дома на ищцата, обосновават размер на обезщетението от не по-малко от 60 000 лв., който размер БАС намира за справедлив, като до пълния размер от 90 000 лв., предявеният иск се явява неоснователен.

Задължението за обезщетение на вреди от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД е изискуемо от деня на увреждането – 15-ти февруари 2015г., и от който момент, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече срокът на погасителна давност. Съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с 3 годишен срок, поради което погасени по давност се явяват лихвите за забава, считано от 15-ти февруари 2015г. до 2-ри октомври 2015г.

Възражението на въззиваемия за ограничаване размера на отговорността му за обезщетение до 5 000 лв. съгласно § 96, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ПЗР на КЗ е неоснователно.

Ограничен в разпоредбата на § 96, ал. 1 ПЗР на КЗ противоречи на изискванията, произтичащи от чл.3 параграф 1 от П. Д. 72/166/ЕИО и чл.1 параграф 2 от В. Д. 84/5/ЕИО, кодифицирани с Д. 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл.9 ал.1от Д. 2009/103/ЕО са предвидени минимални суми в случай на телесно увреждане – 1 000 000евро за пострадал или 5 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите, които лимити за минимални застрахователни суми, транспортирани в националното ни право – чл.266 КЗ/отм./ и чл.492 КЗ са единственото допустимо ограничение по отношение отговорността на застрахователя.

Съгласно чл. 288, ал. 3 ДФЕС, Д. е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат, поради което не намира пряко приложение. Постановените на основание чл. 267 ДФЕС решения на СЕС, обаче, е задължително, като съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats/Латвия/ с акт от 16. М. 2012г., постъпил в С. на 01 юни 2012г., член 3 пар.1 от Д. 72/166 и чл.1, параграфи 1 и 2 от В. директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, параграф 2 от В. директива 84/5. Като част от позитивното европейски право Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните-членки, вкл. РБългария съгласно чл.633 ГПК.

Разпоредбата на § 96 ПЗР на КЗ е именно такава, която предвижда сума на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ която е по-малка от установените от чл. 1, § 2 на В. директива лимити, транспониран в чл. 492 КЗ, поради което не следва да се прилага от съда

П. гореизложеното, обжалваното решение на първоинстанционния съд ще следва да се отмени само в частта, с която предявеният от М. М. Ч. иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв., заедно с дължимите лихви за забава от 2-ри октомври 2015г. до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част, в която е обжалвано: от застрахователя – за присъденото обезщетение в размер на 30 000 лв., а от увредената – в отхвърлителната му част над 60 000 лв. до пълния размер от 90 000 лв., следва да се потвърди.

Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените до момента разноски, съразмерно на частта, за която подадената то нея въззивна жалба е основателна, а именно – 1430 лв. от заплатеното от нея адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, като съгласно изричното изявление на пълномощника – за настоящата инстанция не е заплатено допълнително.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 301/19.07.2019 г. по т. д. № 579/2018 г. по описа на БОС В ЧАСТТА, с която предявените от М. М. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „В“ *, вх.*, ет.*, чрез пълномощник адв. Н. от АК-София, със съдебен адрес: гр. С., ул. „С“ № *, ет. *, ап.* искове против „З“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л. , бул. “Ч“ № 5* искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на нейния внук Л. К. , настъпила в следствие на ПТП от 15-ти февруари 2015 година, причинено от водача – С. С. Х. , с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност е застрахована при „З“ АД, ведно със законната лихва считано от 02.10.2015 г. до окончателното изплащане, са ОТХВЪРЛЕНИ за разликата над присъдения размер от 30 000 лв /тридесет хиляди лева/ до размера от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от 2-ри октомври 2015 г. до окончателното изплащане, като вместо това постановява:

 

ОСЪЖДА „З“ АД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л. , бул. “Ч“ № 5* представлявано по делото от пълномощник адв. С. , да заплати в полза на М. М. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „В“ *, вх.*, ет.*, чрез пълномощник адв. Н. от АК-София, със съдебен адрес: гр. С., ул. „С“ № *, ет. *, ап.* разликата над присъдения с решение № 301/19.07.2019 г. по т. д. № 579/2018 г. по описа на БОС размер от 30 000 лв /тридесет хиляди лева/ до размера от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от 2-ри октомври 2015 г. до окончателното изплащане, както и направени по делото разноски съразмерно на уважената по подадената от нея въззина жалба част от предявените искове, в размер на 1430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева) за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА „З“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Л. , бул. “Ч“ № 5* представлявано по делото от пълномощник адв. С. да заплати в полза на Държавата по сметка на Бургаски апелативен съд сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв. дължима такса върху уважената пред настоящата инстанция част от предявените искове.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 301/19.07.2019 г. по т. д. № 579/2018 г. по описа на БОС в останалата му част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

Председател:

 

 

Членове: