№ 109022
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20221110159241 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК от {*******] против длъжника {*******] и солидарно против длъжника
Б. Р. Т. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от общо 4
320,00 лева, представляваща задължение по запис на заповед и споразумение от
25.08.2020 г.
Заявлението е с правно основание чл.417, т.9 ГПК.
След като обсъди представените към заявлението писмени доказателства, съдът
намира, че заявлението е подадено до компетентният съд по постоянният адрес на
длъжника, съгласно изискването на чл.411, ал.1 ГПК, по образеца по чл.425, ал.1 ГПК,
отговаря на изискванията за съдържание и към него е представен документ по чл.417,
т.9 ГПК, с оглед на което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество съдът намира заявлението за неоснователно.
На първо място, представеният към заявлението запис на заповед е нередовен,
тъй като не съдържа задължителен реквизит съгласно чл.535, т.3 ТЗ – падеж. В
конкретния случай не би могло да се приложи и разпоредбата на чл.536, ал.2 ТЗ, тъй
като няма данни да е предявен на длъжника.
На следващо място, видно от приложения запис на заповед е, че издателя и
авалиста са едно и също юридическо лице. От приложения по делото запис на заповед
не се установява едноличния собственик на капитала на дружеството да се е задължил
в лично качество, поради което и не е налице солидарна отговорност.
В заявлението по чл.417 ГПК се претендирана и лихва за забава, чиито размер не
е посочен, но дори и това да беше сторено, то следва да се има предвид, че вземането
по чл.86, ал.1 ЗЗД произтича от факта на забавата в изпълнението на менителничното
задължение, който е последващ спрямо издаването на записа на заповед, и тъй като не
е обективирано в съдържанието на записа на заповед, не може да бъде присъдено със
заповедта за изпълнение. По аргумент от последното, със заповедта не може да бъде
1
присъдено и ДДС, тъй като подобно вземане не е обективирано в записа на заповед.
Приложеното по делото споразумение от 25.08.2020 г. не може да бъде взето
предвид, тъй като не е с нотариална заверка на подписите, както изисква разпоредбата
на чл.417, т.3 ГПК.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че заявлението следва да бъде
отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с
вх. № 233565 от 31.10.2022г., подадено от {*******].
УКАЗВА на заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2