№ 4079
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110153459 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск от Д, ЕИК: 1111 против 1111 , ЕИК: *********, с
правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл. 411, ал.1 КЗ/213, ал. 1 КЗ (отм.)/
във връзка с чл. 49 ЗЗД и чл.45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 298,81лв. – парично вземане
за главница в размер на 229,02лв и мораторна лихва в размер на 69,79лв за периода
22.04.2018г.-22.04.2021г. Претендира и разноски по делото, юрисконсултско
възнаграждение и платена държавна такса в заповедното производство. Претендира
разноски в исковото производство за държавна такса.
Ищецът поддържа, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, на СРС, 69 с-в , издадена по ч.гр.д. 23547/2021г., с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата от 229,02лв, представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по щета №13016080100097 ведно със
законна лихва от 23.04.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 69,79лв за
периода от 22.04.2018г. до 22.04.2021г. и 75лв разноски по делото, а именно: 25лв
държавна такса и 50лв възнаграждение на юрисконсулт. Поради подадено от
длъжника възражение в срок, ищецът предявява настоящата искова претенция в срока
по чл. 415 ГПК.
С исковата си молба ищецът твърди, че на 09.04.2016г., около 22.30ч., в
пристанищен комплекс „Варна - изток“, пред Магазия №1, товарен автомобил
„Скания“ с ДК № ТХ 9633 АМ, управляван от водача Николай Стоянов Колев, в
12.20ч., при маневра за разтоварване, по негова вина, реализира ПТП, като удря и огъва
първа работна врата на Магазия №1, от което произлизат материални щети. ПТП е
документирано с Констативен протокол от 12.05.2016г. Сочи, че към момента на
настъпване на ПТП товарен автомобил „Скания“ с ДК ТХ №9633 АМ е имал
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, с полица № BG/22/115002227311. Твърди също, че
гореупоменатата сграда също е била застрахована по имуществена застраховка
„Индустриален пожар“ в Д с полица №801/**********. Твърди също така, че след
събитието, във връзка с изготвения Констативен акт от „Пристанище Варна“ ЕАД от
1
9.04.2016г. е образувана ликвидационна преписка (щета) №13016080100097.
Застрахованият обект е огледан от експерти на застрахователното дружество и е
съставен Опис на повреденото и унищожено имущество по щета и с разходен касов
ордер на 13.06.2016г. е било изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване
на имуществените вреди, причинени от автомобила, в размер на 214.02лв. Твърди още,
че във връзка с хода на експертната дейност са извършени и ликвидационни разноски в
размер на 15,00лв., или общо дължимото обезщетение възлиза на сумата от 229,02лв.
Ищецът твърди, че ПТП е настъпило по вина на товарен автомобил „Скания“ с
ДК ТХ №9633 АМ, за който е налице сключена с ответното дружество застраховка
„Гражданска отговорност“. Сочи да е изпратена регресна покана към ответното
дружество 1111 за сумата от 229,02лв, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00лв за обработка на
щетата. Тази сума не е заплатена от ответното дружество към момента на входиране на
исковата молба.
Ответникът заявява, че счита претенцията на ищеца за основателна,признава
иска както по основание,така и по размер.Прави признание на настоящия иск на
основание чл.237,ал.1 от ГПК.
С оглед основателността на исковите претенции , предвид направеното
цялостно признание на иска, на основание чл.237 ГПК съдът не излага фактически и
правни съображения относно предпоставките, обуславящи неговата основателност.
Предвид изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл. 411 КЗ /213 КЗ (отм.)/ , предявен от Д, ЕИК: 1111 със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1111 против 1111 с ЕИК: 1111 адрес: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ №67А съществуването на вземането на ищеца за сумата от
общо 298,81лв. , представляващо парично вземане за главница в размер на 229,02лв ,
и за мораторна лихва в размер на 69,79лв за периода 22.04.2018г.-22.04.2021г., за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. Д.
№ 23547/2021г. по описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК 1111 ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Д
ЕИК 1111, гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, сумата от 75лева, представляваща
разноски за производството по ч. гр. д.№ 23547/21г. по описа на СРС, 69с-в / за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ , както и сумата от 175лева-
разноски по исковото производство за доплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3