Р
Е Ш Е
Н И Е №346
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.Добрич 12.12.2019 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
Е.ИВАНОВА
секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ
прокурор………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева
В.гр.д.№757
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе
предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „***“ЕООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“***“№*,чрез адв.К.К.,***
срещу Решение №113 от 25.07.2019г.по
гр.д.№300/2019г.по описа на РС гр.Б.,с което жалбоподателят е осъден да предаде на „СБРТ“ЕООД държането на нает по
договор за наем от 12.03.2015г .недвижим имот,а именно сграда с идентификатор **по
ККР на местност „Т.“ гр.Б.,с площ от 81 кв.м.,състоящ се от три помещения и
открита тераса с площ от 100 кв.м.,обособена част от ПИ **по ККР на местност „Т.“,на
основание чл.233 ал.1,изр.1 ЗЗД.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и е допустима.
В срок от въззиваемата страна е постъпил
писмен отговор,в който се оспорва основателността на подадената жалба.
В жалбата се навеждат следните доводи за
неправилност на постановеното съдебно решение:Безспорно между страните има
сключен наемен договор от 12.03.2015г.,чиито срок още не е изтекъл.Оспорва се
правото на ищеца да прекрати договора,тъй като жалбоподателят е изправна страна
по същия.
Съдът неправилно и превратно тълкува закона
,като пренебрегва редица обстоятелства и игнорира действието на специалния
закон спрямо общия.Нормата на чл.229 ал.3 от ЗЗД няма действие към настоящото
наемно правоотношение,тъй като ищцовото дружество е ЕООД,с едноличен собственик
държавата.Прилагат се нормите на ТЗ и ПРУПДТДДУК.Съгласно чл.11 т.15 от
цитирания правилник,принципалът дава разрешение за разпоредителни сделки с ДМА,за
наем на недвижими имоти,чиято балансова стойност надхвърля 5 на сто от общата
балансова стойност на ДМА към 31.12.на преходната година.В случая балансовата
стойностна процесния имот не надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на
ДМА на ищеца към 31.12.2014г.Същата е разпоредбата на чл.105 от ЗЛЗ.Не е налице
нищожност на клаузата относно срока на договора,сключен за пет години,поради
противоречие със закона.Вместо да обсъди възраженията на ответника в тази
насока,съдът се позовава на писмо на заместник-министъра на
здравеопазването,което няма правен ефект,не съставлява задължително тълкуване
на закона,напротив противоречи на разпоредбата на чл.105 от ЗЛЗ.
С тези
мотиви се настоява за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно ,а искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Претендират се съдебно деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
В подадения в срок писмен отговор жалбата е
счетена за неоснователна,а постановеното съдебно решение за правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Посочените доводи в жалбата са извън
предмета на спора.
На 08.11.2018г. наемодателят е подал
предизвестие до наемателя за едностранно прекратяване на договора,на основание
чл.238 от ЗЗД във вр.с чл.236 ал.1 и чл.239 ал.3 от ЗЗД.Едномесечният срок от
получаване на предизвестието е изтекъл.
И към настоящия момент имота неправомерно и
без основание се задържа от ответната страна,която е длъжна да предаде на
наемодателя владението му.
Решението е правилно и следва да бъде
потвърдено,с присъждане на следващите се съдебно деловодни разноски.
Прави се възражение за прекомерност на
възнаграждението на въззивника по делото.
Окръжният съд,като се запозна с
представените по делото писмени доказателства,приема за установено следното:
Няма спор относно фактите по делото,а
именно,че между страните е сключен Договор за наем на недвижим имот №7/12.03.2015г.,след провеждане на тръжна
процедура по реда на чл.14 и чл.15 ал.1 от Правилника за реда на упражняване на
правата на държавата в ТД с държавно участие в капитала.Срокът на договора е за
пет години.Не е спорно ,че на 05.11.2018г. е отправено предизвестие за
прекратяване на наемния договор,връчено на управителя на „***“ЕООД –Т. М..
На 31.07.2017г. е получено писмо от
Заместник-министъра на здравеопазването,с указания до управителя на лечебното
заведение за стриктно спазване на чл.229 ал.2 от ЗЗД,а именно забрана за лицата
,извършващи действия по обикновено управление,да сключват договор за наем за
повече от три години.
Ищецът е лечебно заведение по смисъла на чл.2
от ЗЛЗ,еднолично дружество с ограничена отговорност с изцяло държавно участие.
По силата на разпоредбата на чл.104 от ЗЛЗ с
преобразуването на публичните лечебни заведения по чл.101,102 и 103 от
закона,предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо
имущество-държавна или общинска собственост ,включено в балансите на здравните
заведения,въз основа които се преобразуват,преминава в собственост на
дружествата.
Съгласно чл.105 ал.2 от ЗЛЗ,отдаването под
наем на дълготрайни материални активи,собственост на държавно или общинско
заведение еднолично търговско дружество,се извършва след разрешение на
едноличния собственик на капитала,ако общата стойност на активите за текущата
година надхвърля 5% от общата балансова стойност на ДМА на дружеството към
31.12.на предходната година.
В настоящия случай отдадения под наем актив
не надхвърля 5% от общата балансова стойност на дълготрайните материални активи
на ищеца към 31.12.2014г.,а съставлява 0,002 % от общата балансова стойност на
всички ДМА на лечебното заведение.
Следователно за отдаването под наем на такъв
актив не е необходимо решение ,нито съгласие на едноличния собственик на
капитала на дружеството в лицето на Министерството на здравеопазването.
Предвид
разпоредбата на чл.104 от ЗЛЗ отдаването под наем на собствен на лечебното
заведение актив не представлява действие на обикновено управление по смисъла на
чл.229 ал.2 от ЗЗД ,а действие на
собственика на актива,свързано с отдаването му под наем,за срока на което
специалният закон не поставя ограничения.
На така посочените норми кореспондират и
законовите разпоредби на Правилника за реда на упражняване на правата на
държавата в ТД с държавно участие в капитала.
В
чл.11 т.15 от цитирания правилник е регламентирано правото на едноличния
собственик на капитала да взема решения за разпореждане с ДМА на дружествата с
държавно участие,както и за отдаване под наем на имоти,чиято балансова стойност
надхвърля 5% от общата балансова стойност на ДМА към 31.12.за предходната
година.
ЗЛЗ е специален по отношение на ЗЗД и
правилата за отдаване под наем на активи на лечебни заведения дерогират
правилата на ЗЗД.В този смисъл са Решение №50/05.09.2013г. по т.д.№979/2011г.на
ВКС Второ ТО,Решение №144/29.10.2009г.по т.д.№79/2009г.на ВКС Първо ТО и
др.Макар горните решения да коментират текста на чл.102 ал.4 от ЗЛЗ,като цяло
те дават отговор на въпроса относно специалния характер на този закон по
отношение на общите правила на ЗЗД.
Предвид
изложеното Окръжният съд намира,че ищецът по делото неправомерно е прекратил
сключения срочен наемен договор с предизвестие ,позовавайки се на разпоредби
уреждащи безсрочните наемни договори.Не са налице нарушения на договора от
страна на наемателя,даващи основание за прекратяването му по инициатива на наемодателя
с едномесечно предизвестие.
След като договорът за наем не е прекратен
законосъобразно,той продължава да съществува до изтичане на срока му,поради
което не се дължи предаване на държането на отдадения под наем недвижим имот.
Като е достигнал до противоположни прави
изводи,районният съд е постановил незаконосъобразно съдебно решение,което
подлежи на отмяна.
На ответника по делото и жалбоподател в
настоящата инстанция се дължат направените съдебно деловодни разноски в двете
инстанции,предвид изхода на спора.
В първата инстанция се претендира адвокатски
хонорар в размер на 960 лв.,който не се явява прекомерен предвид спецификата на
правния спор,а в настоящата инстанция се претендират разноски в размер на 41
лв.-държавна такса и банков превод. Те се присъждат в тежест на въззиваемата
страна.
Водим от гореизложеното Окръжният съд,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №113 от 25.07.2019г.по гр.д.№300/2019г.по описа на
РС гр.Б.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СБР-Т.“ЕООД,ЕИК **,със
седалище и адрес на управление-гр.Б.,местност „Т.“,представлявано от д-р К. К.,управител
иск срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Т. В. М.за
предаване на държането на недвижим имот,собственост на „СБР-Т.“ЕООД,ЕИК **,представляващ сграда с
идентификатор **по ККР на местност „Т.“ гр.Б.,с площ от 81 кв.м.,състоящ се от
три помещения и открита тераса с площ от 100 кв.м.,обособена част от ПИ **по
ККР на местност „Т.“,предявен на основание чл.233 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „СБР-Т.“ЕООД,ЕИК **,със седалище и адрес
на управление-гр.Б.,местност „Т.“,представлявано от д-р К. К.,управител да
заплати на „***“ЕООД,ЕИК ***,представлявано от управителя Т. В. М.сумата от 960
лв./деветстотин и шестдесет лева/-съдебно деловодни разноски в първата съдебна
инстанция и сумата от 41 лв./четиридесет и един лев/-съдебно деловодни разноски
във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.