Решение по дело №216/2018 на Административен съд - Видин

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира за недопустима жалбата срещу Уведомително писмо изх. № 02 – 050 – 2600/ 108 от 03.02.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, в частта в която по ЗДП от исканите 887,89 лева е оторизирана сумата от 410,87 лева и по Мярка 12/Натура 2000, по която исканата сума в размер на 306,98 лева е изплатена изцяло, поради липса на правен интерес от обжалване. В тази част с УП за жалбоподателят е постановен позитивен за него административен акт и посочените суми са му били изплатени.

Предвид липсата на правен интерес, на основание чл.159, т.4 от АПК производството в тази част ще следва да бъде прекратено.

Жалбата в останалата част, а именно срещу Уведомително писмо изх. № 02 – 050 – 2600/ 108 от 03.02.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, в частта в която е отказано финансово подпомагане по подадено заявление за регистрация, както следва: по СЕПП в размер на 1 143,95 лева, по СПП в размер на 1 052,65 лева, по ЗДП в размер на 477,02 лева и по мярка 13.1 /НР1 – 1 774,69 лева, както и наложените санкции за бъдещ период в общ размер на 2 133,60 лева, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, се явява допустима. Същата е насочена срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 с изх. № 02 – 050 – 2600/ 108 от 03.02.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София, във връзка със заявлението на жалбоподателя с УРН 631485 и УИН 0503071502311 за финансово подпомагане за кампания 2015г., поради което с него се засягат права и законни интереси на адресата - жалбоподател по делото.

Жалбоподателят е изложил доводи, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма и в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона, както и че неизвършването на проверки на място на новозаявените от дружеството имоти представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до напълно невярна Таблица 1 от УП, на която се основават и останалите таблици и разчети, в т.ч. и наложените санкции.

Имайки предвид приетото от фактическа страна, Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Обжалваният административен акт – уведомително писмо от 03.02.2018г. се базира на констатациите на РА, в резултат на извършените административни проверки.

Според Съда фактическите основания на процесния отказ са доказани по делото.

При служебната проверката на административния акт на основание чл.168, ал.1 от АПК, се установява, че е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл.20а от ЗПЗП - ДФЗ е акредитиран със заповед на министъра на земеделието и храните за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика., както и Заповед № 03 – РД / 715/ 27.06.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ и Решение от заседанието на Управителния съвет, съгласно Протокол № 114/ 15.06.2017г. на ДФЗ.

УП притежава изискуемата писмена форма и съдържа подробно изложени фактически и правни основания за издаването му, които се съдържат в изготвените към уведомителното писмо таблици, неразделна част от него, в които са изброени имотите и частите от тях, които се приемат за недопустими за подпомагане. В оспореното писмо са посочени, като правни основания за отказ за изплащане на субсидия, обстоятелствата, че част от площите попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015г.. Постановеният отказ е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. От таблиците към оспореното писмо и от административната преписка в допълнение безспорно се установява, че площите, приети за недопустими и техния размер са отказани за подпомагане, поради това, че в по-голямата си част, площите попадат извън специализирания слой, като колоните от таблиците за установените площи попадащите, извън специализирания слой, са попълнени коректно, което се установява и от приетите по делото единична и тройна технически експертизи.

Видно от съдържанието на административния акт, претенцията по всяка една от схемите за подпомагане е разгледана и анализирана поотделно, при което е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на всеки от парцелите, относно които е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената като допустима за подпомагане при извършените административни проверки. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, резултатите от тях и оторизираните суми. По представените по делото писмени доказателства и резултатите от техническата експертиза се установява, констатираната при извършената административна проверка, недопустимост за подпомагане относно по-голямата част от имотите, при условията на чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП – поради попадането им извън специализирания слой, правилно приети за наддекларирани. В тази връзка Съдът намира, че оспореният административен акт е надлежно мотивиран и съдържа законово предвидените реквизити по чл.59 от АПК.

На следващо място настоящият състав намира, че при издаване на оспореното писмо не са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За изпълнение на своите функции разплащателната агенция поддържа и използва ИСАК - комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по съответните схеми и мерки или се намалява или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане.

Процесуалноправна предпоставка за получаване на финансиране по схемите и мерките за директни плащания е кандидатът да е подал в срок заявление за подпомагане. Не се спори, че жалбоподателя е подал такова заявление за подпомагане в срока, определен в чл.4, ал.1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл.32, ал.1, чл.41, ал.2 и чл.46 от ЗПЗП.

В административното производство по оторизиране на директните плащания с различни административни правомощия разполага не само ДФЗ - РА, но и МЗХ и неговите структури по места. Заявленията за подпомагане на земеделските стопани се подават пред общинските служби по земеделие, които са част от структурата на МЗХ. Проверките, извършвани от РА, се процедират, както от структурите на агенцията по места, така и от МЗХ, съгласно чл.26а от ЗПЗП. Самата ИСАК, създадена на основание чл.30 от ЗПЗП, за осъществяване на функциите на Разплащателната агенция, се състои от няколко подсистеми. Две от тях - системата за регистрацията на кандидатите и на заявленията за подпомагане и интегрираната система за контрол се изграждат и поддържат от разплащателната агенция, а системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ и системата за идентификация и регистрация на животните - от МЗХ.

Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 5/2009г., заявлението за подпомагане съдържа и данни за идентификацията на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане, включително местонахождението на парцела, определено върху картен материал от ИСАК. Съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата, данните за заявлението по чл.3, ал.1 се въвеждат в електронен вид в присъствието на кандидата. Общото заявление за директно подпомагане с въведените данни се разпечатва в три екземпляра, всяка страница от които се подписва от кандидата и се подпечатва от кандидатите - юридически лица или еднолични търговци. Чл.19§2 от Регламент 73/ 2009г. изисква държавите - членки да предоставят, предварително изготвени формуляри и графичен материал, които се базират на площите, определени през предходната година, като материалът следва да посочва местоположението на тези площи.

Следователно, както европейското, така и националното законодателство изискват на заявителя да бъде предоставен актуален графичен материал, който да не го въвежда в заблуждение при очертаването на площите. За да е съществено едно процесуално нарушение, то следва да е довело до неправилно установяване на фактите по случая, т. е. то трябва да е такова, че ако не е било допуснато, административният орган да достигне до друго разрешение на въпроса, предмет на производството по същество.  В случая такова не се констатира.

От събраните по делото доказателства се установи, че фактическите изводи на органа са правилни по отношение на площите, попадащи извън допустимия за подпомагане слой.

В тази връзка неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения поради неизвършването на проверки на място на новозаявените от дружеството имоти.

По делото безспорно се установява, че не е извършвана проверка на място на заявените от жалбоподателя имоти. Проверка на място, съгласно чл.30 от Регламент 1122/2009г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Попадането му в тази извадка през 2016г. по никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността на атакуваното УП и не влияе на него.

Оспореният административен акт е издаден и при правилното приложение на материалноправните разпоредби на закона, предвид следното:

В заявлението си за подпомагане с УИН: 0503071502311 жалбоподателя е кандидатствал по СЕПП, СПП, ЗДП, НР1 и Мярка 12/Натура 2000, като е декларирал, че през 2015г. ще ползва за дейността 15 парцела с номера от ИСАК, видно от заключението на назначената експертиза, девет от които подробно изброени в УП колона 1 с площи съответно изброени в колона 2, които ще се ползват като ливади за косене – посочена в заявлението култура код 315000. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване на всеки блок на земеделското стопанство и землището, код на културата. Съдебно-техническата експертиза потвърждава, както общият размер на недопустимите за общо подпомагане площи по СЕПП, СПП, ЗДП и НР1 по отношение на визираните в административния акт площи, така и относимостта на посочените основания за постановения отказ за плащане в обжалваното писмо.

По подаденото от дружеството заявление, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл.37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009. Съгласно чл.20, т.1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл.37,ал.2 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ - РА е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на жалбоподателя са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, както по-горе бе посочено.

Следва да бъде отчетено, че съгласно чл.16б, ал.1, изр.1 от Наредба № 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, всяка година след приключване на обновяването по чл.16а, ал.2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл.66 от АПК за одобряване на изготвения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“. Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД „Земеделие“, която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл.16г, ал.2, в случая Заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г., с която се одобрява окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“.

Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.16г, ал.4 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ РА извършва окончателна оторизация и плащания за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл.16г от Наредба № 105.

В с.з. на 17.10.2018г. процесуалния представител на жалбоподателя изрично е заявил, че последният не е подавал възражение срещу обновения специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, т.е. окончателната Заповед на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ № РД 46-236/01.03.2016г. в частта, отнасяща се до заявените от него имоти е влязла в сила и РА, както бе вече посочено е обвързана от постановеното в този акт.

Почти всички възражения на жалбоподателя са свързани с несъгласието му с изводите на ответника за недопустимост на заявените от него парцели, поради непопадането им в допустимия слой.

Заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна 2) от Наредба № 105, е акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител, и този акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Посочената заповед слага край на производството пред административния орган – министъра на земеделието и храните и с нея се създават съответните права за земеделските производители, свързани със заявените от тях за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой.  

Ето защо изясняването на обстоятелство дали заявените от жалбоподателя имоти попадат в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ е следвало да намери своето решение в евентуално производство срещу Заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 и се явява извън предмета на настоящото производство. В тази насока е и Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015г. по т.д.№1/2015г. на ВАС.

Видно от приетата по делото експертиза, повечето от описаните в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със Заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието допустим слой, поради което правилно административният орган съгласно чл.16а, ал.6 от Наредба № 105, е отказал финансиране.

Установеното от административния орган е потвърдено и от заключението на назначената експертиза.

Правилно в УП е прието, че недопустимата за подпомагане площ е в размер на над 50 % от декларираната площ, поради което на жалбоподателя следва да се откажат плащания за 2015г.

Съгласно Делегиран регламент ЕС № 640/2014 година, чл.19 - ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18.

В тази връзка от събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че безспорно е доказано, че недопустимата за подпомагане площ по СЕПП, СПП и НР1, с изключение на ЗДП, е в размер на 100%.

Видно от таблиците в процесното уведомително писмо, в които са обективирани фактическите основания за издаване на оспорения отказ за финансово подпомагане и съобразно чл.19 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/ 2014г., както следва административният орган е определил процента наддекларирана площ в размер на 100 % по СЕПП, по СПП – 100 % и по мярка 13.1/ НР1 – 100 %. Въз основа на тези констатации административният орган е приел за недопустима за подпомагане по СЕПП площ в размер на 3,75 ха, по СПП площ в размер на 3,75 ха и по мярка 13.1 / НР 1 – 3,75 ха, като е санкционирана площ в размер на 3,23 ха – по СЕПП, 3,23  ха по СПП и 3,23 ха – по мярка 13.1 / НР1.

Не на последно място оспореното писмо е издадено при правилно установена фактическа обстановка и при правилното приложение на материалния закон, тъй като от заключението на техническата експертиза, се установява, че недопустимата за подпомагане площ по СЕПП, СПП и НР1 е установена и от експертизата така, както е определена от административния орган и същата се дължи на площите, попадащи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2015г.

Като причини за недопустимостта на площите от 3,75 ха бе изяснено, че те са обрасли с висока трева и храсти, дървета, непочистени терени, за които при дешифрацията е преценено, че не се стопанисват и не отговарят на условията за подпомагане - чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП и Наредба № 2/17.02.2015г. /отм./; за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища - чл. 7 и чл. 9.

Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и НР1 и частично по ЗДП на жалбоподателя е законосъобразно, издадено при правилното приложение на закона и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Предвид гореизложеното Съдът намира, че обжалваното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 с изх. № 02 – 050 – 2600/108 от 03.02.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което то е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи 200 лева – възнаграждение на вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, съобразно разпоредбите на чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И :

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на управителя на „Биогорива - 2010“ ЕООД гр.Белоградчик против Уведомително писмо изх. № 02 – 050 – 2600/ 108 от 03.02.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, в частта в която по ЗДП от исканите 887,89 лева е оторизирана сумата от 410,87 лева и по Мярка 12/Натура 2000, по която исканата сума в размер на 306,98 лева е изплатена изцяло, поради липса на правен интерес от обжалване и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 216/2018г. в тази част.

 Решението в тази част има характера на определение и подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщението на страните.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на управителя на „Биогорива - 2010“ ЕООД гр.Белоградчик против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 /УП/ с изх. № 02 – 050 – 2600/ 108 от 03.02.2018г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, в частта, в която е отказано финансово подпомагане по подадено заявление за регистрация, както следва: по СЕПП в размер на 1 143,95 лева, по СПП в размер на 1 052,65 лева, по ЗДП в размер на 477,02 лева и по мярка 13.1 /НР1 – 1 774,69 лева и са наложените санкции за бъдещ период в общ размер на 2 133,60 лева.

ОСЪЖДА „Биогорива - 2010“ ЕООД гр.Белоградчик да заплати на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото.

Решението в тази част подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :