РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Перник, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500745 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД против решение №
261074/18.10.2021 г. по гр.д. № 1011/2021 г. на Пернишки районен съд, с което са
отхвърлени като погасени по давност предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД
- гр. Перник срещу С.С. искове за заплащане: сумата 847.75 лв. – за ползвана вода от
незаконно отклонение на ВИК мрежата по чл.49 и 50 от ОУ за периода 05.08.2016 г. –
21.09.2016 г. за жилище в *** с абонатен № ***, от която главница 651.84лв. за периода
05.08.2016-21.09.2016 г. и лихва за забава 195.91лв. за периода 06.11.2016г. -23.10.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на ИМ – 05.03.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По изложени в жалбата подробни доводи се възразява по извода на съда, че е налице
изтекла пог. давност по чл. 111, б. в ЗЗД, доколкото исковете са предявени на деликтно
основание и е приложима общата давност по чл. 110 ЗЗД, като се иска отмяната на
решението от въззивната инстанция и уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
на решението, както и присъждане на разноски.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от писмените доказателства /удостоверение за наследници, декларация
по чл. 14 ЗМДТ, договор № *** за доставка на вода/, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
както и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на В и К услуги за процесния водоснабден
имот през исковия период, в качеството му на негов едноличен собственик по силата на
универсално наследствено правоприемство, както и съществуването по силата на закона на
облигационни отношения с ищеца по заплащането на предоставените ВиК услуги.
В случая след направеното и прието по реда чл. 214 ГПК изменение на иска се
претендира деликтната отговорност на ответника за вреди от доставката на вода през
констатираното незаконно отклонение от водопреносната система на ищеца към процесния
имот, собственост на ответника. Всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и
ползването й, не по нормативно установения ред, е незаконно. Според чл. 12 от Наредба №
4/2004 г. нови водопроводни отклонения се изграждат при условията на глава четвърта ЗУТ.
Присъединяването към водоснабдителната система се извършва последователно чрез:
предварително проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване;
сключване на предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система;
изготвяне на инвестиционен проект; сключване на договор за предоставяне на услугите В и
К. Неспазването на тази процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в
нарушение на императивните законови изисквания е на общо основание противоправно
деяние. Затова отговорността на изградилите и ползващи нерегламентираното отклонение
от водоснабдителната мрежа лица следва да се осъществи на осн. чл. 45 ЗЗД, при
установяване на предвидените в закона предпоставки на деликтната отговорност. При
незаконно /не по установения в наредбата ред/ присъединяване към водопроводните и
канализационни системи отношенията между потребителя и водоснабдителния оператор се
уреждат съобразно чл. 37 от Наредба № 4/2004 г. - съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистени количества вода се определят по реда на чл. 35, ал.
6 от наредбата за едногодишен период - освен ако се докаже, че периодът е по-малък /чл. 37,
ал. 1/; незаконното присъединяване се доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на
оператора; протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел,
който може да бъде лице от състава на оператора /чл. 37, ал. 3/ - в този см. е опр. на ВКС,
четвърто г. о. по гр. д. № 6736/13 г., решение по гр. д. № 223/10 г. на четвърто г. о., решение
по гр. д. № 604/10 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4379/2018 г., III г. о. и др.
С протокол № *** по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г. при извършената от
служител на ищеца проверка на адрес: *** е установено незаконно присъединяване към
водоснабдителната и водопреносната система на ищеца. Видно от вписването в протокола е
установено, че няма монтирано водомерно устройство, а след спирателния кран е поставена
2
тръба, чрез която е свързан с мрежата, отклонението е ¾“. На осн. чл. 49 и чл. 50 от ОУ на
КЕВР, начислени са задължения за 90 дни, за използвана тръба ¾“ при скорост 1 м/s за 6
3
часа или 468 м във връзка с чл. 35, ал. 6 и чл. 37 от Наредба № 4/2004 г. Протоколът е
подписан от съставилия го служител на ищцовото дружество на длъжност „инспектор", от
един свидетел и от потребителя като липсват доказателства установяващи неистинността му
- неверността на съдържането му или неавтентичността му, поради което неговата
удостоверителна сила следва да бъде зачетена.
По делото не се твърди и няма данни за извършено предварително проучване и
уточняване на техническите условия за присъединяване, сключване на предварителен
договор за присъединяване към водоснабдителната система, изготвяне на инвестиционен
проект и сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги по см. на гл. ІV от ЗУТ и
Наредба № 4/2004 г. Последното означава, че по делото е установено както нарушението,
така и неговият извършител и затова отговорността на изградилите и ползващи
нерегламентираното отклонение от водоснабдителната мрежа лица се осъществява на осн.
чл. 45 ЗЗД.
Отговорността на ответника за причинените имуществени вреди на ищеца се
определя по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. и е в размер на 651,84 лв., съгласно
съдебно- икономическата експертиза пред РС, според която от ищеца е издадена фактура №
*** за 485 куб. метра, от тях 468 куб. метра по Протокол № 1 от 05.08.2016г. за сумата от
628,99 лева и 17 куб. метра за 22,85 лева за периода от 05.08.2016 г. до 21.09.2016г. или
общо за 485 куб. м за сумата от 651,84 лева. Извънсъдебно или по делото експертиза не е
поискана от ответника за доказване на възражението му в протокола /арг. от чл. 37, ал. 1 от
наредбата/. Затова ПОС намира за неоснователно възражението на ответника за по –ниския
размер на вредата.
Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на
чл. 45 ЗЗД - установени са причинени на ищеца имуществени вреди, представляваща
стойност на изразходвани количества вода след незаконно присъединяване на ответника към
водопроводната система на ищеца. За ангажиране отговорността на потребителя при
констатирани нарушения на водоснабдяването в имота му не е необходимо да се установи
кой и при какви обстоятелства ги е извършил, защото при спецификата на услугата
потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното
водоснабдяване на обекта си. Вината на ответника, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага
до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно доказване не е проведено,
поради което възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни. С оглед на
това, искът за главница е доказан по основание и в претендирания размер от 651,84 лв.
На основание чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД върху главницата се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва по силата на закона, без да е необходима покана, която
лихва за забава за процесния период 06.11.2016г. -23.10.2019 г. съгласно съдебно-
икономическата експертиза е 195.91лв.
3
Възражението на ответника за погасяване по давност на главницата е изцяло
неоснователно. В случая е приложима общата 5-годишна погасителна давност, която е
прекъсната на 05.03.2021 г. с подаване на исковата молба, като се погасяват по давност
главниците за периода преди 05.03.2016 г., но процесните главници са за периода 05.08.2016
г. – 21.09.2016 г., който не е обхванат от погасителната давност.
Възражението на ответника за погасяване по давност на лихвата за забава е частично
основателно. Мораторните лихви се погасява с 3-год. давност – чл. 111, б. В ЗЗД, която е
прекъсната на 05.03.2021 г. с подаване на исковата молба, като се погасяват по давност само
тези лихви, които са начислени считано три години назад от 05.03.2021 г. Следователно
считано три години назад от 05.03.2021 г. е погасено вземането за лихви за периода от
06.11.2016г. г. до 04.03.2018 г. в размер на 87,64 лв., изчислени от съда на осн. чл. 162 ГПК,
за която сума и период искът по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли. Съответно лихвата за
периода 05.03.2018 г. – 23.10.2019 г. в размер на 108,28 лв. не е погасена по давност,
изчислени от съда на осн. чл. 162 ГПК, за който период и сума искът по чл. 86 ЗЗД следва да
се уважи.
При горните изводи обжалваното решение в частта му, с която искът за главница е
отхвърлен и в частта му, с която искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 108,28 лева и
за периода 05.03.2018 г. – 23.10.2019 г. следва да се отмени и да се постанови друго такова, с
което искът за главница да се уважи изцяло, а този по чл. 86 ЗЗД - да се уважи за посочената
сума и период. В останалата му част, с която е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД обжалваното
решение следва да се потвърди. Въззивната жалба е частично основателна.
По разноските
Ищецът претендира и доказва разноски по първоинстанционното производство общо
533,91лв., които се дължат съразмерно с уважената част от иска, или 478,73 лв., и следва да
бъдат присъдени с настоящото решение.
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по първоинстанционното
производство /претендираните и доказани от последния разноски са общо 300 лв./, а именно
– за сумата от 268,99 лв., съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.
3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска разноски от 31,01 лв. и присъдените от РС
разноски от 300 лв.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски по въззивното производство общо
425 лв., които се дължат съразмерно с уважената част на въззивната жалба /760,12/ и целия
обжалваем интерес /847,75/, или 381,07 лв.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 300 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които се
дължат съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба /87,64/ и целия обжалваем
интерес /847,75/, или 31,01 лв.
4
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261074/18.10.2021 г. по гр.д. № 1011/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник в частта му за отхвърляне на исковете от "Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК ********* срещу С. Б. С., ЕГН ********** за заплащане на сумата
651,84 лв. – главница за периода 05.08.2016г.-21.09.2016 г. и сумата 108,28 лв. - лихвата за
периода 05.03.2018 г. – 23.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
от датата на ИМ – 05.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта
му, с която "Водоснабдяване и канализация" ООД е осъден да заплати на С. Б. С. разноски за
първоинстанционното производство - над сумата от 31,01 лв. до 300 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН ********** от *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. "Средец" № 11, сумата 651.84лв. –
стойност на изразходваните количества вода след незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи по чл.49 и 50 от ОУ и чл. 37, ал. 1 от Наредба
№ 4/2004 г. за периода 05.08.2016 г. – 21.09.2016 г. за жилище в *** с абонатен № *** и
сумата 108,28 лв. - лихва за забава за периода 05.03.2018 г. – 23.10.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на ИМ – 05.03.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ООД сумата 478,73 лв. - разноски за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261074/18.10.2021 г. по гр.д. № 1011/2021 г. по описа
на Районен съд – Перник в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН ********** от *** да заплати на „Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. "Средец" № 11, сумата 381,07 лв. –
разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул.
"Средец" № 11 да заплати на С. Б. С., ЕГН ********** от ***, сумата 31,01 лв. – разноски
по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6