№ 180
гр. Кърджали, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100047 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с трудов спор с искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ.
В исковата си молба С.Р.А. от гр.Кърджали сочи, че работила в ответното дружество
************* гр.Кърджали като „счетоводител“ по безсрочно трудово правоотношение.
Със заповед №******** , издадена на основание чл. 328, ал.1, т.10б от КТ , без
предизвестие, било прекратено трудовото й правоотношение , считано от 17.11.2021г. с
мотив: „когато служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж“. Твърди, че не е заявявала, че иска да напуска, нито е подавала предизвестие. Счита
заповедта за незаконна, като сочи, че към този момент не е имала качеството „пенсионер“.
Освен това имало разминаване между мотивите и соченото правно основание – чл. 328, ал.1,
т.10б от КТ Твърди , че уволнението е незаконно и извършено в момент на афект от
работодателя. Моли уволнението да се признае за незаконно и да се отмени издадената
заповед; моли да бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност; да й се присъди
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето , през което е останала без работа за шест
месеца , считано от 17.11.2021г. до 17.05.2022г. в размер общо на сумата от 8 755.68 лева,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, а
в представена писмена защита излага подробни съображения.
Ответникът ************* гр.Кърджали оспорва иска като недопустим, поради липса
на правен интерес и неоснователен. Сочи, че сам отменил процесната заповед и възстановил
ищцата на работа, като връчил заповедта с препоръчано писмо. Изплатил на ищцата
възнаграждението й за м. ноември 2021г., както и обезщетения по чл. 222 и чл. 224. Но
1
сочи, че неправилно е изплатил на ищеца 6 брутни заплати , а е следвало да бъдат две
такива, тъй като ищцата не е работила при ответника 20 години , а само осем и с разликата
от 4 заплати в размер на 5 904.00 лева ищецът се обогатил неоснователно. Понастоящем
ищецът бил пенсионер. От изложеното следвало , че трите иска следвало да се отхвърлят
като недопустими и неоснователни. Въвежда възражение за прихващане на сумата , с която
ищцата се е обогатила. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа
отговора , а в представена писмена защита излага подробни съображения.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
По делото не се спори , че ищцата е работила при ответника от 01.01.2013г. до
уволнението й на длъжността „счетоводител“ по безсрочно трудово правоотношение.
От представената заповед №********, връчена на ищцата на 17.11.2021г. се
установява, че трудовото й правоотношение е прекратено , считано от 17.11.2021г. на
основание чл. 328, ал.1, т.10б от КТ с мотиви: „когато служителят е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ съдът намира
следното: издадената уволнителна заповед е незаконосъобразна, тъй като посоченото правно
основание не кореспондира с мотивите в заповедта. Текста на чл. 328, ал.1, т.10б от КТ
гласи , че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 в следните случаи:
когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тоест визират се
трудовите правоотношения , възникнали с лица, които вече имат качеството „пенсионер“ и
трудовият договор е сключен с „пенсионер“. По делото се установи категорично , че към
датата на сключване на трудовия договор , ищцата не е имала качеството на пенсионер.
Това обстоятелство е отбелязано в трудовия договор, където е записано, че работникът не е
пенсиониран. Впоследствие придобиването на право на пенсия за трудов стаж и възраст не
се отразява на трудовия договор към момента на сключването му. Към момента на
прекратяването ме също не е имала качеството „пенсионер“. Ето защо, процесната
уволнителна заповед е незаконосъобразна , поради което следва да бъде отменена и
уволнението на ищцата следва да се признае за незаконно.
Относно представената в хода на съдебното производство заповед №2/05.01.2022г., с
която се отменя атакуваната заповед следва да се посочи, че съгласно чл. 344, ал.2 от КТ
работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение, до предявяване на иск
от работника или служителя пред съда. Освен това , за да породи своето действие , тази
втора заповед следва да бъде надлежно връчена на работника или служителя и това трябва
да е извършено преди предявяване на иск пред съда. Ако вече има подадена искова молба с
такова искане, правото на работодателя да си отмени заповедта вече не съществува.
Релевантен е момента, в който работникът получи писменото волеизявление за отмяна на
работодателя. Видно от доказателствата по делото, тази втора заповед е дадена от
ответника за връчване чрез ЧСИ Росен Сираков на 26.01.2022г., тоест по време на висящото
2
дело / исковата молба е предявена в съда с вх. №436/14.01.2022г./. С оглед на изложеното,
атакуваната заповед не е надлежно отменена от работодателя, тъй като такова действие,
извършено по време на висящия процес е недопустимо с оглед законовата забрана, поради
което заповед №2/05.01.2022г се явява ирелевантна за настоящия спор.
При този изход на делото досежно главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, следва да се
уважи и иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и ищцата да бъде възстановена на заеманата до
уволнението длъжност „счетоводител“ при ответника.
Относно иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ по делото се установи по безспорен начин от
извършена справка в трудовата книжка на ищцата, че след уволнението същата не е
започнала другаде работа по трудово правоотношение. Трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, поради което е годно
доказателство за установяване на състояние на безработица – ТР №6/2014г. на ОСГК на
ВКС. В случая в трудовата книжка на ищцата липсва последващо отбелязване за нов трудов
договор, същевременно доказателства за противното не се ангажираха по делото, поради
което следва да се приеме , че същата е останала без работа вследствие незаконното
уволнение. Относно възражението, че през този период е получавала пенсия , следва да се
посочи, че се касае за суми, произтичащи от различни основания и различни
правоотношения и няма законова пречка да се получават едновременно. Пенсията се
получава въз основа на публично правоотношение между ищцата и НОИ, а трудовото
възнаграждение – въз основа на частно правоотношения между нея и
работодателя.Предпоставката за уважаване на този иск за обезщетение е установяване на
незаконно уволнение и оставане на служителя без работа в определения от закона
шестмесечен срок. Изключението , въведено в чл. 225, ал.2 от КТ е само за случаите, когато
работникът е реализирал в същия период осигурителен доход от друго трудово
правоотношение / в този смисъл Р-944-2009, IVг.о.; О-178-2013, IV г.о./. Следователно
всяко друго плащане, получено извън трудово правоотношение, не е основание нито за
намаляване на обезщетение на основание чл.225, ал.2 от КТ, нито за отхвърляне на иска за
обезщетение. Ето защо и по изложените съображения и този иск е основателен и доказан по
основание.
От неоспореното и прието заключение на вещото лице по назначената ССчЕ се
установи , че брутното трудово възнаграждение на ищцата , определено по реда на чл. 228
от КТ е в размер на 1 459.28 лева. За периода от 17.11.2021г. до 17.05.2022г. размера на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 8 755.68 лева. Следователно за периода от
17.11.2021г. до 11.05.2022г. /датата на последното съдебно заседание/ обезщетението
възлиза на 8 357.69 лева, до който размер следва иска да се уважи, а в останалата част и за
разликата до претендираната сума от 8755,68 лева , следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение на възражението на ответника за прихващане на сумата от 5 837.12
лева, представляваща разликата от четири заплати над дължимото обезщетение от две
брутни заплати при прекратяване на ТПО, тъй като ищцата е работила при ответника
3
непрекъснато осем години, а не двадесет, съдът намира същото за основателно и доказано.
По делото се установи , че при изплащането на ищцата на последното брутно трудово
възнаграждение за м. ноември 2021г., на същата е било изплатено обезщетение по чл.222 от
КТ в размер на 6 брутни заплати възлизащи на сумата от 8 755.68 лева. От тази сума е
получена без основание сумата от 5 837.12 лева, тъй като прослуженото й време при ищеца
е осем години и й се дължи обезщетение в размер на две брутни заплати. Работата й в
„Одиторска счетоводна кантора Актив“ЕООД за периода от 01.03.2006г. до 01.01.2013г. е
работа при друг работодател, независимо от това кой е управител на двете дружества или
чия е собствеността, тъй като се касае за две различни и независими юридически лица,
поради което искът за прихващане на сумата от 5 837.12 лева , се явява основателен и
доказан като получена сума без основание , с която неоснователно се е обогатила ищцата.
След приспадане чрез прихващане от дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в
размер на сумата от 8 357.69 лева на получената без правно основание сума в размер на
5 837.12 лева, дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ , което следва да бъде
присъдено на ищцата възлиза на сумата от 2 520.57 лева. В останалата част и за разликата до
пълния предявен размер, искът по чл. 225, ал.1 от КТ следва да се отхвърли. Върху тази сума
се дължи законна лихва , считано от датата на депозиране на исковата молба – 14.01.2022г.
до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищцата направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважените искове в размер на
сумата от 865.91 лева.
Прочие, следва ответникът да заплати по сметка на КРС държавна такса от 60.00 лева
за двата неоценяеми иска и 100.82 лева – върху присъдената сума по оценяемия иск, както и
да възстанови направените по делото бюджетни разноски от 60.00 лева за вещо лице.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразна Заповед №******** на управителя на
******** с ЕИК ******** гр.Кърджали, ул.********, с която на основание чл. 328, ал.1,
т.10б от КТ е прекратено трудовото правоотношение със С.Р.А. с ЕГН ********** от
гр.Кърджали , ул.********* и ПРИЗНАВА уволнението за незаконно.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Р.А. с ЕГН ********** от гр.Кърджали , ул.********* на
заеманата до уволнението длъжност „счетоводител“ при ******** с ЕИК ********
гр.Кърджали, ул.********.
ОСЪЖДА ******** с ЕИК ******** гр.Кърджали, ул.******** да ЗАПЛАТИ на
4
С.Р.А. с ЕГН ********** от гр.Кърджали , ул.********* сумата в размер на 2 520.57 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225 , ал.1 от КТ за времето , през което е останала без
работа вследствие незаконното уволнение за периода от 17.11.2021г. до 11.05.2022г. вкл.,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от
8 755.68 лева, поради прихващане на сумата от 5 837,12 лева, представляваща получено без
правно основание обезщетение по чл. 222 от КТ в размер на четири брутни заплати , както и
поради неоснователност на иска за периода от 12.05.2022г. до 17.05.2022г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от 2 520.57 лева, считано от 14.01.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ********** с ЕИК ******** гр.Кърджали, ул.******** да ЗАПЛАТИ на
С.Р.А. с ЕГН ********** от гр.Кърджали , ул.********* направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно уважените искове в размер на сумата от 865.91
лева.
ОСЪЖДА ********** с ЕИК ******** гр.Кърджали, ул.******** да ЗАПЛАТИ по
сметка на КРС държавна такса от 60.00 лева за двата неоценяеми иска и 100.82 лева –
държавна такса върху присъдената сума по оценяемия иск, както и бюджетни разноски от
60.00 лева за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5