Решение по дело №23/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на ЕТ „П Г – Б. “, [населено място], чрез адв. А. Й., против решение № ПИ-412/21.12.2023 г. на заместник - директора на ТД на НАП - [област], в частта, с която е оставена без уважение жалбата на едноличния търговец против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0087694/23.11.2023 г. на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТП на НАП – [област], в частта, в която са обезпечени задължения за ДОО, ЗО, УПФ, по декларация обр. 6 по давност за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 31. 12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. – 31. 12.2012 г.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в оспорената му част, като се твърди, че няма издадена и изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението, за което се сочи, че е дължимо с постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Твърди се също, че горепосочените задължения са погасени по давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Моли да бъде отменено решението в оспорената му част, тъй като са налице всички фактически и правни основания за отписване на публичното задължение, поради изтекла давност. Иска се също прогласяване на нищожността му. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – заместник - директорът на ТД на НАП - [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юрк. Г. М., счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – [област], след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на акта в оспорената му част, намира за установено следното:

Срещу ЕТ „П Г – Б. “ е образувано изпълнително дело № 10110000335/2011 г. за събиране на установено и изискуемо публично вземане в размер на 28 616,98 лв., в това число лихва 9 351,32 лв., главница 19 265,66 лв.

С процесното Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. [рег. номер]-022-0087694/23.11.2023 г. на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТП на НАП – [област], с мотиви, че ще се затрудни събирането на публично вземане в размер на 28 616,98 лв., е наложена обезпечителна мярка - запор върху вземане от трето задължено лице – работодател „Б – [община]“ АД.

Така постановеният акт е обжалван на основание и в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК пред компетентния за това горестоящ административен орган - директора на ТД на НАП - [населено място], като в проведено административно производство заместник - директорът на ТД на НАП - [област] (оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-76/09.11.2023 г. на изп. директор на НАП) го е потвърдил в частта в която са обезпечени задължения за ДОО, ЗО, УПФ, по декларация обр. 6 по давност за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 31. 12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. – 31. 12.2012 г. с процесното решение.

Решението на заместник - директора на ТД на НАП - [област], в частта, с която е потвърдено обжалваното постановление, е предмет на настоящия административноправен спор, съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд - [област], намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена по реда и на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК, в 7-дневния срок от връчване на решението, от надлежна страна, адресат на обезпечителните мерки.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - заместник директора на ТД на НАП - [област], като същият е оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-76/09.11.2023 г. на изп. директор на НАП да изпълнява функциите на директор на ТД на НАП – [област]. Представена е по делото оправомощителната заповед – л.44.

Предвид изложеното, съдът прави извода, че административният акт в оспорената му част е издаден от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК и в рамките на предвидения в същата норма срок. Постановлението за налагане на обезпечителна мярка е издадено от публичен изпълнител, съгласно нормата на чл. 195, ал. 3 от ДОПК. Административните актове са в писмена форма.

Спазени са процесуалните разпоредби по издаването му и не са допуснати съществени нарушения, обосноваващи основание за незаконосъобразност и обявяване на нищожност. Същото се отнася и до контролирания с обжалваното решение акт – потвърденото в съответната част постановление на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТП на НАП – [област].

Производството по налагане на обезпечителни мерки е започнало въз основа на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 10110000335/2011 г., в размер на 28 616,98 лв., в това число лихва 9 351,32 лв., главница 19 265,66 лв. С цел обезпечаването на публичното вземане, публичният изпълнител е наложил оспорваната в настоящето производство обезпечителна мярка запор върху вземане от трето задължено лице – работодател „Б – [община]“ АД. Правилно и законосъобразно решаващият орган е потвърдил обжалваното пред него Постановление за налагане на обезпечителни мерки в частта, с която са обезпечени задължения за ДОО, ЗО, УПФ, по декларация обр. 6 по давност за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 31. 12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. – 31. 12.2012 г. Съобразил е, че са налице предвидените в ДОПК основания за налагане на обезпечителни мерки. В случая не е спорен размера на задължението, като липсват и данни за погасяване на задълженията на едноличния търговец. Тези обстоятелства обосновават извода за затруднено събиране на дължимите суми без предприетите действия по обезпечаването.

На следващо място, не са налице основанията на чл. 197, ал. 3 ДОПК за отмяна на така определената обезпечителна мярка от съда. По делото не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, в случая длъжника, че същият може да представи обезпечение на дълга си в безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. От друга страна, наложените обезпечителни мерки са съобразени с установеното и изискуемо вземане, дължимо от длъжника. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечението се извършва чрез налагане на някоя от предвидените в чл. 198, ал. 1 от същия кодекс обезпечителни мерки. В тази връзка следва се отбележи, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК касае публичните вземания на държавата към жалбоподателя, т. е вземането е ликвидно и изискуемо, и в тази връзка не намира опора в закона твърдението в жалбата, че вземането следва да се отпише като погасено по давност. Съдът счита, че съдържащото се в жалбата възражение за давност не следва да бъде разгледано в производството по реда на чл. 197 ДОПК. Установява се от доказателствата по делото, че такова възражение е било направено до публичния изпълнител, който се е произнесъл с отделно разпореждане. Това разпореждане по своята същност представлява административен акт, който подлежи на самостоятелен административен и съдебен контрол по реда на чл. 266 и чл. 268 от ДОПК. Видно от административната преписка е, че няма данни публичният изпълнител, към момента на постановяване на решението в оспорената му част, съответно към момента на налагане на обезпечителната мярка, да е отписал подлежащите на принудително изпълнение вземания. Следователно, те са установени и изискуеми и като такива подлежат на обезпечаване с оглед гарантиране на възможността за тяхното изпълнение.

За пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че изтичането на погасителната давност за публично вземане не води само по себе си до незаконосъобразност на издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки, респективно до неговата отмяна, а би могло да бъде основание за прекратяване на изпълнителното производство за посоченото вземане. Давността обаче не се прилага служебно, а по възражение на заинтересованата страна пред компетентния орган. Следователно само въз основа въведените в жалбата основания за изтекла погасителна давност на задълженията на жалбоподателя не могат да обосноват отмяна на оспореното решение, респ. потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки.

Неоснователен е доводът в жалбата относно липсата на издадена и изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението. Следва да се има предвид в тази връзка, че производството по издаването и обжалване на постановлението за наложени обезпечителни мерки е само част от общото производство по събиране на задълженията на длъжника, но то е самостоятелно производство. Съответно издаденият акт във връзка с него - постановлението е самостоятелен административен акт и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Поканата и съобщението са част от действията по изпълнението, които предприема публичният изпълнител, но не могат да бъдат обвързани с редовността по издаване на постановлението за наложени обезпечителни мерки. Поради това е без значение в случая била ли е връчена на лицето покана за доброволно изпълнение или не, съответно съобщението по чл. 221 от ДОПК.

Съгласно нормата на чл. 197, ал. 4 от ДОПК, длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение. Обезпечението се налага когато има установени и изискуеми публични вземания, като към него се пристъпва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено – чл. 197, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.

Поради изложеното, съдът намира, че решение № ПИ-412/21.12.2023 г. на заместник - директора на ТД на НАП - [област] в оспорената му част е законосъобразно, подадената жалбата срещу него се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от упълномощен юрисконсулт, чрез участие в проведено едно открито съдебно заседание. Искането е основателно предвид изхода на спора. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. §2 от ДР на ДОПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва в полза на ТД на НАП – [област] да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, Административен съд – [област],

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „П Г– Б. “, [населено място], против решение № ПИ-412/21.12.2023 г. на заместник - директора на ТД на НАП - [област], в частта, с която е оставена без уважение жалбата й против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0087694/23.11.2023 г. на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТП на НАП – [област], в частта в която са обезпечени задължения за ДОО, ЗО, УПФ, по декларация обр. 6 по давност за данъчни периоди 01.01.2017 г. – 31. 12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. – 31. 12.2012 г.

ОСЪЖДА ЕТ „П Г – Б. “, [населено място], да заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – [област] сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.