№ 1293
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000501043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.01.2024г по гр.дело № 13 350/2020г на Софийски градски съд,
1-16 състав, ЗД „ОЗК - Застраховане” АД е осъден да заплати на Н. В. В. на осн. чл.
432, ал.1 КЗ сума в размер на 8 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.09.2020 г.
в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 60 000 лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Н. В. В. чрез адв. О.
САК в отхвърлителната му част до размер от 25 000лв.Твърди се неправилност в
обжалваната отхвърлителна част, поради нарушение на материалния и процесуален
закон. Конкретните доводи с развити подробни съображения се отнасят изводите на
съда относно обема на вредите, като се твърди, че не са съобразени в достатъчна
степен тежестта и естеството на травмите- кръвонасядане на лява мишница, охлузване
на лява предмишница, оток на лявото коляно, посттравматични лезии на ротаторния
маншон с частично разкъсване на кореко-хумералния лигавент вляво, но също и
завишените лимити на застрахователните обезщетения, както и практиката на
съдилищата по подобни казуси.
1
В срок е постъпил отговор от въззиваемия –ищец ЗД „ОЗК - Застраховане” АД
чрез адв.Х. САК с възражения относно оплакванията, акцентиращи на правилното
определяне на размера в съответствие с действително търпените вреди.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
в съответствие с оплакванията и възраженията, приема следното:
Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция е пряк иск на увредено лице
против застраховател с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ за компенсиране на
неимуществени, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача
на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Като
правопораждащи факти са изтъкнати настъпването на ПТП на 07.01.2016г. вследствие
противоправното поведение на водача на застрахования автомобил, в резултат
настъпили вреди за пострадалия множество наранявания и контузии в причинна
връзка с деликта.
Първоинстанционният съд е приел за безспорни фактите относно
настъпването на пътния инцидент на 01.09.2020г. в гр.София, в района на кръстовище
на ул.Петър Величков и ул.Ком в резултат на неправомерното поведение на водача на
товарен автомобил Мерцедес, с per. номер ********, управляван от К. Б. Б., който в
нарушение на чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП предприел неосигурена маневра и ударил
намиращия се зад него лек автомобил Тойота Корола, с per. номер ********,
управляван от пострадалия в пътния инцидент ищец Н. В. В..
Против тези фактически и правни изводи на съда за наличието на всички
предпоставки по чл.432 ал.1 КЗ не са направени оплаквания или възражения от
страните, поради това в условията на ограничен въззив /чл.269 ГПК/ ефектът на
първоинстанционното решение се запазва. Предвид посоченото, спорни пред
настоящата инстанция остават въпросите, отнасящи се до обема на вредите и
правилното приложение на чл.52 ЗЗД.
Пред първата инстанция за изясняване на получените от ищеца травми и
причинната им връзка с ПТП е изслушана комплексна експертиза, която в
медицинската си част посочва, че пострадалият мъж на 71г е получил следните
увреждания: контузия и кръвонасядане в областта на лявото рамо; контузия и
кръвонасядане в областта на лявата мишница; охлузване на лявата предмишница;
контузия с оток на лявото коляно, които са отшумели за период не по–дълъг от месец и
към момента няма болкова симптоматика, свързана с получените травматични
увреждания. Пояснено в заключението е, че при ищеца с оглед на възрастта са
установени много хронични дегенеративни заболявания на опорно двигателния апарат
на лявата колянна става и лявото рамо, които частично са се отразили на
2
възстановителния период. От МРТ на лявата раменна става от 08.08.2020 г. се
установяват посттравматични инкомплетни лезии на ротаторния маншон, който е
частично руптуриран от неговото залавно място върху лявата раменна кост; контузия и
частична руптура на корако хумералния лигамент вляво; остеоартроза на лявата
акромиоклавикуларна става; прояви на субакромиален импинджмънт синдром. МРТ на
лявата колянна става от 08.09.2020 г. се установява левостранна гонартроза усложнена
с хроничен асептичен остео - артрит, руптури на предна кръстна връзка и медиален
менискус, като тези увреждания са определени като дегенеративни, а не травматични.
Изводите на експертизата в медицинската й част напълно кореспондират със
заключението на изслушаната пред първата инстанция повторна медицинска
експертиза на вещото лице д-р Д. К.. Съгласно повторната експертиза, разчитането на
приложения в делото диск с МРТ на лява раменна и колянна става на ищеца, като
задача на заключението, не се различава по същество от депозираната комплексна
експертиза в медицинската й част. Дадени са по-подробни и детайлни отговори на
задачи от значение за изясняване вида на уврежданията и от тях става ясно, че няма
налични данни за травматични увреди на структурата, както на самата раменна става,
така и на околоставните мускули и сухожилия на късите ротатори на рамото,
образуващи т.нар. „ротаторен маншон“ и на трите бурси (малки кухини под и отстрани
на маншона, пълни със смазваща синовиална течност), а така също и на извънставния
корако-хумерален лигамент (къса връзка между лопатката и раменната кост).
Установената по съседство тежка артроза на малката полуподвижна акромио‐
клавикуларна ставичка с изразени остеофити (шипове) притискащи сухожилията на
ротаторния маншон (импиджмент синдром), също не е травматично, а дегенеративно
състояние и то в напреднал стадий. Като цяло, МРТ на лявата раменна става на ищеца
показва типичната картина на анатомичния субстрат на един напреднал
скапулохумерален периартрит при възрастни хора. В основата на това заболяване стои
дегенеративен процес, обхващащ околоставните тъкани и засягащ най-често
сухожилията на мускулите от ротаторния маншон. Пояснено е, че развиващите се
некротични процеси в този район довеждат до частични и дори пълни руптури на тези
сухожилия, както и до отлагане на калцификати в тях, който процес е характерен за
хора след 40 годишна възраст.
Повторната медицинска експертиза е обобщила, че травматичните увреди,
настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, са тези описани в първоначалното
медицинско удостоверение от 02.09.2020г. - ляво рамо - косо кръвонасядане по
предната повърхност с размери 6/3 см.; лява мишница - кръвонасядане в долна трета с
размери 4,5/2 см.; лява предмишница - охлузване в долна трета с размери 3,8/2,6 см.;
ляво коляно - контузия с развитие на хидропс (оток) и развитие на постравматичен
синовит и бурсит.Потвърждава се периода на възстановителния период от 30дни, в
рамките на който болките са били с висок интензитет.
3
С оглед на събраните и обсъдени доказателства настоящият състав достига до
извод, че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в
съответствие с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г и многобройната
практика по този въпрос. Релевантните за обема на вредите факти са правилно
установени, но при тяхната преценка съдът не е съобразил и отчел в достатъчна
степен тежестта на получените травми – касае се за травматични увреди в две
анатомични области, получени от човек в напреднала възраст на 71 години, с налични
вече дегеративни проблеми, при който възстановителния период преминава по-
усложнено и с по-интензивни болки, а едновременното засягане на горен и долен
крайник води до сериозни неудобства в ежедневното обслужване. Обсъдените факти,
имащи отношение към субективните преживявания на пострадалия, както и
обществено-икономическите условия към релевантния момент /2020г/ налагат извод,
че определеното обезщетение е занижено и неотговаря на заложените критерии по
прилагането на чл.52 ЗЗД.
Според настоящият състав справедлив паричен еквивалент на преживените
физически и морални страдания вследствие на непозволеното увреждане би била
сумата от 12 000лв и следователно въззивната жалба се явява частично
основателна. Над посочения размер до претендирания от 25 000лв искът е
неоснователен, тъй като обсъдените и взети предвид ограниченията и неудобствата на
ищеца преимуществено се дължат на установените множество дегенеративни
проблеми, които нямат общо с травматичните увреди в причинна връзка с инцидента.
Така също ищецът е провел само консервативно лечение, няма данни за обездвижване
или други манипулации, които биха се явили фактор за увеличаване интензитета на
вредите.
Посоченото ще има за краен резултат отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част за разликата между присъденото от първата инстанция
обезщетение от 8 000лв и дължимото според въззивния съд от 12 000лв, което ще има
за правна последица и частична основателност на жалбата за отхвърлителната част. В
останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски.
При този различен изход на спора принципно ще подлежи на изменение
решението в частта му за разноските. Ищецът е бил представляван по чл.38, ал.2 ЗАдв.
от адв. О., на когото е определено възнаграждение 372,80лв, което и при този резултат
се явява завишено спрямо размерите предвидени в Наредба №1/2004г, но поради
липсата на искане за изменение по чл.248 ГПК не може да бъде променено. До същият
извод се стига и при изчисление на дължимите разноски на ищеца, които са изчислени
в завишен размер и с оглед на по-високия размер от уважената част на иска.
Пред първата инстанция ответникът е доказал разноски за адв. възнаграждение и
4
депозити за експертизи, които при този резултат /частична основателност на жалбата
на ищеца/ ще се следват в размер на 2236,80 адв. възнаграждение и 488лв разноски,
над които до присъдените решението ще подлежи на отмяна.
В тежест на ответния застраховател ще следва да се присъди допълнителна
държавна такса по чл.78 ал.6 ГПК в размер на 160лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
обжалваемия материален интерес и уважената/отхвърлена част на иска при
предвидените мин. прагове в Наредба № 1/2004г., които нямат обвързващ съда
характер /въпрос разрешен в решения по C‑427/16 и C‑428/16 СЕС/, но служат като
ориентир при определяне справедлив размер на адвокатско възнаграждение. Ищецът е
представляван безплатно от адв.О., на когото ще се следва възнаграждение съобразно
уважената част при обжалваем материален интерес /17 000лв/, за който в действащата
редакция на Наредба №1/2004г е предвидено мин. възнаграждение от 2316лв. с ДДС,
което при този резултат ще е дължимо в размер на 544,94лв. Ищецът е сторил разноски
за държавна такса от 50лв, които ще му се дължат до размер от 11,76лв.
Ответникът е бил представляван от адв.Д.Х. по договор за правна защита, по
който е платен хонорар с ДДС в размер на 1740лв, които ще следва да се възложат в
тежест на ищеца до размер от 1330,58лв. В тежест на ответника ще следва да се
присъди и дължимата съответно на уважената част на иска държавна такса пред
въззивната инстанция, тъй като жалбата е подадена от частично освободено лице по
чл.83, ал.2 ГПК, в размер на 30лв.
С оглед на изложеното САС в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.01.2024г по гр.дело № 13 350/2020г на Софийски градски
съд, 1-16 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от Н. В. В. против ЗАД
„ОЗК –Застраховане“АД ЕИК ********* за обезщетение на осн. чл.432 КЗ за
неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП на 01.09.2020г. над присъдения
размер от 8 000лв до установения за дължим от 12 000лв, и в частта за разноските на
ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД пред първата инстанция над 2236,80 адв.
възнаграждение и 488лв разноски до присъдените 2423лв и 520лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –Застраховане“АД
ЕИК ********* да заплати на Н. В. В. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
ул.Ивайло, № 13, ап.4 чрез адв.В. О. сумата от 4 000лв- допълнителна главница,
представляваща разликата между присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие на ПТП на 01.09.2020г. в размер на 8 000лв и приетото за дължимо
5
от 12 000лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.12.2020г до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.01.2024г по гр.дело № 13 350/2020г на
Софийски градски съд, 1-16 състав в останалата обжалвана /отхвърлителна/ част.
Осъжда Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –Застраховане“АД ЕИК
********* да заплати на адв.В. О. САК сумата от 544,94лв., представляваща
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. пред въззивна инстанция.
Осъжда Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –Застраховане“АД ЕИК
********* да заплати на Н. В. В. сумата от 11,76лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
Осъжда Н. В. В. да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“АД ЕИК ********* сумата от 1330,58лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
Осъжда „ОЗК –Застраховане“АД ЕИК ********* да заплати на осн. чл.78, ал.6
ГПК по сметка на САС сумите от на 160лв, представляващи допълнително дължима
държавна такса пред първата инстанция и 30лв.- държавна такса пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
1-месечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6