Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 27.12.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 163/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „А1 България” ЕАД, със седалище в гр. София, ПК 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, чрез адв. В.Г., като пълномощник на ….. А. В. Д. и на
………. М. М., против А.И.Г. ***,
ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес,
след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може
установи вземането
си. Искът е положителен
установителен и се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК - 09.01.2018г. По постъпилото
заявление е образувано ч.гр.д. № 35/2018г. по описа на РС Своге и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК с № 48 от 11.01.2018г. за следните суми
: сумата от
466,54 лева – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 992,52 лева – главница, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, сумата от 129,30 лева – мораторна лихва за забава,
начислена върху фактура от 12.03.2015г. за незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от
28.03.2015 г. до 18.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от 09.01.2018
г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 236,48 лева разноски по делото,
от които 204,71 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 31,77
лева – заплатена държавна такса. Вземането е във връзка с ползване
на далекосъобщителни услуги и предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги – въз основа на договор
с индивидуален потребителски
№ М 4383132 от 14.01.2015г.,
незаплатени фактури от 12.02.2015г., 12.03.2015г. и два броя фактури
от 23.07.2015г.
С исковата молба се
претендират следните суми : 466,54 лева – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и сумата от 992,52 лева – представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга.
За сумата
от 129,30 лева, мораторна лихва за забава
върху главницата по фактура от
12.03.2015г. за използвана
и незаплатена далекосъобщителна
услуга – начислена за периода от
28.03.2015 г. до 18.12.2017 г., не
е предявен иск, следователно в тази й част Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 48 от 11.01.2018г. подлежи на обезсилване, както и в частта й за разноските,
за сумата над 217,23 лева до 236,48 лева.
В срока за отговор
е подадена от страна на ответника
писмена молба, в която исковете се признават, както
по основание, така и по размер. С молба (писмена защита) вх. № 3296 от 19.11.2018г. А.И.Г., чрез пълномощника, потвърждава
направеното признание на предявените искове. Ищeцът, чрез адв. В. Г., с писмена молба
вх. № 3315/20.11.2018г. направи искане за постановяване на решение при признание
на иска. С определение от 22.11.2018г.
съдът уважи молбата и прекрати съдебното дирене.
От фактическа страна
: решението се постановява при признание на иска. По делото са приети писмени
доказателства представени от ищеца. Събраните доказателства изцяло подкрепят
признанието направено от страна на ответника.
От правна
страна :
налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК
и в същото време не е признато право, което противоречи на закона или на
добрите нрави, нито право, с което страната не може да се разпорежда. С оглед на изхода от делото, и
основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в
размер на 248,23 лева, от които 68,23 лева – заплатена държавна такса и 180
лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 217,23 лева – разноски по заповедното производство, с оглед на
установената част от вземането. За сумата от 129,30 лева,
мораторна лихва за забава върху
главницата по фактура от 12.03.2015г. за използвана
и незаплатена далекосъобщителна
услуга – начислена за периода от
28.03.2015 г. до 18.12.2017г., не
е предявен иск, следователно в тази й част Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 48 от 11.01.2018г. подлежи на обезсилване – на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, както
и в частта й за разноските, за сумата над 217,23 лева до 236,48 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по отношение на А.И.Г. ***, ЕГН **********, че дължи на „А1 България”
ЕАД от гр. София, гр. София, ПК 1309, район „Илинден”,
ул. „Кукуш” № 1, ЕИК
*********, представлявано от …. А. В. Д. и от …. М. М., сумата от 466,54 лева
– главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга – въз основа
на договор с индивидуален потребителски № М
4383132 от 14.01.2015г., незаплатени
фактури от 12.02.2015г.,
12.03.2015г. и два броя фактури от
23.07.2015г., и сумата от 992,52
лева – главница, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга с индивидуален потребителски № М 4383132 от
14.01.2015г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.01.2018г. до
окончателното
изплащане на вземанията, като осъжда ответника А.И.Г. да заплати на ищеца „А1 България”
ЕАД сумата от 248,23 лева, представляваща
направени разноски по настоящото
гр.д. № 163/2018г. по описа на РС Своге, както и сумата от 217,23 лева, представляваща направени разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 35/2018г. по описа на РС Своге, с оглед на
установената част от вземането.
На основание чл. 415,
ал. 5 от ГПК обезсилва Заповед № 48 от
11.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 35 по описа за
2018г. на Районен съд
Своге, в частта й за сумата от 129,30 лева, мораторна лихва за забава
върху главницата по фактура от
12.03.2015г. за използвана
и незаплатена далекосъобщителна
услуга – начислена за периода от
28.03.2015 г. до 18.12.2017 г., както и в частта й за разноските – за горницата
над 217,23 лева до пълния присъден
размер от 236,48 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :