№ 11628
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110169220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът *********** е предявило против Ц. Д. Т.
положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 700лв., представляваща непогасена главница по
сключен между ответника и ******** договор за потребителски кредит №
1237739/23.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК- 01.07.2021г., до окончателно изплащане
на задължението, за което парично вземане по ч. гр. дело № 38624/2021г. по
описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, както и осъдителни искове по реда на чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.3 ГПК с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за следните вземания: сумата от 1242.66лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 23.02.2019г., сумата от 144.48лв., представляваща
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
1237739/23.02.2019г. за период от 25.03.2020г. до 24.04.2019г., както и сумата
от 38.39лв., представляваща обезщетение за забава по договор за
потребителски кредит № 1237739/23.02.2019г. за период от 17.12.2020г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, които вземания били прехвърлени в полза на ищеца по силата на
1
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020г. и
приложения № 1 от 17.12.2020г. към същия.
Ищецът твърди, че на 23.02.2019г. между ******* и ответника е сключен
договор за потребителски кредит № 1237739 при общи условия, по силата на
който ******* предоставило на ответника кредит в размер на 700лв., който
последният се задължил да върне при условията и сроковете на договора, като
заплати и уговорения в договора размер на възнаградителна лихва. При
кандидатстване за кредита ответникът избрал да обезпечи изпълнението на
сключения договор за кредит, като осигури поръчителството на трето лице,
одобрено от кредитора. В изпълнение на задълженията си по договора за
кредит ответникът сключил с праводателя на ищеца- ********, договор за
предоставяне на поръчителство от 23.02.2019г., като последният се задължил
да отговаря солидарно пред кредитодателя за задълженията, поети от
ответника по договора за потребителски кредит. Договор за поръчителство е
сключен и между ******** и ********. Поддържа, че ответникът не е
изпълнявал точно задълженията си по договора за кредит, поради което на
14.12.2020 г. ********, в качеството си на поръчител, заплатил на
кредитодателя процесните суми, с което плащане в него полза възникнало
вземане срещу длъжника. Ищецът твърди, че е придобил вземанията на
кредитора и на поръчителя по кредита по силата на договор за цесия
17.12.2020 г. и приложение № 1 от 17.12.2020 г. към същия, която е съобщена
на ответника. Ищецът поддържа, че ответникът е уведомен извънсъдебно за
извършеното прехвърляне на вземанията, но въпреки това задължението за
съобщаване на цесията на длъжника следвало да се счита за изпълнено и с
получаване от ответника на препис от исковата молба и от приложенията към
нея, в т. ч. от посоченото уведомление. Моли за уважаване на исковете.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, който в
срок е подал отговор, в който намира предявените искове за недопустими в
частта, в която не са предмет на издадената заповед за изпълнение, така и за
неоснователни, като оспорва същите по основание и размер. Оспорва да е
получил сумата от 700 лв. по договора за потребителски кредит. Релевира
възражение за нищожност на договора за потребителски кредит. Излага, че не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, включително е
неясно как е определен ГПР и по какъв начин лихвеният процент се отразява
в размера на погасителните вноски. Счита, че липсват съществени елементи
на договора като размер на лихвен процент, ГПР и компонентите, които се
включват в ГПР, както и допълнителните такси по договора, във връзка с
което изтъква, че е налице недействителност на договора за потребителки
кредит. Релевира възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва, тъй като в договора и в погасителния план към същия няма
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от заемодателя. Поддържа да е налице
2
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК, поради от което се
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да са дължими
лихви и други разходи по кредита. Релевира възражение за нищожност на
договора за поръчителство, тъй като същият не представлява договор за
финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ЗЗП, поради което намира, че
договорът не е валидно сключен, доколкото начинът на сключване по чл. 6
ЗПФУР се прилага само относно договорите за финансови услуги по §1, т. 1
ДР ЗПФУР, а договорът за поръчителство няма такъв предмет. Моли за
отхвърляне на исковете.
С молба вх. 171797/16.06.2023г. вр. молба вх.№ 158446/06.06.2023г.
ищецът на основание чл.232 ГПК заявява оттегляне на исковите претенции в
частта за сумата от 1242.66лв., представляваща възнаграждение по договор за
поръчителство от 23.02.2019г. сумата от 144.48лв., представляваща
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
123739/23.02.2019г. за периода от 25.03.2020г. до 24.04.2019г., както и за
сумата от 38.39лв., представляваща обезщетение за забава. Ответната страна
не възразява срещу оттеглянето, като прави искане за присъждане на
разноски. Съдът е съобщил, че ще се произнесе по искането по чл.232 ГПК в
крайния съдебен акт. Доколкото са налице предпоставките по чл.232 ГПК
съдът намира, че искането е основателно, съответно делото следва да се
прекрати в частта на заявеното оттегляне.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 38624/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че със заявление с вх.№ 21501/01.07.2021г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като на 18.11.2021г. е
издадена Заповед № 19354 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 700лв.,
представляваща цедирано регресно вземане за главница по Договор за
потребителски кредит № 1237739/23.02.2019г., ведно със законната лихва от
18.06.2021г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 35.41лв.
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което
съдът с разпореждане № 55957/22.06.2022г. е дал указания до заявителя, и
изпълнение на които е предявен настоящият иск.
Приет е договор за потребителски кредит № 1237739/23.02.2019г. между
********* и ответника, с предмет потребителски кредит в размер на 700лв. с
падеж 25.03.2019г., при договорен лихвен процент от 41.24%, ГПР 50.00%,
като в чл.4 от договора за кредит е уговорено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение, следва да
предостави банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице. Приет по делото
3
е договор за предоставяне на поръчителство от 23.02.2019г., сключен между
******** и ответника, по силата на което ******* поема задължение да
сключи договор за поръчителство с ********* за обезпечаване задълженията
на ответника по сключен договор за потребителски кредит в размер на 700лв.
Приет е договор за поръчителство от 23.02.2019г. между ********* и
*******, по силата на който ******* се задължава да отговаря през *********
солидарно с ответника за изпълнение на задълженията му по договор за
потребителски кредит.
Прието е уведомление от 09.12.2020г. ******* адресирано до ответника,
по силата на което се уведомява, че на 09.12.2020г. ******* получило искане
за плащане от ********* на 844.48лв., поради което в срок до 5 р.д. щяло да
заплати дължимите суми и ще встъпи в правата на кредитора. Прието е и
уведомление от 14.12.2020г. ******* адресирано до ответника, по силата на
което се уведомява, че на 14.12.2020г. били заплатени на ********* на
844.48лв., поради което се претендират от ответника 2087.14лв.
Приет е договор за цесия от 17.12.2020г., сключен между ********* и
******* от една страна, както и *********** от друга, по силата на който и
във вр. с Приложение № 1/17.12.2020г. са прехвърлени вземанията на *******
към ответника, вкл. са приети потвърждения по чл.99, ал.3 ЗЗД от *********
и ******* за извършената цесия, така и пълномощни, по силата на които
ищецът се упълномощава да уведомява от името на ******* и ********* за
извършената цесия, вкл. е прието и уведомително писмо до ответника за
извършената цесия.
По делото е прието заключение на в.л. по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява
усвояване на сумата от 700лв. по Договор за потребителски кредит №
1237739/23.02.2019г., липсата на плащане от страна на кредитополучателя по
процесния договор за потребителски кредит, осчетоводяване на сумата от
844.48лв. по прехвърлени насрещни разчети между ******* и *********, така
и че ГПР в размер на 50% по кредита е изчислен на база предвидена ГЛП, а в
случай, че се добави размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство, то ГПР е в размер на 413.58%. Експертиза се назначава за
отговор на въпроси, за които са необходими специални знания. За целите на
експертизата вещото лице може да използва и документи, които не са
налични в кориците на делото. В съдебната практика на ВКС трайно се
застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по
делото документи, до които само една от страните има достъп (в случая
документите са между трети неучастващи по делото лица), не съставлява
нарушение на процесуалните правила, което да нарушава правото на защита
на насрещната страна, доколкото в закона няма изискване материалите, които
се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат
представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може
да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и
изследва на друго място, като извършването на такава проверка при страната,
4
у която се намират тези материали, не води до нарушаване правото на другата
страна за участие в процеса (в този смисъл определение № 333 от 21.05.2013
г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о.). В случая, липсват данни,
които да внасят съмнение в безпристрастността на вещото лице.
С доклада по делото съдът е обявил за общоизвестно обстоятелството
публикувано в ТР към АВ по партидата на *******, че едноличен собственик
на капитала на същото е ***********.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на
ищеца: наличието на валидно облигационно отношение по договор за
потребителски кредит, сключен между ответника и ********, и неговото
съдържание, предоставяне на заемната сума на ответника, изпадането на
ответника в забава; наличието на валидно облигационно отношение между
******** и ******** по договор за поръчителство за обезпечаване
задълженията на ответника по договор за потребителски кредит; датата на
отправяне на искане от ******** към ******** за плащане на задълженията
на ответника по договор за потребителски кредит № 1237739/23.02.2019г.;
уведомяване на ответника от ******** за отправеното към него, като
поръчител, искане за плащане и извършване на такова от ******** на
задълженията на ответника по договор за потребителски кредит № №
1237739/23.02.2019г.; уведомяване на длъжника за извършеното от
поръчителя плащане; прехвърляне на вземанията на поръчителя в полза на
ищеца чрез договора за цесия; уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Във връзка с възраженията за наличие на нищожни/неравноправни
клаузи касателно възнаградителната лихва и възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, съдът е предоставил възможност на страните
в условията на състезателност да изразят становище по наличието/липсата на
неравноправност на цитираните клаузи от договора.
С оглед оттегляне на претенциите по отношение на частта за сумата от
1242.66лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от
23.02.2019г. сумата от 144.48лв., представляваща възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит № 123739/23.02.2019г. за периода от
25.03.2020г. до 24.04.2019г., както и за сумата от 38.39лв., представляваща
обезщетение за забава, предметът на делото е по отношение на дължимостта
на главницата от 700лв., съответно дори да се разгледат възраженията за
недействителност на договора по чл.22 ЗПК, доколкото по въпроса допустимо
ли е предявен по реда на чл.422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23
ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е
5
достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл.22
ЗПК, е налице практика на ВКС, която настоящият състав възприема, която е
в смисъл, че „При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на
чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се
установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на
ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита“ (Решение №
50174/26.10.2022г. по гр.д. № 3855/2021г. по описа на ВКС, Четвърто г.о.).
Следователно спорът се концентрира по дължимостта на сумата от
700лв., представляваща чистата стойност на кредита (главницата по договора
за потребителски кредит). Както бе споменато по-горе, съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССчЕ по отношение на усвояване на сумата
от ответника, вкл. вещото лице дава заключение, че липсват доказателства за
плащане от страна на кредитополучателя по процесния договор. Оттук съдът
приема за доказано, че между първоначалния кредитор и ответника е сключен
договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил сумата от
700лв.
Съвкупно от приетите по делото доказателства – договор за предоставяне
на поръчителство, договор за поръчителство, заключението на вещото лице
по ССчЕ в частта, в която се установява, че поръчителят е заплатил суми по
договора за кредит, вкл. главницата от 700лв., съдът приема, че в полза на
цедента е възникнало регресно право до размера на главницата от 700лв.
Съответно съвкупно от приетите по делото писмени доказателства (договор
за цесия от 17.12.2020г., сключен между ********* и ******* от една страна,
както и ***********; потвърждения по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия,
така и пълномощни, по силата на които ищецът се упълномощава да
уведомява от името на ******* и ********* за извършената цесия, и
уведомително писмо до ответника за извършената цесия), съдът приема за
доказано, че в полза на ищеца, като цесионер, е прехвърлено регресно вземане
по договора за поръчителство, но до размера на чистата стойност от 700лв,
т.е. съдът приема, че по отношение на материалноправната легитимация на
ищеца - получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства,
едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение
по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано, поради което с
връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има
действие спрямо длъжника (в който смисъл е решение № 114 от 07.09.2016г.
по т.д. № 362 от 2015г. на II т.о. на ВКС). С оглед на което съдът приема, че
ищецът е доказал изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване
на иска за чистата стойност от 700лв., а ответникът не е доказал плащане на
дължимата сума.
6
По разноските:
С право на такива разполагат двете страни. Ищецът е доказал сторени
разноски в общ размер на 157.49лв. за д.т., 300лв. депозит, претендира
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото съдът определи в размер на 100лв., така и следва да се
разпредели отговорността за разноски по ч.гр.д. № 38624/21г., в размер на
35.41лв. (с оглед определение № 4023/09.11.2021г. на СГС), или общо
592,9лв., поради което има право на разноски по чл.78, ал.1 ГПК до размер на
195,26лв.
Ответникът е доказал сторени разноски в общ размер на 1000лв., като с
оглед възражението по чл.78, ал.5 ГПК съдът намира същото за частично
основателно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, като
съдът редуцира същото до 615лв., поради което на основание чл.78, ал.4 ГПК
ответникът има право на разноски в размер на 412,50лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 ГПК производството по гр. д.
69220/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 27 състав, в частта, по
исковете за сумите: 1242.66лв., представляваща дължимо възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 144.48лв. възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит № 1237739 за периода от 25.03.2019г. до
24.04.2019г., както и 38.39лв. обезщетение за забава за периода от
17.12.2020г. до 30.06.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че Ц.
Д. Т., ЕГН: **********, ***********, дължи на *************** сумата от
700,00лв., представляваща цедирано регресно вземане за главница по
Договор за потребителски кредит № 1237739/23.02.2019г., ведно със
законната лихва от 18.06.2021г. до изплащане на вземането, за която сума има
издадена Заповед № 19354 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 38624/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. Д. Т., ЕГН: **********,
***********, да заплати на *************** разноски по делото в общ
размер на 195,26лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК *************** да заплати на
Ц. Д. Т., ЕГН: **********, ***********, разноски по делото в общ размер на
412,50лв.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която се прекратява производството има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
7
едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част
решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8