Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.02.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8824 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.06.2020 г. по гр.дело № 47738/11 г., СРС, І ГО, 50 състав е отхвърлил изцяло предявения от И.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 5 000 лв. със
законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане с
общ размер 51 030 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи (неполучен дивидент по договори № *********/16.12.1994г., №
*********/16.12.1994 г. и № 206-16140114009998-01/09.05.1995 г.), причинени от
неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят ищеца за
упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и
от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за
извършена измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда
на ГПК в рамките на давностния срок. Отхвърлил
изцяло предявения от И.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 000 лв., част
от вземане с общ размер 17 830 лв.-законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011
г. върху претендираната главница. Отхвърлил
изцяло предявения от Д.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 700 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й
плащане-част от вземане с общ размер 7 200 лв., представляващо обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по № 206-16140114009998-01/09.05.1995
г.), причинени от неправомерно бездействие на служители на ответника-да
уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви граждански иск в
наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ да се образува
наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу ищеца, които го
лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на давностния срок. Отхвърлил изцяло предявения от Д.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50 лв., част от вземане с общ размер 2 516 лв., законна лихва за
периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница. Отхвърлил изцяло предявения от Б.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 700 лв. със
законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане с общ размер 7 200 лв.,
представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
(неполучен дивидент по № 206- 16140114009998-01/09.05.1995г.), причинени от
неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят ищеца за
упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и
от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за
извършена измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда
на ГПК в рамките на давностния срок.
Отхвърлил изцяло предявения от Б.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50., част от вземане с общ размер 2 516 лв., законна лихва за
периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница. Отхвърлил изцяло предявения от Б.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 350 лв. със законната
лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане, част от вземане с общ размер
4 590 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата иа
пропуснати ползи (неполучен дивидент по №242-16140000769993-07/22.05.1995г.),
причинени от неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят
ищеца за упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес
срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно
производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу ищеца, които го лишили от
правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на давностния срок. Отхвърлил изцяло предявения от Б.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50 лв., част от
вземане с общ размер 1 640 лв.-законна лихва за периода 04.11.2008
г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница. Отхвърлил изцяло предявения от Т.Л.М., ЕГН **********, с адрес:г*** срещу Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск
по чл.49 ЗЗД за сумата 350 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г.
до окончателното й плащане-част от вземане с общ размер 11 610 лв.,
представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
(неполучен дивидент по договор № 206-16140000769993/25.05.1994 г.), причинени
от неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят ищеца за
упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и
от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за
извършена измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда
на ГПК в рамките на давностния срок. Отхвърлил
изцяло предявения от Т.Л.М., ЕГН
**********, с адрес:г*** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50 лв., част от вземане с общ размер 4 056 лв., законна лихва
за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница. Отхвърлил изцяло предявения от Д.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 200 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й
плащане-част от вземане с общ размер 2 295 лв., представляващо обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по № 206-
16140000769993/25.05.1994 г.), причинени от неправомерно бездействие на
служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви
граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни
действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена
измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в
рамките на давностния срок. Отхвърлил изцяло
предявения от Д.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50,00 лв., част от вземане с общ размер
802 лв., законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху
претендираната главница.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищците И.Р.Г., ЕГН **********/ лично и като наследник на съпругата А. Б.Г.,/ Д.И.Г., ЕГН ********** /като наследник
на майка си А. Б.Г./, Б.И.Г., ЕГН **********/ като наследник на майка си А. Б.Г./,
тримата с адрес: ***, Б.Г.М., ЕГН **********,
Т.Л.М., ЕГН **********, Д.Б.М., ЕГН **********,
тримата с адрес:г***, чрез пълномощника по делото адвокат З.З. *** с мотиви изложени в жалбата. Сочи се, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Необоснован се явява изводът на СРС, че не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата
на договорите, сключени през 1994/1995 г. с М.Г., в качеството му на собственик
на Инвестиционен фонд „Ю.-В.“ АД/Фонда/, ищците като инвеститори, респ.
починалите наследодатели на някои от тях, са закупили от Фонда сертификати на
посочените стойности в неденоминирани лева, като задължението на Фонда по тези
договори е било да изкупи обратно сертификатите след 6, респ. 12 месеца и да
изплати съответните дивиденти. Безспорно е, че след образуваното против М.Г.
наказателно производство за измама, той е възстановил на ищците стойността на
сертификатите по сключените с тях договори, но не е изплатил другото си
задължение по договорите, а именно да изплати съответните дивиденти. Ето защо се
счита за незаконосъобразно разбирането на първоинстанционния съд, че „дори и да
се приемат за неправомерни отказите от
2008 г. на РП-Добрич да образуват досъдебно производство по жалбите на ищците,
от тези действия не са произлезли вреди за последните, защото не е налице
причинна връзка между посочените в исковата молба действия и бездействия на
ответната страна и претендираните с исковата молба имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени от ищците дивиденти по
договорите им с „Ю.-В.“ АД.“ Сочи се, че ако по жалбите на ищците Прокуратурата
е образувала своевременно досъдебно производство против М.Г. по НОХД № 298/2007
г. по описа на РС-Добрич, или в друг наказателен процес, на тях е щяло да бъде
предоставена законовата възможност да защитят накърнените си чрез
престъплението на Г. имуществени интереси чрез предявяване на граждански искове
в наказателния процес. Безспорно е, че имуществените вреди могат да бъдат под
формата на претърпяна загуба и пропусната полза. В конкретния казус същественият
въпрос е не в какъв размер биха били присъдени дължимите дивиденти /дали според
исковите претенции, или според заключението на ССЕ/, а това, че поради бездействието
на Прокуратурата ищците са били лишени от възможността да предявят своите
граждански искове в наказателния процес и това е причината да не получат
дължимото им обезщетение за пропуснатите ползи, каквито са неизплатените
дивиденти. Налага се извод, обратен на приетия от СРС, че като пострадали от
измамата на Г. лица, ищците са претърпели значителни имуществени вреди /неизплатени
дивиденти-пропуснати ползи/ и е следвало да бъдат конституирани като такива от
Прокуратурата в образуваните срещу М.Г. наказателни производства, за да
предявят своите искове, но това не е било сторено. Счита се, че именно това
бездействие на ответната страна е в пряка причинна връзка с претърпените от
ищците вреди.
Сочи се, че цитираната в решението съдебна практика/ вкл. и ППВС №
9/1961 г./ е неотносима за случая, поради което без законова основа са изложените
от първоинстанционния съд съображения, че основанието на гражданския иск в наказателния процес
както при действието на НПК /отм./, така и на НПК-2005 г., е деянието-предмет
на обвинението, от което са произтекли вреди, поради което по реда на гражданския
иск в наказателния процес може да се реализира само деликтна, но не и договорна
отговорност (така-ППВС №9/1961 г., ТР №1/2012 г. на ВКС-ОСНК, т.1-мотиви, ТР
№4/2015 г. на ВКС-ОСНК, т.1). В конкретния случай, деянието на М.Г. е измама и
макар да е предмет на договор, обещаният от М.Г. дивидент е съществената част
от извършеното от него престъпление измама, без която част той не би могъл да
мотивира вложителите да внесат парите си във Фонда. Незаконосъобразни са
изводите на съда, че неполучените от вложителите във Фонда дивиденти можели да
бъдат предмет само на договорна, но не и на деликтна отговорност, че
неплащането на обещаните с договорите дивиденти не представляват непозволено
увреждане по смисъла на чл.45-49 ЗЗД, а неизпълнение на така сключените
договори съгласно чл.79 ЗЗД.
Счита се за
лишен от законова опора извод на съда,
че „дори и да
се предположи, че такива граждански искове биха могли да бъдат приети за
разглеждане в
наказателен процес и дори да са уважени, няма никаква сигурност, че ищците щяха
да получат така присъдените суми от М.Г. или от „Ю.-В.“ АД, доколкото е
общоизвестно обстоятелството, че на много от вложителите в това дружество не са
възстановени платените суми и са останали неизплатени дивиденти в тяхна полза,
което в крайна сметка е довело и до несъстоятелността на дружеството.
Следователно между евентуални вреди за ищците и поведението на ответната страна
липсва пряка и непосредствена причинна връзка, доколкото такива вреди
произтичат за тях от договорното неизпълнение от страна на „Ю.-В.“ АД, а
репарирането на такива вреди не е в никаква степен сигурно за ищците, дори и
при уважаването на техни искове срещу това дружество или срещу М.Г.“. Ирелевантно е
обстоятелството, че на много от вложителите са били неизплатени дивиденти,
което е довело в крайна сметка до несъстоятелността на дружеството. Релевантното обстоятелство е неоправдано дългото
бездействие на Прокуратурата и неоспоримата по делото пряка и непосредствена
причинна връзка между това бездействие и причинените на ищците вреди.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното и да бъдат уважени исковете, ведно със законните последици.
Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр.София, бул.“Витоша“ № 2 чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.М.оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски
за въззивната инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
В конкретния казус са предявени от
ищците частични искове, с които те търсят ограничена
по обем защита-по част от размера на вземането и си запазват възможността в последващ процес да
търсят защита в пълен обем, която ще
е обусловена от обективните предели на силата на пресъдено нещо като правна
последица на съдебното решение по частичния иск. Предявени са частични искове с правно основание чл.49 ЗЗД и частичен
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, а именно: частичен иск по чл.49 ЗЗД от И.Р.Г. за сумата 5 000 лв.
със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане
с общ размер 51 030 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по договори №
*********/16.12.1994 г., № *********/16.12.1994 г. и №
206-16140114009998-01/09.05.1995 г.), причинени от неправомерно бездействие на
служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви
граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни
действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена
измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в
рамките на давностния срок; частичен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД от И.Р.Г. за сумата 1 000 лв., част от вземане с общ
размер 17 830 лв., законна лихва за периода 04.11.2008г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница;
частичен иск по чл.49 ЗЗД от Д.И.Г. за сумата 700 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й
плащане-част от вземане с общ размер 7 200 лв., представляващо обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по №
206-16140114009998-01/09.05.1995 г.), причинени от неправомерно бездействие на
служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви
граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ
да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу
ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на
давностния срок; частичен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД от Д.И.Г. за сумата 50, лв., част от вземане с общ размер 2 516 лв.,законна
лихва за периода 04.11.2008г.-04.11.2011
г. върху претендираната главница; частичен
иск по чл.49 ЗЗД от Б.И.Г. за сумата 700 лв.
със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане
е общ размер 7 200 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по №
206-16140114009998-01/09.05.1995 г.), причинени от неправомерно бездействие на
служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви
граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни
действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена
измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в
рамките на давностния срок; частичен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД от Б.И.Г. за сумата 50 лв., част от вземане с общ размер 2
516,00 лв.-законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011
г. върху претендираната главница; частичен
иск по чл.49 ЗЗД от Б.Г.М. за сумата 350 лв.
със законната лихва от 04.11.2011г. до окончателното й плащане-част от вземане
с общ размер 4 590 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по № 242-16140000769993-07/22.05.1995 г.), причинени от неправомерно бездействие
на служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да
предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни
действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена
измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в
рамките на давностния срок; частичен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД от Б.Г.М. за сумата 50 лв., част от вземане с общ размер 1 640 лв.,законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011
г. върху претендираната главница; частичен
иск по чл.49 ЗЗД от Т.Л.М. за сумата 350 лв.
със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане
с общ размер 11 610 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по договор № 206-16140000769993/25.05.1994 г.), причинени от неправомерно бездействие на
служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви
граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни
действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена
измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в
рамките на давностния срок;частичен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД от Т.Л.М. за сумата 50 лв., част от вземане с общ размер 4
056 лв.-законна лихва за периода 04.11.2008
Г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница; частичен иск по чл.49 ЗЗД от Д.Б.М. за
сумата 200 лв. със
законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане с
общ размер 2 295 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по № 206-16140000769993/25.05.1994 г.), причинени от неправомерно бездействие на
служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви граждански
иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ да се
образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу ищеца,
които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на
давностния срок; частичен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД от Д.Б.М. за сумата 50 лв., част от вземане с общ размер 802 лв., законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г.
върху претендираната главница.
Ищците твърдят, че са инвеститори и наследници на инвеститори в Инвестиционен фонд „Ю.-В.” АД,
собственост сръбския гражданин М.С.Г.. С договори № *********/16.12.1994г. и № *********/16.12.1994
г., ищецът И.Г. закупил от фонда сертификати общо за 150 000 лв. (неден.),
срещу задължение за фонда да го изкупи обратно след 6 месеца и да изплати
дивидент- 156 % месечно върху вложената сума, като след изтичане на падежа
ищецът следвало да получи главница от 150 000 лв. (неден.) и дивидент от 234 000 лв. (неден.). С
договор № 206-16140114009998-01/09.05.1995 г., починалата А. Б. Г.
(наследодател на първите трима ищци) закупила от фонда сертификат за 650 000
лв. (неден.), срещу задължение за фонда да го изкупи обратно след 6 месеца
и да изплати дивидент - 66 % месечно върху
вложената сума, като след изтичане на падежа тя следвало да получи 650 000 лв.
(неден.) главница и 429 000 лв. (неден.)
дивидент, който се разпределя между наследниците й: 286 000,00 лв. (неден.) за И.Г. (214 500 лв. (неден.) от дивидента
като СИО и 71 500 (неденом.) според наследствения му дял/ и по 71 500 лв. (неден.) за ищците Д.Г. и
Б.Г..
С договор № 242-16140000769993-07/22.05.1995 г. Б.М. закупил от фонда
сертификат за 29 900 лв. (неден.), срещу задължението за фонда да го изкупи
обратно след 12 месеца и да изплати дивидент-156 % месечно върху вложената
сума, като след изтичане на падежите ищецът следвало да получи главница в общ
размер 29 900 лв. (неден.) и дивидент от
46644 лв. (неден.). С договор № 206-16140000769993/25.05.1994 г. ищцата Т.М.
закупила от фонда сертификат за 71 000 лв. (неден.) срещу задължението за фонда
да го изкупи обратно след 6 месеца и да изплати дивидент-130% месечно върху
вложената сума, като след настъпване на падежа тази ищца следвало да получи
главницата от 71 000 лв. (неден.) и дивидент 92 300 лв. (неден.). С договор № 206- 16140000769993/25.05.1994 г.
ищцата Д.М. закупила от фонда сертификат за 14 000 лв. (неден.) срещу
задължението за фонда да го изкупи обратно след 12 месеца и да изплати
дивидент-130 % месечно върху вложената сума; след настъпване на падежа тази
ищца следвало да получи главница 14 000 лв. (неден.) и дивидент 18 200 лв. (неден.). Никой от ищците не получил на
съответния падеж дължимите от фонда главници и дивиденти.
По повдигнати му обвинения за измама и
присвоявания в особено големи размери над множество граждани на 01.12.1995 г.
М.Г. бил задържан под стража и против него е било образувано сл.д. № 126/1995г.
на Окръжна следствена служба-Добрич, за извършени престъпления по чл. 203, ал.
1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 211, във вр. с чл.209 НК. Обвиняемият
по начало не е имал намерение да изпълни задълженията си и по договорите с
ищците, които също били жертви на измама от негова страна. Затова с жалби
вх.№№1825, 1826 и 1827/28.12.1995 г. те сезирали Окръжна прокуратура-Добрич с
искане да бъдат включени като пострадали
в образуваното срещу М.Г. наказателно преследване за извършената от него
измама, но по-късно разбрали, че това не е станало. През 1997 г. М.Г. изплатил на ищците само дължимите главници, като взел оригиналните договори и им
оставил копия от тях. По това време поради настъпилата хиперинфлация цените на
стоките и услугите се увеличили над 30 пъти и така изплатените главници били
обезценени също над 30 пъти. На ищците не
били изплатени дължимите дивиденти. Ищците очаквали, че след като са
сезирали прокуратурата с жалбите си, ще бъдат призовани като пострадали и
разпитани по следственото дело, но се оказало, че в над 10-годишния период на
разследване, прекратявания и възобновявания, тя не намерила за необходимо да ги
уведоми за резултата от разследването, но и да ги разпита като пострадали в
досъдебното наказателно производство против М. Г.. Ищците научили от медиите за
образуваното срещу М.Г. НОХД №1243/2006
г. на PC-Добрич по обвинителен акт на
РП-Добрич за измама на други лица
през периода 17.2.1995 г-29.5.1995 г., с жалба до Главния прокурор от
02.10.2006 г. поискали да бъде осъществен
надзор върху извършените от 1995 г. до 2006 г. процесуално-следствени
действия и да разпореди възбуждане на наказателно
производство и за извършените срещу тях престъпления на М. Г.. Въпреки
исканията им до ОП-Добрич и горестоящите прокуратури до м.април 2008 г. ищците
не получили такава и едва на 17.04.2008
г. лично получили постановлението
от 14.01.2008 г. по пр. №242/2007 г. РП-Добрич, съдържащо отказ да бъде образувано досъдебно производство против М. Г. за
извършените от него престъпления спрямо
тях, въпреки че още на 20.01.2003 г. АС-Варна е дал конкретни указания на
Прокуратурата: да бъдат установени: задълженията на М.Г. към вложителите,
активите и пасивите на фирмите му, наличността на паричните му средства по
сметки и финансовите резултати от търговската му дейност към 1995 г. и кръга на
пострадалите лица (между които са и ищците) и размерът на било
повдигнато след повече от 3 години - на 02.08.2006 г. и приключило с влязлата в
сила присъда по НОХД №1243/2006 г. на PC-Добрич. По
необясними причини РП- Добрич не е включила ищците нито като пострадали от
престъпната дейност на М.Г., нито дори като свидетели, поради което и това
наказателно производство приключило без
знанието и участието на ищците.
По жалба на ищците постановлението от
14.01.2008 г. на РП-Добрич е отменено с постановление на прокурор при ОП-Добрич
от 22.08.2008 г. по пр.№ 752/2008 г., като е разпоредено отделяне на жалбите на
ищците в отделно производство и
извършването на допълнителна проверка със съответните задължителни указания. С постановление от 28.08.2008 г. по пр.№ 3248/2008 г. на прокурор при РП- Добрич било отказано образуването на досъдебно
наказателно производство против М.Г. с незаконосъобразните според ищците мотиви,
че „за престъпление по чл.210, ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода от една до осем години”. Престъплението е извършено през 1996 г. С това
се погасява субективното право на държавата да реализира наказателна
отговорност”. С постановление от 24.10.2008 г., без да е съобразено
постановлението на по-горестоящия прокурор и събраните на досъдебното
производство категорични доказателства за извършената от М. Г. измама спрямо
ищците, прокурор при РП-Добрич отново
необосновано отказал да образува
против М.Г. предварително производство за тези измами; с постановление на прокурор при ОП-Добрич от 23.12.2008 г. по пр.№ 753/2008
г. то било потвърдено с мотиви за
изтекла давност по чл.80, ал.1, т.3 НК; постановлението на ОП-Добрич било
обжалвано от ищците и потвърдено с
постановление от 25.02.2011 г. на АП-Варна, като последното било потвърдено с постановление на ВКП от 01.07.2011 г.,
въпреки че в него се констатирало извършването през 1995 г. спрямо ищците на
измама от М. Г., както и че давността за наказателно преследване срещу него е
била изтекла едва през м.декември 2010 г., поради прекъсване на досъдебното
производство на няколко пъти, което спира давността и дава начало на нов
давностен срок. По този начин в нарушение на конституционното право на ищците
на защита на имуществените права и интереси (чл.56 КРБ и чл.1, ал. 2 от НПК) с цитираните
постановления от ответната страна спрямо ищците бил осъществяван упорит,
необоснован и незаконосъобразен отказ от правосъдие, вследствие на което били
лишени от правото им по чл.84 и сл. НПК да участват като граждански ищци в
цитираното НОХД или в друго наказателно производство, ако то е образувано по
нов обвинителен акт срещу М. Г. и да предявят против него съответните
граждански искове, без да заплащат дължимите в гражданския процес държавни
такси в големи размери, както и от правото им да предявят граждански искове
против М. Г. по реда на ГПК поради изтичането на 5-годишната погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД, която изтекла още през 2000 г., когато ищците се
надявали, че Прокуратурата ще защити правата им, като образува против М. Г.
наказателно преследване и за измамата му спрямо тях. Поради това неоправдано
бездействие на ответната страна ищците в продължение на повече от 14 години не
успели да получат по надлежния ред обезщетение за причинените им от престъплението на М.Г. вреди, поради което е налице и причинна
връзка между противоправното поведение на ответника и причинените имуществени
вреди от неизплатени дивиденти по описаните договори в претендираните с
исковата молба размери.
При тези данни се сочи, че ответната страна дължи на ищеца И.Р.Г. лично и като наследник на А. Б.Г. 520 000 лв. (неден.), равностойни на 189 минимални работни заплати (MP3) към настоящия момент (при определен размер на MP3 от 270 лв. понастоящем и 2 760 лв. MP3 за м. 12.1995 г.), поради което актуалната им стойност според настоящия размер на MP3 е 51 030 лв., а дължимата законна лихва върху тази сума за период от 3 години преди предявяването на иска е 17 830 лв.; на ищците Д.И.Г. и Б.И.Г. (като наследници на А. Б.Г.)-по 71 500 лв. (неден.), равностойни на 26 MP3 (при 2 760 лв. MP3 за м. 1 1.1995 г.), които към настоящия момент при MP3 от 270 лв. са равностойни на 7 200 лв., а дължимата законна лихва върху тази сума за период от 3 години преди предявяването на иска е 2 516 лв.; на ищеца Б.Г.М.- 46 644 лв. (неден.) равностойни на 17 MP3 (при 2 760 лв. MP3 за м. 12.1995 г.), които към настоящия момент (при MP3 от 270 лв.) са равностойни на 4 590 лв., а дължимата законна лихва върху тази сума за период от 3 години преди предявяването на иска е 1 640 лв.; на ищцата Т.Л.М.-92 300 лв. (неден.), равностойни на 43 MP3 (при 2 143 лв. MP3 за м.12.1994г.), които към настоящия момент (при MP3 от 270 лв.) са равностойни на 11 610 лв., а дължимата законна лихва върху тази сума за период от 3 години преди предявяването на иска е 4 056 лв.; на ищцата Д.Б.М.-18 200 лв. (неденом.), равностойни на 8,5 MP3 (при 2 143,00 лв. MP3 за м. 12.1994 г.), които към настоящия момент (при MP3 в размер на 270 лв.) са равностойни на 2 295 лв., като дължимата законна лихва върху тази сума за период от 3 години преди предявяването на иска е 802 лв.
Ответникът Прокуратурата на Република България в отговора по чл.131, ал.1 ГПК, е оспорил предявените искове като неоснователни. Оспорил е наличието на виновни действия на длъжностни лица от Прокуратурата на Република България, на причинна връзка между такива действия и претендираните с исковата молба вреди, които са резултат не от действия на прокурори, а от неупражняването от ищците на правата им по чл.79 ЗЗД, произтичащи от сключени с Инвестиционен фонд „Ю.-В.” АД договори. Сочи се, че органите на досъдебното производство не са имали задължението да уведомяват изрично пострадалите по предварително производство №126/1995 г. на ОСлС-Добрич съгласно чл.213, ал.2 НПК-отм. С постановление от 05.05.1999 г. на ОП-Добрич предварителното производство е било прекратено на основание чл.237, ал.1, т.2 НПК-отм., а с Решение от 20.01.2003 г. по н.ч.х.д.№291/2002 г. на АС-Варна е било отменено Определението от 10.07.2002 г. по н.ч.х.д.№168/2002 г. в частта относно прекратяване на предварителното производство и делото е върнато за доразследване. С молба по чл.368 НПК-отм. обвиняемият М.Г. е поискал от съда да разгледа делото му, съдът е указал на прокуратурата да се произнесе с акт по чл.242 НПК в установения срок и в 2-месечният срок по чл.369 НПК-отм. РП-Добрич е внесла обвинителен акт срещу М.Г. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26 НК по отношение на 7 лица от гр.Добрич. Предвид обстоятелството, че на ищците са изплатени главниците по договорите им спорно е дали те имат качеството на пострадали. Гражданският иск в наказателното производство може да се предяви само при вреди, пряко и непосредствено причинени от престъплението до размер на реално причинените вреди. Действащият към момента на претендираното неправомерно бездействие НПК не познава процесуалното качество „пострадал”-това е материално-правно понятие, сочещо на лицата, които могат да бъдат конституирани като граждански ищци и частни обвинители; пострадалият не е участник в наказателното производство по глава VIII НПК. Доколкото ищците не са били конституирани като граждански ищци или частни обвинители, те не разполагат с процесуални права в хода на наказателното производство, които подлежат на съблюдаване от разследващия орган и прокурора-съгласно чл.213, ал.2 НПК (в ред. към ДВ, бр.50/01.06.1995 г.) досъдебното производство се предявява само на обвиняемия, гражданския ищец и гражданския ответник, а според редакцията на нормата към ДВ, бр.50/2003 г.-само на обвиняемия; по силата на чл.255, ал.1 НПК съдът има задължението да уведоми пострадалия за образуваното съдебно производство, с което се гарантира възможността му да встъпи в процеса като граждански ищец или частен обвинител. Така пострадалото лице само следва да прецени дали да претендира обезщетение по реда на ГПК или чрез предявяване на граждански иск в наказателния процес съобразно давностните срокове по чл. 110 ЗЗД. Твърди се, че ищците нямат качеството на пострадали от престъпление поради изплащане на главниците по договорите им, а по отношение на обещаните им дивиденти не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между вреди и поведение на ответника.
Съдът констатира следното:
По
делото са депозирани договори,
платежни документи и инвестиционни сертификати, от които се установява, че в
периода 1994-1995 г. ищците и наследодателката на втората и третата ищци като
инвеститори сключили договори с Инвестиционен фонд „Ю.-В.“ АД, представлявано
от изпълнителния директор М.С.Г., по силата на който платили и закупили инвестиционни
сертификати с посочен в тях размер на инвестицията срещу уговорено в договора
задължение на дружеството за обратно изкупуване на сертификатите и за плащане
на „дивидент“ за определен период, определен по размер като процент от
направената инвестиция.
На 28.12.1995 г. ищците И.Г., Б.М.,
както и А.Г. подали до ОП-Добрич тъжби с твърдения за извършена спрямо тях
измама от М.Г. поради неизпълнението на сключените договори; на 02.10.2006 г.
всички ищци подписали (без данни дали е подадена) жалба до Главния прокурор, с
копие до окръжния прокурор в ОП-Добрич.
С постановление от 22.08.2008 г. прокурор при ОП-Добрич е уважил
жалба на ищците, отменил е постановление на РП-Добрич за отказ да се образува
досъдебно производство и е върнал преписката с указания за допълнителна
проверка.
С постановление от 24.10.2008 г. на прокурор при РП-Добрич по
пр.пр.№242/2008 г. е отказано образуването на досъдебно производство срещу М.Г.
по искане на ищците; постановлението е потвърдено постановление от 23.12.2008 г. на прокурор
при ОП- Добрич по пр.№753/2008 г., като последното е „оставено в сила“ с
постановление от 25.02.2011 г. на АП-Варна, което на свой ред е потвърдено с
постановление от 01.07.2011 г. на прокурор при ВКП.
Депозирана е и справка за движение на
пр.пр.№242/2008 г. и № 166/2008 г. на РП-Добрич, сл.д.№ 126/1995 г. на
ОСС-Добрич.
С Присъда
№ 7/22.02.2008 г. по НОХД №295/2007 г. на PC-Добрич подсъдимият М.Г. е признат за виновен в престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК,
извършено спрямо 7 физически лица, сред което не са ищците по настоящото
дело. Присъдата е влязла в сила на 27.03.2008 г. след потвърждаването й с
окончателно Решение № 68/27.03.2008 г. по ВНОХД №192/2008 г. на ОС-Добрич. От мотивите
на тези съдебни актове се установява, че имотната вреда, причинена от
подсъдимия на пострадалите физически лица (2 от които са предявили и граждански
искове в наказателния процес, които са уважени) се изразява в сумите, които те
са вложили по договорите и които не са им възстановени.
Представена е служебна бележка от 08.02.2012 г. на РП-Добрич, от която се установява, че М.С.Г.е изтърпял наказание от 4 г. лишаване от
свобода, наложено му по НОХД №295/2007 г., на 16.07.2008 г.-с приложено условно
предсрочно освобождаване 1 м. и 12 дни, приспадане на периода на задържане под
стража-3 г., 5 м. и 1 ден и на 23 дни-от работа. От съдържанието на присъдата
се установява, че ищците не са посочени в нея като пострадали от
престъпленията, за които М.Г. е осъден.
Депозирано е и удостоверение за наследници № 500/02.02.2009 г., от което се установява, че А. Б.Г. е починала на 12.09.2003 г. е и оставила като свои наследници по закон ищците И.Г., Д.Г. и Б.Г.-нейни съпруг и деца.
Това е фактическата обстановка подробно описана от първостепенния съд, към която настоящата инстанция препраща.
От правна страна:
Относно исковете по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне притезателното право на увредените срещу за обезвреждане на имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него -ППВС № 9/1966 г.) и 2/ да е осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа, за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. Чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение .
По делото е безспорно, а и се
установява от приложените писмени доказателства, постановяване на откази,
неправомерни според ищците, да се
образуват досъдебни производство по сигнали на ищците, извършени от прокурори в различни
прокуратури. Същите твърдят, че не са били конституирани като пострадали, нито
дори и като свидетели в сочените досъдебни производства. Твърди се, че ако по
жалбите на ищците/респ. на наследодателите на някои от тях/ прокуратурата
е образувала своевременно досъдебно
производство против М.Г., по НОХД № 298/2007 г. по описа на РС-Добрич, или в
друг наказателен процес, на тях е щяло да бъде предоставена законовата
възможност да защитят накърнените чрез престъплението на М.Г. имуществени
интереси чрез предявяване на граждански искове в наказателния процес. Настоящата
инстанция също приема, че по делото не са установени неправомерни действия и
бездействия на прокурори по цитираните наказателни производства. Безспорно се
явява обстоятелството, че на ищците са били възстановени сумите, които те са
платили на „Ю.-В.“ АД по сключените с това дружество договори. Образуваното
пред PC-Добрич НОХД №295/2007 г. е по
обвинение срещу М.Г. именно за невъзстановени,
или невъзстановени в пълен размер) платени от пострадалите физически лица
суми по тези договори, а не за
неполучени от тях дивиденти.
Ищците твърдят, че имат качеството на пострадали от деянията на
подсъдимия-предмет на това наказателно производство. В НПК / в сила от
29.04.2006 г./, в чл.74 от него, е
дадена дефиниция на понятието пострадал,
а именно в тази правна норма изрично е посочено, че пострадал от престъплението
е този, който е претърпял имуществени или неимуществени вреди от това
престъпление. От данните по делото е видно, че с присъда № 7/22.02.2008 г. по НОХД №295/2007 г. на PC-Добрич подсъдимият М.Г. е признат за виновен в престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК, извършено спрямо 7 физически лица, сред което не са ищците по настоящото
дело, като присъдата е влязла в сила на 27.03.2008
г. след потвърждаването й с окончателно Решение № 68/27.03.2008 г. по ВНОХД
№192/2008 г. на ОС-Добрич. От мотивите на тези съдебни актове се установява, че
имотната вреда, причинена от подсъдимия на пострадалите физически лица (2 от
които са предявили и граждански искове в наказателния процес, които са уважени)
се изразява в сумите, които те са вложили по договорите и които не са им
възстановени. Както бе посочено, по-горе, дори и да са приеме това понятие, което
е въведено по-късно, а именно пострадал според чл.74, ал.1 от НПК, то това е
лицето, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Измамата
по чл. 209 от НК, като
посегателство против собствеността, е резултатно престъпление. При довършването
й, за жертвата настъпват имотни вреди, изразяващи се в реално намаление на
имуществото на пострадалия, или на трето лице, т.е. касае се за загуба на
съществуващо имущество. Вредите под формата на пропуснати ползи, какъвто е
настоящия казус, не са съставомерен елемент от състава на престъплението по
чл.209, ал.1 от НК.
Ищците сочат, че имуществените вреди
могат да бъдат под формата на претърпяна загуба и пропусната полза. Считат, че
именно поради бездействието на Прокуратурата ищците са били лишени от
възможността да предявят своите граждански искове в наказателния процес и това
е причината те да не получат дължимото им обезщетение за пропуснатите ползи,
каквито са неизплатените дивиденти. Като пострадали от измамата на Г. лица,
ищците са претърпели значителни имуществени вреди-неизплатени дивиденти, като
пропуснати ползи и е следвало да бъдат конституирани като такива от Прокуратурата
в образуваните против Г. наказателни производства, за да предявят своите
граждански искове, но не са били конституирани, като се счита, че именно това
бездействие на Прокуратурата е в причинна връзка с претърпените от ищците вреди.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че образуваното пред РС-Добрич НОХД
№ 295/2007г. е по обвинение срещу Г. е за невъзстановени, или невъзстановени в
пълен размер платени от пострадалите физически лица суми по тези договори, а не
за неполучени от тях дивиденти, какъвто е настоящия случай. Безспорно е,
че ищците не са били
конституирани като граждански ищци или частни обвинители, поради което съгласно
чл.213, ал.2 НПК (в ред. към ДВ, бр.50/01.06.1995 г.) не са били сред кръга на
лицата, на които се предявява досъдебното производство, а според редакцията на
нормата след изменението в ДВ, бр.50/2003 г. то се предявява единствено на
обвиняемия. В този смисъл прокуратурата и органите на
досъдебното производство не са имали правното задължение да уведомяват ищците за
обвиненията срещу М.Г.. Налага се изводът, че не е налице твърдяното престъпно бездействие от страна на Прокуратурата на Р
България.
Не е налице и неправомерен отказ да се образува досъдебно производство по
жалбите (озаглавени тъжби) на ищците. Както бе посочено, предмет на обвинението
срещу Г. е измама, при която са нанесени вреди в размерите на платените от
пострадалите главници, а на ищците те са възстановени. Неполучените от тях дивиденти
по договорите им могат да бъдат предмет на гражданско-правни претенции срещу
дружеството, с което те са сключени, по общия исков ред или в производството по
неговата несъстоятелност. Безспорна е констатацията на прокуратурата, че
абсолютният давностен срок за визираните в жалбите на ищците деяния на Г., е
изтекъл през 2010 г.-следователно произнасянето на прокурори от АП-Варна и от
ВКП през 2010 г., с които са потвърдени откази да се образува наказателно
производство по тези жалби, са правомерни, защото изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване е
пречка за образуването на наказателно производство.
Настоящата инстанция също приема, че основанието
на гражданския иск в наказателния процес както при действието на НПК /отм./,
така и на НПК-2005 г., е деянието-предмет на обвинението, от което са
произтекли вреди, поради което по реда на гражданския иск в наказателния процес
може да се реализира само деликтна, но не и договорна отговорност (така-ППВС
№9/1961 г., ТР №1/2012 г. на ВКС-ОСНК, т.1-мотиви, ТР №4/2015 г. на ВКС-ОСНК,
т.1), т.е. отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД е на
извъндоговорно/деликтно/ основание. От присъдата и прокурорските постановления се
установява, че Г. е осъден и срещу него са уважени граждански искове за сумите,
представляващи главници по договорите на управляваното от него дружество.
Неизплащането на обещаните с тези договори дивиденти не представлява
непозволено увреждане по смисъла на чл.45-49 ЗЗД, а неизпълнение на така
сключените договори съгласно чл.79 ЗЗД. Ето защо, претенцията за тези суми не
може да бъде предмет на граждански искове в наказателния процес, поради което
за ищците нито са налице вреди, нито такива са в причинна връзка с поведение на
ответната страна.
Дори и да се приеме, че отказите от
2008 г. на РП-Добрич и ОП- Добрич да образуват досъдебно производство по
жалбите на ищците са неправомерни, то от тези действия не са произтекли вреди
за ищците, защото не е налице и причинна връзка между посочените в исковата
молба действия и бездействия на ответната страна и претендираните с исковата молба
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени
от ищците дивиденти по договорите им с „Ю.- вложение“ АД.
СРС е посочил още, че „дори и да се
предположи, че такива граждански искове биха могли да бъдат приети за разглеждане
в наказателен процес и дори да са уважени, няма никаква сигурност, че ищците
щяха да получат така присъдените суми от М.Г. или от „Ю.-В.“ АД, доколкото е
общоизвестно обстоятелството, че на много от вложителите в това дружество не са
възстановени платените суми и са останали неизплатени дивиденти в тяхна полза,
което в крайна сметка е довело и до несъстоятелността на дружеството.
Следователно между евентуални вреди за ищците и поведението на ответната страна
липсва пряка и непосредствена причинна връзка, доколкото такива вреди
произтичат за тях от договорното неизпълнение от страна на „Ю.-В.“ АД, а
репарирането на такива вреди не е в никаква степен сигурно за ищците, дори и
при уважаването на техни искове срещу това дружество или срещу М.Г.“. Процесуалният представител на въззивниците счита, че тези
доводи са лишени от законова опора, като се явява ирелевантно за настоящето производство обстоятелството,
че са останали неизплатени дивиденти, което в крайна сметка е довело до
несъстоятелността на дружеството. Релевантно обстоятелство според него е
неоправдано дългото бездействие на Прокуратурата и пряката и непосредствена
причинна връзка между това бездействие и причинените на ищците вреди. Настоящата
инстанция приема мотивите на СРС в контекста, че за да бъде уважена претенцията
за обезщетение за пропуснати ползи, следва да бъде доказано, че пропуснатият
доход е щял да се реализира със
сигурност, както и какъв би бил неговият размер/ така в определение от
29.12.2015 г. по гр.д. № 5861/2015 г., Г.КV, ІV Г.О. на ВКС/. С т.11. от ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за имуществени вреди
се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В съответствие
със задължителната практика на ВКС, която приема, че установяването на пропуснатата
полза, като вид имуществена вреда, се основава на предположение за състоянието,
в което имуществото на пострадалото от деликта лице би се намирало, ако
деликвентът не беше осъществил неправомерното деяние, но тъй като пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването (в този смисъл е и ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на
ВКС). В този смисъл са и изложените по-горе доводи на СРС, че на много от
вложителите в „Ю.-В.“ АД не са възстановени платените суми и са останали неизплатени
дивиденти в тяхна полза, което в крайна сметка е довело и до несъстоятелността
на дружеството, поради което между евентуални вреди за ищците и поведението на
ответната страна липсва пряка и непосредствена причинна връзка, доколкото
такива вреди произтичат за тях от договорното неизпълнение от страна на „Ю.-В.“
АД.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.06.2020
г. по гр.д. № 47738/2011г. на СРС, І ГО, 50 състав.
ОСЪЖДА И.Р.Г., ЕГН **********/ лично и като наследник на съпругата А. Б.Г.,/ Д.И.Г., ЕГН ********** /като наследник на майка си А. Б.Г./, Б.И.Г., ЕГН **********/ като наследник на майка си А. Б.Г./, тримата с адрес: ***, Б.Г.М., ЕГН **********, Т.Л.М., ЕГН **********, Д.Б.М., ЕГН **********, тримата с адрес: *** да заплатят на Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.М.направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.