Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Д.
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Д. АНД № 1130 по описа на Добричкия районен съд за 2019
г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.К.М. с
ЕГН ********** ***, в качеството си на ЕТ „ОРХИДЕЯ - МБ - М.К.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оборище” № 69А, срещу наказателно
постановление № 448396-F493188 от 15.07.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” – Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „ОРХИДЕЯ - МБ - М.К.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оборище” №
69А, представлявано от М.К.М. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 25, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 800 /осемстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на санкционираното юридическо лице поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление –
за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, съставен е в присъствие на представляващия
санкционираното юридическо лице /ЮЛ/, документирано с подписа му и в
присъствието на двама свидетели, връчен е на представляващия ЮЛ и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на АУАН,
представляващият дружеството не се е възползвал от правото си на обяснения и
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение по акта.
Наказателното постановление е
издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в
инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния за това
административнонаказващ орган, съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57
от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Също така, преди да се произнесе
по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не
е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи
имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност
на определено лице, явяващо се субект на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира,
че издаденото наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно ал. 3 на същия текст, фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС,
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /обн.
ДВ, бр. 106 от 2006 г./ Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочената
наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Текстът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
е възпроизведен и доразвит в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съгласно който
лицата, задължени да използват ФУ или ИАСУТД, издават фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1. Видно от разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредбата /съобразно
редакцията, действала към датата на извършване на нарушението, към настоящия
момент – ал. 4/, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
На лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал. 1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. /чл. 185, ал. 1 от ЗДДС/.
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че за сумата от 5.60 лв., представляваща стойността на извършената в
обекта продажба на 10.06.2019г., не е изпълнил задължението си да издаде
фискална касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП, с което е
осъществил състава на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
От събраните доказателства се
установява следното:
При извършена проверка на 10.06.2019
г., обективирана в протокол за извършена проверка сер. АА, № 0349968/10.06.2019
г. на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр. Добрич, ул. „Дунав”, до блок 24, стопанисван от ЕТ
„Орхидея-МБ-М.К.”, органът по приходите е констатирал следната фактическа
обстановка:
На 10.06.2019 г., преди
извършване на проверката, св. Н.С.С. – инспектор по приходите в ТД на НАП –
Варна, в присъствието на св. С.Х.З. – инспектор по приходите в ТД на НАП –
Варна, извършил контролна покупка на 1 бр. валяк за боядисване с единична цена
5.60 лв.
Покупката е била платена от св. С.
с една банкнота от 10 лв. в 13:40 часа, която сума е била приета от управителя
на обекта – М.М., който върнал ресто в размер на 4.40 лв., като не бил издал
фискален бон от монтирания, въведен в експлоатация и работещ ЕКАФП Datecs DP-55 KL с ИН DT 379079 и фискална памет № 02667961, нито пък била издадена касова бележка
от кочан с ръчни касови бележки.
Свидетелите С. и З. излезли от
обекта, като след няколко минути се върнали отново.
В 13:53 часа /видно от приложения
по делото протокол за извършена проверка/, след като се легитимирали, С. и З. започнали
проверка, като бил изведен дневен финансов отчет от фискалното устройство за
10.06.2019 г. Бил извършен и опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, като била установена разлика в размер на 5.60 лв.,
каквато е била и стойността на покупката, извършена от св. С..
При така установената фактическа
обстановка, наказващият орган е приел, че за сумата от 5.60 лв., представляваща
стойността на извършената в обекта продажба на 10.06.2019 г., търговецът не е
изпълнил задължението си да издаде фискална касова бележка от ЕКАФП.
В хода на съдебното производство
не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Н.С.С. и С.Х.З.,
които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
проверката и чийто показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основание да не се дава
вяра на свидетелите Н.С.С. и С.Х.З., нито да се счита, че техните показания не
са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: протокол за
извършена проверка сер. АА, № 0349968/10.06.2019 г., опис на паричните средства
в касата, дневен финансов отчет и справка за лицата, работещи по трудови/без
трудови (граждански) правоотношения в обекта.
От друга страна констатациите от
проверката, извършена в присъствие на представляващия дружеството – М.К.М. са
били отразени в протокол за извършена проверка, която е започнала на 10.06.2019
г. в 13:53 часа и е завършила в 14:45 часа. Видно от протокола, при извършената
на 10.06.2019 г. в 13:40 часа от инспектора по приходите Н.С., контролна покупка
на 1 бр. валяк на стойност 5.60 лв., не е била издадена фискална касова бележка
или ръчна касова бележка от кочан. Същият е бил подписан от М.К.М., като
описаните констатации в протокола за извършената проверката не са били оспорени
от жалбоподателя преди да започне процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели Н.С.С. и С.Х.З., както и от приложените и приети по
делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка сер. АА, № 0349968/10.06.2019
г., опис на паричните средства в касата, дневен финансов отчет и справка за
лицата, работещи по трудови/без трудови (граждански) правоотношения в обекта.
Относно
представената в съдебно заседание касова бележка № 20 с дата 10.06.2019 г.:
Жалбоподателят
не оспорва обстоятелството, че за извършената контролна покупка от св. Н.С. не е
бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство. С жалбата, както и в съдебно заседание се навеждат доводи,
че за извършената покупка е била издадена касова бележка от кочан, която не е
била предоставена на клиента, тъй като същият веднага след получаване на
рестото е напуснал обекта. В тази насока в съдебно заседание жалбоподателят
представя заверено копие на касова бележка № 20 с дата 10.06.2019 г.
Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя по следните съображения:
На първо място, с оглед
обстоятелството, че касовата бележка не е била представена по време на
проверката, а едва в съдебно заседание, съдът намира, че същата е издадена в
последствие, при това след извършване на проверката и установяване на
нарушението. Както вече бе посочено, протоколът от проверката е бил подписан от
М.К.М., като описаните констатации в протокола за извършената проверката не са
били оспорени от жалбоподателя преди да започне процедурата по реализиране на административнонаказателната
отговорност на търговеца. С други думи – при проверката представляващият
търговеца не е възразил срещу констатацията, отразена в протокола, че за
извършената контролна покупка не е издадена фискална касова бележка или ръчна
касова бележка от кочан, като не е представил при проверката процесната касова
бележка № 20 с дата 10.06.2020 г.
Второ: В случая, дори и този
извод на съда да е неправилен, следва да се отбележи, че при наличие на
работещо в обекта фискално устройство, извършената продажба не следва да се
отчита чрез касова бележка от кочан, а следва да бъде издадена фискална касова
бележка от работещото в обекта фискално устройство.
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС за
доказано.
При издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и
не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът
възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно
само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви. Законосъобразно,
на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, административнонаказващият орган е ангажирал
имуществената отговорност на търговеца.
По отношение на наложеното
наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е в
размер от 500 до 2000 лв. Административнонаказващият орган е определил размера
на имуществената санкция над минимума, определен в приложимата материална
норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на
наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган
да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното
нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,
нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена
проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом
наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства
налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата
минимум, то наказанието не съответства на целите на административното
наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция
пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция
следва да организира защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява
особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е
доказано, то следва да бъде санкциониран търговецът, но с минимално
предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна
практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на
АдмС – Добрич/.
Ето защо съдът намира, че следва
да измени размера на наложената имуществена санкция, като се определи
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв., т.е. в минимума, предвиден
в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира, че нарушението не
представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”.
Фактът на неиздаване на фискална касова бележка за сумата от 5.60 лв.,
осъществява състава на самото нарушение, поради което не е необходимо да има
или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други
нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което
следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това
съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на
обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно
тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗДДС, респ., всяко
първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е
императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно
възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
От друга страна съдът намира, че
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с
оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма
обществени отношения–облагането на данъчно задължените
лица с данък върху добавената стойност.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 448396-F493188 от 15.07.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” – Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „ОРХИДЕЯ - МБ - М.К.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оборище” №
69А, представлявано от М.К.М. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 25, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 /осемстотин/ лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Д. /