РЕШЕНИЕ
№ 261737/18.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 752 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „И.“ ЕООД срещу М.Н.Т. установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 8901,41 лв., представляваща незаплатена част от
уговорено възнаграждение по договор за изработка с предмет изграждане на
покривна конструкция в с. Б., Община К., за което е издадена фактура № * г., ведно със законната лихва
считано от 22.11.2018 г. до окончателното заплащане на задължението, за което е
издадена Заповед № * г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд –
Варна, 33 с-в.
Твърди
се в исковата молба, че между страните бил сключен Договор за извършване на
строително-монтажни работи от * г. и Анекс към него от * г., съгласно които на ищеца било
възложено от ответницата да извърши строителството в с. Б., Община К.. Поддържа
се, че всички строителни работи били извършвани и одобрявани от възложителя,
като първоначалният архитектурен проект бил изменен с негово съгласие и
строежът бил контролиран от техническо лице инж. Младен Върбанов. Сочи се, че
всички плащания относно строежа били извършвани коректно до момента, когато е
трябвало да бъде направен покрива на сградата. Ответницата заявила на строителя
да закупи нужните материали и след свършването на работа щяла да заплати
стойността на материалите и труда. Излага, че за да бъде заплатената дължимата
сума ищецът подписал Акт № *. Пояснява се, че претендираните
допълнителни строителни работи били възложени устно от възложителя и
представляват следното: Изграждане на кофраж на греди, колони и надзид в размер на 122,74 кв.м, като единичната цена е 26
лева на квадратен метър, или общо в размер на 3191,24 лева; положен бетон марка
В25, като количество е 13,78 кв.м., като стойността на един кубик бетон е 220
лева или общо положеният бетон е за 3031,60 лева; доставена и положена арматура
в размер на 360 кг., като стойността на един килограм е равна на 1,50 лева или
общо равняваща се на 540 лева; положени тухли четворки 25см-производство на
Каспичан, общо 246 броя, като единичната цена е 0,61 лв. или общо в размер на
150,06 лева; положени тухли модел Младост общо на брой 85, като единичната цена
е 1,96 лева или общо в размер на 166,60 лева; положени единични тухли с размер
12 см като броят е 430, като стойността на един брой е 0,37 лв. или общо в
размер на 159,10 лева; положен разтвор за зидария, без които не може да бъдат
изградени стените, като количеството му е в размер на 950 кг, като единичната
му цена е 0,30 лв. на килограм или общо 285 лева, доставка на всички видове
тухли - два транспорта, като стойността на всеки един транспорт е в размер на
85 лева или общо 170 лева; труд за изграждане на стени с тухли в размер на
68,26 кв.м., като единичната цена на един квадратен метър изграждане на зидария
се равнява на 12,50 лева или общо в размер на 853,63 лева; четири броя греди
като стойността на всяка една греда с размери 12/18, равна на 100,03 лева или
общо в размер на 400,12 лева и един профил с размери 150/100, като единичната
му цена е равна на 137,16 лева. Така общата стойност на всичко закупено и
вложено в обекта възлизало на 10 901,41 лв. с вкл. ДДС, като за допълнително
възложените СМР ответницата заплатила аванс в размер на 2000 лв., поради което
дължимата претенция се равнявала на 8901,41 лв. Уточнява се, че крайната дата
на предаване на обекта в завършен вид е на 11.07.2018 г., когато била заплатена
сумата от 13 292 лв., а уговорката за заплащането на допълнителните
строителни работи е била да се извърши до края на м. септември 2018 г., предвид
обстоятелството, че съпругът на ответницата щял да се завърне в края на м.
август 2018 г. Поддържа, че обектът е предаден на 11.07.2018 г. след полагането
на всички керемиди и окончателното завършване на покривната конструкция с
допълнително вложените материали, закупени и вложени на обекта в село Б. от
ищеца, но въпреки уговорката, че след подписване на акт № 14 ще му бъде
изплатена дължимата сума, това не се случило. В този смисъл моли за уважаване
на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В
открито съдебно заседание заявената претенция се поддържа и се моли за
уважаването ѝ. Подчертава се, че допълнително извършените СМР не са
заплатени, поради което дължими.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М.Н.Т., в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се
искането на ищеца по основание и размер, като се поддържа, че е заплатено
изцяло договореното възнаграждение по договора, сключен между страните, като с
издадената от ищеца фактура не възниква задължение за плащане. Признава се
обстоятелството, че страните са сключили договор от 10.04.2018 г., съгласно
който ищцовото дружество се задължило да изпълни СМП
съобразно одобрения проект и разрешително за строеж на „Едноетажна еднофамилна
сграда“ със ЗП=РЗП=96, в УПИ *, кв. * по регулационния плана на с. Б., Община К., срещу
заплащане от страна на възложителя сума в общ размер от 66 571,63 лв. с
ДДС. Навежда се довод обаче, че в общата цена на СМР е включена и цената за
изграждане на покрив и комин, като в договора са посочени количеството,
единичната и общата цена на всеки един от материалите и труда, които
дружеството изпълнител е счело, че са необходими и достатъчни за изпълнение на
договореното. Поддържа се, че за изменението и допълнението на договора
страните са приели, че е необходимо договаряне в писмена форма, съгласно раздел
IX, т. 2 от договора, поради което ответницата счита, че липсата на писмено
споразумение подписано от страните означава липса на съгласие за изменение на договора.
Изпълнителят също така носел отговорност пред възложителя, ако при извършването
на СМР е допуснал отклонения от изискванията, предвидени в техническата
документация или нормативните актове. Излага се подробна фактическа обстановка
относно отношенията между страните при изпълнението на процесния договор и
заплащането на уговореното възнаграждение, като се посочва, че изпълнителят
въвел в заблуждение възложителя относно необходимостта от извършването на
допълнителни работи, които били заплатени от ответницата на стойност 10 474,68
лв., които се оказали впоследствие ненужни. Сочи се, че бил направен пояс над
зида, който от конструктора на сграда било обяснено, че не само не е бил нужен,
а вследствие на него ъгълът на покрива на къщата се променил. Била извършена
промяна в конструкцията на покрива, като вместо с една хоризонтална греда, била
изпълнена с две наклонени бетонни креди. Твърди, че по искане на строителя на
10.06.2018 г. заплатила сумата от 2000 лв. за допълнителни работи, които не
ѝ били известни какви са и каква точно услуга е извършена, но тъй като
била под стрес и желаела строителството да приключи заплатила поисканата сума.
На * г.
представляващият дружеството изпълнител изпратил електронно съобщение до
съпруга на ответницата, с което предявявал допълнителни финансови претенции към
тях, като в отговор на * г. съпругът ѝ уведомил строителя, че има
намерение да направи пълна ревизия като за целта бъде наета независима
конструкторска фирма. Между страните била постигната договореност да се подпише
акт № * и
след заплащане на последната сума по договора в размер на 20% от общата цена –
13 292 лв. строителят да няма каквито и да било финансови претенции към
ответницата и да бъде прекратена процедурата по започване на пълна ревизия на
изпълненото по договора. Въпреки това на следващия ден с телефонни обаждания
строителят поискал допълнителни плащания и подписване на допълнителна фактура.
Оспорва се ответницата да възлагала, било то и устно, извършването на
твърдените допълнителни работи, претендирани за
заплащане от ищеца. Всички договорености между страните били валидни само в
писмена форма, затова и бил подписан анекс на 02.05.2018 г. за извършени
допълнителни СМР за основите и е заплатена допълнително сумата от
10 474,68 лв., като се оспорва да е подписван от ответницата Анекс от
12.06.2018 г., което било видно и от представения от ищеца. Излага се, че
издадената на 20.11.2018 г. фактура за процесната сума не определя задължение
за плащане и е без правно основание. Поддържа се, че ищецът е неизправна страна
по договора, тъй като е допуснал отклонения от изискванията, предвидени в
техническата документация на строежа и не е закупил и вложил материалите,
посочени в договора. Твърди се, че обектът е завършен на 09.07.2018 г. с подписване
на акт обр. 14, а не на 11.07.2018 г. Сочи се, че
ответницата е платила много повече за материали и труд за СМР (общо
79 046,31 лв.), за които е подведена, че са необходими за строителството
на бъдещата й сграда. При тези съображения моли за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно
заседание ответната страна оспорва предявения иск. Настоява, че всички
задължения към ищеца са изпълнени и не му се дължи заплащане. Представя писмена
защита, в която излага подробни съображения по същество на спора. Подчертава
се, че не е доказано наличието на договор за изработка с предмет твърдяните СМР, които да са възложени извън подписания
между страните договор от *г. и с уговорка за заплащане на възнаграждение по тях.
Намира за недоказано точно изпълнение на договореното между страните, като
счита, че ответницата е платила с 10686,68лв. повече от уговореното.
Подчертава, че липсата на писмена форма за изменение на договора е приравнено
на липса на съгласие, поради което не дължи заплащане на допълнително претендираните СМР. Счита, че показанията на свидетелите,
водени от ищеца не следва да се кредитират, поради заинтересованост, а от друга страна, намира, че от показанията на
св. Върбанов се установява, че задигането с 40см. под покрива не е било
необходимо. Намира, че неподписаната фактура, издадена за процесната сума е
лишена от доказателствена стойност относно твърдяното основание за плащане.
Намира, че строителят е допуснал отклонение от одобрения проект и разрешително
за строеж, поради което като неизправна страна по договора не може да
претендира възнаграждение.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени
заедно и поотделно, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д.
№ * г.
по описа на Районен съд – Варна, 33 с-в, в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответницата М.Т..
Срещу
издадената заповед за изпълнение, връчена на длъжника на 28.11.2018 г., е
постъпило възражение на * г., поради което на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск.
Не
спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че между тях е сключен
Договор за извършване на строително-монтажни работи от * г., съгласно който ищецът е поел задължението да
извърши строително-монтажни работи съобразно одобрения проект и разрешително за
строеж на „Едноетажна еднофамилна сграда“ със ЗП=РЗП=96, в УПИ *, кв. 40 по регулационния плана на с. Б., Община К..
Предмет на договора са подробно описани СМР с определена стойност от
66571.63лв. с ДДС. Съобразно направената забележка за допълнителни работи извършени освен гописаните в договора се заплаща след договаряне от двете
страни. При установяване на отклонения от конструктивните изчисления от площта
на покрива(повече от 136м2 заложено в настоящия договор) възложителя
ще договори с изпълнителя разликата в заплащането след извършени реални замери
на допълнителната площ, като цените са с включени транспортни разходи,
материали, извозване на строителни отпадъци и ДДС.
В раздел трети, т. 1 е договорен начина на плащане първоначално плащане в размер на 40% от общата
стойност 26640лв., в деня на подписването на договора; следващо плащане в размер на 40% от общата
стойност 26640лева по банков превод по сметката на изпълнителя след завършване
на кота +2,85 и крайно плащане 20% от общата стойност -
13292лева по банков превод по сметката на изпълнителя- след приемането на
извършената работа с двустранен приемо - предавателен
протокол.
Съгласно раздел V, т. 3 изпълнителят носи
отговорност пред възложителя, ако при извършването на строителните и монтажни работи е допуснал
отклонения от изискванията, предвидени в техническата документация или
нормативни актове. Съобразно
раздел IV, т. 2 и т.3 от договора възложителят може да уговаря с изпълнителя
допълнителни работи, които не са посочени в настоящия договор, като начините на
изпълнение, сроковете и заплащането на извършената допълнителна работа се
уговарят с допълнително съглашение между страните и възложителят се задължава
да приеме извършената работа съобразно договора от изпълнителя. Видно от раздел IX, т. 2 от
представения договор от 10.04.2018 г., всякакви изменения и
допълнения на договора са валидни само ако са в писмена форма, надлежно
подписани от страните по договора.
Не се спори, че сумите по така подписания
между страните договор съответстват на изготвената и подписана между страните
оферта от 30.03.2018 г. (л. 91 от делото).
С договор от 12.04.2018 г, е възложено от М.Т.
на инж. Д. К. техническо ръководство на обект „Едноетажна еднофамилна сграда“ със ЗП=РЗП=96, в
УПИ *, кв. 40 по регулационния плана на с. Б., Община К..
Видно от представения анекс към договора за изработка от
12.06.2018 г., носещ подпис единствено на представител на изпълнителя, се
установява, че за извършване на Извършване
на допълнителни строително - монтажни работи на обект в с. Б. на кота +2,80, както следва: Изработка на кофраж
греди и колони, полагане на бетон В25, доставка и монтаж на арматура, се
уговаря допълнително заплащане на сума в размер на 2 000,00 лв., в която
са включени
материали, траспортни разходи, техническо оборудване,
труд и ДДС.
Представени по делото са заповеди на проекта
М. В. относно извършване на строежа и работата по него, както
и едностранно подписана от ищеца справка за допълнителни СМР на обща стойност
от 10902,41лв. с ДДС. От всяка от страните по делото е представен
инвестиционен проект, съгласувани от инж. Ст. Славова.
По делото са представени фактури за закупени
строителни материали в периода 26.04.2018 г. до 29.06.2018г.
От представения по делото анекс от 02.05.2018
г. към договора от 10.04.2018 г. се установява, че страните са постигнали
съгласие за извършване на допълнителни строително-монтажни работи в основи до кота 0, както следва: полагане на бетон, доставка и монтаж
на арматура, кофражи, фундаменти, колони, шайби, рамбалки,
греди до настилка на обща стойност от
4723,20лв., доплащане на тухли от 544лв., като услугата възлиза на сумата в
общ размер на 10474,68лв. Посочено е, че
в сумата са включени материали, траспортни разходи,
техническо оборудване, труд и ДДС.
От представеното платежно нареждане от
11.04.2018 г. се установява, че в полза на И. Г. е заплатена сумата от 26640лв.,
представляваща първа вноска по строително-монтажна услуга.
От платежно нареждане 02.05.2018 г. с е
установява извършено плащане от М.Т. на сумата от 10474,68лв., като в
основанието е вписан анекс към договора.
Видно от платежно нареждане от 03.05.2018 г.
в полза на управителя н аищеца е заплатена сумата от
266640лв., представляваща втора вноска по договора за СМР.
От представеното платежно нареждане от
11.06.2018 г. се установява, че М.Т. е заплатила сумата от 2000лв. в полза на
управителя на ищеца, като в основанието е отбелязан анекс към договора.
Видно от платежно нареждане от 10.07.2018 г.
е заплатена сумата от 13292лв, представляваща вноска по договора от М.Т. в
полза на ищеца.
От представения по делото акт обр. 14 от 09.07.2018 г. се установява, че е дадено
разрешение относно обекта, находящ се в с. Б. да се
изпълнят довършителни работа предвид съответствието на строежа с техническите
изисквания.
За твърдяните допълнителни СМР е издадена фактура № * г., подписана едностранно от „И. С.‘ ЕООД на стойност 8901,41лв.
Видно от писмо с вх. № * г. от ТД на НАП „И. С.“ ЕООД има декларирани фактури в дневниците
за продажби с номера № *г., №* г. и №* г.
От изготвената по делото съдебно-копютърна
експертиза се установява, че представената по делото електронна кореспонденция
от 26.06.2018 г. е изпратена, като може да се предположи, че писмото е получено
от адресата, поради липса на пречки за това.
От
изготвеното по делото заключение на допуснатата първоначална и допълнителна
СТЕ, се установява, че реално изпълнените на място по КСС са, както следва: СМР
до кота +0.00 са на обща стойност от 11360,67лв., СМР
до кота +2.85 са
в размер на 12660,10лв., покрив и комини – 14631,72лв.; тенекиджийски работи в размер на 1408,50лв., сладови разходи от 12% в размер на 4807,32лв., печалба от
5384,20лв., или всичко в общ размер на 50252,50лв. без ДДС, т.е. 60303лв. с
ДДС. Вещото лице по пазарната стойност по метода на сравнителната стойност –
50600лв. установява се, че покривът на сградата е задигнат с 40 см., като стойността
на допълнително изпълнените СМР извън договора, поради задигане на покрива
възлизат на сумата от 6714лв. без ДДС. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че сградата е изградена изцяло, като е установено разминаване между
конструктивния и архитектурния проект, като в
хода на строителството са извършени промени, които не се дължат на
самостоятелно решение на строителя или възложителя, а на установеното
разминаване. Има задигане на билото на покрива с 40 см., поради което не се
тръгва от кота +2.85, а се задига с 40см. надзидовете. Вещото лице уточнява, че остойностяването на
всички СМР са съобразени с посочените цени в договора и в офертата.
По делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на трима свидетели.
От показанията на свидетеля Ивелин Петров се
установява, че още в началото на започване на работата е имало разминаване в чертежите, като
промените били съгласувани между строителя и възложителя. След полагането на
плочата на покривната част било задигнато подпокривното
пространство, тъй като това се налагало в процеса на работа.
От показанията на свидетеля Д.Г. Д. се установява, че по искане на възложителя
за по-висок таван, било започнато изграждане на такъв, което наложило
изграждане на пояс, за да го повдигнат нагоре. Присъствал на уговорки за
промяна в сградата като се измени и вдигне покривът.
От показанията на свидетеля М. Ст. В., се установява, че като проектант на
сградата, като в процеса на работа се установило, че мястото е ниско, поради
което със знанието на проектанта и възложителя, строителят повдигнал строежа с
необходимата височина , за което била издадена и заповед. Признава, че поради
негов пропуск относно наклона на гредите се наложило промяна, за което
проектантът съставил нов чертеж и указания как да се изпълни. Сочи, че в резултат на грешката не се налагало
разваля на строежа, за да се променя цената и оскъпява строителството. Били
сложени само страници, което не променяло цената съществено. Подпоясът за повдигане на височината на помещението не
присъствал в проекта, което повдигнало с 40 см. покрива, но това не било нещо
съществено, което да променя къщата. Посочва, че по проект всичко е изпълнено,
като въпросното разминаване не е довело до събаряне на сградата и изграждането.
След разговор между него и строителят договорили са се променят железата.
Грешката била в поставянето на гредите от хоризонтално, но строителят все още
не ги е бил изпълнил, за да ги разваля. Позволил си при изграждането на покрива
да сложи повече дървен материал.
Предвид
така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 266
от ЗЗД. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд –
Варна, 33 с-в.
За основателността така предявения
иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на действително правоотношение по договор за изработка с предмет извършване на процесните работи, които да са допълнително възложени от
ответницата и не са включени в първоначално договорените между страните СМР по
сключения Договор за извършване на строително-монтажни работи от 10.04.2018 г.,
и с уговорка за насрещна престация – заплащане на
твърдяното възнаграждение; изпълнителят да е изпълнил точно в качествено,
количествено и времево отношение, възложените допълнително работи и да е предал
изработеното на възложителя, като ответницата да е приела изработената работа.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца-изпълнител. В случай че
се установи възникването на твърдените субективни права, ответницата следва да
докаже, че е заплатила претендирано възнаграждение,
респ. правоизключващите си възражения.
Спорът
пред настоящата инстанция се концентрира върху наличието на валидно възлагане
на допълнителни строително-монтажни работи по сключен договор за изработка и
заплащането на възнаграждение за извършените дейности, респективно неговият
размер.
В случая, с доклада по делото е отделено като безспорно и
ненуждаещи се от доказване, че
между тях е сключен Договор за извършване на строително-монтажни работи от
10.04.2018 г., съгласно който ищецът е поел задължението да извърши
строително-монтажни работи съобразно одобрения проект и разрешително за строеж
на „Едноетажна еднофамилна сграда“ със ЗП=РЗП=96, в УПИ *, кв. 40 по регулационния
плана на с. Б., Община К..
Съгласно
трайната съдебна практика договорът
за строителство, като вид договор за изработка, притежава основаните правни
белези на последния, но и допълнителни особености, налагащи и специфично
проявление на задълженията на възложителя и изпълнителя – строител. Същият е възмезден, неформален, каузален, консенсуален, с продължително изпълнение и двустранен. Може
да се приеме, че договорът има и алеаторен характер с
оглед възможността в хода на строително-монтажните дейности да възникне
необходимост от допълнителни СМР или по предписание на строителните органи,
респ. техническо решение възникнало в хода на строителството, които могат да
повлияят на размера на дължимото възнаграждение (в този смисъл Решение №279/12.02.2019
г. по дело №2905/2017 на ВКС, ТК, II т.о.).
В рамките на
свободата на договаряне и с оглед диспозитивното
начало в гражданските отношения страните са свободни да уговорят начина и реда
за овъзмездяване на допълнителните сторените от
изпълнителя разходи.
В случая от
представения по делото договор за изработка се установява 10.04.2018
г., че страните лимитативно са посочили видовете строително-монтажни работи и
тяхната цена, които следва да бъдат извършени от изпълнителя и са уговорили, че
възлагането на допълнителни дейности ще бъде осъществявано с двустранно
подписано писмено споразумение между тях - раздел IV, т. 2 и т.3 и раздел IX, т. 2 от договора.
Не
е спорно, а и се признава от самия ищец, че твърдяните
допълнителни СМР, чието заплащане се претендира, са възложени устно от
възложителя и за тях допълнително споразумение не е подписвано. Представената
по делото фактура не е двустранно подписана, по нея не е ползван данъчен кредит
или да осчетоводена от страните, поради което не може да се приеме, че същата обективира възникнало облигационно отношение по договор за
изработка, пораждащо задължение за плащане.
Ето
защо съдът намира, че дори да се приеме, че твърдяните
от ищеца допълнителни строително-монтажни дейности са извършвани на обекта,
същите не могат да бъдат претендирани на договорно
основание, а иск за неоснователно обогатяване не е предявен, поради което
произнасяне в тази насока би било недопустимо.
По
изложените съображения съдът намира искът за недоказан по основание, поради
което следва да се отхвърли.
В
допълнение, съдът намира, че същият е неоснователен и по размер, поради
следното:
От
анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно дадена, се установява, че стойността на всички реално извършени на
място строително-монтажни работи възлиза на 50252,50лв. без ДДС, или 60303лв. с
ДДС.
С
договора за изработка от 10.04.2018 г. страните са постигнали съгласие за заплащане
на сумата от 554476,36лв. без ДДС или
66571,63лв. с ДДС. Въз основа на допълнителни анекси от 02.05.2018 г. страните
са договорили заплащане на сумата от 10474,68лв. допълнително, а с анекс от 12.08.2018г.,
подписан само от изпълнителя още 2000лв. От представените по делото платежни
нареждания се установява, че така уговорените между страните суми са заплатени
изцяло. От показанията на разпитаните по делото свидетели – П., Д. и В., които съдът кредитира като
последователни и вътрешнологични се установи, че в
хода на строителството, поради допусната грешка от проектанта се е наложило
промяна на техническото изпълнение на обекта. Тази промяна обаче не е довела до
съществено отклонение от поръчката, в т.ч. влагане на труд за разваляне на вече
изградената сграда или на значително повече материали от предвидените.
Задигането с 40 см. на строежа не е довело до неговото оскъпяване, за да се
приеме, че с това е следвало изпълнителят да вложи повече средства за материали
и труд, за да изпълни поръчката. Съдът като съобрази, че строителят, действащ с
грижата на добрия търговец и упражнявайки като професия строителство на сгради,
е съобразил извънредните разходи, които биха възникнали в хода на
строителството и е включил същите при формиране на цената по първоначалния
договор за изработка, намира, че стойността на тези твърдяни
допълнителни дейности е овъзмездена от възложителя. Работата
е приета от възложителя, като задълженията на страните по договора за изработка
са изпълнени в цялост, поради което възложителят като изправна страна не дължи
заплащане на допълнително възнаграждение.
По изложените
съображения искът се преценява за неоснователен, поради което следва да се
отхвърли. При този извод неоснователно е искането и за присъждане на законната
лихва от датата на заявлението до окончателното плащане на задължението.
С оглед изход на спора
между страните и направено своевременно искане по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да плати на ответника разноски
съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Срещу претендираното
адвокатско възнаграждение от ищцовата страна е релевирано възражение за прекомерност, което е частично
основателно. Ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в общ размер на
1200лв., от които 900лв. по иска по чл. 422гпк и 300лв. по иска по чл.86 ЗЗД. В
случая самостоятелен иск по чл. 86 ЗЗД не е предявяван, като искането за
присъждане на законната лихва от датата на заявлението представляваща законна
последица от уважаване на предявения иск, а не самостоятелна такава, поради
което не следва да се присъжда отделно адвокатско възнаграждение. За сумата от
900лв. по иска по чл. 422 от ГПК съдът намира възражението за прекомерност за
неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдени заседания, процесуалната позиция на страната, която го
претендира, събраните множество доказателства по делото, както и че същият не
надвишава значително предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер от
776лв. Ето защо в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1370лв., от които 470лв. за депозит за СТЕ и 900лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „И.“ ЕООД,
ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Д.Г., срещу М.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 8901,41 лв. (осем хиляди деветстотин и
един лева и четиридесет и една стотинки), представляваща незаплатена част от
уговорено възнаграждение по договор за изработка с предмет изграждане на
покривна конструкция в с. Б., Община К., за което е издадена фактура № * г., ведно със законната лихва
считано от 22.11.2018 г. до окончателното заплащане на задължението, за което е
издадена Заповед № * г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд –
Варна, 33 с-в.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя И. Д.Г., да заплати М.Н.Т., ЕГН **********, с
адрес ***,
сумата от 1370лв. (хиляда триста и седемдесет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: