Решение по дело №2235/2018 на Районен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 347

Гр. Габрово, 14.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 12.09.2019 г., в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

       

При секретаря ВИОЛИНА Т., като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2235 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по осъдителен иск, подаден от „КОНДОР-ГР”ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян 4701, ул. „Родопи" №57 против „САВОВ-Д.Д." ЕТ, с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул."Радост" № 3.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди, че ищцовото дружество „КОНДОР-ГР” ООД и ответника ЕТ„САВОВ-Д.Д." били  в дългогодишни търговски отношения.

Между „КОНДОР -ГР" ООД, в качеството на продавач, и ЕТ ..САВОВ-Д.Д.", в качеството на купувач, били сключвани множество договори за доставка на доматено пюре.

От 19.11.2013г. до момента останали незаплатени от ответника количества доматено пюре, за които доставки имало издадени фактури, както следва:

- Фактура № 4868 от 19.11.2013г. на стойност 1 406,16 лв. - наразплатен остатък в размер на 984.16 лв.;

- Фактура № 4869 от 19.11.2013г. на стойност 987,12 лв. - неразплатена изцяло;

- Фактура № 4903 от 29.11.2013г. на стойност 2 807.46 лв. - неразплатена изцяло;

- Фактура № 5554 от 19.06.2015г. на стойност 1 070.46 лв. - неразплатена изцяло.

Общо дължимата сума възлизала на 5 849,20 лв.

Частично плащане до момента имало единствено по фактура № 4868 от 19.11.2013 г. на стойност 1406,16 лв., с наразплатен остатък в размер на 984,16 лв.

Доказателство за извършените в срок доставки били приложените към всяка фактура стокови разписки. Уговорено било плащане по банков път. Тъй като липсвала нарочна уговорка за падеж на задължението, в случая били приложими разпоредбите на ТЗ, съгласно които в четиринадесет дневен срок от получаването на фактурата, задълженото лице следвало да извърши плащане.

В разговори с ответника, многократно му било напомняно за съществуващия дълг към ищеца, без да се стигне до желания резултат. Също така бил поканен в едноседмичен срок от получаването на уведомлението да извърши плащане, което отново не довело до погасяване на задълженията му.

Искането на ищеца е съдът да осъди ответника да му заплати

- сумата 984,16 лв. представляваща остатък от незаплатено парично задължение по фактура № 4868 от 19.11.2013г за продажба на доматено пюре, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,

-              сумата 987,12 лв., представляваща остатък от незаплатено парично задължение по фактура № 4869 от 19.11.2013г. за продажба на доматено пюре, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,

-              сумата 2 807.46 лв., представляваща остатък от незаплатено парично задължение по фактура № 4903 от 29.11.2013г. за продажба на доматено пюре, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,

- сумата 1070,46 лв., представляваща остатък от незаплатено парично задължение по фактура № 5554 от 19.06.2015г. за продажба на доматено пюре, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,

както и да осъди ответната страна да й заплати направените по делото разноски.

Б. От страна на ответника:

Оспорва предявения иск.

Твърди, че на 19.11.2013 година посетил офиса на ищеца и сключили два договор за доставка на доматено пюре, като по предложение на ищцата съставили две от фактурите, а стоката трябвало да се получи и натовари от склада в гр. Стамболийски. Когато отишли на място се установило, че за фактурираното пюре липсвали сертификат за качество и произход. На търговските опаковки липсвали данни за партида, произход и срок за годност. Отказал да приеме стоката, като съответно не подписал стокова разписка за приета стока. Договорили се, че ще изплати фактурата когато получи стока, придружена със съответните документи за качество и произход. Такава стока не получил, въпреки обещанието и затова не изплатил сумите по фактурите. Съгласно закона за счетоводството бил длъжен да заприходи фактурите, а съгласно закона за храните, като получи стока да я отрази в дневника за входящ контрол със съответната дата на получаване на стоката. В този дневник се описвали подробно дата на получаване на стоката, партидата, произход и дата на годност. Такъв запис в дневника му на тази дата нямало. Към исковата молба били приложени стокови разписки на които били посочени фактурите №№4868 и 4869/19.11.2013 год, но липсвал подпис за получател на стоката, нямало пореден номер на стоковата разписка и нямало данни от кого е издадена стоковата разписка, предвид на това, че по тези фактури не бил получавал стока  не бил и превеждал сумите по тях.

Относно фактура № 4903/29.11.2013 година, стока по тази фактура не бил получавал. Фактурата му била изпратена по пощата. Длъжен бил да заприходи тази фактура съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/. Липсвал подпис на получател. Липсвала стокова разписка за предадена стока на тази дата - 29.11.2013 г. с необходимите придружаващи документи. За стоковата разписка издадена на 28.11.2013 год. за получената стока липсвала фактура. В стоковата разписка имало подпис, който не бил негов. В стоковата разписка от 28.11.2013 год. допълнително било вписано ф 4903. Липсвала и на тази стокова разписка пореден номер на разписката. Като издател била посочена фирма Кондор-ГР ООД, със седалище гр. Стамболийски, а не името на ищеца. В разписката не била посочена партида на стоката. Към нея нямало сертификат за качество, произход и срок за годност. Стока по тази стокова разписка не бил получавал, нямало издадена фактура, поради което и липсвало основание за плащане. В дневника за входящ контрол нямало посочена дата за получена стока на 28.11.2013 г. и на 29.11.2013 г.

Относно фактура 5554/19.06.2015 година дължал само сумата 207лв. По тази фактура бил получил стоката, тъй като тя била съпроводена с всички документи: със сертификат за качество и съответните търговски документи от 19.06.2015 год.  По тази фактура били изплатени на 4 вноски по 200 лв. за периода от 10.08.2015 г. до 10.11.2015 г. Предвид на това, че в платежните нареждания по тази плащания пропуснали да посочат по коя фактура правят тези преводи, ишцовата страна без негов съгласие прехвърлила тези суми към другите задължения.

Във връзка с неизплатените суми по фактури 4868,4869/19.11.2013 год. и № 4903/29.11.2013 год. с ищците се договорили, че ще изплати сумите, когато получи стока съпроведена със съотвентите документи: партида, произход и срок на годност. Стока по тези фактури и досега не бил получил и за това не бил я заплатил. Докато ищцата предавала стоката със съответните законни документи, нямало никакви други неуредени финансови отношения. Имал сключени договори и през 2014 год. по които редовно плащал за получената стока.

С оглед горе изложеното признава, че дължи на ищцата сумата 207 лв.

В останалата част искът следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

Пред съда е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 327 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ относно неплатена главница.

2. От фактическа и правна страна:

Не е предмет на спор, че ищецът по делото „КОНДОР-ГР”ООД и ответникът ЕТ „САВОВ-Д.Д."  са били в дългогодишни търговски отношения относно продажбата на доматено пюре – ищецът в качеството на продавач, ответникът – в качеството на купувач. Предметът на спор по настоящото дело обхваща доставката на доматено пюре по изброените от страна на ищеца фактури:

- Фактура № 4868 от 19.11.2013г. за 0,868 тона доматеро пюре,  на стойност 1 406,16 лв. - наразплатен остатък в размер на 984,16 лв.;

- Фактура № 4869 от 19.11.2013г. за 0,457 тона доматеро пюре,  на стойност 987,12 лв. - неразплатена изцяло;

- Фактура № 4903 от 29.11.2013г. за 1,733 тона доматеро пюре, на стойност 2 807,46 лв. - неразплатена изцяло;

- Фактура № 5554 от 19.06.2015г. за 0,4695 тона доматеро пюре, на стойност 1 070,46 лв. - неразплатена изцяло,

Общата сума на претенцията по посочените фактури е  в размер на 5 849,20 лв.

Ответникът оспорва да е получавал стоката по фактури с №№ 4868, 4869 и 4903, а по фактура 5554 признава, че е получил стоката, но бил изплатил четири вноски по 200 лева, но те без негово съгласие били прихванати по други негови задължения и дължал само сумата 207 лева.

Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗЗД с договора за  продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Договорът за продажба съгласно правната регламентация, съдържаща се в чл. 183 и сл. от ЗЗД  е двустранен и възмезден, консенсуален и каузален договор, по силата на който едната страна, наречена продавач се задължава да прехвърли на другата, наречена купувач, собствеността на една вещ или право, срещу цена, която купувачът се задължава да заплати. В конкретният случай е и неформален - не се изисква форма за валидност на същия, тъй като доматеното пюре не е от категорията стоки, за които законът изисква писмена форма за прехвърлянето на собствеността.

Претендираните права са по търговска продажба, тъй като е сключена от търговци и е свързана с упражняваното от тях занятие.

В тежест на ищеца е доказване на положителните факти, от значение за претендираните права, а именно:

- предаване на стоката на купувача или на документите, които му дават право да я получи;

- цена на стоката /услугата/;

- задължение на ответника за заплащане на ищеца на стойността на стоката /услугата/ и падеж на същото.

На първо място предмет на спора е дали е налице предмет на договора и цена на стоката. И на следващо място, дали е получена стоката от страна на ответника по делото.

Тъй като договорът за продажба на доматено пюре  не е е обвързан с форма за валидност /няма изискавене за писмена форма/, представените фактури и стокови разписки от страна на ищеца по делото са доказателства /изходящи от него частни документи/, но не са елемент от фактическия  му състав. Поради това всички оспорвания от страна на ответника по делото относно реквизити на фактурите или стоковите разписки не касаят елементи от фактическия състав на договора за търговска продажба, а единствено относно относно задължението на продавача за издаване на документи – счетоводни и за годност на стоката.

Относно фактите от значение за осъществените продажби и задълженията на страните:

Видно от заключението на вещото лице, всички процесни фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника в месеца, през който са издадени. Същите фигурират и в дневниците по ЗДДС за съответните месеци. Количествата доматено пюре по процесните фактури са осчетоводени като материал и след това са влезли в себестойността на продукцията, която ответникът произвежда. Записите за задълженията по процесните фактури в счетоводството на ищеца и ответника съгласно вещото лице са идентични.

Съдът намира, че изложените данни от изпълнената съдебно-счетоводна експертиза са доказателствата, които следва изцяло да бъдат кредитирани с доверие. Записите в счетоводството на ответника и подадените декларации към данъчните органи представляват возлеизявление на съответната страна, а съгласно трайната съдебна практика изявленията на страните относно неблагоприятни за тях последици се кредитират изцяло с доверие. Отделно от изложеното, на счетоводните записвания законът / чл. 182 от ГПК/ предава особена доказателствена сила, при това текстът на изречение второ от посочената разпоредба касае счетоводните записвания направени от страната, която иска да извлече от тях права. Докато в конкретния случай, изводите се правят въз основа на записванията в счетоводството на ответника и  отразените в тях неблагоприяни факти за ответника следва изцяло да бъдат кредитирани с доверие. От посочените записвания могат да бъдат направени безспорни изводи:  относно предмета на търговските продажби – доматено пюре в количество посочено във фактурите, цената на същите – отразената в процесните фактури и че стоката е получена от ответника, тъй като същата е заприходена и е влязла в себестойността на готовата продукция.

Съгласно заключенията на вещото лице, незаплатените от ответника задължения по отделните фактури са:

- 984,16 лв. по фактура № 4868 от 19.11.2013г.;

- 987,12 лв. по фактура № 4869 от 19.11.2013г.;

- 2 807,46 лв. по фактура № 4903 от 29.11.2013г.;

- 1 070,46 лв. по  фактура № 5554 от 19.06.2015г.

Или общо незаплатените суми са в размер на исковата сума 5849,20 лева.

Относно падежът на задълженията. Съгласно чл. 327 ал. 1 от ТЗ /специална норма касаеща търговските продажби/ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. По делото няма представени доказателства за друга договорка /което е в тежест на ответника, тъй като е благоприятен за него положителен факт от който черпи права по оспорванията си/, т.е. с оглед осчетоводяването на фактурите края на съответния месец на издаване на фактурата, което свидетелства, че към този момент фактурите и стоките описани в тях са биле получени от ответника,  краят на съответния на издаване на фактурата месец е и падежната дата за плащане на дължимите по фактурите суми. Т.е. падежът на претендираните вземания е настъпил преди подаване на исковата молба. Тъй като не са налице искания за присъждане на мораторни лихви, този извод е достатъчен за настоящия спор.

Неоснователни са възраженията на ответника, че стоката не е била със необходимото качество.  Съгласно чл. 324 от Търговския закон /ТЗ/ купувачът е длъжен да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията да уведоми незабавно продавача. Уведомяването на ищеца за недостатъци на стоката е следвало да бъде извършено към момента на приемане на стоката в склада, което с оглед счетоводните записвания е станало не по-късно от края на съответния месец през който е издадена всяка една от фактурите, т.е. преди няколоко години. От страна на ответника не се сочат никакви доказателства /което е вегова тежест/, а и не се твърди да е уведомявал продавача за недостатъци на купуваното от него доматено пюре, в това число, че тя не се съпровожда със сертификат за качество. Напротив, влагането на пюрето в готовата продукция идва да покаже, че такива недостатъци не са били налице.

Също важи и относно възражнията на ответника относно реквизитетите на фактурите, които са съпровождали стоката. От страна на ответника не бяха представени доказателства, да е отправено писмено възражение срещу ищеца относно съдържанието и реквизитите ими - доказателствената тежест за наличие на такова възражение  е на ответника по делото, тъй като е положителен факт, от който той черпи права. Нещо повече, ако той наистина е възприемал фактурите, като такива с нередовни реквизити, те нямаше да са заведени в счетоводството му.

Фактите относно редовното или нередовното водене на дневниците по Закона за храните или относно спазването или неспазването на предвидените административни процудури във връзка с производството на храни са обстоятелства,  които не са в състояние да повлияят на изводите от безспорните доказателства, съдържащи се в счетоводството на ищеца,  тъй като записванията в него и подаваните от него декларации, представляват издадени от него писменни документи, представляващи преки доказателства, сочещи задълженията му по  процесните продажби. Отделно от изложеното, свидетелските показания, опровергаващи съдържанието на изходящи от страната документи са недопустими съгласно чл. 164 ал. т. 6 от ГПК. Поради това показанията на свидетелката К. Димова в противоречие с данните от счетоводните записвания в счетоводството на ответника не следва да бъдат обсъждани.

С оглед изложеното, предявеният иск е изцяло основателен и доказан, и същия следва да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена общо претендираната   неразплатена сума по четирите фактури в размер на 5849,20 лева,  в едно със законната лихва от  13.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба, съгласно заявената претенция.

3. Относно претенциите за присъждане на разноски:

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото, а именно уважаване изцяло на предявения иск, на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло направените разноски, които са в размер на 1404 лева, включващи  900 лева адвокатски хонорар, 234 лева държавна такса и 270 лева разноски за вещо лице.

По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА ЕТ„САВОВ-Д.Д.", с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул."Радост" № 3 да ЗАПЛАТИ на „КОНДОР-ГР” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Родопи" № 57 сумата 5849,20 лева /пет хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и 20 ст./, представляваща продажна цена на доматено пюре по фактури с №№ 4868 от 19.11.2013г., 4869 от 19.11.2013г., 4903 от 29.11.2013г. и 5554 от 19.06.2015г.,  ведно със законната лихва от 13.11.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 327 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ;

 

ОСЪЖДА ЕТ„САВОВ-Д.Д.", с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул."Радост" № 3 да ЗАПЛАТИ на „КОНДОР-ГР” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Родопи" № 57 сумата 1404,00 лева /хиляда четиристотин и четири лева и 00 ст./ - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

 

Присъдените суми да бъдат заплатени от ЕТ„САВОВ-Д.Д.", с ЕИК ********* на КОНДОР-ГР” ООД, с ЕИК ********* по банкова сметка: ***: ***, ВІС: RZBBBGSF, Райфайзенбанк АД.

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово, в двуседмичен срок от връчването му. 

       

                                          

Районен съдия: