Решение по дело №49/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 311
Дата: 13 март 2019 г. (в сила от 13 март 2019 г.)
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20195300500049
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                                      Р Е Ш Е Н И Е  № 311

 

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                    ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

 

при участието на секретар ПЕНКА Г., след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 49 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:

 

         Производство по реда на  чл. 435, във връзка с чл.  437, ал. 2 от ГПК.

          Образувано е по жалба от М.С.Т., трето лице, по отношение на образуваното изпълнително дело № 867 от 2018г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с рег. № 822, Район на действие Окръжен съд – Пловдив.  С жалбата се моли да бъдат отменени, от една страна, като незаконосъобразен запор върху парични средства, в размер на 3990 швейцарски франка, налични по запорирана банкова сметка №  BG *** в Общинска банка АД, наложен по изпълнително дело № 867/2018Г.  на ЧСИ Минка Станчева Цойкова, като в тази насока се моли да бъде отменен като незаконосъобразен  отказът на ЧСИ да възстанови постъпилата от запора сума, обективиран в Разпореждане от 16.11.2018 г., издадено по изпълнително дело № 20188220400867 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова.  Изразява се становище за допустимост на жалбата, като подадена срещу действия на ЧСИ, подлежащи на обжалване, от лице – трето неучастващо по делото, което има право да обжалва,  като се твърди, че изпълнението е насочено върху движими вещи /парични средства, които както в деня на налагането на запора, така и към настоящия момент/ са собственост на лицето, подало жалбата, а именно М.Т..  Излагат се съображения,  според  които жалбоподателката счита, че жалбата й се явява основателна и в тази насока се моли да бъде уважена от съда.

Приложени са платежни нареждания за извършени парични преводи на суми, цитирани във въззивната жалба; извадка от спестовна книжка, относно получените преводи от Н.Х., по сметката й в Общинска банка АД; Договор от 01.08.2012 г. „разписан“ между жалбоподателката и Н.Х., която е длъжник по изпълнителното дело; както и отчети към договора за разходваните суми, така, както са коментирани  в самата въззивна жалба; както и нотариални актове за притежаваните от жалбоподателката недвижими имоти в България, във връзка с изложените доводи в жалбата. 

Не е постъпило възражение от страна на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК. 

Налице са и писмени мотиви,  по реда на  чл. 436, ал. 3  от ГПК, от страна на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, рег. № 822, във връзка  с подадената жалба от М.С.Т., трето лице по изпълнително дело № 867 от 2018г.,  в които мотиви се излагат доводи, обосноваващи извод за неоснователност на подадената жалба и се моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърден обжалваният отказ на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова,.

Постъпила е в ПдОС на 18.02.2019 г. от М.Т., чрез пълномощник адв. С.М. молба, с която се поддържа  жалбата и се моли да бъдат приети по делото представените към жалбата документи..   Счита се, че въпреки, че към настоящия момент изпълнителното дело било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК,  поради обезсилване на изпълнителния лист от 9.03.2018 г. издаден по ч. гр. д. № 3697/2018 г. на ХІІІ гр.с. на Районен съд Пловдив, в резултат на уважена жалба на длъжника Н.Х. по чл. 419 от ГПК,  то следвало жалбата по настоящото дело, подадена от М.Т. да бъде разгледана, както и същата да бъде уважена.

Постъпила е в ПдОС  на 21.02.2019г. и  молба от „Банка ДСК“ЕАД  чрез пълномощник юрисконсулт С.П., с която се изразява становище,   че жалбата била и недопустима, и неоснователна.  Моли се да бъде отхвърлена същата, както и се моли да бъде прекратено делото, като в тази насока се излагат доводи и обстоятелства.  Претендират се разноски. Към молбата на „Банка ДСК“ се прилагат  пълномощно, копие от определение № 77/11.01.2019 г. на ОС – Пловдив, ІХ гр. с. постановено по в. ч. гр. д. № 2800/2018 г., в производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 419 от ГПК,  за улеснение на съда; Копие от съобщение от ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, до взискателя „Банка ДСК“, което съобщение е с изх. № 1718/21.01.2019 г., като се уведомява взискателя за прекратяване на ИД № 867 от 2018 г. на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова.

 

      Въззивният състав на ПдОС констатира, че жалбата е подадена от трето лице, неучастващо в изпълнителното производство по изп.дело № 867/2018г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, в срока по чл. 436ал. 1 изр. последно от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдия-изпълнителя – отказ, обективиран в разпореждане от 16.11.2018г., да отмени наложения запор върху парични средства, за които жалбоподателят твърди, че в деня на запора, /а и след това/, са такива, собствени, на третото лице, в хипотеза на разпоредбата на чл. 435 ал. 4 изр. първо от ГПК.

       При което и жалбата следва да се приеме за допустима за разглеждане от съда. Доколкото, и в хипотеза на чл. 433 ал. 1 т. 3 от ГПК, която е възможно да е налична при влязло в сила определение № 77/11.01.2019г. по в.ч.гр.д. № 2800/2018г.на ПдОС,ІХгр.с., /което определение е приложено към молбата на взискателя, депозирана в настоящето производство/, не е налице възможност за вдигане на наложения запор преди да влязат в сила, съответно, постановление за прекратяване на изп. производство и разпореждане за приключване на изпълнителното производство, /арг.чл. 433ал.3 от ГПК/, то за жалбоподателя, трето лица за изп. производство е налице интерес от обжалване на действието на СИ – отказ да отмени наложения запор върху сметка, посочена, в Общинска банка АД, наложен по изп.дело № 867/2018г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, рег.№ 822, район на действие ОС Пловдив.

    В т.н., неоснователно е твърдението на взискателя Банка ДСК ЕАД, че жалбата не му е била връчена, а само бил получил призовка  за съдебното заседание. Видно е, че ЧСИ е връчил жалбата на взискателя Банка ДСК ЕАД със съобщение с изх. № 32643/11.12.2018г., което е получено на 13.ХІІ.2018г., съгласно известие за доставяне, съответно, приложени на лист137-138 от изп.дело № 867/2018г.

    Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следното съображение:

    По делото е видно, както и не се оспорва и в жалбата на третото, неучастващо в изп. производство лице, че запорът е наложен от ЧСИ по банкова сметка №  BG **** в Общинска банка АД, която сметка е открита на името на длъжника Н.А.Х., с ЕГН **********. Поради което и в изпълнителното производство от страна на съдия изпълнителя, паричните суми, постъпили по тази сметка на длъжника, се приемат за парични средства на длъжника, независимо от техния вносител, в т.ч. от техния произход, както и от евентуалните намерения за ползване на паричните средства от страна на притежателя на тази сметка, в случая, от длъжника, в т.ч. и за тяхното изразходване по някакви договорености с третото лице, неучастващо в изп. производство.  При което и следва да се приеме разрешението дадено с Решение № 4/16.06.2017г. на ВКС по т.дело № 3129/2015г., че запорът върху банкови сметки на длъжника представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка; което представлява и надлежно разпореждане на съдия изпълнителя, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице /в случая, Банката/, да плаща на длъжника.

    Поради което и жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. На ответната на жалбата страна Банка ДСК ЕАД  следва да се присъди поискано юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело, в минимален размер от сумата от 50 лева, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. НПП, платими от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата, и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК.

    Решението на окръжния съд е окончателно, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. второ от ГПК.

     Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                               Р Е Ш И :

    ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  жалба от М.С.Т., трето лице, по отношение на образуваното изпълнително дело № 867 от 2018г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с рег. № 822, Район на действие Окръжен съд – Пловдив, с която се моли да бъде отменен  като незаконосъобразен запор върху парични средства, в размер на 3990 швейцарски франка, налични по запорирана банкова сметка №  BG *** в Общинска банка АД, наложен по изпълнително дело № 867/2018Г.  на ЧСИ Минка Станчева Цойкова, в т.ч. да бъде отменен като незаконосъобразен  отказът на ЧСИ да възстанови постъпилата от запора сума, обективиран в Разпореждане от 16.11.2018 г., издадено по изпълнително дело № 20188220400867 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова.

    ОСЪЖДА  М.С.Т., с ЕГН **********, чрез адв. С. М., съдебен адрес:***, да заплати на „Банка ДСК“ЕАД  чрез пълномощник юрисконсулт С.П., сумата от 50 /петдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство, поради неоснователност на жалбата.

    РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                              2/