Определение по дело №216/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 304
Дата: 9 април 2019 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20191700500216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …

гр. Перник/09.04.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА

мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. д. № 216 по описа на ОС-Перник за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 66/06.02.2019 г., постановено по гр.д. № 8926/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил претенцията на Т.Ц.Н., с ЕГН: ********** с правно основание по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД против Община Перник, с БУЛСТАТ: *********** като е осъдил ответникът да заплати в полза на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания, психически стрес и уплаха, получени на 31.12.2016 г. от ухапване от безстопанствено куче в гр. Перник, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането (31.12.2016 г.) до окончателното изплащане като за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение първоинстанционният съд е уважил и регресната претенция на Община Перник с правно основание по чл. 54 вр. с чл. 49 от ЗЗД против „А. г.“ ЕООД, с ЕИК: *********** – привлечено като трето лице помагач на страната на ответника, като е осъдил дружеството да заплати на общината сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Т.Ц.Н. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания, психически стрес и уплаха, получени на 31.12.2016 г. от ухапване от безстопанствено куче в гр. Перник, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането (31.12.2016 г.) до окончателното изплащане при условие, че Община Перник заплати посоченото обезщетение на Т.Ц.Н.. За разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева обратният е отхвърлен като неоснователен.  

С посоченото решение първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски между страните в производството като с оглед резултата от същото е осъдил Община Перник да заплати на Т.Ц.Н. разноски в размер на 800 и на „А. г.“ ЕООД разноски в размер на 445 лева. Т.Ц.Н. *** размер на 50 лева, а „А. г.“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Перник разноски в размер на 250 лева.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 5524/20.02.2019 г., подадена от Община Перник, с която първоинстанционното решение се оспорва в осъдителната му част. Излагат се съображения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материални и процесуални норми. Оспорва се изводът на районния съд, че жалбоподателят не бил изпълнил задълженията си по предприемане на дейности за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета. В тази връзка изрично се посочва, че тези дейности са възложени на дружеството „А. г.“ ЕООД, с което възлагане общината била изпълнила задължението си по чл. 41, ал. 2 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). На следващо място се излагат доводи, че присъденият от районния съд размер на обезщетението е прекалено завишен с оглед действително претърпените от насрещната страна болки и страдания. Акцентира се върху обстоятелството, че от изготвените по делото експертизи се установявало, че липсва причинна връзка между заболяването диабет на ищцата и процесния инцидент. В тази насока се навеждат подробни доводи, че присъденото на последната обезщетение не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика при аналогични увреждания. По тези съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част като бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендират се разноски и пред двете инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна – Т.Ц.Н. не е постъпил писмен отговор на жалбата. В посочения срок отговор или становище не са постъпили и от страна на третото лице помагач – „А. г.“ ЕООД.  

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Във въззивната жалба страната не се е позовала и не са направила обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба страната не е поискала събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното Пернишкият ОС,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ като медиацията е платена услуга.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.05.2019 г. от 09,30 ч., за която дата и час да бъдат призовани страните, както и третото лице помагач.

Препис от определението да се изпрати на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                                                2.