Р Е Ш Е Н И Е №260025
17.08.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11883 по
описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Допустими като установителни искове на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против А. Д.Р.,
ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86 и
чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от същия закон. Сроковете по чл. 422 и 414 от ГПК са спазени .
Ищецът черпи права от два договора.
На дата 03.12.2017 год. бил сключен между
ответника и „Банка ДСК“ АД договор за стоков кредит *****; банката отпуснала на Ангелов сума от 975.80
лв. за закупувана на телевизор LG,
мобилен телефон SAMSUNG J5, както и за сключване на
застраховка „Стандарт Плюс “. Ответникът Р. получил сумата, която се задължил
да върне заедно с възнаграждание на кредитора, на 12 погасителни вноски, от
които 11 вноски по 100.19 лв. и една вноска в размер на 80.08лв. Р. не платил
нищо от вноските. Банката цедирала вземането си на ищеца чрез договор за цесия от дата 11.07.2018 год. „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на Р. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Затова се иска от съда да
постанови решение, с което да установи вземане в размер на 975.80 лв. за
периода от 20.12.2017 год. – 03.12.2018 год., представляваща главница по 12
броя погасителни вноски; 206.68 лв. договорна възнаградителна лихва за периода
20.12.2017 год. – 03.12.2018 год., 104.71
лв. обезщетение за забава за периода от 20.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на дълга.
Ответника не е подал отговор исковата
молба; в първото открито по делото
съдебно заседание признава съществуването на вземането и моли за разсрочено
плащане, като твърди да е със заболяване
- дискова херния.
Предвид становищата на страните и
ангажираните от тях доказателства , съдът приема следното от фактическа и
правна страна :
І. Договорът за стоков кредит между Р. и
„Банка ДСК „ АД е представен на л. 6 от делото; по съществуването му не се
спори . В проверката за наличие на недействителни или неравноправни клаузи в
договора по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит или чл. 143 от
Закона за защита на потребителите, такива не бяха намерени. Не се спори, че
кредитът е усвоен изцяло от страна на ответника , който признава съществуването
на вземането, а и на л. 13 отделото е
представено копие от служебен бон, от който личи , че Р. е платил „ по банков
път „ получената стока , предвемт на договора , тоест, получил е сумата по
кредита.
ІІ. На л. 22 от делото фигурира и копие,
заверено от страната , от рамков договор
за цесия от дата 11.04.2018 г. между ищеца и първоначалния кредитор, като се
установява от приложението към същия , че вземането на цедента против ответника
е предмет на договора, , тоест, ищеца се явява между страните действителен
носител на материалното право. Правото на кредитора да прехвърли вземането си
на трето лице по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите е
изрично предвидено в чл. 16 от договора. Цесията е породила действие и в
отношенията между длъжника и цесионера ,
доколкото представено е уведомление по смисъла на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите
до Р.. Това уведомление не е получено, като обратната разписка , с която е
изпратено , е върната в цялост без
каквито да било отбелязвания;
последващата товарителница на друг
куриер за връчване на същото уведомление е върната с отбелязване , че „ няма
връзка с получателя“ . Независимо от
това , уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник
на цедента , фигурира като приложение към исковата молба ( л. 27 от делото ),
при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение,
съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е
редовно. Тук трябва да се каже , че
възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде
правопогасяващо само в хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента,
след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за
нея. Такива факти обаче отсъстват в исковата молба. Ищецът е легимиран като
кредитор.
Исковете са основателни.
ІІІ.Няма пречка обаче вземането да бъде
разсрочено , предвид здравословното състояние на длъжника и липсата на
средства. Налице
е предпоставката на чл. 241 от ГПК изпълнението на решението да бъде разсрочено
, като подходящо се явява общата сума от
1287.19 лева да бъде изплатена на ищеца на шест равни месечни вноски от по 214.53 лева,
начиная от първото число на месеца , следващ месеца на влизането на решението в
сила.
ІV. Разноските се възлагат в тежест на ответника,
предвид изхода на спора, като на ищеца се определя възнаграждение за процесуален
представител в исковото производство в минимален съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК
размер от 150 лева, вместо исканите 350 лева.
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на А. Д.Р., ЕГН **********,***, че в отношенията
между страните, дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис-
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на следните суми по договор за
стоков кредит *****, сключен с „Банка ДСК“ , за които суми е издадена заповед
за изпълнение на паричено задължение № 1361 по ч. гр. дело № 1857/2019 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.състав : главница - 975.80 лв. за периода от 20.12.2017 год. –
03.12.2018 год., 206.68 лв. договорна възнаградителна лихва за периода
20.12.2017 год. – 03.12.2018 год.,
104.71 лв. обезщетение за забава за периода от 20.12.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.02.2019г. до окончателното
погасяване на вземането.
На основание чл. 241 от ГПК разсрочва изпълнението
на задължението ( в общ размер от
1287.19) лева, на шест равни месечни вноски от по 214.53 лева, с
падеж на първата вноска на първото число
на месеца , следващ месеца на влизането на решението в сила.
Осъжда А. Д.Р.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър
Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по двете
производства в размер от 350 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
КГ