Р Е Ш Е Н И Е
№ 929/22.5.2023г.
Град Пловдив, 22.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети май две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3329 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с
чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Н.Б.Е. и А.Д.Е. *** срещу заповед
№ 1148 от 31.10.2007 г. на кмета на община Родопи, с която е одобрено изменение
на ПУП на кв.12 по плана на с. Марково, като отпада УПИ ****и се образуват нови
УПИ ****и УПИ ***, с одобрено за двата УПИ ново, свободно жилищно застрояване с
Н до 10 м и на 5 м от уличната регулация.
Според жалбоподателите оспорената заповед е
незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните норми, липса на компетентност и
несъответствие с целта на закона, поради което се иска нейната отмяна и
присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения по
съществото на спора са изложени в представената на 15.05.2023 г. писмена
защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалба и моли тя се остави без уважение по съображения, изложени в писмени
бележки от 05.05.2023 г. Претендира разноски, за което е направено своевременно
искане и са представени доказателства за осъществените разходи (молба от
03.05.2023 г. с приложени списък и договор за правна защита – л.170-173).
Заинтересованите страни считат жалбата за недопустима,
поради което искат прекратяване на производството по делото и присъждане на
разноските. Алтернативно твърдят, че жалбата е неоснователна с оглед
заключението на съдебно-техническата експертиза.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лица с
правен интерес, носители на ограничено вещно право на ползване (нот. акт № 45,
том 28, дело № 7648/1993 г. на ПРС – л.8 и 16) в имота, предмет на плана, и
заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.1, във връзка с ал.2, т.1 ЗУТ,
чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта според практиката на ВАС, и
в 14-дневния преклузивен срок с оглед липсата на данни за съобщаване на
оспорената заповед на жалбоподателите. В тази насока следва да бъдат съобразени и мотивите на
определение № 10906 от 29.11.2022 г. по адм. дело № 8125/2022 г. на ВАС, ІІ о.
Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по
реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е основателна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена във връзка със съдебна
делба по гр.д. № 3919 по описа на Районен съд Пловдив за 2006 година, VІ гр.с.,
и писмо на ПРС от 25.06.2007 г. (л.51), с което на основание чл.201, ал.1 ЗУТ
техническата служба на община Родопи е задължена да депозира писмено становище
по делото относно поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот УПИ ****в
кв.12 по плана на с. Марково, становище на главния архитект на общината (л.50),
че имотът е поделяем на два УПИ за жилищно строителство, и предписание изх.№
11-316 от 06.07.2007 г. (л.49) на главния архитект на общината за допускане
изготвянето на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ****в кв.12 по плана на
с. Марково, като се обособят два нови УПИ за жилищно строителство.
Въз основа на предписанието е започнало производството
по чл.201, ал.3 ЗУТ. Преди приключване на това производство, обаче, съдебната
делба е приключила със спогодба и възлагане на делбения имот – УПИ ****в кв.12
по плана на с. Марково, с площ 1200 кв.м – на съделителката Й.Н.К. (протокол от
съдебно заседание от 17.07.2007 г. – л.31-32), съответно съдебното производство
за делба е прекратено.
Въпреки прекратяването на съдебната делба със
заявление от 01.10.2007 г. (л.38) С.С.и Й.Е. *** да одобри изменение на ПУП, за
което е представен проект и обяснителна записка. Проектът е разгледан от ЕСУТ и
приет с решение № 48 по протокол № 14 от 01.10.2007 г. Съответно със оспорената
заповед № 1148 от 31.10.2007 г. на кмета на община Родопи е одобрено
изменението на ПУП на кв.12 на с. Марково, като отпада УПИ ****и се образуват
нови УПИ ****и УПИ ***, с одобрено за двата УПИ ново, свободно жилищно
застрояване с Н до 10 м и на 5 м от уличната регулация. Като основание за
издаване на заповедта са посочени чл.134, ал.2, т.7 и чл.201, ал.3 ЗУТ.
Заповедта е изпратена на ПРС с писмо от 08.11.2007 г. (л.34-33).
Видно от приложените по делото извадки от действащия
регулационен план на с. Марково, одобрен със заповед № 573 от 1974 г. (л.86 и
л.26), процесният УПИ ****съществува и към настоящия момент като един УПИ, т.е.,
процесната заповед не е приложена.
От представения по делото констативен протокол от
05.03.2021 г. (л.85) се установява, че със заявление от 18.02.2021 г. (л.25) Й.К.
*** препис от съдебната спогодба по гр.д. № 3919/2006 г. на ПРС, въз основа на
което и на основание чл.201, ал.3 ЗУТ е констатирано, че оспорената заповед №
1148 от 31.10.2007 г. не следва да се прилага.
В същото време, обаче, ползвайки заповедта, С.К. със
заявление от 29.03.2021 г. (л.88) е поискал от СГКК Пловдив да бъде одобрено
изменение на кадастралната карта на с. Марково, като се раздели процесния имот
с идентификатор 47295.124.162 по КККР на с. Марково въз основа на ПУП за УПИ **,
кв.12, одобрен именно с оспорената заповед № 1148 от 31.10.2007 г. Т.е., макар оспорената
заповед да не следва да се прилага и да не поражда никакви правни последици,
фактически е била създадена погрешна представа за един валиден и влязъл в сила
административен акт, въз основа на който именно е издадена заповед № 18-8767 от
05.08.2021 г. на началника на СГКК Пловдив, с която е одобрено разделянето
процесния имот на два нови имота. На съда служебно е известно, че с решение №
848 от 12.5.2022 г. по адм. дело № 2431/2021 г. на АС Пловдив, оставено в сила
с решение № 11312 от 08.12.2022 г. по адм. дело № 6755/2022 г. на ВАС, ІІ о.,
тази заповед е отменена.
В хода на настоящото съдебно производство е допуснато
извършване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото
писмени доказателства.
Вещото лице посочва, че при издаване на оспорената
заповед са спазени нормативните и техническите изисквания, правила и нормативи
при делба на УПИ, действали към 31.10.2007 г., а образуваните два нови УПИ ****и
*** отговарят на строителните правила и нормативи по площ и лице съгласно
чл.19, ал.1, т.4, във връзка с ал.2 ЗУТ. Вещото лице констатира въз основа на
чертеж първи на графичната част на заповедта, че в УПИ ****има няколко
едноетажни сгради (една масивна жилищна, една паянтова жилищна, две полумасивни
стопански и две паянтови стопански) и не е предвидено запазване на тези
съществуващи сгради, предвидено е ново основно свободно жилищно застрояване на
5 м от външната (уличната) регулационна линия и на 3 м от вътрешната
(странична) регулационна линия със съседния от север УПИ ІV-176, като масивната
жилищна сграда в югоизточния ъгъл попада в нов УПИ ***, а новата регулационна
линия, разделяща процесния имот на два УПИ, минава през паянтовата жилищна
сграда и двете паянтови стопански сгради. Според вещото лице с изменението на
плана за регулация не се създава недопустимо по закон разположение на
съществуващите сгради, които са законно изградени през 40-те години, но не са
предвидени да бъдат запазени по действащия ПУП от 1974 г., защото са
полумасивни и паянтови, съответно проектантите, изработили изменението на ПУП,
са взели предвид този факт.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, но
намира, че с него не се установяват нови факти от значение за правния спор, тъй
като всички факти, въз основа на които вещото лице е градило своите изводи, са установени
при издаване на оспорената заповед. Заключението на вещото лице касае по
същество правилността на изработения проект за изменение на ПУП – ПРЗ и
съобразяването му с техническите изисквания към момента на изработване на
проекта, което според съда не е спорен въпрос в случая и е ирелевантно към
наведените възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед, касаещи
самата процедура и допуснатите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
Производството по реда на чл.134, ал.2, т.7 ЗУТ се
образува по предложение на делбения съд и има за предмет изследване на възможността
имотът от делбената маса да бъде реално разделен, а процедурата за това
разделяне е уредена в чл.201 ЗУТ. Настоящата заповед е издадена на основание
чл.134, ал.2, т.7 и чл.201, ал.3 ЗУТ, които предвиждат възможност за изменение
на ПУП в случаите, когато има предложение на съд по дело за делба на
урегулирани поземлени имоти и е налице възможност за разделяне на имота.
Съгласно чл.201, ал.3 ЗУТ заповедта влиза в сила по
реда на чл.15, ал.6 (с издаването й), но се прилага след влизане в сила на
съдебното решение за делба. Доколкото в случая съдебната делба е приключила не
с влязло в сила съдебно решение, а със споразумение, оспорената заповед за
одобряване на изменение на ПУП – ПР няма своето фактическо и правно основание
за издаване, защото към момента на подаване на заявлението от 01.10.2007 г. за
одобряване на проекта, вече не е налице висящо и неприключило съдебно
производство за делба на процесния УПИ, поради което предложението на делбения
съд не може да се ползва като основание за поисканото изменение на плана.
Основателно е възражението на жалбоподателите, че
съгласно чл.201 ЗУТ може да бъде извършено изменение само на плана за
регулация, но не и на плана за застрояване. В този смисъл оспорената заповед не
намира своята законова опора в цитираната като правно основание за издаването й
норма на чл.201, ал.3 ЗУТ и е издадена в противоречие с нея, доколкото с
оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ.
Както вече се каза, самото производство по издаване на
оспорената заповед е започнало по заявление от 01.10.2007 г. (л.38) на С.С.и Й.Е.
след прекратяване на съдебната делба със споразумението от 17.07.2007 г.,
влязло в сила на 25.07.2007 г. (л.31-32). Следователно към 01.10.2007 г.
подаденото заявление за изменение на плана следва да се преценява относно
неговата допустимост на останалите основания, посочени в чл.134, ал.2 ЗУТ,
доколкото вече няма висящо и неприключено съдебно дело за делба. Затова съдът
намира, че към 01.10.2007 г. не са били налице и предпоставките на чл.134,
ал.2, т.6 ЗУТ – съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни
права (в този смисъл и определение № 10906 от 29.11.2022 г. по адм. дело №
8125/2022 г. на ВАС, ІІ о.) в имота, предмет на плана, за да се допусне и
одобри изменение на ПУП – ПР по отношение на УПИ VІ-175, защото заявлението, с
което е стартирана процедурата, е подадено без съгласието на жалбоподателите,
които като носители на ограничено вещно право на ползване е следвало да дадат
също своето съгласие, необходимо съгласно чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, в редакцията към
ДВ, бр.61 от 2007 г., валидна за конкретния случай, съгласно която се изисква
съгласието на всички пряко
заинтересувани собственици, каквито безспорно са и носителите на ограничени
вещни права, определени в чл.131, ал.1 ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003 г.) като
заинтересовани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и
планове и техните изменения.
В този смисъл следва да се приема, че в случая
проектът за изменение на действащия план за регулация не е внесен от всички
съсобственици и носители на ограничени вещни права в имота, липсва тяхно общо
съгласие като основание за допускане на изменението на плана за регулация и
влизането му в сила. Съобразно трайната съдебна практика, когато не е налице
съгласие, изразено в предписаната от закона писмена форма и проектът за
изменение на ПУП е внесен само от част от съделителите, е налице съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което не може да бъде
санирано в по-късен етап и което обуславя незаконосъобразност на оспорената
заповед.
Нито ответникът, нито заинтересованите страни доказват
към 01.10.2007 г. да е било налице някое от останалите основания на чл.134,
ал.2 ЗУТ за допускане и одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ за процесния УПИ. В
този смисъл съдът приема, че в случая липсва правно основание за одобреното
изменение.
Предвид всичко изложено жалбата като основателна
следва да бъде уважена и да бъде отменена оспорената заповед. С оглед изхода на
делото и своевременно направеното от процесуалния представител на
жалбоподателите искане за присъждане на разноски същото като основателно и
доказано общо в размер на 1840 лева (140 лева за държавни такси, 1400 лева за
адвокатски възнаграждения и 300 лева за възнаграждение за вещо лице) следва да
се уважи и на основание чл.143, ал.1 АПК да бъде осъдена община Родопи да
заплати на жалбоподателите тази сума. На заинтересованите страни не се дължат
разноски по аргумент на противното от чл.143, ал.4 АПК.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Б.Е., ЕГН **********, и А.Д.Е.,
ЕГН **********,***, заповед № 1148 от 31.10.2007 г. на кмета на община Родопи,
с която е одобрено изменение на ПУП на кв.12 по плана на с. Марково, като
отпада УПИ ****и се образуват нови УПИ ****и УПИ ***, с одобрено за двата УПИ
ново, свободно жилищно застрояване с Н до 10 м и на 5 м от уличната регулация.
ОСЪЖДА
община
Родопи да заплати на Н.Б.Е., ЕГН **********, и А.Д.Е., ЕГН **********,*** (хиляда осемстотин
и четиридесет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: