Р Е Ш Е Н И Е № 17
гр. Пазарджик, 16.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд,
търговско отделение, в открито
заседание на девети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Ил. Димитрова т. д. N 201 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр. София е предявил против ответницата В.П.П. искове по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземания, за които е имало издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съединени при условията на евентуалност с осъдителни – за изпълнение на задълженията за заплащане на същите суми /главница: 27 355,89 лв., редовна лихва: 887,76 лв., наказателна лихва: 1 669,88 лв. и изискуеми лихви: 1 630, 58 лв.
С
отговора на исковата молба ответницата е възразила срещу допустимостта на
установителните искове, по съображения, че с определение по в. гр. д. №
111/2016 г. Пазарджишкия окръжен съд е приел нейното възражение по чл. 423 ГПК
срещу заповедта за изпълнение, а по повод пропуска му като последица от това да
обезсили самата заповед за изпълнение, към онзи момент имало направено искане
за допълване на съдебния акт.
С определение № 81/02.03.2017 г. това
допълване вече е извършено и заповедта за изпълнение на паричните задължения,
предмет на исковете по чл. 422 вече е обезсилена, което означава че липса
правен интерес от предявяването и разглеждането им.
Налице е основание за прекратяване на
производството по главните искове – с правно основание чл. 422 от ГПК, което
пък от своя страна води до осъществяването на условието за разглеждане на
съединените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Обстоятелствата, на които се основават
исковете за осъждане на ответницата В.П. да заплати горепосочените сума са
следните:
Ответницата поела задължения като
солидарен длъжник по договор с банката от 14.11.2008 г., с който бил отпуснат
кредит от 45 675 лв. на лицето Г. К.
Т.. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.09.2018 г., съгласно Анекс №
2 към договора, но банката се възползвала от правото си да направи вземанията
предсрочно изискуеми, поради неизпълнение и на осн. чл. 19 „а“ от Общите
условия за предоставяне на микрокредити.
Ищецът посочва като обстоятелства,
довели до настъпване на предсрочната изискуемост, че на датите на падеж от
05.12.2013 г. до 05.03.2014 г. не били изплатени дължимите анюнитетни вноски,
което представлявало случай на неизпълнени на осн. чл. 29 от Общите условия на
кредитиране на МСП, при което и във вр. с чл. 30 от същите общи условия.
В частта от исковата молба, отнасяща се
до предявяването на осъдителните искове се твърди, че самата тя има характер на
уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията
за главница. Те ставали изискуеми в хода на спорното исково производство в
момента на връчване на преписите на ответника.
В отговора на исковата молба, освен
възражението за недопустимост на установителните искове, ответницата прави и
такива за неоснователност на осъдителните:
1.
Твърди, че
исковата молба не може да има характер на
изявление за предсрочна изискуемост, тъй като били връчени на
процесуален представител на ответницата, който имал представителна власт за
производството по водене на делото, но не и за получаване на материално правни
изявления, като това за обявяване на предсрочната изискуемост.
2.
В случай, че се
приемело, че датата на получаване на препис от исковата молба е тази на
предсрочната изискуемост, то се оспорва размера на исковете, с възражение за
забава на кредитора, който отказвал да приеме плащания по вноските, а бил
изисквал от кредитополучателя „плащане изцяло“.
Забавата на кредитора освобождавала длъжника от
неговата собствена и следвало „плащанията за наказателни лихви да се приспаднат
от главницата.“/последното възражение се нуждае от конкретизация за какви
плащания на наказателни лихви става въпрос: извършвани ли са такива, по какъв
начин – доброволно или принудително, от кого или от чие имущество, кога и в
какъв размер и наказателни лихви за кой период са погасявани с тях/.
3.Направено е възражение за плащане, основаващо се обстоятелствата,
че било извършено погасяване на дълга чрез публична продажба на недвижим имот
на ответницата по изп. дело № 1015/2014 г. на ЧСИ П.И., район на Пазарджишкия
окръжен съд.
Препис от отговора е връчен на ищеца,
който не се е възползвал от правото си да подаде допълнителна искова молба в
законния срок.
Ищецът „Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр. София е предявил против ответницата В.П.П. искове по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземания, за които е имало издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съединени при условията на евентуалност с осъдителни – за изпълнение на задълженията за заплащане на същите суми /главница: 27 355,89 лв., редовна лихва: 887,76 лв., наказателна лихва: 1 669,88 лв. и изискуеми лихви: 1 630, 58 лв.
С
отговора на исковата молба ответницата е възразила срещу допустимостта на
установителните искове, по съображения, че с определение по в. гр. д. № 111/2016
г. Пазарджишкия окръжен съд е приел нейното възражение по чл. 423 ГПК срещу
заповедта за изпълнение, а по повод пропуска му като последица от това да
обезсили самата заповед за изпълнение, към онзи момент имало направено искане
за допълване на съдебния акт.
С определение № 81/02.03.2017 г. това
допълване вече е извършено и заповедта за изпълнение на паричните задължения,
предмет на исковете по чл. 422 вече е обезсилена, което означава че липса
правен интерес от предявяването и разглеждането им.
Налице е основание за прекратяване на
производството по главните искове – с правно основание чл. 422 от ГПК, което
пък от своя страна води до осъществяването на условието за разглеждане на
съединените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Прекратяването на делото по отношение на
установителните искове бе постановено от съда с определение в открито съдебно
заседание на 14.11.2017 г. в присъствието на пълномощниците на двете страни и
не е обжалвано в законния срок, поради което следва да се счита да влязло в
сила.
Обстоятелствата, на които се основават
исковете за осъждане на ответницата В.П. да заплати горепосочените суми са
следните:
Ответницата поела задължения като
солидарен длъжник по договор с банката от 14.11.2008 г., с който бил отпуснат
кредит от 45 675 лв. на лицето Г.К.
Т.. Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.09.2018 г., съгласно Анекс №
2 към договора, но банката се възползвала от правото си да направи вземанията
предсрочно изискуеми, поради неизпълнение и на осн. чл. 19 „а“ от Общите условия за
предоставяне на микрокредити.
Ищецът посочва като обстоятелства,
довели до настъпване на предсрочната изискуемост, че на датите на падеж от
05.12.2013 г. до 05.03.2014 г. не били изплатени дължимите анюнитетни вноски,
което представлявало случай на неизпълнени на осн. чл. 29 от Общите условия на
кредитиране на МСП, при което и във вр. с чл. 30 от същите общи условия.
В частта от исковата молба, отнасяща се
до предявяването на осъдителните искове се твърди, че самата тя има характер на
уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията
за главница. Те ставали изискуеми в хода на спорното исково производство в
момента на връчване на преписите на ответника.
Възраженията на ответницата за неоснователност на разглежданите
осъдителните искове са следните:
1.
Исковата молба не
може да има характер на изявление за
предсрочна изискуемост, тъй като е връчена на процесуален представител на
ответницата, който имал представителна власт за производството по водене на
делото, но не и за получаване на материално правни изявления, като това за
обявяване на предсрочната изискуемост.
2.
В случай, че се
приемело, че датата на получаване на препис от исковата молба е тази на
предсрочната изискуемост, то се оспорва размера на исковете, с възражение за
забава на кредитора, който отказвал да приеме плащания по вноските, а бил
изисквал от кредитополучателя „плащане изцяло“.
Забавата на кредитора освобождавала длъжника от
неговата собствена и следвало „плащанията за наказателни лихви да се приспаднат
от главницата.“/последното възражение се нуждае от конкретизация за какви
плащания на наказателни лихви става въпрос: извършвани ли са такива, по какъв
начин – доброволно или принудително, от кого или от чие имущество, кога и в
какъв размер и наказателни лихви за кой период са погасявани с тях/.
3.Направено е възражение за плащане, основаващо се
обстоятелствата, че било извършено погасяване на дълга чрез публична продажба
на недвижим имот на ответницата по изп. дело № 1015/2014 г. на ЧСИ П.И., район
на Пазарджишкия окръжен съд.
Поставени бяха въпроси на ищеца относно
релевантни за спора обстоятелства, на които ответницата основава своите възражения
за погасяване на дълга, а именно:посоченото в отговора изпълнително дело
образувано ли е за събиране на вземания по процесния договор и ако е така –
какъв е размера на погасените вземания в следствие на извършените принудителни
изпълнителни действия и ако са останали неудовлетворени вземания, какъв е
техния размер?
И двете страни заявиха, в съдебно
заседание, че все още няма извършено разпределение на сумите, събрани по това
изпълнително дело от публична продан на недвижим имот, поради което не може да
се говори за погасяване на процесните задължения по реда на принудителното
изпълнение. Погасителния ефект би настъпил до размера на получените от банката
суми едва с влизане в сила на разпределението, което заявиха, че предстои да се
направи от ЧСИ.
След обсъждане на събраните
доказателства и доводите на двете страни, съдът приема за установено следното:
Не се
спори относно съществуване на кредитно правоотношение, по което ответницата е
длъжник, макар да не получила тя сумите, отпуснати като кредит. Налице е обаче
договорена между нея, кредитополучателя и банката-ищец солидарна отговорност,
т. е. солидарна отговорност, поета доброволно от В.П. или т. нар. в чл. 121 от ЗЗД
„уговорена“ солидарност.
Ищецът
е представил договора за кредит от 14.11.2007 г., по силата на който възниква
самото кредитно правоотношение с Г. К. Т.., както и солидарността на
ответницата П. с посочения кредитополучател.
Представени
са и анексите, с които е внасяна промяна в кредитното правоотношение,
последният от които е Анекс № 2 от 14.11.2007 г.
В чл.
3.1 и чл. 3.2 от този анекс страните уговорят
съществено нови условия, на които се позовава ответницата, твърдейки, че
всички извършени след подписването му плащания по кредита е следвало да се
приемат като такива за погасяване на дължимата главница, която е била
разсрочена занапред на вноски с размер и падеж, фиксирани в първата от
посочените клаузи. Акцесорните вземания на банката за натрупаните до онзи
момент редовна просрочена лихва текуща начислена наказателена лихва е следвало
да бъдат заплатени едва след
05.10.2017 г.
Липсва
уговорка в анекса да заплащане на възнаградителна лихва като част от
анюнитетната вноска, поради което следва да бъде споделено виждането на
ответната страна, за дължимостта на такава едва в крайния срок на ползване на
кредита.В противен случай няма как да бъде изпълнена волята на страните,
изразена в чл. 31.1 от анекса, която дерогира действието на чл. 3 от договора,
изменен с този анекс.
Следователно
е основателно възражението на ответницата за неправилно счетоводно „отнасяне“ на получените суми от банката след
датата на сключване на анекса за погасяване на акцесорни задължения, вместо –
за вноските за главница, така както са уговорени в чл. 3.1.
За това
следва да бъде обсъден Вариат 2 от допълнителното заключение на вещото лице Л.,
в който се дава отговор на поставения от пълномощника на ответника въпрос: има
ли просрочена главница повече от 60 дни, като условие за предсрочната
изискуемост на целия дълг, ако с така направените плащания се погасяват
вноските за главница с настъпил падеж.
Установява
се от това допълнително заключение, че има просрочени вноски, съгласно чл. 3.1 от
Анекс № 2, но първата от тях е едва тази с падеж 05.04.2015 г. От тогава до
датата 29.06.2016 г., на която ищецът твърди да е настъпила предсрочната
изискуемост вещото лице е изчислило, че се дължи общо сумата от 7 006, 34
лв. – неизпълнено задължение за
заплащане на вноски с настъпил падеж.
За тази
част от главницата осъдителния иск е доказана по основание и размер и във
всички случаи следва да бъде уважен, тъй като възражението на ответницата, че
при спазване чл. 3.1 и 3.2 от Анекс № 2 би се оказало, че няма просрочена
главница е неоснователно. Това твърдение се опровергава от допълнителното
заключение на вещото лице.
Дали е
настъпила обаче твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по договора
за кредит и дължи ли ответницата сума, по голяма от така установените
просрочени вноски с настъпил падеже до
26.09.2016 г.?
Отговорът
на първия въпрос е отрицателен. Не може
да се приеме, че е настъпила т. нар. „предсрочна изискуемост“, след като не бе
доказано достигането до солидарния длъжник В.П. на изявлението на
банката-кредитор, че желае да се ползва от правота да събере предварително
вземанията си по договора.
Ищецът
сам признава, че това изявление не е достигнало до самата ответница преди
завеждане на делото, но твърди, че с връчване преписа от исковата молба на
нейния процесуален представител, тя е уведомена за намерението да се превърне
кредита в предсрочно изискуем. Това виждане обаче не може да бъде споделено.
Изявлението
следва да достигне до самата страна в материалното правоотношение или до лице,
упълномощено да приема подобен род изявления от нейно име. Такова
упълномощаване не е налице в случая за адвокат Н.. Пълномощното му
/първоначално неподписано/ е представено на л. 55 от делото на СГС. След
указания от настоящия състав на л. 25 от разглежданото дело е представено
подписано пълномощно, съдържащо и изявление за потвърждаване на извършените
по-рано действия. Както упълномощаването, така и изявлението за потвърждаване
на действията без представителна власт, касаят процесуалното представителство
по делото. Никъде по делото не се съдържа пълномощно или правновалидно
изявления на длъжника В. П., което да даде основание да се приеме, че се е
съгласила адв. Н. да приема от нейно име изявления от трети лица, които имат за последица промяна в нейните материални
права и задължения.
Пълномощното за процесуално
представителство по дефиниция не включва овластяване с подобен род права,
поради което получаването на препис от исковата молба от адвоката не може да
замести уведомяването на самия длъжник за желанието на банката да се ползва от
правото на предсрочна изискуемост. За това и по отношение на солидарния длъжник
В.П. договорът е запазил своето действие във времето и сроковете за изпълнение
са такива, каквито са уговорени в чл.3.1 и 3.2 от Анекс № 2.
Следователно не е изискуема цялата
останала главница, но пък след 26.09.2016 г. е настъпил падежа на още 17
месечни вноски /до 05.02.208 г. вкл./, всяка от които в размер, определен в
посочения анекс, а имено: 05.10.2016 г. -100 лв., от 05.11.2016 г. до
05.04.2017 г. –по 9 000 лв., от 05.05.2017 г. до 10.10.2017 г. –по 100 лв.
и от 05.11.2017 г. до 05.02.2018 г. – по 900 лв. Общия размер на тези вноски,
чийто падеж е настъпил докато делото е било висящо е 9 700 лв. Те не са
погасени, поради което следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в настоящия
процес, въпреки че не са били изискуеми към момента на завеждането му.
Настъпването на падежа им следва да бъде взета предвид от съда като факт,
осъществил се по време на разглеждане на делото, за да бъде постановено справедливо
разрешаване на спора между страните.
По този начин общия размер на
изискуемата и неизплатена главница до настоящия момент е 16 706, 34 лв.
За останалата част от главницата
изискуемостта още не е настъпила към настоящия момент и искът следва да бъде
отхвърлен за разликата до 27 355,89 лв.
Законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска следва да се присъди само върху вноските, които
са били изискуеми към онзи момент, последната от които е с падеж 05.07.2016 г.
Или от сумата 7 006, 34 лв. по заключението на вещото лице следва да се
извадят двете вноски по 100 лв. / за август и септември 2016 г./, които не са
били изискуеми при подаване на исковата молба на 27.07.2016 г. от тази дата до
окончателното плащане да се присъди законна лихва само върху главницата до
размера от 6 806,34 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за освобождаване от последиците на неговата забава, защото кредиторът
отказвал да приеме изпълнение на части и настоявал да се плати целия дълг като
предсрочно изискуем. Няма доказателства да е предлагано или извършвано плащане,
което банката да е отказала по съображения, че ще приеме единствено плащане на
целия дълг. Предявяването на претенции, основаващи за на твърдения за
предсрочна изискуемост само по себе си не следва да се квалифицира като поведение на кредитора по чл.
95 от ЗЗД – забава на кредитора.
Исковете за акцесорните вземания за заплащане на редовна възнаградителна лихва
и наказателна лихва за периода от 05.12.2013 г. до 08.04.2014 г. следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
За възнаградителната лихва вече бе
отбелязано по-горе, че не се дължи като част от уговорените с Анекс № 2 месечни
вноски, поради което ищецът не доказва настъпването на падежа за дължимост на
този вид лихви, а само на вноските за главница, станали изискуеми към настоящия
момент. Възнаградителната лихва би следвало да се дължи след изтичане на
крайния срок за ползване на кредита- 05.09.2018 г.
Наказателна лихва за претендирания
период не се дължи, доколкото вещото лице установи, че първата просрочена
вноска след датата на подписване на Анекс № 2 е едва с падеж 05.04.2015 г.
По последната претенция за лихви
„дължими съгласно чл. 3.2 във вр. с чл. 1, б.“в“ и „г“ от Анекс № 2“ има
основание за осъждане на ответницата да заплати само част от общо
претендираната сума в размер на 1 630, 58 лв. Става дума са стари вземания
за лихви, изискуеми към момента на подписване на анекса, признати от страните и
разсрочени за плащане на 11 равни месечни вноски в размер на 136 лв., само
първите 5 от които са с настъпил падеж, съгласно уговореното в чл. 3.2. Това за
вноските, станали изискуеми в периода 05.10.2016 г. до 05.02.2018 г., всяка от
които по 136 лв. или общо се дължи сумата от 680 лв. по тази претенция, а за
разликата до 1630, 56 лв. този иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Разноските по делото следва да бъдат
разпределени между страните съобразно размера на частично уважените и
отхвърлени искове.
По изложените съображения Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
В.П.П., ЕГН ********** с постоянен
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД – гр. София на
основание договор за банков кредит от 14.11.2007 г., изменен с Анекс № 1 от
28.09.2009 г. и Анекс № 2 от 19.10.2007 г. и
чл. 121 от ЗЗД /като солидарен
длъжник/ следните суми:
-
16 706, 34 лв. – изискуема главница, представляваща сбор от неплатените вноски с настъпил падеж до
05.02.2018 г. вкл. и законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане върху част от тази главница в общ размер от
6 806,34 лв., представляваща сбор от неплатени месечни вноски по чл.
3.1 от Анекс № 2 с настъпил падеж до 04.07. 2016 г. вкл., като отхвърля иска за заплащане на остатъка
от главницата за разликата до
27 355,89 лв.
- 680
лв. – част от лихвите, дължими за
периода от 05.12.2013 г. до 18.10.2011 г. , вземането за които е установено в
чл. 1,б.б и б.г от Анекс № 2, станали изискуеми съгласно чл. 3.2 от същия
анекс с падеж до 05.02.2018 вкл., която сума представлява сбор от вноските за
погасяване на тези лихви с настъпил падеж до 05.02.2017 г. вкл., като отхвърля иска за разликата до
1 630, 58 лв.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло исковете за заплащане на: редовна /възнаградителна лихва/ в размер на
887, 76 лв. за периода от 05.12.2013
г. до 25.03.2014 г. и наказателна лихва
в размер на 1 669,
88 лв. за периода от 05.12.2013 г. до 08.05.2014 г.
ОСЪЖДА
ответника В.П.П. да заплати на ищеца
„Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр. София
разноски в размер на 1 092,30 лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
ищеца „Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр. София да заплати на
ответника В.П.П. разноски в размер 830,
35 лв.,съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от него от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: