Р Е Ш Е Н И Е
№......... 13.04.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ
състав
На 15 март 2021г.
В публично заседание
в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
4546, по описа за 2021г.
Предявен е иск с правно осн. чл. 52, вр.чл.
45 от ЗЗД.
Ищецът Г.Д.К. ***.Загора,
твърди в исковата си молба, че като преизбран за втори мандат, се ползва с
уважение сред жителите на община Опан. На 10.09.2014 г. Община Опан сключила с
ответника ЕТ „ИПИМП д-р Д.Д.“***, договор за наем на лекарски кабинет в
с.Тракия, Община Опан. След изтичане на договора със Заповед № 17/21.01.2020 г.
на кмета на селото, комисия приела помещението и стопанския инвентар към него.
Забележки и възражения от страна на ответника не постъпили.
На 18.02.2020 г.
ответникът подал жалба в РП-Ст. Загора, заведена под № … г.В жалбата си Д.
твърдял, че по нареждане на кмета Г.К., служителите му, без правно основание, и
при грубо нарушение на закона, задържали документи на пациентите и негови лични
вещи. Във връзка с тази жалба била образувана преписка, били снети обяснения от
ищеца и служителите. Този случай станал обект на коментари от жителите на
с.Тракия и от общинската администрация, което уронило доброто име на ищеца, като човек и кмет, тъй като бил
обвинен в извършване на престъпление.С постановление от 22.04.2020г.
РП-Ст.Загора отказала да образува наказателно производство, поради липса на
данни за извършено престъпление по чл.319 от ПК.
Ищецът
предположил, че след отказа на прокуратурата Д. ще преустанови неоснователните
си нападки към него, но се оказало, че на 18.05.2020 г. ответникът е подал
жалба до Комисията за защита на личните данни. В нея той сочил, че по нареждане
на Г.К. били задържани документите на пациентите му, негови лични вещи и
медицински материали и инструменти, с което нарушил ред закони. Сочил също, че
не бил допускан да прибере документацията
на пациентите си. Със Заповед № РД-15-276 от
31.07.2020г. на Председателя на КЗЛД била разпоредена проверка. На
21.10.2020 г. членове на комисията посетили община Опан, като бил съставен констативен протокол и приемо предавателен
протокол. Били снети обяснения от Янка
Тенева и Атанас Бояджиев. Проверката отново станала достояние на работещите в
общинска администрация и повод за коментари по адрес на ищеца. Тази жалба
злепоставила ищеца и пред орган на централната власт.
С направените
писмени изявления пред РП-Ст.Загора на 18.02.2020 г. и пред КЗЛД на 18.05.2020
г. със съдържанието, посочено по-горе и обвинявайки ищеца в нарушаване на
закона и извършване на престъпление, ответникът накърнил честта, достойнството
и доброто име на ищеца, като човек и като кмет на общината- втори мандат.
Твърди, че са му причинени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане.
Моли, съдът да
осъди ответника Д.С.Д. да му заплати сумата от 1 лв. за причинени неимуществени
вреди, вследствие изявленията му пред РП-Ст.Загора на 18.02.2020 г. и пред КЗЛД
на 18.05.2020 г.
Ответникът Д.С.Д., чрез упълномощения
си представител, в едномесечния срок е депозирал писмен отговор, в който
навежда доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на предявения
иск. Счита за недопустимо исковата молба да е подписана от кмета на Община Опан
в изпълнение на неговите функции, а да е подадена от Г.Д.К.. Счита, че искът е подаден при липсата на пасивна
процесуална легитимация, тъй като видно от твърденията на ищеца, подадените
жалби до РП Стара Загора, както и до КЗЛД, са от името на „…“, а не от Д.С.Д..
Според ответника,
в исковата молба ищецът не посочва конкретни твърдения в какво се изразява
непозволеното увреждане, липсва конкретизация относно документите, в които са
направени изявления пред РП Стара Загора на 18.02.2020 г., и пред КЗЛД на
18.05.2020г., липсват обстоятелства, касаещи по какъв начин предварителната
проверка на прокуратурата е станала достояние на работещите в общинската
администрация. Счита твърденията в тази част за безпочвени и голословни.
Твърди, че е
упражнил гарантираното му по чл. 45 от Конституцията на Република България
право на жалби. Видно от представеното Постановление за отказ да се образува
наказателно производство по пр.пр. № ../22.04.2020г. на РП Стара Загора,
прокурорът е приел, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.319
от НК за някои от служителите в кметството в с. Опан и в с. Тракия. С
постановлението не се цитират конкретно имена. Срещу ищеца не е имало
образувано досъдебно производство, не е имало повдигнато обвинение в извършено
престъпление по текст на НК, по което впоследствие да е оправдан или същото да
е прекратено.
Твърди, че като
общопрактикуващ лекар, с посочените жалби е поискал съдействие да си вземе
документите и личните вещи, до които му е отказан достъп, като и към настоящия
момент не е допускан да си прибере документацията на пациентите от кабинета,
която е изсипана в коридора и всеки има достъп до нея.
Моли съдът да
отхвърли предявения иск. Претендира за направените в настоящото производство
разноски.
С извършения по
делото доклад по чл. 146 от ГПК, съдът е изложил мотиви, с които приема, че
предявената претенция е допустима.
В съдебно заседание ищецът се представлява
от пълномощника си, който пъддържа предявения иск. Ответникът също се
представлява от упълномощения си представител, който пледира за отхвърляне на
иска.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
По делото не се спори, че по силата на
договор за наем от 10.09.2014г. /представен по делото/, Община Опан,в
качеството си на наемодател, е предоставила на ЕТ „…“, в качеството му на
наемател, за временно и възмездно ползване собствените на наемодателя недвижими
имоти – част от едноетажна сграда, предназначена за ФЗП, находяща се в УПИ I 248, кв.33, по плана на с. Тракия – лекарски
кабинет, манипулационна, санитарен възел и коридори, с обща площ от 37.98
кв.м., за срок от 01.09.2014г. до 31.08.2019г. С Анекс от 01.09.2016г., към
договора за наем е вписана промяна в наименованието и статута на наемателя –
„ИППМП Здраве д-р Д.“ ЕООД.
Видно от Заповед № 17/21.01.2020г., издадена
от Кмета на Община Опан, на осн.чл.44, ал.2 от ЗВСМА, чл.28, ал.1 от ЗСч и
Счетоводната политика на Община Опан, е наредено извършване приемане –
предаване на стопанския инвентар в Здравна служба с. Тракия, предаден с
Протокол на д-р Д.Д., като за целта е назначена комисия за извършване на
28.01.2020г. инвентаризация. Извършеното приемане и предаване на стопанския
инвентар в Здравна служба с. Тракия е отразено в Протокол от 28.01.2020г.
На 18.02.2020г. представляващият „ИППМП
Здраве Д-р Д.“ ЕООД – д-р Д.,*** жалба, с която заявява, че по нареждане на
кмета на Община Опан - Г.К., без правно основание, и при грубо нарушение на
закона, са му задържани документите на пациентите и негови лични вещи. Поискал
е съдействие, за да си вземе документацията и личните вещи. По депозираната
жалба е образувана преписка № 1090/2020г. по описа на РП – Стара Загора, по
която с Постановление изх.№ PRB2020054537790
от 22.04.2020г. е отказано да се образува наказателно производство, поради
липсата на данни, че някой от служителите на кметството в с. Тракия или в
Община Опан е укривал, унищожавал или повредил чужди документи, с цел да
причини на жалбоподателя вреда или да набави за себе си или за другиго имотна
облага. Постановлението е потвърдено от ОП- Стара загора с Постановление от
15.06.2020г. по преписка № 1618/2020г.
На 18.05.2020г. Д-р Д. е изпратил сигнал до
Комисия за защита на лични данни, входирана под № ППМ – 01 – 337/19.05.2020г.В
същата ответникът твърди, че след предаването на медицинското оборудване,
вследствие прекратения договор за наем, по нареждане на Г.К. и кметския
наместник Динко Динев, са му задържани документите на пациентите, негови лични
вещи, медицински инструменти и материали. Твърди още, че Динко Динев и фелдшера
Атанас Бояджиев са преглеждали и подбирали документацията на пациентите му, без
да имат право на достъп, както и че до датата на вписване на жалбата не е
допускан до кабинета си, за да прибере документацията на пациентите. Заявява,
че една купчина от документите на пациентите е изсипана в коридора на земята и
всеки, който влезе в коридора има достъп до тях.
По повод депозираната жалба, на осн.чл.58,
пар.1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27.04.2016г., и чл. 12, ал.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни
/КЗЗЛД/ със Заповед № Р8 – 15 – 276/31.07.2020г. е наредила проверка на Община
Опан, представлявана от кмета Г.К.. За извършената в кметството на с. Тракия,
общ. Опан, в присъствието на кметския наместник Динко Динев, проверка, е
съставен Констативен протокол от 21.10.2020г. Констатирано е, че в коридора на лечебното
заведение са налични 40 бр. класьора и 4 бр. кашони, съдържащи здравна
документация. В класьорите се съдържали между 15 – 20 амбулаторни листа на
пациенти на д-р Д., с лични данни и данни за здравословното състояние на
пациентите. В кашоните се е съдържала и несистематизирана медицинска
документация. В присъствието на Динев се е извършил оглед на медицинската
документация и са взети документи, описани в Приемо – предавателен протокол. По
време на проверката, цялата налична документация е била преместена в лекарския
кабинет, собственост на Община Опан, който се заключил от Динев, който
единствен имал достъп до помещението. С приемо предавателен протокол от
21.10.2020г./ представен по делото/ Динко Динев е предал амбулаторни листи,
подробно посочени.
По делото са събрани гласни доказателства.
Св. Дафинка Господинова работи в Община Опан
повече от 5 години. Твърди, че през есента на 2020г. в общината е имало
проверка от КЗЛД, във връзка с предаване на помещение, като от Общинска администрация били изискани
документи. От разговори с колеги, свидетелката разбрала, че са „викани в Стара
Загора и са разпитвани“. Вследствие на проверката, Кметът на Община Опан се
чувствал омерзен, унижен и обиден.
Св. Иван Иванов, работи като шофьор в Община
Опан. От Кмета на Община Опан знае за
две поредни проверки, инициирани по жалби на д-р Д.. Последният го обвинявал в
некомпетентност относно класифицирана информация. Това уронило авторитета на
кмета пред хората, тъй като „ из селото се говори, че кметът е като някакъв
престъпник и идват да проверяват, да го разследват.“.
Св. Христо Василев твърди в показанията си,
че в средата на м. февруари 2020г. д-р Д. го е помолил да отиде с него в с.
Тракия, за да си вземе документи. При влизането, един човек не ги пуснал, тъй
като такова било разпореждането на кметския наместник.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетелите. Същите са дадени вследствие непосредствени и лични впечатления
и са в съответствие с представените по делото доказателства.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка по делото, съдът стига до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Институтът на
непозволеното увреждане се основава на правната норма, изискваща от гражданите
да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
лица. За да е основателна предявената претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД,
ищецът следва да ангажира доказателства относно кумулативното наличие на
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане, а именно –
виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на
ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между поведението
на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината
съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на
причинителя на вредата е виновно, т.е вината на дееца се предполага до
доказване на противното /чл. 45 ал. 2 ЗЗД/.
В конкретният казус, от събраните
по делото доказателства, безспорно се установява, че по депозирани от ответника
жалба и сигнал са били образувани проверки – съответно от РП Стара Загора и
КЗЛД, по повод неоснователно задържане на медицинска документация, съдържаща
лични данни, и лични вещи, след приключване
на наемни правоотношения. В депозираните жалба и сигнал ответникът е посочил,
че задържането на документите е станало по нареждане на кмета на Община Опан Г.К..
Образуваната преписка № …., по
описа на РП Стара Загора е прекратена с постановление за отказ да се образува
наказателно производство, поради липса на данни за извършено престъпление на
някой от служителите на кметството на с. Тракия или в Община Опан. По подадения
пред КЗЛД сигнал от ответника, след извършване на разпоредената проверка,
крайният изготвен акт - констативен протокол от 21.10.2020г. съдържа данни за налични
класьори и кашони със здравна, медицинска документация и амбулаторни листи на
пациенти на д-р Д..
В случая от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства се установява, че при прекратяването на
наемните правоотношения между страните, част от документацията на ответника е
останала в наетото преди това помещение. От показанията на св. Василев се
установява, че ответникът не е бил допуснат в помещението да си вземе
останалата част от документите. Поради това същият е предприел действия, като е
депозирал жалба и сигнал до съответните институции. Тези действия обаче не
нарушават правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или
общия принцип да не се вреди другиму. Действията на ответника не представляват противоправно
деяние. А само противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна
отговорност. /Решение № 567 от 24.11.1997 год. на ВКС по гр. дело № 775/96 год.
/. За да се приеме, че едно деяние е противоправно, необходимо е то да нарушава
предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се
оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща
се като следствие на нарушение на конкретна правна норма. Подаването на жалба,
респ. на сигнал до определена институция, по своята правна същност не
представлява противоправно деяние. С жалбата и сигнала си ответникът е търсел
защита. Търсейки защита, с убеждението, че е прав, всъщност не е действал
недобросъвестно. Тези жалба и сигнал не са разгласени и обявени публично, за да
са налице основанията да се счете, че същите могат да уронят честта и
достойнството на ищеца. Липсват доказателства, че ответникът по някакъв начин е
дал публична разгласа на жалбата и сигнала, в резултат на което да злепостави
ищеца. Това, че впоследствие изложените в жалбите факти са станали достояние на
по-широк кръг от лица по никакъв начин не може да бъде вменено във вина на
ответника, доколкото ефектът на узнаване е бил постигнат в резултат от действия
на трети лица или на самия ищец – в случая, от събраните гласни доказателства
става ясно, че ищецът сам е споделил за предприетите от ответника действия по
жалбите. Всъщност, ответникът е упражнил едно свое конституционно право на
жалба/сигнал/. Съгласно чл. 45 от Конституцията гражданите имат право на жалби, предложения и петиции
до държавните органи. По аргумент от чл. 57, ал. 2 от Конституцията с това права не може да се злоупотребява.
Злоупотребата с право е институт на всички клонове на правото и при
установяване на такава съдът и другите държавни органи не следва да дават защита
на титуляра на правото/чл. 8, ал. 2, изр.
2 от ЗЗД/. Защитата на права, включително и чрез подаване на сигнал
до компетентните органи, не представлява злоупотреба с право, която следва да
бъде санкционирана. Принципно превратното упражняване на субективните права е
укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата
им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на
правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и
преустановяване на увреждащата злоупотреба.
Следователно не е налице
противоправно поведение и в този случай е изключена отговорността за деликт,
като добросъвестността на ответника изключва приложението на презумцията за
виновност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Деликтната отговорност се поражда при наличието на конкретно
установено противоправно деяние, което се намира в причинна връзка с виновното
поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди. В настоящия случай ищецът
не установява, че сочените действия са противоправно осъществени от ответника.
С оглед на това, предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78,
ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски – сумата от 600 лв. за платен адвокатски хонорар.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения Г.Д.К., ЕГН **********
***, против Д.С.Д., ЕГН **********,***, иск с правно осн. чл. 52, вр.чл.45 от ЗЗД, за сумата от 1 лев, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – накърняване на чест и достойнство, уронване на добро име, вследствие на
подадена на 18.02.2020г. жалба до РП – Стара Загора, и подаден на 18.05.2020г. сигнал
до КЗЛД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 600
лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: