О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 214
Година, 2019
Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….………
граждански състав …………………………..
На петнадесети февруари .....……………..…. Година
две хиляди и деветнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор
………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от ……...… Р.
Калиманова ……...……………………….
търговско дело №……… 384 ....…. по описа за ………. 2018 …………. година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите
претенции на „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище Бургас и адрес
на управление ул. „Хан Аспарух“ № 44, представлявано от Желез Железов Янев
против Д.Щ.К., ЕГН **********,***, „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление бул. „Мария Луиза“, №
59, представлявано от Веска Тодорова Костова и „Водоканалстрой-Д.К.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление р-н Лозенец, ж. к.
„Хладилника“, ул. „Козяк“, № 41, ет. 7, представлявано от Д.Щ.К. за приемане за
установено по отношение на ответниците, че размерът на задължението на ищцовото
дружество по претенцията на ответника Д.Щ.К., ЕГН **********, за парично
обезщетение за равностойността на неговия дружествен дял в същото това
дружество след прекратяване на членственото му правоотношение възлиза на сумата
от 134652.71 лева. Предявени са от ищцовата страна и се поддържат
при условията на евентуалност и искови претенции за приемане за установено,
че размерът на задължението на ищцовото дружество по претенциите на ответника
„Водоканалстрой - Костови“ ЕООД, ЕИК ********* и ответника
„Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД, ЕИК *********, за парично обезщетение за
равностойността на дружествен дял на Д.Щ.К., ЕГН ********** в ищцовото
дружество след прекратяване на членственото му правоотношение в същото,
съгласно извършените към двете дружества цесии е в размер на сумата от 134652.71
лева. Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
В исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, ищцовата страна твърди, че Д.Щ.К. бил съдружник и
управител във „Водоканалстрой“ ООД. Делът му бил в размер на 42% от капитала на
дружеството - притежавал е 42 дяла с номинална стойност от 50 лева всеки, равняващи се на 42 % от капитала на
дружеството. Правата му на управител били пълни, без ограничения по
дружествения договор.
С уведомление от
28.08.2017 година по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Търговския закон същият
писмено предизвестил, че прекратява участието си в дружеството. С изтичането на
тримесечния срок участието му в ищцовото дружество било прекратено, считано от
29.11.2017 година. Дължало му се обезщетение, при наличен чист актив, т. е. при
активи в по-голям размер от пасивите, след съответно отчитане на собствения
капитал на дружеството, финансовите резерви и финансовия резултат, в размер на
неговия дружествен дял, определен съгласно счетоводен баланс към края на месеца
на прекратяването.
Ищецът изготвил
счетоводен баланс, съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон към края на
месеца на прекратяването на членственото правоотношение в съответствие със
Закона за счетоводството, НСС и подзаконовите нормативни актове. Съгласно този
баланс, равностойността на дружествения дял на Д.К. към последния ден на месец
ноември 2017 година или това била датата 30.11.2017 година бил в размер на
сумата от 196818.66 лева. След облагане и извършване на прихващания с негови
насрещни задължения към дружеството, сумата дължима на Д.К. била в размер на
134652.71 лева. Сума в такъв размер му била предложена за изплащане с
електронно писмо от 15.02.2018 година, след като той освободил блокираните от
него авоари на дружеството в банка ЦКБ.
Ответникът Д.К. в
поредица от преговори твърдял, обаче, че му се дължи сума в много по-висок
размер. Отправил покани в този смисъл, направил множество опити да обезпечи
бъдещ иск за една много по-висока сума. В периода след връчване на
предизвестието до фактическото прекратяване на членството същият в качеството
си на все още действащ управител извършил редица незаконосъобразни действия в
лична полза без да уведоми дружеството, причинявайки му преки и непосредствени
вреди, а именно: учредил залог на вземания за общата сума от 350000 лева и особен
залог, вписан в Централния регистър на особените залози на 30.08.2017 година върху
активи на дружеството, а именно - механизация по опис към договора. В договора
за особен залог, без никакви основания и без да съществували никакви задължения
за ищеца спрямо него той посочил стойност на вземанията по дружествения си дял
от 1 404 000 лева. Както залога, така и
особеният залог били в полза на лицето Д.К. по договор за залог и за особен
залог, сключени от „Водоканалстрой“ ООД и Д.К., като последният еднолично
представлявал ищеца по тези сделки и по вписването в регистъра на особените
залози.
„Водоканалстрой-
Костови“ ЕООД се легитимирал като цесионер на вземане на Д.К., представляващо
част от равностойността на неговия дружествен дял до размер от 600000 лева, а
„Водоканалстрой-Д.К.“ ЕООД като такъв на същото основание на същото вземане, но
за сумата над 600000 лева до неуточнен в изпратените до ищеца две нотариални
покани размер. В отговор на същите той изпратил също нотариална покана с
възражение, че твърдяното от „цедента“ Д.Щ.К. вземане не съществувало в
посочения размер. Дължимата равностойност на дружествения дял, съгласно баланса
към 30.11.2017 година, след прихващания била 134652.71 лева, за което цедентьт бил
надлежно уведомен.
Ищецът твърди, че
извършените и посочени по-горе две цесии били нищожни и не произвеждали никакъв
ефект. Те били без кауза, между свързани лица и извършени при заобикаляне на
закона и против добрите нрави - само с цел раздробяване на дълга, така че той да
бъдел затруднен финансово. Поради това за него Д.К. продължавал да е титуляр на
вземането за обезщетение в размер на стойността на дружествения му дял след
прекратяването на членството му. Всичко така казано сочело, че „Водоканалстрой“
ООД и Д.Щ.К. се намирали в състояние на непримирим правен спор относно размера
на дължимия дружествен дял.
При условията на
евентуалност и ако не се приеме, че цесиите са нищожни, то цесионерите
„Водоканалстрой - Костови“ ЕООД и „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД били правоприемници
на Д.К. относно претендирания дълг. От самите нотариални покани било очевидно,
че те претендирали суми значително над 134652.71 лева.
Спорното
състояние било неприемливо, смущавало точното и законосъобразно упражняване на
правата и задълженията на ищеца, като включително активи в размер на 350000 лева
били блокирани в ЦКБ почти година без правно основание, поради което той не
можел да оперира с тях, което водело до значителни финансови трудности. Спрямо техниката
му бил учреден особен залог, което го поставяло в неяснота как и докога може да
разполага с нея и дали ще може изпълнява договорните си задължения коректно и в
срок - тези тежести можели да се изчистят едва след установяване точния размер
на дълга.
С оглед
разпоредбата на чл. 367 от ГПК на ответната по делото страна съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата към нея, като същевременно и е
указал, че следва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или
неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок тримата
ответника са депозирали общ такъв. Сочи се в него на първо място, че исковете са
недопустими, поради липса на правен спор между страните по предмета на иска и
поради липса на правен интерес за ищеца. С исковата молба ищецът искал да бъде
прието за установено по отношение на ответниците, че вземането на Д.К.,
респективно на цесионерите било в размер на 134652.71 лв.
Между страните,
обаче липсвал правен спор, че тази сума се дължи от ищеца. Спорът между тях касаел
останалата част от вземането на Д.К., прехвърлено съответно с две частични
цесии в полза на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД и „Водоканалстрой - Д.К.“
ЕООД. Ответниците твърдят, че равностойността на дружествения дял на Д.К. била
много над сумата от 134652.71 лева. Въз основа на данните от последния обявен
годишен финансов отчет на „Водоканалстрой“ ООД равностойността на дружествения
дял на Д.К. била в размер на не по-малко от 2 764 440 лева, съответно вземането,
придобито от „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД - главница в размер на 600000 лева,
ведно с припадащата се част от начислената законна лихва за забава, а
вземането, придобито от „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД - в размер на не по-малко
от 2164440 лева. Следователно, ако за ищеца изобщо бил налице правен интерес от
предявяване на установителен иск, то той имал такъв единствено за предявяване на
отрицателен установителен иск за сумата над 134652.71 лева до пълния размер на
претендираните от ответниците вземания.
Освен това, голяма
част от вземането, придобито от ответника „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД било
погасено чрез прихващане. След извършените прихващания, „Водоканалстрой -
Костови“ ЕООД твърди, че непогасеният остатък от вземането му от ищеца,
придобито по силата на договор за прехвърляне на вземания от 09.07.2018 година
било в размер на 16630.05 лева. Доколкото на този етап „Водоканалстрой -
Костови“ ЕООД не било предявило иск за заплащането на тази сума,
„Водоканалстрой“ ООД можило да предяви единствено отрицателен установителен
иск, че не дължи 16630.05 лева на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД, какъвто,
обаче липсвал предявен.
При условията на
евентуалност са изложени доводи и по основателността на заявените от ищеца
искови претенции. Същите са счетени за неоснователни. Равностойността на
дружествения дял на Д.К. била в значително по-висок от твърдения от ищеца
размер, респективно - вземанията, придобити от ответниците „Водоканалстрой -
Костови“ ЕООД и „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД по силата на договорите за
прехвърляне на вземания съответно от 09.07.2018 година и 13.07.2018 година също
били в далеч по-висок размер.
Не оспорва
изложените от ищеца твърдения, че Д.Щ.К.
бил съдружник във „Водоканалстрой“ ООД, като притежавал 42% от дяловете
от капитала на дружеството. С уведомление от 28.08.2017 година той подал
предизвестие за прекратяване на участието си като съдружник във „Водоканалстрой“
ООД. Срокът на предизвестието бил изтекъл и считано от 29.11.2017 година същият
вече не бил съдружник в дружеството. В резултат от това за него било възникнало
вземане в размер на 42 % от чистото имущество на „Водоканалстрой“ ООД към края
на месеца, през който било настъпило прекратяването на членството му, т. е. към
30.11.2017 година.
Вземането за
равностойността на дружествения дял не било изплатено на К. от „Водоканалстрой“
ООД нито пълно, нито частично. С нотариална покана Д.К. е уведомил ищеца, че
част от вземането за равностойността на дружествения му дял в размер до 600000
лева, ведно с всички принадлежности, съответстващи на тази част от вземането,
включително дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва било прехвърлено
в полза на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД. Със същата нотариална покана
„Водоканалстрой - Костови“ ЕООД отправило изявление за прихващане на
придобитото от него вземане с насрещни вземания на „Водоканалстрой“ ООД,
подробно описани в т. 2.1 и т. 2.2 от същата. Също с нотариална покана К.
уведомил „Водоканалстрой“ ООД, че останалата част от вземането за
равностойността на дружествения му дял за сумата над 600000 лева до пълния му
размер прехвърлил на „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД.
При това
положение, действителния спор между страните се свеждал до това какъв е размера
на чистото имущество на „Водоканалстрой“ ООД към 30.11.2017 година, съответно -
каква е равностойността на дружествения дял на ответника К.. От това зависел и
размера на вземанията на цесионерите „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД и
„Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД. Изтъква се с оглед на горното, че изпратения на
ответника - физическо лице баланс от 30.11.2017 година не отразява
действителното имуществено състояние на дружеството.
Съгласно
счетоводния баланс, част от обявения в търговския регистър годишен финансов
отчет на „Водоканалстрой“ ООД за 2016 година, към 31.12.2016 година общата
стойност на активите на дружеството била в размер на 12752000 лева. Основна част
от активите били вземания, чиято стойност към 31.12.2016 година била 9735000
лева. Общият размер на задълженията на дружеството към същата дата бил 3654000
лева. Следователно, чистата стойност на имуществото на „Водоканалстрой“ ООД
(активите минус задълженията) към 31.12.2016 година била в размер на 9098000
лева. Тази стойност съвпадала със стойността в раздел „Собствен капитал“ на
счетоводния баланс. От това се налагал извода, че според счетоводния баланс към
годишния финансов отчет за 2016 година равностойността на дружествения дял на Д.К.
към 31.12.2016 година възлизала на 3821160 лева.
Съгласно
представения от ищеца счетоводен баланс обаче, чистото имущество (собствения
капитал) на „Водоканалстрой“ ООД към 30.11.2017 година възлизало на 474000
лева. Дружеството отчитало не печалба, а загуба за 2017 година в размер на
6115000 лева. Съгласно същия, вземанията били в размер едва на 1204000 лева, т.
е. в сравнение с баланса за 2016 година, размера на вземанията към 30.11.2017 година
бил намалял с 8531000 лева. Същевременно в баланса към 30.11.2017 година не било
отразено придобиването на нови дълготрайни материални активи или текущи активи
на стойност, близка до тази на вземанията, които били фигурирали в счетоводния
баланс за предходната година или за сметка на намаляването на вземанията,
дружеството не било придобило нови дълготрайни активи, нито били постъпили
плащания по банковите му сметки.
Подобни операции
и съставяне на баланс без част от вземанията на дружеството несъмнено нямало
никаква икономическа и счетоводна логика. В случая било очевидно, че не ставало
въпрос за отписване на вземания поради изтичане на давностния срок - в баланса
за 2016 година било посочено, че падежа на вземания на стойност 5261000 лева
настъпвал след повече от една година. Нямало как тези вземания да са погасени
по давност към 30.11.2017 година, при положение, че дори не били станали
изискуеми към тази дата. Поради това именно ответната страна счита, че представения
от ищеца счетоводен баланс към 30.11.2017 година бил съставен единствено с цел
да лиши Д.К. от възможността да получи действителната равностойност на
дружествения му дял. Същият бил управител на дружеството-ищец и за периода от
01.01.2017 година до 30.11.2017 година, като не му било известно в същия то да
е претърпяло финансови сътресения, които да могат да доведат до такова
драстично намаляване на имуществото му. Наред с това, напълно неоснователно „Водоканалстрой“
ООД прихващало свои несъществуващи вземания от Д.К. с цел допълнително да
намали и без това нереално ниската стойност на вземането за изплащане на
равностойността на дружествения му дял.
Изводът, че
представения от ищеца баланс към 30.11.2017 година не отразявал действителното
имуществено състояние на дружеството се потвърждавал и от заявения за обявяване
в ТРРЮЛНЦ негов годишен финансов отчет за 2017 година. Към същия бил приложен
доклад от независим финансов одитор Златинка Стоянова. В него, раздел „Обръщане
на внимание“ било посочено, че по решение на ръководството на дружеството били
отписани проблемни търговски вземания на стойност 2882000 лева, както и че била
извършена обезценка на такива вземания в размер на 3175000 лева. В резултат от
тези счетоводни операции, активът на „Водоканалстрой“ ООД бил намалял с 6057000
лева.
Твърди се, че
разглежданите счетоводни операции били извършени не въз основа на оценка на
вземанията от лицензиран оценител, с оглед действителните възможности за
тяхното събиране; те не се основавали и на досегашната счетоводна политика на
дружеството. Не била налице и твърдяната „абсолютна невъзможност за събиране на
вземанията“, доколкото отписването не се основавало на заличаване на длъжниците
по отписаните вземания поради приключване на производство по несъстоятелност
спрямо тях. Явно не била налице и хипотезата на погасяване на вземанията поради
изтичане на погасителна давност, тъй като в противен случай това щяло да бъде
посочено изрично в доклада.
Оттук следвало,
че ръководството на ищеца в лицето на двамата управители било преценило по
собствено усмотрение, че вземанията са несъбираеми и следва да се отпишат от
баланса на дружеството. Липсвали каквито и да било данни, обаче това решение да
се основава на обективни обстоятелства, от които да можел да се направи извод,
че отписаните вземания са несъбираеми. Поради това именно към актива на ищеца, съгласно
годишния финансов отчет за 2017 година следвало да се прибавят неоснователно отписаните
вземания в размер на 6057000 лева. В резултат от това, чистото имущество на
„Водоканалстрой“ ООД към 31.12.2017 година реално възлизало на 6582000 лева.
Тази стойност се получавала, като от актива в размер на 9737000 лева (формиран
като сбор от сумата на актива, съгласно баланса за 2017 година от 3680000 лева
плюс неоснователно отписаните вземания в размер на 6057000 лева) се извадела
стойността на задълженията (т. е. пасива без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат) в размер на 3155000 лева. Възможно било наред с неоснователното
отписване на посочените вземания да били извършени и други подобни счетоводни
операции, с цел да се създаде впечатление, че равностойността на дружествения
дял на К. е по- ниска от действителната.
Изразено е и становище
по възраженията на „Водоканалстрой“ ООД за нищожност на договорите за
прехвърляне на вземания в полза на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД и
„Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД. Същите са счетени за неоснователни по следните
доводи и съображения:
Видно от самите договори,
основанието за прехвърлянето на вземанията и при двата било покупко-продажба. От
това следвало несъмнено, че била налице кауза на договорите - цедентът
прехвърлял вземанията срещу насрещното задължение на цесионера да заплати
цената при уговорените срокове и условия. Обстоятелството, че договорите били
сключени между свързани лица по никакъв начин не се отразявало на тяхната
действителност. Нито разпоредбата на чл. 26 ЗЗД, нито друга правна норма
съдържа подобно основание за нищожност.
Не било налице и
заобикаляне на закона. Разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД допускала прехвърлянето на
вземания, включително частична цесия. В случая липсвала нормативна забрана,
която да се заобикаля чрез процесните договори.
Договорите за
цесия по никакъв начин не противоречали и на добрите нрави. За длъжника нямало
никакво значение на кого точно дължи - размерът на неговото задължение не се
променял. В случая чрез прехвърлянето на част от вземанията на „Водоканалстрой
- Костови“ ЕООД положението на длъжника не само, че не се утежнявало, но дори
се облекчавало. По-голямата част от частта от вземането, прехвърлена в полза на
същото била погасена чрез прихващане.
Предвид
изложеното, липсвало каквото и да било основание да се приеме, че договорите за
прехвърляне на вземания от 09.07.2018 година и от 13.07.2018 година били недействителни.
За неоснователни
са счетени и твърденията на ищеца за извършено прихващане с насрещни вземания
на дружеството от Д.К.. Сочи се, че не било ясно какви са точно сочените от
ищеца насрещни вземания, нито защо те се дължат от същия на дружеството. По
отношение на заявеното, че от вземането за равностойността на дела следва да
бъдат приспаднати заплатените осигурителни вноски за 2017 година, като вероятно
се имали предвид осигурителните вноски, които „Водоканалстрой“ ООД било
заплащало като осигурител на Д.К. докато той бил управител на дружеството се
поддържа, че законът не предвиждал заплатените от дружеството за негов
управител осигурителни вноски за текущата година да подлежат на възстановяване
при освобождаването му. В този смисъл липсвало нормативно основание за подобна претенция.
Предвид абсолютната неяснота и на останалите /вземане за „цялата стойност на фактура
от СПВ строежи“, „нетната стойност на консултантските услуги за европроект“, „вноски
за лизинг след 30.11.2017 година“/, ответникът счита, че сочените като налични
насрещни вземания от Д.К. не съществуват, поради което твърдяното прихващане не
било породило погасителния си ефект.
Неоснователни са
счетени и твърденията на ищеца за причинени вреди на дружеството в резултат от
учредяването на залозите за обезпечаване на вземането на Д.К.. Със сключването
на договоря за залог върху вземания от 26.10.2017 година и на договора за
особен залог от 29.08.2017 година били обезпечени реално съществуващи
задължения на дружеството за изплащане на равностойността дружествения дял на Д.К..
Следователно, имуществото на дружеството не било намаляло по никакъв начин в
резултат от сключването им. С учредените обезпечения единствено било гарантирано,
че той ще получи справедливо удовлетворение на своите вземания. Имайки предвид
недобросъвестното поведение на „Водоканалстрой“ ООД, изразяващо се в
неоснователно оспорване на вземанията и отказ да се плати дори безспорната част
от тях, напълно обосновано можело да се очаква, че без тези обезпечения
ответникът К., респективно цесионерът „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД не биха
получили нищо.
„Водоканалстрой“
ООД отказвал да съдейства за установяване и изплащане на действителния размер
задълженията му, обезпечени с учредените залози, като не предоставял копия от съответните
счетоводни документи и информация относно активите си. Дружеството отказвало дори
да изплати сумата от 134652.71 лева, която не оспорва, че дължи. Като причина
за това формално се посочвало, че сумата по банковата сметка на дружеството
била блокирана заради учредения залог на вземания в полза на Д.К.. С нотариална
покана, обаче същият бил представил копие от изричното съгласие за изплащане на
сумата в негова полза, което бил депозирал в „ЦКБ“ АД, в качеството си на
заложен кредитор. От съдържанието на този документ бил видно, че залогът не
представлявал пречка сумата да бъде изплатена в негова полза.
Ответникът по делото „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД, наред
с отговора на исковата молба е предявил насрещен иск срещу първоначалния ищец
„Водоканалстрой“ ООД за заплащане на сумата от 1200000 лева, представляваща
част от вземането за изплащане на равностойността на дружествения дял на
напуснал съдружник в общ размер на 2164440 лева, придобито от „Водоканалстрой -
Д.К.“ ЕООД въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2018 година,
сключен с цедента Д.Щ.К..
Твърденията по
насрещната искова молба са, че управителят и едноличен собственик на капитала
на „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД - Д.Щ.К. бил съдружник във „Водоканалстрой“
ООД, като е притежавал 42 дяла, всеки от които с номинална стойност от 50 лева,
с обща номинална стойност 2100 лева, равняващи се на 42 % от капитала на
дружеството.
На 28.08.2017 година
той подал писмено предизвестие за прекратяване на участието си в дружеството на
основание чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, което било получено лично от един
от останалите двама управители, имащ правото самостоятелно да го представлява,
а именно Желез Железов Янев. Същият удостоверил получаването му с подписа си
върху екземпляр от предизвестието. Тримесечния срок на предизвестието е изтекъл
на 28.11.2017 година, в резултат на което участието на К. като съдружник във
„Водоканалстрой“ ООД автоматично било прекратено, считано от 29.11.2017 година.
По силата на чл.
125, ал. 3 от ТЗ, при прекратяване на участието на съдружник в дружество с
ограничена отговорност, имуществените последици се уреждали въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който било настъпило прекратяването.
Оттук следвало, че за Д.К. било възникнало право да получи от „Водоканалстрой“
ООД равностойността на дружествения си дял, равняваща се на 42 % от чистото
имущество на дружеството към 30.11.2017 година.
На 26.01.2018 година
с нотариална покана Д.К. поканил „Водоканалстрой“ ООД да му изплати равностойността
на дружествения му дял. Както било удостоверено от нотариуса, поканата била
получена от Георги Димов Георгиев, в качеството му на представляващ „Водоканалстрой“
ООД. С нея било отправено искане към последното в 3-дневен срок да представи на
Д.К. счетоводен баланс на дружеството към 30.11.2017 година. На 07.02.2018 година
Д.К. получил по електронна поща счетоводен баланс към 30.11.2017 година и писмо
от „Водоканалстрой“ ООД. При сравнението на представения от ответника
счетоводен баланс с данните от последния обявен годишен финансов отчет на
„Водоканалстрой“ ООД, обаче било очевидно, че предоставения му такъв към
30.11.2017 година не отразявал действителното имуществено състояние на
дружеството.
Съгласно
счетоводния баланс, част от обявения в търговския регистър годишен финансов
отчет на „Водоканалстрой“ ООД за 2016 година, към 31.12.2016 година общата
стойност на активите му била в размер на 12752000 лева. Основна част от
активите на дружеството били вземания, чиято стойност към 31.12.2016 година
била 9735000 лева. Общият размер на задълженията към същата дата бил в размер
на 3654000 лева или чистата стойност на имуществото (активите минус
задълженията) към 31.12.2016 година била в размер на 9098000 лева. Тази
стойност съвпадала със стойността в раздел „Собствен капитал“ на счетоводния
баланс.
Съгласно
представения от ищеца счетоводен баланс обаче, чистото имущество (собствения
капитал) на „Водоканалстрой“ ООД към 30.11.2017 година възлизало на 474000
лева. Дружеството отчитало не печалба, а загуба за 2017 година в размер на
6115000 лева. Съгласно същия, вземанията били в размер едва на 1204000 лева, т.
е. в сравнение с баланса за 2016 година, размера на вземанията към 30.11.2017 година
бил намалял с 8531000 лева. Същевременно в баланса към 30.11.2017 година не
било отразено придобиването на нови дълготрайни материални активи или текущи
активи на стойност, близка до тази на вземанията, които били фигурирали в
счетоводния баланс за предходната година. Следователно, за сметка на
намаляването на вземанията, дружеството не било придобило нови дълготрайни
активи, нито били постъпили плащания по банковите му сметки.
Подобни операции
и съставяне на баланс без част от вземанията на дружеството несъмнено нямало
никаква икономическа и счетоводна логика. В случая било очевидно, че не става
въпрос за отписване на вземания поради изтичане на давностния срок - в баланса
за 2016 година било посочено, че падежа на вземания на стойност 5261000 лева
настъпвал след повече от една година. Нямало как тези вземания да са погасени
по давност към 30.11.2017 година, при положение, че дори не били станали
изискуеми към тази дата. Поради това именно ответната страна счита, че
представения от ищеца счетоводен баланс към 30.11.2017 година бил съставен
единствено с цел да лиши Д.К. от възможността да получи действителната
равностойност на дружествения му дял. Същият бил управител на дружеството-ищец
и за периода от 01.01.2017 година до 30.11.2017 година, като не му било
известно в неговите рамки то да е претърпяло финансови сътресения, които да
могат да доведат до такова драстично намаляване на имуществото му. Наред с
това, напълно неоснователно „Водоканалстрой“ ООД прихващало свои несъществуващи
вземания от Д.К. с цел допълнително да намали и без това нереално ниската
стойност на вземането за изплащане на равностойността на дружествения му дял.
Изводът, че
представения от ищеца баланс към 30.11.2017 година не отразявал действителното
имуществено състояние на дружеството се потвърждавал и от заявения за обявяване
в ТРРЮЛНЦ негов годишен финансов отчет за 2017 година. Към същия бил приложен
доклад от независим финансов одитор Златинка Стоянова. В него, раздел „Обръщане
на внимание“ е посочено, че по решение на ръководството на дружеството били
отписани проблемни търговски вземания на стойност 2882000 лева, както и че била
извършена обезценка на такива вземания в размер на 3175000 лева. В резултат от
тези счетоводни операции, активът на „Водоканалстрой“ ООД бил намалял с 6057000
лева.
Твърди се, че
разглежданите счетоводни операции били извършени не въз основа на извършена
оценка на вземанията от лицензиран оценител, с оглед действителните възможности
за тяхното събиране; те не се основавали и на досегашната счетоводна политика
на дружеството. Не била налице и твърдяната „абсолютна невъзможност за събиране
на вземанията“, доколкото отписването не се основавало на заличаване на
длъжниците по отписаните вземания поради приключване на производство по
несъстоятелност спрямо тях. Явно не била налице и хипотезата на погасяване на
вземанията поради изтичане на погасителна давност, тъй като в противен случай
това щяло да бъде посочено изрично в доклада.
Оттук следвало,
че ръководството на ищеца в лицето на двамата управители било преценило по
собствено усмотрение, че вземанията са несъбираеми и следва да се отпишат от
баланса на дружеството. Липсвали каквито и да било данни, обаче това решение да
се основавало на обективни обстоятелства, от които да можел да се направи
извод, че отписаните вземания били несъбираеми. Поради това именно към актива
на ищеца, съгласно годишния финансов отчет за 2017 година следвало да се
прибавят неоснователно отписаните вземания в размер на 6057000 лева. В резултат
от това, чистото имущество на „Водоканалстрой“ ООД към 31.12.2017 година реално
възлизало на 6582000 лева. Тази стойност се получавала, като от актива в размер
на 9737000 лева (формиран като сбор от сумата на актива, съгласно баланса за
2017 година от 3680000 лева плюс неоснователно отписаните вземания в размер на
6057000 лева) се извадела стойността на задълженията (т. е. пасива без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат) в размер на 3155000 лева.
Възможно било наред с неоснователното отписване на посочените вземания да били
извършени и други подобни счетоводни операции, с цел създаване на впечатление,
че равностойността на дружествения дял на К. е по- ниска от действителната.
По силата на
договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2018 година Д.К. прехвърлил част
вземането си от „Водоканалстрой“ ООД за изплащане на дружествения му дял в
полза на цесионера „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД. Видно от чл. 1, ал. 6 от
договора за прехвърляне на вземания, предмет на същия била частта от
вземанията, които не били прехвърлени в полза на „Водоканалстрой - Костови“
ЕООД, т.е. частта от вземането в размер от 600000 лева до неговия пълен размер.
С оглед общия размер на равностойността на дружествения дял, посочен по- горе,
счита, че частта от вземането, която била прехвърлена на „Водоканалстрой - Д.К.“
ЕООД възлизала на не по-малко 2164440 лева.
Предишният
кредитор Д.К. уведомил длъжника за прехвърлянето на вземанията с нотариална
покана, получена от „Водоканалстрой“ ООД на 16.07.2018 година. Съгласно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, считано от получаване на уведомлението, цесията имала действие за
длъжника „Водоканалстрой“ ООД, а цесионерът „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД се
явявал легитимиран да получи плащане по прехвърленото вземане, както и да
предяви иск срещу длъжника при липса на доброволно изпълнение.
На този етап
„Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД предявявал частичен иск срещу „Водоканалстрой“ ООД
за сумата от 1200000 лева, представляваща част от пълния размер на вземането
му.
С оглед на всичко
така изложено по-горе е отправено искане да бъде осъдено „Водоканалстрой“ ООД,
ЕИК ********* да заплати на „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 1200000 лева, представляваща част от вземането на ищеца от „Водоканалстрой“
ООД за изплащане на равностойността на дружествения дял на напуснал съдружник в
общ размер на 2164440 лева, придобито от ищеца въз основа на договор за
прехвърляне на вземания от 13.07.2018 година, сключен с Д.Щ.К., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебно-деловодни
разноски.
Съдът е изпратил
на първоначалния ищец препис от отговора на исковата молба и насрещната искова
молба с указания за възможността да упражни предоставените му с разпоредбата на
чл. 372 от ГПК права. В указания му от закона и съда срок той е депозирал
допълнителна искова молба, с която на първо място е изразил становище за
допустимост на предявените от него искови претенции. Целият доказателствен
материал, включително изразеното становище на ответниците сочело на това, че
между страните съществувал спор относно точния размер на вземането. Размерът не
само бил спорен, но и липсвала всякаква правна сигурност какво точно претендирали
ответниците.
Независимо от
горното, съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 1, предл. 3-то от ГПК, на
„Водоканалстрой“ ООД бил предоставен пълния легитимен правен интерес да
установи точния размер на дълга си, породен от съществуващото правоотношение
между страните. Видно и от отговора, и от насрещния иск ответниците, твърдели,
независимо от признанието, че им се дължат поне 134652.71 лева, както и че този
дълг бил за по- голяма сума, „не по-малка от 2164440 лева“, което смущавало
спокойното и законосъобразно упражняване на неговите права и задължения. Той имал
интерес да се приеме за установено, че дължи само това, което било посочено
съгласно баланса му към 30.11.2017 година, а именно единствено и само сумата в
размер на 134652.71 лева. В този смисъл „Водоканалстрой“ ООД не го интересували
очакванията на ответниците, защото дружеството щяло да получи желаната пълна
съдебна защита след като възраженията, включително за размера на дълга, който
те претендират, се преклудирали от СПН на окончателното решение по делото.
Затова искът на
„Водоканалстрой“ ООД се явявал преюдициален спрямо насрещния иск по делото.
Последният следвало да изчака решението по главния иск, като обусловен от него,
след като е втори по време, а не го обезсмисля според неправилната процесуална
логика на ответниците. По тази причина този иск следвало да се отдели. Той
затормозявал хода на главното производство и бил обусловен от него.
Сумата в размер
на 134652.71 лева може и да била безспорна, но спорното между страните било
дали той дължи точно и само тази сума. Ответниците напълно превратно твърдели,
че действителният спор между страните бил какъв е размерът на чистото имущество
към 30.11.2017 година. Това твърдение не било вярно, защото предметът на всеки
иск бил твърдени права и задължения, а не фактите и обстоятелствата по делото.
Спорът, поставен за разрешаване с подадения иск бил, че точния размер на
задължението е сумата от 134652.71 лева и поради това правата на ответниците -
в същия размер.
Некоректни били и
твърденията за извършени извънсъдебни прихващания. На първо място, ако изобщо
подобни били извършени, те не се ползвали със СПН, и ако се въведели като част
от спора, те щели се преценяват от съда по същество в мотивите към решението,
но това не било сторено. На второ място искания за извънсъдебно прихващане не
се отразявали на правния интерес. На следващо място такива прихващания така или
иначе били удар в празното пространство, защото спорът относно парично обезщетение
на равностойността на дружествения дял на Д.Щ.К. бил висящ в съдебно
производство, т. е. правата, които ответниците претендирали не били нито
ликвидни, нито изискуеми до този момент.
С отговора на
исковата молба ответниците оспорили счетоводния баланс на „Водоканалстрой“ ООД
към 30.11.2017 година с твърдения, че се наблюдавали отклонения от счетоводната
практика на дружеството, както и че при обезценката и отписването на вземания,
както и на материални активи следвало да се ползва лицензиран оценител. Тези
твърдения, обаче те не сочели нито едно нарушение на ЗСч или на друг нормативен
акт, който регулира изготвянето на баланса.
Законът не
изисквал каквато и да е външна проверка на междинен баланс. Съгласно чл. 37 и
сл. от ЗСч на заверка от регистриран одитор подлежали годишните финансови
отчети на предприятия, достигнали конкретни показатели. Затова твърденията, че
няма заверка на баланса към 30.11.2017 година не кореспондирали с изискванията
на закона. Годишният финансовият отчет на дружеството бил надлежно заверен от
регистриран одитор и своевременно публикуван в ТР. Проверката обхващала цялото
време на ГФО - една календарна година, т. е. един месец повече от процесния
период.
Що се касаело до
преценката дали дадено вземане е реалистично събираемо и дали си струва
усилията и разноските, тя била само в компетентността на управителните органи
на дружеството Въпросът за счетоводната политика се повдигал от Д.К. по чиято
вина и настояване тези голи вземания стояли в баланса без развитие и не се
отписвали и обезценявали своевременно. Ресорните функции на Д.Щ.К. в качеството
му на управител във „Водоканалстрой“ ООД били бизнес политиката на дружеството,
водене на преговори, сключването на договорите, контакт с всички възложители и
отчитане на изпълнените работи към тях. В компетентността на другите управители
били прякото изпълнение на проектите и организация на материално-техническата
база.
Естествено било
след неговото освобождаване като управител и съдружник, с цел достоверно
представяне на финансовите отчети и в пълен синхрон със счетоводното и данъчно
законодателство, при спазване на основни счетоводни принципи, регламентирани в
чл. 26, ал. 1 от ЗСч, да се извърши инвентаризация и въз основа на преценените
документи и несигурността относно събираемостта, както и да се вземело решение
относно представянето им в отчета.
Отписването на
вземанията от баланса, поради изтекла погасителна давност било съобразено и със
сроковете уредени в чл. 110 и чл. 111 от ЗДДС и чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО.
Обезценката на вземанията била направена след обективен анализ на първичните
документи по сделките, разноските по съдебни дела, възможността за събиране на
вземането, в резултат на което съдружниците взели решение, че шанс за събиране на
тези вземания няма, а исковите производства щели да са безплодни и водещи до
значителни разноски. Основната част от обезценените вземания не били обезпечени
с достатъчно и годни доказателства, нито били потвърждавани при годишните
инвентаризации от страна на контрагентите. В подкрепа на твърдението на ищеца,
че максимално вярно и точно бил оценил вземанията си свидетелствали и следните
съществени факти и обстоятелства, настъпили след изготвяне на финансовия отчет
за 2018 година, а именно:
- дружеството обезценило
вземания под №№ от 8 до 22 включително, от 25 до 31 включително и 52 от решение
т. 2 на ОС от 21.12.2017 година на обща стойност 2707719.67 лева;
- относно всички
тези вземания имало влязло сила съдебно решение от 20.12.2017 година по
арбитражно дело ad hoc №1/16, с което общо на съдружниците в гражданско
дружество по ЗЗД Обединение „Пътна компания - Геострой - Водоканалстрой“ била присъдена
сумата 1110339.82 лева, значително под размера на очакванията, като всички
останали претенции били отхвърлени от съда;
- по време на
процеса от страна на обединението към ищеца били отправяни предложения за
споразумение по разпределяне на разноските и бъдещите вземания, по които не било
постигнато съгласие, но вземанията му от „Интерконсултинг“ ЕООД произлизали от
същото правоотношение и това съдебно решение изчерпвало възможностите за
претендирането и събирането им;
- след дълги и
тежки преговори между съдружниците в ДЗЗД „Пътна компания - Геострой -
Водоканалстрой“ на 27.07.2018 година ищецът подписал и изпратил споразумение за
прихващане на вземания и задължения с ДЗЗД „Пътна компания - Геострой -
Водоканалстрой“ ООД, съгласно което от присъдената сума му се разпределяли едва
388000.00 лева. Тъй като до настоящия момент не бил върнат екземпляр на
споразумението, подписан от страна на управителя на обединението, ищците се
въздържали от отразяване на обратно проявление на тази сума в баланса;
- в случай, че тя
се потвърдяла, окончателно били изчерпани обективните възможностите за събиране
на обезценени вземания в размер на 2319719.67 лева по решение т. 2 от протокол
на ОС от 21.12.2017 година на ищеца.
За дружеството-ищец
посочените по-горе действия на Д.К. целели постигане на възможност той да може
след като излезе от дружеството да претендира обезщетение за равностойност на
дружествен дял от едни празни и кухи вземания, като при това иска прихващания с
негови вземания във връзка с организирания паралелен бизнес с майка си Веска
Костова, собственик на втория ответник и синовете си. Счита, че Д.К. бил
напълно отговорен за финансовото състояние на дружеството до своето излизане от
него и не можел да черпи права от това. Едва след това излизане останалите
съдружници успели да приложат разписаните правила относно счетоводната политика
на дружеството. Твърди, че с баланса си към 30.11.2017 година ищецът бил спазил
напълно изискванията на нормативните актове в областта на счетоводното и
данъчно законодателство.
Твърди на
следващо място, че евентуалните ответници не били титуляри на твърдените от тях
права. Цесиите били нищожни поради липса на каузално правоотношение. Те
противоречали на добрите нрави, защото очевидно били направени само като опит
да се отклонят исковете на „Водоканалстрой“ ООД спрямо тях - твърдяла се
покупко-продажба с пет години гратисен период и очевидно несериозен сконтов
процент при сделка сключена между майка и син. В тази връзка поддържа, че подписа
върху цесията с „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД не бил положен от Веска
Костова, което потвърждавало нейния симулативен характер.
Сочи се, че Д.К.
дължал на „Водоконалстрой ООД общо сумата от 150400.90 лева, както следва:
заплатени суми за ДОО и З0 на самоосигуряващо се лице в размер на 1533.17 лева -
платежни нареждания - 22 броя; фактура № ********** от 07.04.2017 година на „СПВ
строежи“ ЕООД - 32880.18 лева; консултантски услуги за евро проект - 13765.00 лева;
вноски за лизинг на автомобил след 29.11.2017 година - 7222.55 лева, който
автомобил бил ползван от него след прекратяване на качеството му на управител,
а впоследствие лизингът бил прехвърлен; неотчетени служебни аванси - 95000 лева.
В тази връзка отправя искане в настоящето производство да се извърши съдебно
прихващане в същия ред.
„Водоканалстрой-Костови“
ЕООД дължало на „Водоканалстрой“ ООД главница в размер на 158258.35 лева по
фактури както следва: 45148.99 лева по фактура № 1288 от 13.11.2017 година за
извършени СМР по протокол към фактурата за обект „Преработка по чл. 154/5/ от ЗУТ на магазин „Практикер“ в УПИ II за ООД кв. 344, град Шумен, индустриална
зона; 2875.28 лева по фактура № 1289 от 13.11.2017 година за извършени СМР по
протокол към фактурата за обект „Ремонт на водомерен възел на магазин
„Практикер“ в град Бургас“; неплатен остатък от 13357.10 лева по фактура № 1290
от 13.11.2017 година за извършени СМР по протокол към фактурата за обект
„Практикер - град Ямбол“; 50 232.00 лева по фактура № 1306 от 08.02.2018 година
за извършени СМР по протокол към фактурата за доставка и превоз на елементи тип
„кахон“; 46644.98 лева по фактура № 1307 от 08.02.2018 година за извършени СМР
по протокол към фактурата за обект „Реконструкция довеждащ тръбопровод, помпени
станции, напорни тръбопроводи, канавки и обслужващ път“. Фактурите били
надлежно връчени, не били оспорени, поради което и ищецът правел изявление на
плащане. Съответно, ако съдът отхвърли подадения иск срещу Д.К., молят да се
извърши прихващане в същия ред.
Първоначалният
ищец е депозирал и отговор на насрещната искова молба. Сочи в него, че претендираната
сума не се дължи, защото дружеството не било титуляр на взиманията по доводи за
нищожност на цесията, изложени в допълнителната искова молба.
В случай, че се
приеме валидност на цесията, счита главния иск преюдициален спрямо насрещния.
По него щяло да се установи, че размера на
дружествения дял на Д.К. бил сумата от 134652.71 лева, така че
претендираната по насрещния иск сума не се дължала. Д.К. цедирал от вземането
си на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД 600000 лева, а съгласно условията на
цесията към „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД се цедирала останалата част, без посочване
на сума. При това положение сумата от 134652.71 лева била цедирана на „Водоканалстрой-
Костови“ ЕООД, поради което за „Водоканалстрой-Д.К.“ ЕООД нямало остатък.
Преписи от
отговора на насрещния иск и от допълнителната искова молба са били изпратени на
първоначалните ответници по делото. В указания им срок същите са депозирали
отговор на допълнителната искова молба. В него отново се поддържа довод за
недопустимост на същите. Излагат се идентични твърдения за наличие на правен
интерес от предявяване единствено на отрицателен установителен иск, че ищецът не
дължи на ответниците сумата от 2029787.29 лева представляваща разлика над 134652.71 лева до пълния твърдян от тях размер
на задължението от 2164440 лева. Същевременно, част от разликата над признатия
размер на вземането до пълния претендиран такъв бил предмет на насрещния
осъдителен иск, предявен от „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД. Поради това били
неоснователни и възраженията на „Водоканалстрой“ ООД, че първоначално
предявените положителни установителни искове били преюдициални спрямо насрещния
иск, както и искането за отделянето на насрещния иск в отделно производство.
Изходът на делото както по първоначалните установителни искове (ако се приемат
за допустими), така и по насрещния иск зависело от установяването на един и същ
факт, а именно - какъв е бил размерът на чистото имущество на „Водоканалстрой“
ООД към 30.11.2017 година. В този смисъл, отделянето на насрещния иск в отделно
производство щяло да бъде в противоречие с принципа за процесуална икономия и щяло
да създаде предпоставки за противоречиви съдебни решения между страните по един
и същ въпрос - каква е равностойността на дружествения дял на Д.К..
Изтъква се, че извършените
от „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД извънсъдебни прихващания несъмнено били от
значение за размера на вземането на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД. Доколкото
спорът касаел размера на вземането на това дружество, придобито от Д.К. по
силата на договора за цесия, несъмнено следвало да се вземе предвид
погасителния ефект на извършените извънсъдебни прихващания, за да определи
остатъка от вземането. След като спорът между страните относно съществуването и
размера на вземането на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД бъдел разрешен с влязъл
в сила съдебен акт по настоящото дело, ликвидността на това вземане щяла да настъпи
с обратна сила към датата, на която прихващането е било възможно. Тази дата в
случая била 16.07.2018 година - датата, на която длъжникът „Водоканалстрой“ ООД
бил уведомен за цесията в полза на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД с нотариална
покана. По силата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, от този момент прехвърлянето на
вземанията имало действие за длъжника, съответно - вземанията били станали насрещни
и прихващането било възможно. Също така, вземането на „Водоканалстрой -
Костови“ ЕООД (активното вземане, с което са извършени твърдените прихващания) било
изискуемо. Същото произтичало от договора за цесия, с който част от вземането
на напуснал съдружник - Д.К. за изплащане на равностойността на дружествения му
дял от „Водоканалстрой“ ООД било прехвърлено на ответника. Законът не предвижда
какъвто и да е отлагателен срок за изплащането на вземането по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Следователно, по силата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, то било изискуемо веднага.
Въведен е довода,
че при съставянето на баланса към 30.11.2017 година бил нарушен основният
принцип, установен в чл. 24 от Закона за счетоводството - че финансовите отчети
следва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние на
предприятието. Какви конкретни нарушения били допуснати при изготвянето на процесния
баланс, за да се стигне до невярно представяне на имуществото на дружество,
нямало как да бъде посочено от ответниците в отговора на исковата молба, тъй
като счетоводните документи, въз основа на които бил изготвен същия изобщо не
им били предоставени от „Водоканалстрой“ ООД.
Със самата
допълнителна искова молба ищецът на практика признавал, обаче за някои
съществени нарушения на нормативната уредба и приложимите счетоводни стандарти,
които били напълно достатъчни, за да се приеме, че балансът към 30.11.2017 година
не отразявал действителното имуществено състояние на дружеството.
На първо място,
„Водоканалстрой“ ООД признавал, че обезценката на 100% и отписването от баланса
на вземания на стойност над 6000000 лева било извършено по преценка на органите
на дружеството, без да е налице каквато и да било обективна и независима оценка
на възможностите за тяхното събиране. Несъмнено е, че ако се допусне подобен
подход - оставащите в дружеството съдружници да обезценяват активите му по
собствена преценка, напусналият съдружник винаги щял да бъде лишен от
възможността да получи справедливата равностойност на дружествения си дял.
Поради това счита, че подобна обезценка, която не се основава на обективна и
независима оценка на вземанията и била извършена след напускането не следвала
да бъде взета предвид при определяне на стойността на чистото имущество на
дружеството.
Освен това, решението
за обезценка и отписване на въпросните вземания било взето едва на 21.12.2017 година,
което само по себе си означавало, че към 30.11.2017 година - датата, към която
следвала да се определи равностойността на дружествения дял на Д.К. тези вземания
не били обезценени, нито отписани от баланса на дружеството. Това обстоятелство
било достатъчно, за да се приеме, че тези вземания следвало да бъдат взети
предвид като част от активите на дружеството при определяне на равностойността
на дружествения дял на К..
На следващо
място, с него се обезценявали на 100% и се отписвали от счетоводния баланс на
дружеството три групи вземания: 1. С изтекла обща давност (5 години); 2.
Неуредени вземания от продажби по изпълнявани съвместни ангажименти чрез
граждански дружества по ЗЗД, за които имало влезли в сила съдебни решения; 3.
Несъбрани вземания с настъпила изискуемост повече от 365 дни. Счита в тази
връзка, че обезценката на 100 % по отношение и на трите групи вземания била
извършена неоснователно.
По отношение на
първата група вземания - давността за голяма част от вземанията, посочени в т.
1 от решението на Общото събрание на „Водоканалстрой“ ООД не била изтекла.
Независимо, че били изминали 5 години от падежа на съответните вземания,
множество от посочените в тази точка длъжници били признавали вземанията в този
период. По силата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, признаването на вземанията от
длъжника прекъсвало давността. В тази връзка изтъква, че „Газстроймонтаж“ АД
било направило признание в нарочно подписано споразумение, че дължи на
„Водоканалстрой“ ООД сумата от 999151.47 лева. Сред вземанията, признати в
споразумението, били и тези по 11-те броя фактури, описани под №№ 1-11
включително от решението по т. 1 от дневния ред на Общото събрание от
21.12.2017 година. Следователно, от датата на това признание -17.08.2016 година
била започнала да тече нова 5-годишна давност. В този смисъл тези вземания от
това дружество, описани в решението на Общото събрание били очевидно отписани
неоснователно, тъй като давността за тях не била изтекла.
Същевременно, със
същото това споразумение „Газстроймонтаж“ АД изрично признало и вземанията по
фактурите, обезценени под №№ 2-5, включително по точка втора дневния ред от
решението на Общото събрание от 21.12.2017 година. Оттук следвало, че
твърдението, че тези вземания не били обезпечени с достатъчно надеждни писмени
доказателства не отговаряло на истината. Изричното извънсъдебно писмено
признание на дълга от страна на „Газстроймонтаж“ АД било напълно достатъчно
като доказателство, за да можело напълно обосновано да се очаква, че
потенциалните искове за събиране на тези вземания щели да бъдат уважени.
Неоснователно били
отписани и вземанията под №№ 20 и 21 по точка първа от дневния ред от решението
на Общото събрание - тези от ДЗЗД „Копаса-Понсстрой-Вод“. За събирането на тези
вземания било заведено Международно арбитражно дело № 2/2016 година по описа на
Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. С предявяването на
иск давността се прекъсвала на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и спирала да
тече, докато производството по иска било висящо. Следователно, давността и за
тези вземания все още не била изтекла.
Неоснователно не били
отразени в баланса към 30.11.2017 година и вземанията под №№ 8-22, 25-31 и 52
от решението по т. 2 от дневния ред на Общото събрание на обща стойност 2707719.67
лева. За да отпише тези вземания, „Водоканалстрой“ ООД се позовало на решение
от 20.12.2017 година по арбитражно дело аd hoc № 1/16 година. Очевидно, обаче
решението било постановено след датата, към която следвало да се определи
равностойността на дела на Д.К. - 30.11.2017 година. Поради това въпросното
решение не следвало да се взема предвид при определяне на чистото имущество на
дружеството към 30.11.2017 година.
Същевременно, от текста
на това решение било видно, че на участниците в ДЗЗД „Пътна компания - Геострой
- Водоканалстрой“ била присъдена сумата от 1066237.70 лева, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на делото - 18.01.2016 година, както и арбитражни
разноски в размер на 44 101.12 лева. Доколкото присъдената сума представлявала
възнаграждение за строително-монтажни работи по договор между Община Тунджа и
обединението, сумата следвало да се разпредели между съдружниците според
предвиденото участие в разпределението на печалбите в договора за гражданско
дружество. В този смисъл не било необходимо да се сключва отделно споразумение
за разпределянето на тази сума - всеки от участниците в обединението имал право
да получи такава част от нея, каквато му се полагала според договора за
гражданско дружество.
Отделно от това,
факта, че част от исковете на участниците в обединението срещу Община Тунджа били
отхвърлени, не означавало, че „Водоканалстрой“ ООД не можело да претендира и
получи своите вземания от останалите участници в гражданското дружество. Видно
от протокола от решенията на Общото събрание от 21.12.2017 година, длъжник за
вземанията на „Водоканалстрой“ ООД бил ДЗЗД „Пътна компания - Геострой -
Водоканалстрой“, т. е. останалите участници в обединението, а не Община Тунджа,
спрямо която исковете били отхвърлени с арбитражното решение.
Неоснователно били
обезценени и отписани и вземанията на „Водоканалстрой“ ООД от „Интерконсултинг“
ЕООД. Споразумението, коментирано от ищеца не било подписано, поради което не
се ползвало с никаква доказателствена стойност относно съдържащите се в него
уговорки. Въпреки това, дори от неподписаното споразумение нямало как да се
направи извод, че частичното отхвърляне на исковете на участниците в ДЗЗД
„Пътна компания - Геострой - Водоканалстрой“ срещу Община Тунджа водело до
отпадане на възможностите за събиране на вземанията на „Водоканалстрой“ ООД от
„Интерконсултинг“ ЕООД. Неподписаното споразумение касаело възнаграждение,
дължимо на „Интерконсултинг“ ЕООД за експертна помощ във връзка с арбитражното
дело, а не вземания на „Водоканалстрой“ ООД от „Интерконсултинг“ ЕООД. Никъде,
дори в неподписания проект на споразумение нямало уговорка, че при частично
отхвърляне на исковете, задълженията „Интерконсултинг“ ЕООД към
„Водоканалстрой“ ООД се опрощават или няма да се плащат.
Ето защо липсвало
основание и втората група вземания - тези под №№ 8-22, 25-31 и 52 от решението
по т. 2 от дневния ред на Общото събрание от 21.12.2017 година на обща стойност
2707719.67 лева да бъдат обезценени на 100% и отписани от баланса на
„Водоканалстрой“ ООД.
Третата група
вземания били обезценени на 100% и отписани с довода, че изискуемостта им била
настъпила преди повече от 365 дни. Подобно решение несъмнено противоречало на
всякаква правна, икономическа и счетоводна логика. Фактът, че от падежа на
вземането били изминали 365 дни, по никакъв начин не означавало, че това
вземане е напълно несъбираемо. Ето защо счита, че обезценката и отписването и
на тази група вземания също били извършени с единствената цел равностойността
на дружествения дял на Д.К. да бъде изкуствено занижена. Допълва, че липсата на
потвърждения на салда също не представлявала основание вземанията да бъдат
обезценени на 100%.
С оглед на
описаните по-горе съществени нарушения при съставянето му, било несъмнено, че
представения по делото баланс към 30.11.2017 година не отразявал действителното
имуществено състояние на „Водоканалстрой“ ООД към тази дата.
Счита, че Д.К. не
бил отговорен за финансовото състояние на дружеството до своето излизане, тъй
като предвид притежавания от него дяла от капитала на същото не му бил давал възможност
еднолично да взема решенията от компетентността на Общото събрание. На следващо
място, освен него, дружеството имало още двама управители, всеки от които имал
право самостоятелно да го представлява и управлява. Именно единият от тях бил
подписал и годишния финансов отчет на „Водоканалстрой“ за 2016 година, като с
подписа си бил удостоверил, че той отразява вярно и честно имущественото му и
финансовото състояние. Освен това, нямало разписани правила относно
счетоводната политика на дружеството. Подобни правила не били приемани нито от
Общото събрание, нито от тримата управители на дружеството. Счетоводната
политика била установявана и осъществявана текущо, чрез оперативно съгласуване
между ръководството и счетоводителите. При всички положения обаче, докато Д.К. бил
управител и съдружник, никога не били вземани решения за обезценка на вземания
на 100% само поради това, че е изминала една година от падежа, нито такива за
пълна обезценка и отписване на вземания, присъдени на дружеството със съдебно
или арбитражно решение или пък на вземания, които били изрично признати писмено
от длъжника, не са обезпечени с доказателства.
От така казаното
ставало ясно, че решението от 21.12.2017 година не се основавало на никаква
последователна счетоводна политика на ищеца.
Възраженията на
„Водоканалстрой“ ООД, че „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД и „Водоканалстрой -
Костови“ ЕООД не са титуляри на вземанията поради нищожност на сключените
договори за цесия са счетени за неоснователни по вече изложените в отговора
доводи. Досежно възражението за противоречие с добрите нрави е допълнено, че икономическите
условия, при които били сключени договорите (срокът, за който плащането на
цената е отложено и сконтовият процент) по никакъв начин не можели да накърнят
добрите нрави. Същото важело и за обстоятелството, че сделките били сключени
между майка и син. Счита, че не е неморално майка като управител на търговско
дружество и син, съответно едноличен собственик на капитала и дружеството, да
сключат договор помежду си. Не било неморално и да се уговорят условия за
плащане и цена, каквато страните намерят за добре. Тези условия по никакъв
начин не засягали положението на „Водоканалстрой“ ООД като длъжник по
прехвърлените вземания.
Счита възражението,
че договорите за цесия не са подписани от Веска Костова за недопустимо.
Съгласно Тълкувателно решение №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, единствено
представляваният можел да се позове на липса на представителна власт. Другата
страна по договора, която не разполагала с право да го потвърди, нямала и
право, респективно правен интерес да се позове на недействителност поради липса
на представителна власт; още по-малко такъв интерес бил налице за трети за
договора лица. Следователно, единствено „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД можело да
релевира възражение, че договорът не е подписан от законния му представител.
Като трето за договора лице, за „Водоканалстрой“ ООД липсвал правен интерес да
се позовава на подобно възражение. Ищецът можел да оспорва подписите единствено
на своя представител, но не и на представителя на насрещната страна по делото.
Намира възраженията
за прихващане недопустими. Възражението за съдебно прихващане било процесуално
средство за защита на ответника срещу предявен срещу него иск. В случая, обаче
нито Д.К., нито „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД били предявили искове в
настоящото производство срещу „Водоканалстрой“ ООД. Ето защо възраженията за
прихващане на „Водоканалстрой“ ООД не следвало да бъдат приети за разглеждане
по делото.
При условията на
евентуалност се твърди, че същите са неоснователни. Оспорено е твърдението за
насрещни задължения на Д.К. към „Водоканалстрой“ ООД. По отношение на вноските
за здравно и обществено осигуряване, поддържа възражението си в отговора на
исковата молба. По отношение на сумите за консултантски услуги за евро проект
също счита, че нямало никакво основание те да се заплащат от Д.К.. Макар да
липсвали фактически твърдения за основанието на това твърдяно вземане, следвало
да се обърне внимание, че договорите в тази насока не били подписани от него, а
от Георги Георгиев като управител на „Водоканалстрой“ ООД. Изтъква се, че Д.К. нямал
задължение и за възстановяване на неотчетени служебни аванси, тъй като не бил получавал
подобни суми на посочените в ордерите дати. В тази връзка е въвел твърдението,
че датите и номерата на ордерите са дописани, след като К. предварително бил
положил подписа си върху касовите ордери. Доколкото Д.К. не дължал посочените
от „Водоканалстрой“ ООД вземания, счита, че възражението за прихващане с
вземания на дружеството от него е неоснователно.
По отношение възражението
за прихващане с насрещни вземания на ищеца от „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД е
изразено следното становище, а именно:
Вземанията на същия
по фактури №№1288/13.11.2017 година, 1289/13.11.2017 година, 1290/13.11.2017 година,
1306/08.02.2018 година и 1307/08.02.2018
година били погасени с извънсъдебното изявление за прихващане, отправено от
„Водоканалстрой - Костови“ ЕООД с нотариалната покана. С допълнителната искова
молба „Водоканалстрой“ ООД правело възражение за прихващане на същите вземания
със същото насрещно вземане на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД.
В случай, че се
приемело, че вземанията на „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД, придобити по силата
на договора за цесия са в твърдения „Водоканалстрой - Костови“ ЕООД размер,
това автоматично щяло да означава, че извънсъдебното изявление за прихващане е
породило погасителния си ефект, тъй като ликвидността на вземанията щяла бъде
установена с обратна сила от датата, на която прихващането е било възможно.
Оттук следвало, че дори да се приеме за допустимо, възражението за прихващане
на „Водоканалстрой“ ООД би било неоснователно, тъй като прихващането вече било
осъществено извънсъдебно.
При съобразяване на така изложеното по-горе, съдът
намира, че предявените от ищеца установителни искови претенции с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по повод на които е образувано настоящото
производство са недопустими, поради което производството по тях по настоящото
дело следва да бъде прекратено.
Както бе посочено по-горе, предявените искове са
установителни. Безспорно е, че изискването за интерес от търсената с иска
защита е процесуална предпоставка за всички видове искове и в най-голяма степен
е предпоставка за допустимостта на установителните искове. Правен интерес при
исковия съдебен процес е налице при наличие на правен спор: неоснователно
отричане на право, което съществува и/или неоснователно претендиране на право,
което не съществува. Чрез исковото производство се цели именно установяване на
действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено нещо;
придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на субективното право при
осъдителните искове и предизвикване на правна промяна при конститутивните
искове. Действително, от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси
искова защита и съответно дали да предяви положителен или отрицателен
установителен иск. Правен интерес ще бъде налице и тогава, когато е избран път
за защита, който е в по-ограничен обем, какъвто е този при отрицателния
установителен иск.
В конкретния случай, видно от изложените в исковата молба
и в допълнителната искова молба фактически обстоятелства и при съобразяване на
становището на ответниците, изразено в отговора на исковата молба същите не
оспорват заявеното от ищеца относно
правата на първия ответник Д.К. след прекратяване на членствените му
правоотношения с него – даже напротив, същите твърдят, че му се дължи, но не
само посочената в исковата молба сума, а такава в по-голям размер или иначе
казано спорно по делото е не дали това лице има право да получи равностойността
на дружествения си дял от имуществото на дружеството след като е напуснал
същото, а в какъв размер. Очевидно е, че и двете страни твърдят, че сумата от 134652.71 лева му се дължи именно на това основание. Само това
изключва правния интерес от предявяване на исковете поради, на практика, липсата
на спор между страните по делото относно правото на първия ответник да получи
заявената от ищеца в исковата молба сума от 134652.71 лева - твърдението на
ищеца за вземане на същото това лице в този заявен в исковата молба размер не е
оспорено по какъвто и да е начин от ответниците.
При така въведените твърдения и заявената позиция от
страна на ответниците очевидно няма как да се приеме, че ищецът има правен
интерес от предявяване на установителен иск за размера на вземането на Д.К.
като следствие от прекратените му членствени правоотношения с него. Това е
така, тъй като с оглед конкретните обстоятелства по делото, с разглеждането на
същия не ще се сложи яснота и безспорност в отношенията между страните по
делото, а ищецът не би получил по какъвто и начин ефективна защита на правата
си, тъй като няма да може да бъде сложен край на правния спор, който правен
спор, както бе посочено по-горе, е за размера на дължимото на напусналия
ищцовото дружество съдружник Д.К..
При съобразяване
на всичко така изложено се налага извода, че предявените от ищеца
„Водоканалстрой“ ООД установителни искове против тримата посочени от него в
исковата му молба ответници са недопустими, поради което и производството по
отношение на тях следва да бъде прекратено.
Не съществува
пречка в настоящото производство да бъде приет за разглеждане предявения от
„Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД, ЕИК ********* против „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК
********* частичен иск за сумата от 1200000 лева, представляваща част от вземането
на ищеца от „Водоканалстрой“ ООД за изплащане на равностойността на
дружествения дял на напуснал съдружник в общ размер на 2164440 лева, придобито
от него въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2018 година,
сключен с Д.Щ.К., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане на присъдената сума,
както и направените съдебно-деловодни разноски във връзка с настоящото
производство. Искът е заявен в указаните от закона срокове за това, а именно в
срока за отговор по чл. 367, ал. 4 от ГПК. Предявяването му е станало с нарочна
писмена молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 от ГПК, като е придружена
и от документ за внесена по сметка на съда на дължимата държавна такса за
разглеждането му. Налице е също така ясно и точно изложение на фактите, на
които се основава претенцията, като по този начин е формулирано и отправеното
към съда искане. С оглед прекратяването на делото по първоначалните искове
настоящото производство под посочения номер ще продължи да се развива
единствено и само по така приетия от съда насрещен иск между тези две търговски
дружества и за заявената с него сума. Същият има своето правно основание в чл.
79 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД и във връзка с чл. 125, ал. 3 от
Търговския закон. Местно и родово е подсъден на настоящия съд и следва да бъде
разгледан по правилата, установени в чл. 365 и сл. от ГПК.
Съдът намира на
първо място, че следва да приеме представените от ищеца по насрещния иск с
насрещната искова молба писмени доказателства, както и тези към отговора на
първоначалната искова молба. Същите са допустими и относими към настоящия спор,
независимо от обстоятелството, че са депозирани във връзка с този първоначален
иск, който съдът по горните доводи е счел за недопустим. По същите доводи като
такива следва да бъдат приети и представените от първоначалния ищец с исковата
му молба, отговора на насрещната искова молба и допълнителната искова молба
писмени доказателства. Независимо, че представянето на някои от тях е
обусловено от заявяването на недопустимите искове, те са свързани със защитната
позиция на тази страна по делото във връзка с насочения срещу нея насрещен
осъдителен иск, тъй като касаят това правоотношение, с което именно е свързан и
той. Към настоящия момент не следва да бъдат приемани единствено депозираните
от насрещния ищец с отговора на допълнителната искова молба доказателства, както
и съдът не следва да се произнася по направените със същия доказателствени
искания, тъй като е необходимо преди това да бъде дадена възможност на
първоначалния ищец да са запознае с тях
и изрази своето становище по същите. Поради това по тях съдът ще се
произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
С отговора на
исковата молба е направено от ищеца по насрещния иск искане да бъде допусната и
извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да даде отговор
на поставените от него на това място въпроси. Това искане като основателно и
насочено към събирането на допустими и относими доказателства следва да бъде
уважено. На вещото лице по съдебно-икономическата експертиза не следва да бъдат
поставяни, съобразно отправеното в тази насока с допълнителната искова молба
искане, допълнителни въпроси, съобразно тяхната формулировка на това място.
Това е така, тъй като въпросите касаят изследване на такива въпроси, което не само
не са свързани с предмета на делото, но и касаят дружество, което по горните
доводи не е страна по делото. Основателно съдът намира искането да бъде
задължен ищеца по насрещния иск да представи в оригинал двата договора за
цесия, сключени между него от една страна и Д.Щ.К. и между последния и
„Водоканалстрой-Костови“ЕООД. С оглед използваната формулировка на направеното
доказателствено искане за призоваване на регистрирания одитор Златинка Стоянова
като вещо лице съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание
след изслушване на първоначалния ищец и даване на пояснения от него в тази
насока. Предвид обстоятелството, че производството по делото е прекратено по
отношение на физическото лице Д.Щ.К., то и искането за призоваване на тази
страна следва да бъде отхвърлено. Наред с това е необходимо да се упомене и
това, че във връзка с обстоятелствата, по които се иска същият да даде
обяснения няма на практика изложени факти - твърди се единствено, че той е
виновен за финансовото състояние на дружеството „Водоканалстрой“ ООД, но без
изобщо да е посочено точно защо.
С оглед заявените
в процеса от страните становища и в съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК
на същите следва да бъде посочено, че следните обстоятелства не се нуждаят от доказване, а
именно: Д.Щ.К. е бил съдружник във „Водоканалстрой“ ООД, като е притежавал
42% от дяловете от капитала на същото. С уведомление от 28.08.2017 година той е
подал предизвестие за прекратяване на участието си като съдружник във
„Водоканалстрой“ ООД. Срокът на предизвестието е изтекъл и считано от
29.11.2017 година същият вече не е съдружник в дружеството. В резултат от това
за него е възникнало вземане в размер на 42 % от чистото имущество на
„Водоканалстрой“ ООД към края на месеца, през който е настъпило прекратяването
на членството му, т. е. към 30.11.2017 година.
С настоящото си определение, освен това, съдът следва на
основание чл. 154 от ГПК да укаже на страните, че всяка от тях е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
приложимата правна норма, както и от изразените от страните защитни тези в
настоящото производство. При предявен иск с посоченото по-горе правно основание
ищцовата страна е тази, която следва да установи наличието на валиден сключен
между нея и лицето Д.Щ.К. договор за цесия с посочения предмет, както и
съществуването на вземането, предмет на същия в сочените от нея размери, което
установяване следва да бъде направено от нея при условията на пълно и главно
доказване. Ответникът по делото - търговско дружество е този, който следва да
установи въведените от него в процеса с отговора на исковата молба твърдения по
съществото на спора, включително за нищожност на договора на цесия на
посочените от него няколко основания. Това също следва да бъде сторено от него
при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, по изложените съображения и
на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото
търговско дело №384/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд по предявените от „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище Бургас
и адрес на управление ул. „Хан Аспарух“ № 44, представлявано от Желез Железов
Янев против Д.Щ.К., ЕГН **********,***, „Водоканалстрой-Костови“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление бул. „Мария Луиза“, №
59, представлявано от Веска Тодорова Костова и „Водоканалстрой-Д.К.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление р-н Лозенец, ж. к.
„Хладилника“, ул. „Козяк“, № 41, ет. 7, представлявано от Д.Щ.К. искови
претенции за приемане за установено по отношение на ответниците, че размерът на
задължението на ищцовото дружество по претенцията на ответника Д.Щ.К., ЕГН **********,
за парично обезщетение за равностойността на неговия дружествен дял в същото
след прекратяване на членственото му правоотношение възлиза на сумата от
134652.71 лева, както и поддържаните от него при условията на евентуалност
искови претенции за приемане за установено, че размерът на задължението на
ищцовото дружество по претенциите на ответника „Водоканалстрой - Костови“ ООД,
ЕИК ********* и ответника „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД, ЕИК *********, за
парично обезщетение за равностойността на дружествен дял на Д.Щ.К., ЕГН **********
в ищцовото дружество след прекратяване на членственото му правоотношение в
него, съгласно извършените към двете дружества цесии е в размер на сумата от
134652.71 лева.
ПРИЕМА за разглеждане предявената от „Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД, ЕИК *********, против „Водоканалстрой“ ООД,
ЕИК *********, със седалище Бургас и адрес на управление ул. „Хан Аспарух“ №
44, представлявано от Желез Железов Янев насрещна искова претенция за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 1200000 лева,
представляваща част от вземането на ищеца от „Водоканалстрой“ ООД за изплащане
на равностойността на дружествения дял на напуснал съдружник в общ размер на
2164440 лева, придобито от ищеца въз основа на договор за прехвърляне на
вземания от 13.07.2018 година, сключен с Д.Щ.К., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на предявяване на иска - 04.09.2018 година до
окончателното изплащане на присъдената сума, както и направените
съдебно-деловодни разноски във връзка с настоящото производство.
ОБЯВЯВА, че производството по настоящото търговско дело
№384/2018 година ще се развива под този номер само по отношение на приетия за
разглеждане от Водоканалстрой - Д.К.“ ЕООД, ЕИК ********* против
„Водоканалстрой“ ООД, ЕИК ********* насрещен иск.
ПРИЕМА приложените към насрещния иск с насрещната искова молба писмени доказателства, както и тези
към отговора на първоначалната искова молба, представените от първоначалния
ищец с исковата му молба, отговора на насрещната искова молба и допълнителната
искова молба.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице по която да даде отговор на поставените от ищеца по насрещния иск с
отговора му на първоначалната искова молба въпроси след депозит от 400 лева,
вносим в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това по сметка на
Бургаския окръжен съд и след представяне на документа за това по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по така допуснатата
съдебно-икономическа експертиза Даниел Хаджиатанасов, на когото да бъде
съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното
заседание.
ОБЯВЯВА, че по приемането
на депозираните от насрещния ищец с отговора на допълнителната искова молба
доказателства, както и по направените от него със същия доказателствени
искания, включително да бъде задължен „Водоканалстрой“ ООД да представи
договора за създаване на гражданско дружество по ЗЗД „Пътна компания - Геострой
- Водоканалстрой“, да се открие производство по оспорване на истинността на
документите - два броя касови ордера, представени като доказателства № 31 и №
32 към допълнителната искова молба, да бъде задължен „Водоканалстрой“ ООД на
основание чл. 183 от ГПК да представи двата касови ордера в оригинал и при
условията на евентуалност, ако същото заяви, че ще се ползва от документите, за
допускане и извършване на съдебно-почеркова експертиза ще се произнесе в
рамките та откритото съдебно заседание.
ОСТАВЯ без
уважение искането на „Водоканалстрой“ ООД на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическата
експертиза да бъдат поставени допълнителни задачи, съобразно тяхната
формулировка в допълнителната искова молба.
ОБЯВЯВА, че по
направеното от „Водоканалстрой“ ООД искане за призоваване на регистрирания
одитор Златинка Стоянова като свидетел ще се произнесе в рамките на откритото
съдебно заседание след изслушване на първоначалния ищец и даване на пояснения
от него в тази насока.
ОСТАВЯ без
уважение искането на „Водоканалстрой“ ООД да бъде призован Д.Щ.К. да даде
обяснения на посочените от него в допълнителната искова молба въпроси.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца
по насрещния иск да представи в оригинал двата договора за цесия, сключени
между него от една страна и Д.Щ.К. и между последния и „Водоканалстрой-Костови“
ЕООД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 24.04.2019 година - 13.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
В частта, в която производството по
делото е прекратено по предявените от първоначалния ищец искове настоящото
определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
В останалата част настоящия съдебен акт
е окончателен и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи
на страните по делото на посочените от тях съдебни адреси; препис от отговора
на допълнителната искова молба и приложенията към нея да се изпратят на ищеца
по първоначалния иск по посочения по-горе начин.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: