МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 60/01.07.2020г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 439/2020 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против И.С.М.
*** за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане на подсъдимия и на защитника
производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава
27-НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка счита за безспорно установена от самопризнаието на подсъдимия, което
намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство
доказателства. Затова счита обвинението за доказано и пледира подсъдимият да
бъдат признат за виновен. Предлага да му се наложи ефективно наказание лишаване
от свобода, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на чл.58а от НК, като
не взема становище относно конкретния размер на наказанието.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Признава
вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява
съжаление за стореното и моли да му се наложи по-леко наказание.
Служебният защитник – адвокат пледира за определяне на
наказанието под законовия минимум от една година, след отчитане младата възраст
на подсъдимия, оказаното в досъдебна фаза съдействие за разкриване обективната
истина по делото, проявената критичност към извършеното, както и тежкото му
семейно положение и имотно състояние. Защитникът също не взема становище
относно конкретния размер на наказанието, както и относно начина на
изтърпяването му.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373,
ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени
следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият М., роден на ***г., бил осъждан шест
пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер против
собствеността – по НОХД № 595/2014г. на ЯРС, по НОХД № 746/2014г. на ЯРС, по
НОХД № 521/2014г. на ЯРС, по НОХД № 1300/2014г. на ЯРС, по НОХД № 159/2015г. на
ЯРС и по НОХД № 1260/2017г. на ЯРС, като деянията, предмет на първите пет от
изброените дела, подсъдимият извършил преди навършване на пълнолетие.
С последната от горепосочените присъди – тази по
НОХД № 1260/2017г. на ЯРС, влязла в сила на 16.10.2017г., М. бил осъден
ефективно на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1,
т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, и изтърпял така
определното му наказание на 16.03.2018г.
Година и осем месеца след изтърпяване на наказанието
– на 15.11.2019г. около 03:10 часа, подс. М. минавал покрай дома на св. Р.,***.
Решил да влезе в къщата и да открадне каквото намери. През незаключената входна
врата влязъл във вътрешността на дома и в една от стаите видял дамската чанта
на св. Р.. Изсипал съдържанието й на дивана в стаята, при което намерил и взел
една детска 14-каратова златна гривна с емблема на марката „Мерцедес“ и тегло
8,4 грама, на стойност 571,20 лева, както и две банкноти с номинал 50 лева
всяка и една банкнота с номинал 5 лева. След това с вещите М. напуснал мястото
по обратния път. Златната гривна дал на майка си св. И., която я заложила в
заложна къща в гр. Стралджа за сумата от 170 лева, а получените пари дала на
подсъдимия.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от
показанията на свидетелите Р., И., Й., К., Н. и Д., от заключението на вещото
лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства
по делото (заложен билет № 11945 от 15.11.2019г., издаден от „Ззаложна къща
България груп АХ“ ЕООД – гр. Ямбол, справка за съдимост рег. № 163/30.01.2020г.
и др.), които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни,
безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
И от
обактивна, и от субективна страна, подсъдимият
М. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на
15.11.2019г. около 03:10 часа в гр. Ямбол, на ул. „Тополница“ № 14,
действайки в условията на повторност, е отнел чужди движими вещи – 14-каратова
златна гривна с емблема на марката „Мерцедес“ и с тегло 8,4 грама, на стойност
571,20 лева, две банкноти с номинал от 50 лева всяка и една банкнота с номинал
5 лева, или вещи на обща стойност 676,20 лв. от владението на собственика им Е.Х.Р.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
не представлява маловажен случай.
Авторството на
деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен начин от съвкупния
анализ на всички събрани по делото доказателства, които са взаимнодопълващи се
и безпротиворечиви.
От обективна страна, подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението
кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от дамската
чанта на св. Р. и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по прекратяване
владението на собственика и установяване на свое такова. Т.е., налице е
прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е настъпило
вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна
на самия собственик.
Обективно, подс. М. е
действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е
извършил деянието, след като с присъдата по НОХД № 1260/2017г. на ЯРС, влязла в
сила на 16.10.2017г., е бил осъден за същото такова престъпление – по чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, и преди
изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното
му с цитираната присъда наказание. Както се посочи по-горе, наложеното му с
тази присъда ефективно наказание от девет месеца лишаване от свобода
подсъдимият е изтърпял на 16.03.2018г., а деянието предмет на настоящото
производство е извършено
на 15.11.2019г., или година и осем месеца по-късно.
Освен извършено в условията
на повторност, деянието на подсъдимия не представлява и маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Завишената степен на обществена опасност на извършеното се обуславя както от
високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона и от стойността на отнетите вещи, възлизаща
на 676,20 лева и надвишаваща размера на установената с ПМС № 320/20.12.2018г.
МРЗ за страната от 560 лева, така и от обстоятелствата, свързани с начина на
извършването му – нощем, както и от цялостната характеристика на дееца, който
освен с присъдата, водеща до квалифициране на деянието като повторно, към
момента на извършването му е осъждан още пет пъти за тежки умишлени
престъпления от общ характер против собствеността. При това положение, тъй като
по изложените по-горе съображения деянието се явява извършено в условията на
повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и същото не представлява маловажен
случай, обективно то покрива признаците на квалифицирания състав на чл.195,
ал.1 т.7 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от
фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им
в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за
своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещите се е
разпоредил с тях като със свои, продавайки ги чрез св. И. в заложна къща в гр.
Стралджа. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял
противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е разбирали
противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи,
тъй като е знаел, че върши деянието, след като вече е бил осъждан с влезли в
сила присъди за други такива престъпления.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от
свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2
от НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно който, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на
чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване
от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява
така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. М. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, значително под средния и към минималния размер на
предвиденото в закона, при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства – сравнително младата му възраст, сравнително невисоката стойност
на отнетите вещи, проявената критичност към извършеното, както и тежкото му
семейно положение и имотно състояние. В досъдебна фаза подсъдимият се е възползвал
от правото да не сдава обяснения, поради което същият няма принос за разкриване
на обективната истина по делото, а признанието на вината в съдебна фаза не
следва да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността му
обстоятелство, поради приложението на диференцираната процедура на глава 27 от
НПК.
От друга страна, за да определи
наказанието в горния размер, съдът отчече завишената степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и относително големия
дял на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, и от обстоятелството,
че същото е извършено нощем, както и завишената степен на обществена опасност
на личността на самия подсъдим, който, както се посочи, към момента на
извършването му е осъждан пет пъти за тежки умишлени престъпления от общ
характер против собствеността, без да се има предвид присъдата по НОХД №
1260/2017г., водеща до квалифициране на извършеното като повторно. Поради това съдът
намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, смекчаващите отговорността му такива не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание от една година от свобода, нито дават
основание за определяне на по-леко по размер наказание. Още повече, че
очевидно, налаганите до момента на М. наказания лишаване от свобода не са
оказали нужното поправително и възпиращо въздействие върху личността му.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК съдът определи на
подс. М. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, съобразно императивната норма
на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една трета, или с
шест месеца, и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
С оглед
предходното осъждане на подсъдимия М. на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер - с присъдата по НОХД № 1260/2017г.
на ЯРС, спрямо него
са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова,
и тъй като от изтърпяване на наложеното му с тази присъда наказание до
извършване на деянието, предмет на настоящото производство, не са изтекли пет
години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът постанови ефективно
изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като
подсъдимия беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание
чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и направените в досъдебната
фаза на делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 128,10 лева, вносими
в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По въпроса за разноските за изплащане
възнаграждение на участвалия в производството служебен защитник съдът ще се
произнесе след определяне размера на възнаграждението от НБПП - София.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: